Марлена де Бласи >> Клуб Умбрийска вечеря

Готви вкусно, хапвай добре и разговаряй с хората, които обичаш

   След като отидох да живея в Орвието и се сприятелих с жената, която оглавяваше клуба, мина доста време, преди тя да рискува и да ми направи място на масата. Бях единствената „чужденка“, но скоро станах една от тях – можех да готвя, да слушам, да наблюдавам, да уча и да показвам някои от своите собствени похвати на останалите.

   Това, което Миранда каза една вечер, може би дава най-добра представа за „Умбрийския кулинарен клуб“: „Не знам какво повече щях да науча за смисъла на живота, ако бях отишла по-надалеч от осемте километра, които делят мястото, където съм родена и прекарала целия си живот, и мястото, на което съм тук. Мисля, че където и да бях отишла, щях да открия вас. Души като вас. Ние сме великолепно еднакви. Не само ние петте, а всички жени.“ МдБ

Преводач Мария Михайлова

Издателство Слънце (2015)

Клуб Умбрийска вечеря в Pimodo

Ан Ма >> Една година в Париж

За френската кухня от първа ръка, за Франция и всичко френско

   Преди да се преместим в Париж през лятото на 2008 година, със съпруга ми Калвин често скитахме из атласа на Франция. Приготвях вечеря в кухнята, а той се облягаше на плота, допълваше чашата ми с вино и прелистваше широките страници на атласа. Четеше на глас имената на регионите – Елзас, Бретан, Шампан, Прованс, Нормандия. Мечтаехме си да вземем кола под наем, да обиколим страната, да пътуваме из регионите и да опитваме тяхната храна. Разбира се, понеже ставаше дума за Франция, списъкът с желания я обхващаше почти цялата.

   Говорехме много за това пътуване, докато хрупахме препечени филии в неделните сутрини. Слушахме песента на Шарл Трене „Route Nationale 7“ („Национален път номер 7“) и бленувахме за ваканционните пътища, за магистралата... Четяхме книги за планинските села в Прованс и за забележителните апартаменти на Левия бряг.

Струва ми се, че никой от нас не мислеше сериозно как ще осъществим въпросното пътуване. Тогава живеехме в Ню Йорк, после в Пекин, след това във Вашингтон, преселвахме се на всеки три години, местени насам-натам от дипломатическата работа на Калвин. „Може би, когато се пенсионираме – казвахме си, – ще вземем кола под наем и ще изръшкаме цяла Франция...“ И така фантазията започваше отново. До пенсионирането ни обаче оставаха десетки години.

   През есента на 2007 година Париж беше невероятно далеч от мислите ни. Тъкмо се бяхме преместили във Вашингтон след четири години в Китай. Почти две седмици от всеки месец Калвин беше по работа в Азия. А аз, на 32 години, се мъчех да градя кариера като гурме писателка на свободна практика – в град, чието любимо ястие е властта. Но чудесното, страхотното на работата в чужбина, е, че непрестанно се местиш. Мисията във Вашингтон беше само за една година и към октомври Калвин вече обмисляше за кое място да кандидатства. Сложи Париж в списъка с много надежда, но с твърде малки очаквания. Въпреки всичко обаче някак си се озовахме на път за Париж.
   В месеците преди преместването почти не можех да говоря за това. Бях си втълпила, че всякакви разговори, всякакво изразяване на радост, всякакви размисли за супермаркетите или за спирките на метрото ще осуетят всичко. Просто изглеждаше прекалено хубаво, за да е вярно – тригодишен престой в Париж с любимия ми човек; възможност да опитам 246-те вида сирене, за които се е шегувал Дьо Гол; удобен случай да открия кухнята на la belle France, красивата Франция; да вкуся неща, за които бях чела – и мечтала, половин живот. И туш! Фанфари! Трюфели на филийки! Най-накрая ще осъществим желаното пътуване. Затова затаявах дъх, докато опаковахме кашони, купувахме кърпи и чаршафи и отброявахме дните един по един. Затаявах го през седемте седмици на потапяне във френския дух в едно езиково училище в провинциален Върмонт. Затаявах го и когато се качих на самолета във Вашингтон и слязох на летище „Роаси“, и във влака на RER – по целия път до Левия бряг. И там, в новия ни апартамент, с глава, замаяна от презокеанския полет и от щастие, легнах на голия паркет, загледана в орнаментите на тавана, и въздъхнах.
   Май бях въздъхнала твърде прибързано. Едва бяхме разопаковали кашоните и избрали любима местна пекарна, когато отзоваха Калвин, за да го изпратят в Багдад. За една година. Останах в Париж, защото Ирак е от малкото места в света, където не можехме да бъдем заедно. Вместо споделеното приключение, което предвкусвах, трябваше сама да опознавам нова страна, език и култура, в опит да отблъсквам тревогите и самотата. Париж си е Париж – елегантен, позлатен, блестящ, финтифлюшчест, съкрушително красив отблизо, както съм го сънувала отдалече, – но мечтата ми да живея там се бе променила.

