На 9 август 1912 г. с Височайша заповед № 327 е назначена за командващ на 24-ти Черноморски полк, който от тогава носи името „полк на Нейно Величество Царица Елеонора“. Докато е на Тракийския фронт, тя тежко се разболява. След четири мъчителни операции у нас и в чужбина остава прикована на легло в Евксиноград. На 12 септември 1917 г., след продължително боледуване, умира на 57 години. Съгласно последната ѝ воля е погребана до южната фасада на Боянската църква. която лично спасява от разрушаване.
След установяването на тоталитарния комунистически режим в България гробът ѝ е осквернен и ограбен, а надгробният паметник – премахнат, за да се заличи мястото му. След демократичните промени от 1989 г. новата власт връща надгробния паметник на мястото му и възстановява предишния вид на гроба.
Любовта на българския народ към заслужилата царица е безкрайна. За нея народният поет Иван Вазов пише:
Любовта на българския народ към заслужилата царица е безкрайна. За нея народният поет Иван Вазов пише:
Жена венценосна,
сестра милосърдна,
сестра на героите из боя жестоки,
Царице, ти любов си победна,
душа изтъкана от чувства високи.
А според поета Кирил Христов не е имало столичанка, която да не е отишла на опелото на царица Елеонора. До 1944 г. войници, оцелели благодарение на грижите ѝ и обучените от нея сестри, всяка година се събирали на поклонение на гроба ѝ.
Царица Елеонора е единствената жена носителка на Военния орден „За храброст“ (IV степен). За това в историята ни остава като Царицата – воин.
Издателство Факел
Царица Елеонора Българска в Хеликон
Царица Елеонора Българска в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар