Ролан Барт >> Дневник на скръбта

330 датирани фиша

Дневник, който Ролан Барт води в продължение на две години (от есента на 1977 г., в месеците след смъртта на майка му – човека, когото той е обичал повече от всичко на света, – до септември 1979 г.). Тази болезнена загуба (израз на която Барт дава в Camera lucida. Записка за фотографията) преобразува изцяло визията на Барт за света, за възможното възкресение на загубения любим човек чрез образите – писмени или визуални. Животът като любов, смърт, поносимост/непоносимост на болката от загубата (достигащи на места поетичността на хайку) и съкровеният и философски въпрос за възможността или невъзможността да се сподели индивидуалната болка и скръб.

Преводач Валентина Бояджиева

Издателство Агата-А

Дневник на скръбта в Pimodo