   Отначало не бях сигурна как да маневрирам съвсем сама. Моят съпруг ми липсваше като вътрешен орган, а градът, който изглеждаше толкова странно официален, когато бяхме заедно – с неговите bonjour, „добър ден“, и bonsoir, „добър вечер“, с четиристепенното меню на официалните вечери и целувките по бузите вместо прегръдки, – беше малко студен сега, когато бях сама. Разхождах се неспокойна, осъзнавах американския си акцент и азиатските си черти, без да знам дали употребявам правилно френските глаголи. Как да намеря място в този град, който е толкова изящен и така враждебен! Усещах го като херкулесовско предизвикателство, което осъзнавах отново всеки път, когато купувах зеленчуци на пазара и продавачът поправяше моя френски. (Аз: „Un botte de carrotes, s’il vous plait. Един връзка моркови, моля“. Той: „UNE botte. UNE! UNE! Една връзка. ЕДНА! ЕДНА!“)

   И тогава, докато проучвах нови пазари и запомнях нови думи, се сетих за съпругата на друг американски дипломат, живяла тук преди шейсет години, още една „ходеща опашка“, на която ѝ е бил необходим тласък, за да намери пътя си – Джулия Чайлд...

Преводач Славянка Мундрова-Неделчева

Художник Кремена Петрова

Издателство Слънце

Една година в Париж в Pimodo

Невил Пийт >> Уискито на Шакълтън

Духът на откривателството...

В началото на миналия век Антарктида е само енигма в човешкото въображение, а достигането ѝ е предизвикателство, отправено към абсолютно непознатото. Пионер сред изследователите на Южния полюс, Ърнест Шакълтън оставя отпечатъка си по антарктическите снегове, недокосвани дотогава от човешки крак. Вледеняващата атмосфера и „адските дупки“, осеяли ледената повърхност като минно поле, на всяка крачка заплашват да погълнат него и екипажа му. В това вълнуващо време на откривателство смелите изследователи нагазват в дълбоките преспи на силния човешки дух.
В разгара на напрегнатото приключение ниските температури на полюса се повишават от една чудодейна напитка. Шакълтън едва ли някога е подозирал, че името му ще бъде свързвано с алкохол, тъй като самият той рядко го е употребявал. Но капитанското решение да натовари 300 бутилки превъзходно уиски на отпътуващия към неизвестното кораб му отрежда славата на човек с изтънчен нюх, защото някъде между „медицинската“ и прекомерната употреба малцовият вкус спасява човека в нечовешки условия.
Британската антарктическа експедиция (1907-1909 г.) донася на света безценни познания за ледения континент, но и оставя своя отпечатък под замръзналата повърхност. Повече от сто години по-късно само шансът ще способства за откриването на 11 изоставени бутилки рядко, отлежало хайландско малцово уиски „Маккинли“.Безпрецедентната случайност позволява на една изгубена рецепта с кехлибарен отблясък да се превърне в откритието на века. Невил Пийт ни потапя с такова опиянение в този завладяващ вкус, че по небцето се разлива мекото му, изтънчено парене.

