сломена в мисълта на гробний камък хладен...
За цялата тълпа ще мине неразгадан
последния ти час...
Бди с примирение ти в тази самота!
Не запустение ще ти открие тя –
душите на онез, умрели по-напред,
но с теб били в света, ще бъдат с теб навред
отново и в Смъртта – и сянка най-подир
ще хвърлят върху теб:
„Почивай в мир!“
Нощта – една, що бди – ще смръщи черни вежди
и вечните звезди, като далечен хор,
от целий земен свят в миг ще отвърнат взор
със лъч по-слаб, по-блед от тленните надежди.
Но техните очи, покрити сякаш с креп,
червени – без лъчи – ще плуват из простора;
ще бъдат те пожар за твоята умора –
и той, като кошмар, все ще витай над теб!
Тогаз видения из мрака ще възлезнат
и странни мисли в теб ще се вгнездят – уви!
От твоя беден ум те няма да изчезнат,
както роса ноще от скръбните треви!
Вечерникът – божи дъх – въздъхна и изтле –
и бялата мъгла над хълма в туй поле,
подобно сянка зла, загадъчна, потайна,
стои като символ, като предвестен знак –
над дървесата там тя расне в нощний мрак
на всички тайни тайна!
Издателство Захарий Стоянов
Душите на мъртвите в Pimodo
Няма коментари:
Публикуване на коментар