четвъртък, 13 март 2014 г.

Неда Антонова >> Царица Елеонора Българска

Документален роман за „коронованият ангел на България“

   Царица Елеонора е на българския престол само девет години. Това е бляскавото и трагично време на балканските войни. По време на тези войните за национално обединение (1912-1918г.) царицата организира курсове за милосърдни сестри и самата отива на фронта като милосърдна сестра. Тя подарява главното знаме на българското Македоно-одринско опълчение, а заедно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска основа Българския Червен кръст. Благодарение неуморната работа на „белия ангел с червения кръст“, както я нарича народът, дарителството намира благодатна почва у нас. Девизът ѝ е „Вярност и постоянство“.
   На 9 август 1912 г. с Височайша заповед № 327 е назначена за командващ на 24-ти Черноморски полк, който от тогава носи името „полк на Нейно Величество Царица Елеонора“. Докато е на Тракийския фронт, тя тежко се разболява. След четири мъчителни операции у нас и в чужбина остава прикована на легло в Евксиноград. На 12 септември 1917 г., след продължително боледуване, умира на 57 години. Съгласно последната ѝ воля е погребана до южната фасада на Боянската църква. която лично спасява от разрушаване.
   След установяването на тоталитарния комунистически режим в България гробът ѝ е осквернен и ограбен, а надгробният паметник – премахнат, за да се заличи мястото му. След демократичните промени от 1989 г. новата власт връща надгробния паметник на мястото му и възстановява предишния вид на гроба.
   Любовта на българския народ към заслужилата царица е безкрайна. За нея народният поет Иван Вазов пише:

   Жена венценосна,
   сестра милосърдна,
   сестра на героите из боя жестоки,
   Царице, ти любов си победна,
   душа изтъкана от чувства високи.


   А според поета Кирил Христов не е имало столичанка, която да не е отишла на опелото на царица Елеонора. До 1944 г. войници, оцелели благодарение на грижите ѝ и обучените от нея сестри, всяка година се събирали на поклонение на гроба ѝ.
   Царица Елеонора е единствената жена носителка на Военния орден „За храброст“ (IV степен). За това в историята ни остава като Царицата – воин.

Фердинанд се жени за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България. НИВ Мария Павловна Романова

Издателство Факел



Няма коментари:

Публикуване на коментар