Преводач Влади Райчинов

Издателство Вакон

Уискито на Шакълтън в Pimodo

Монах Епифаний Милопотамски >> Кулинарното изкуство на Света гора

И вино, което весели сърцето на човека,

и дървено масло, от което блести лицето му,

и хляб, който укрепява сърцето на човека.

                                               Псалом 103:15

   Пожелавам книгата, която държите в ръцете си, освен с приложението на рецептите, да Ви помогне още повече да се сближите с хората, които обичате, като им ги сготвите. Отворете дома си, поканете приятелите си, пригответе храната заедно, покрийте масата, пийнете вино и се радвайте заедно... Монах Епифаний Милопотамски

Кулинарното изкуство на Света гора в Pimodo

Илай Браун >> Канела и барут

Много повече от изискана кухня в открито море

Оуен Уеджууд е великолепният, но малко превзет готвач на корабния магнат лорд Рамзи, докато капитанката на корсарски кораб Лудата Хана Мабът не гръмва Рамзи в упор и не пленява Уеджууд.
Той трябва да се бори за живота си, като ѝ приготвя по едно великолепно ядене всяка седмица с наличните продукти на борда на „Летящата роза“.

А провизиите на пиратския кораб не са никак обнадеждаващи: царевично брашно, чесън, сланина, оцет, зелени лимони, ром и противна пастърма с неясен произход, която моряците наричат „Сладката Мери“.
Капитан Хана Мабът настоява и той да сяда на масата с нея всяка неделя и да споделят вкусните корабни блюда, а разговорите им по време на вечеря често придобиват мистичен привкус.

Издателство Smart Books

Канела и барут в Pimodo

Лора Найденова, Стоян Сейменски >> Сезони в кухнята на Лора и Стоян

Двамата събират в книга настроенията на кулинарната година

Рецептите са подредени по сезони, защото всеки плод, всеки зеленчук има „няколко седмици слава“, в които вкусът е съвършен, а цената – достъпна. И говорят през цялото време за това, че не рецептите трябва да са водещи, а идеите.

Кулинарията богатее от въображението и смелостта да импровизираш. Затова Лора и Стоян си позволяват да издигнат няколко не толкова популярни продукта на „кулинарния пиадестал“, а други, много обичани, на пръв поглед като че ли липсват. Но този „пръв поглед“ лъже. Има ги, те са скрити в много варианти, по които можете да сготвите всяко едно ястие.

Издателство Бон апети

Сезони в кухнята на Лора и Стоян в Pimodo

Невяна Кънчева >> Гръцка кухня

Калимера!

За гърците трапезата е много важно нещо.

Както и почивката.

Както и животът, въобще...

Добре дошли в този гостоприемен и... вкусен свят.
Тихо и ласкаво тюркоазено море. Божествени чисти плажове. Бели планински склонове над тях. Потънали в цвят цитрусови дървета. Сребърни маслинови горички. Огромни бугенвелии и зокуми, които разнасят опияняващ аромат. Синьо-бели къщи, искрящи от чистота. Босилек и розмарин в сандъчета и саксии...
250 слънчеви и топли дни в годината!
И още – аромат на топъл хляб и канелени курабийки от спретнатите пекарни; изпотени чаши узо край платата с печени сардини по масите, застлани с весели карирани покривки в ресторантчетата.
Всички, влюбените в тази райска земя са пленени и от нейната кухня. И твърдят, че гръцката кухня е неповторимо съчетание на традиции плюс зехтин, маслини, сирене, вино и даровете на морето.

Добре дошли в Гърция!

Издателство Колхида

Гръцка кухня в Pimodo

Димитър Мантов >> Българска традиционна кухня

2000 изпитани рецепти

Готварските рецепти включени в изданието са събирани от автора повече от 35 години из различните краища на България. Използвани са и рецепти от архивни източници, от историите на отделни селища, от творбите на автори от миналото столетие, от много домашни „готварски тефтери“ на анонимни, но доказали качествата си майстори и майсторки на вкусните гозби. Така кулинарното богатство на страната ни за първи път се издава в една толкова пълна и цялостна книга. Доста от рецептите са ни познати от всекидневната ни готварска практика, но много други ще срещнем за първи път, тъй като се основават на регионалните особености на кулинарната традиция.

Книгата съдържа обширен увод за особеностите на българската кухня, установили се през вековете. Готварските рецепти са обобщени в 19 раздела: предястия (разядки), чорби (супи), постни ястия, ястия с агнешко и шилешко месо, ястия с телешко месо, ястия със свинско месо, ястия с кайма, ястия с карантия, ястия с риба, миди, раци, охлюви, ястия с птици, ястия с яйца, мляко и млечни храни, ястия с гъби, сосове, тестени печива, десерти, приготвяне на зимнина, домашни колбаси, подправки.

Издателство Май

Българска традиционна кухня в Pimodo

Илиян Димитров >> Българска традиционна кухня

Над 1500 рецепти

От свежи салати и пикантни разядки, през ястия с месо и постни деликатеси, до пухкави домашни печива, десерти, традиционна зимнина и ароматни ликьори;
– практични кулинарни техники и хитрини, които ще превърнат готвенето в удоволствие дори за начинаещите в кухнята;
– любопитни факти за българските обичаи и подбрани ястия, които се приготвят за най-популярните български празници – Богоявление, Ивановден, Великден, Гергьовден, Никулден, Коледа и много други.

Издателство СофтПрес

Българска традиционна кухня в Pimodo

Ивелина Иванова >> 50 неустоими десерта

Сладкиши и торти, сладки и бонбони, кремове и сладолед, веган десерти

Той взе едно шоколадче и го сложи на тезгяха, за да се знае за какво се препират, а после почна да приготвя лекарството по рецептата на Карлсон. Той сложи в една чашка няколко бонбончета, няколко захаросани лешничета, прибави късче шоколад, счука всичко това и го размеси. После разтроши няколко курабии, наречени бадемови раковинки, и ги изсипа в чашката. Такова лекарство Дребосъчето не беше виждал в живота си, но то изглеждаше толкова апетитно, че той сам би се съгласил да заболее леко, за да вземе такова лекарство... Астрид Линдгрен

Издателство Гурме Пи Си Ти И

Невяна Кънчева >> Картофки

Какво ли не от този „ботанически шедьовър“ и „вторият хляб на планетата“

Розовите картофки са за пържене, жълтите и кафявите за готвене, а от най-светлите се получава пухкаво пюре.

От картофки могат да се приготвят повече от 3000 блюда – от салати и предястия до хляб и десерти.

Култивирани преди повече от 12 500 години в Перу и Боливия, едва през 16 век картофите са пренесени в Европа. Първите европейци, запознали се с Господин Картоф са моряците на Колумб, които го взимат със себе си в Испания.

На стария континент картофът е посрещнат с огромно недоверие. Дори не знаели какво да правят с него и първоначално го отглеждали за красивите му цветове.

Странстванията му из Европата са мъчителни. Едва ли има зеленчук, подлаган на толкова кулинарни изтезания – правели салата от листата му, ядели го суров...

Издателство Колхида

Мина Холанд >> Гастрономически атлас

40 кухни от цял свят

Лесно изпълнимите рецепти, подходящи и за начинаещи кулинари, ще ви разкрият как да приготвяте традиционните блюда на много страни – от южноиндийско рибно къри с кокос до севиче; от йордански мансаф с кисело мляко до датски кейк „Мечта“, от испанска тортия де пататас до карибско пиле пастърма.

Изпъстрена с анекдоти, исторически и културологични факти, тази книга съдържа и много съвети от прочути кулинарни експерти като Йотам Отоленги, Джейкъб Кенеди, Хосе Писаро и Джорджо Локатели.

Мина Холанд води кулинарна рубрика във в. „Гардиън“.

Издателство Обсидиан

Гастрономически атлас в Хеликон

Гастрономически атлас в Books.bg

Сами Малила >> Готварската книга на мама Муминка

Любими ястия от цялата Муминска долина

Обичате ли снусмумриковата грахова супа за излет, картофена запеканка за гладни мумини и овесената вкусотия от Далечното островче?

Или може би все още не сте ги опитали?

Тази книга съдържа стотина рецепти: салати, супи, закуски, десерти, лакомства за край лагерния огън, похапванки за излет, солени и сладки печива, консерви, топли ястия с месо, риба и зеленчуци. Не са забравени и инструкциите за приготвяне на напитки.

Включени са както лесни основни рецепти, така и малко по-трудоемки и с малко помощ успешно можете да организирате пиршества, досущ като онези в Муминската долина.

Рецептите са гарнирани с черно-бели илюстрации и цитати от прекрасните мумински книжки на Туве Янсон.

Издателство Дамян Яков

Готварската книга на мама Муминка в Хеликон

Готварската книга на мама Муминка в Books.bg

Лучия Каракашова >> Да готвим с Лучия

Да готвим с удоволствие...

   Направих тази книга с обич – за себе си, за теб и за всички.
   Често казват, че любовта на мъжете минавала през стомаха. Нека не преувеличаваме, но от дългогодишен опит съм убедена, че вкусното хапване осигурява както доброто настроение вкъщи, така и приятното прекарване в компания, а защо не и успешното запознанство.
   Опитала съм се да събера в тази книга дългогодишен опит, широк диапазон вкусове и многобройни източници. Рецептите, които ще намериш тук, идват от различни стари и нови книги, наръчници, тефтери, изрезки и хвърчащи листчета. През годините открих, че често ми е нужно повече време да намеря някоя желана рецепта, отколкото да я приготвя. Обзема ме носталгия, като си припомня старите тетрадки с подгънати краища, често тук-там с някое издайническо петно, съдържащи старателно изписани или набързо надраскани рецепти. Иска ми се, читателю, тази книга да стане за теб такава тетрадка.
   Имам – да си призная – и една егоистична цел. Години наред чувам от близки и приятели: „Моля те, дай ми тази рецепта!“. Давам винаги с готовност, но рецептите често се записват на някое от тези прословути хвърчащи листчета и скоро сцената се повтаря – на живо или по телефона. Та ето начин да събера тези рецепти, за да са готови за близки, приятели, а най-вече за теб, читателю.
   Най-важното, което искам да ти кажа, е, че когато готвенето се възприема като тегоба, резултатът никога не е добър. Готвенето е удоволствие! Съвременните уреди и изобилието на продукти дават възможност бързо и лесно да се приготвят ястия, за които понякога не се сещаме сами, а ни е нужна само една свежа идея или изпитана комбинация. Тук представям рецепти, по-голямата част от които не изискват повече от 30-40 минути подготовка и час – час и половина печене, ако е необходимо.
   Стремила съм се, където е възможно, да съчетая вечните достойнства на старите методи на готвене с предимствата на модерните технологии, които пестят време и са здравословни, без да намаляват вкусовите качества на храната. Не спадам към песимистите, които смятат, че витрокерамиката и индукционната плоча ще изхвърлят завинаги къкрещото часове наред гърне.
   Постарала съм се да включа по малко от кухните на народи, които открай време са се отнасяли към храненето като към празник, а към готвенето като към изкуство – французи, италианци, германци, китайци, индийци. Умишлено пропускам традиционните български гозби – за тях трябва отделна книга, пък и са написани много такива книги. Но има позабравени стари рецепти, които ще разнообразят менюто. Както си му е редът, предлагам супи, салати, леки ястия, основни блюда и десерти.
   Привлекателният вид е задължителен за добрата кухня.
   Драги читателю, използвай тази книга за твое улеснение и удобство, пести си времето, радвай се и споделяй интересни гозби с близки и приятели. Не забравяй – готвенето е удоволствие в две действия. Първото се развива в кухнята, второто – около масата с доволните лица на гощаваните.
   Желая ти дълги години добър апетит и добро настроение! Лучия

Издателство Кибеа

Да готвим с Лучия в Хеликон

Да готвим с Лучия в Books.bg

Борислава Илиева >> Суров шоколад

Представете си една изкусителна торта... [ да, винаги започва така ]

... която прелъстява с твърдата си шоколадова коричка, под която ефирен крем с цвят на зрели какаови зърна обгръща нежни блатове.

Мммм, неустоимо!

А сега си представете, че вълшебникът-майстор на това изкушение сте самите вие. Струва ви се невъзможно? Всъщност единственото, което ви липсва е вдъхновение.

А сега си помечтайте тази торта да е натурална, здравословна и полезна, за да можете да я консумирате не като „прегрешение“, а като част от вашето балансирано меню. Ще кажете, че е прекалено, но всъщност всички рецепти в книгата са точно такива. “

Издателство Колхида

Суров шоколад в Хеликон

Суров шоколад в Books.bg

Ивелина Иванова >> 50 бързи рецепти

Как да сготвим за 40 минути

50 различни рецепти за супи, предястия и основни ястия, разделени в четири части според състава на продуктите:

– постни ястия

– безмесни ястия

– ястия с месо

– ястия с риба и морски дарове

В книгата ще откриете и много кулинарни съвети:
Знаете ли, че ако готвите калмари повече от необходимото време, те вместо да се разварят, стават жилави като гума. Добрата новина е, че ако продължите да ги варите, след около един час те отново ще са крехки и вкусни.

Ивелина Иванова е шеф-готвач на списание Меню.

Издателство Гурме Пи Си Ти И

50 бързи рецепти в Хеликон

50 бързи рецепти в Books.bg

Пламен Димитров >> Безредици около старата бъчва

Енокулинарни етюди и старомодни разкази

Прогнозата за виното

На всички е добре известно, а и много златни човеци до днес ме убеждават да продължа хрониките за виното, като се позовават на това, че хора, изпаднали в безвинонапътствие, следователно в безвинокултурие и обикновено униние, потиснати, загрижени и болни от това, четейки моите скромни, но доста умни опуси, прогонват тъгата, прекарват по-весело времето си, откриват в тях източник на радост и нова утеха. И аз, какво да правя, нали обичам удоволствията и правилната разтуха, реших да продължа. Защото искам да помогна малко на страдащите просветени, с каквото мога и колкото мога. Не от суета и тщеславие да се понравя на ближния, а за да го убедя да не се гневи безанализно на неправдите и да не се натъжава излишно. И защото вярвам, че ведрият човек най-естествено се стреми към съвършенството, въпреки лъжите, клеветите и оскърбленията, на които е подложен всекидневно в нашата любима татковина...

Издателство Култура на виното

Безредици около старата бъчва в Хеликон

Безредици около старата бъчва в Books.bg

>> Вкусна география

„Всички рецепти в книгата са изпробвани наистина и изядени до шушка.“

   Сигурно сте виждали в супермаркета кутии за яйца с надпис „от свободни кокошки“. Мама винаги купува от тях, а аз си представям волните кокошки, които скитат по цял ден в гората и вият гнезда в короната на някой дъб. А тук бабината приятелка пиеше преспокойно кафето си, докато клетите кокоши души се мъчеха в теления си затвор. Точно пет секунди ми трябваха да убедя братовчед си да се включи във войната за освобождение на кокошките. Отворихме вратата на кокошарника и се провикнахме:
   – Напрееед! Свободни стееее!
   Дългото робство обаче явно беше увредило кокошето съзнание, защото новоосвободените пернати отказваха да излязат. За да ги вдъхновим, двамата с братовчед ми ги подгонихме с пръчки към изхода. В последвалата революционна врява повечето яйца бяха счупени... паднали за свободата.
   

   И тъй като от освободителни борби се огладнява, върнахме се обратно при бабите. Пътьом обаче минахме край килера и видяхме малко коте отчаяно да подскача към окачен на една таванска греда колбас. Помогнахме на нещастната животинка и я оставихме да закусва, след което се отправихме към кухнята. Бабината приятелка правеше нещо като огромни палачинки в тава, която загряваше върху печката, преди да я метне във фурната. Каза, че се наричали шупли – сигурно защото по тях имаше хрупкави издутини, които се пълнеха приятно с боров мед.
   Медът и огромната палачинка ме разнежиха и аз реших да се преселя в Рила. Да стана планински спасител, да живея в саморъчно направена колиба и да си опитомя горски животни, примерно планинска коза, кукумявка и вълк. А през зимата да си издълбая лабиринт от тунели под снежните преспи и да излизам само колкото да се попързалям по замръзналата повърхност на седемте рилски езера. Тъкмо описвах пред всички как ще сложа вълци за пазачи на всеки край на тунелите, когато баба ме прекъсна нетактично:
   – Няма ли да ти е студеничко? Пък и мисля, че животни си виждал само на картинка във Фейсбук.
   – Аз... аз... ти въобще не ме познаваш! Аз... имам вродена връзка с животните! И освободих всички кокошки от двора!
   Дори нямаше време за „Каквоооооо!“. Баба и приятелката ѝ се изстреляха навън със скоростта на анимационни герои. Някои от кокошките се разхождаха кротко на улицата пред двора, но други бяха тръгнали на поход за свои собствени географски открития. Няма да влизам в подробности за последвалата гонитба – ще спомена само, че след като се лутах подир кокошките измежду краката на милиарди овце и кози, които на връщане от паша бекаха, мекаха, тропаха, дъвчеха, хлопаха и се бутаха като петокласници пред лавка – вече не исках да защищавам никакви животни.
   Най-сетне изловихме кокошките и се върнахме на масата. Като ме видя какъв съм уплашен, бабината приятелка се отказа да ми се сърди и дори ме успокои, че пак можело да спасявам изчезващи видове, нищо че се страхувах и от питомните кози. Марти се засмя и попита може ли да спасяваме неща така, както сме си на масата.
   – Ами да – каза бабината приятелка. – Те не само животните са изчезващи. Има и изчезващи растения... изчезващи рецепти. Даже вкъщи си имам един застрашен колбас. Много рядък домашен деликатес, има-няма двайсет къщи го правят. Нафпавок се казва, само от най-хубавото месо на домашно гледано прасе, едно време пазели парченца, за да примамят децата да идат на нивата, сега го носят по изложения в Италия... чакай, ще ви донеса да опитате...
   Внезапно изпитах нужда от стадо овце, сред които да се скрия. Марти явно си мислеше същото, защото се скри под масата. И двамата внезапно се разбързахме да си проверим пощата...

Автори: Зорница Христова, Анна Бодакова, Дара Варадинова, Десислава Димитрова

Илюстрации: Алена Маркова

Издателство Точица

Вкусна география в Хеликон

Вкусна география в Books.bg

Невяна Кънчева >> Дребни сладки, бисквитки, курабийки

99 рецепти – от бабините курабийки до италиански амарети и френски мадленки...

... за да ухае вкъщи на канела, ванилия, джинджифил и други аромати, та да виждат майсторите в погледа на близките си признателност и благодарност.

И всичко бързо да се изяжда...

За тях, за грижовните домакини е тази книга.

Издателство Колхида

Дребни сладки, бисквитки, курабийки в Хеликон

Дребни сладки, бисквитки, курабийки в Books.bg

Джейми Оливър >> Министерство на храната

Предай нататък

Какъв е планът?

В книгата „Министерство на храната“ Джейми Оливър посочва, че иска всеки от нас да се ангажира лично с инициативата Предай нататък, като обещае да научи по една рецепта от всеки раздел. Той препоръчва да ги усъвършенстваме у дома, а след това да ги предадем нататък, като научим още поне двама човека (за предпочитане дори четирима) да ги приготвят. За успеха на тази инициатива е необходимо да накараме хората да обещаят, че те на свой ред ще предадат нататък наученото.

Защо е необходимо да предадем нататък?

Истината е, че в момента върлува една от най-сериозните епидемии, свързани с храненето. Но този път тя не е свързана с недостига на храна, а с прекомерната консумация на вредни храни. Важно е да се вземат спешни мерки!
Качествената храна и добрите хранителни навици не са белег за изтънченост, всеки може да се храни добре, независимо от бюджета, с който разполага, но само ако умее да готви.

Издателство Хермес

Министерство на храната в Хеликон

Министерство на храната в Books.bg