Това писмо, малко дълго, може да те изненада, дори да те подразни. Надявам се, че няма да ми се сърдиш, но трябва да ти пиша. Както споменах твърде набързо, не разбирам как успяваш понякога да гледаш една картина и да не виждаш това, което художникът и картината ти показват.
И двама сме луди по живописта; как тогава се получава, че когато тълкуваме някои творби, можем да сме на толкова различни мнения?
Не казвам, че творбите имат само един смисъл и съответно трябва да имат само едно „правилно“ тълкуване. Това го казва Гомбрих и знаеш какво мисля по въпроса. Не, онова, което ме притеснява, е своеобразният екран (от текстове, цитати и препратки), който понякога на всяка цена искаш да издигнеш между себе си и творбата, нещо като слънчев филтър с цел да те защити от блясъка на творбата и да запази усвоените навици, на които се основава и по които се разпознава нашата академична общност. Не за първи път сме на различно мнение, но този път ти пиша. Не си въобразявам, че ще те убедя, но може би ще те накарам да си зададеш някои въпроси и ще разколебая твоята убеденост, бих казал дори – заслепеност.
Оставям настрана Психея и Купидон на Зуки. Можеш да си представиш, че много след предложения от теб прочит миналия месец бих реагирал по много въпроси. Може би ще остане за друг път. Ще говоря само за тълкуването ти на Марс и Венера, изненадани от Вулкан на Тинторето. Неведнъж си имала проницателни наблюдения и си ми показвала неща, които преди не съм забелязал. Например права си да твърдиш, че Вулкан, приведен над леглото и голото тяло на Венера, напомня за сатир, откриващ нимфа. Харесвам тази идея за внезапното желание на съпруга пред красивото тяло на неговата жена. Но ще видиш, че изводите ми от това са доста по-различни от твоите. По същия начин, когато казваш, че еротизмът на това щедро разкриващо се пред погледа ни тяло кара жените, гледащи картината, да се отъждествяват с богинята на любовта, заключението ти започва добре. Но когато впоследствие под претекст, че единствено Вулкан е достоен, докато Венера е засрамена, а Марс – смешен, смяташ, че този подтик е морален и че Тинторето използва силата на образа и съблазънта на четката, за да канализира женското желание (не го казваш точно така, но почти), аз вече не съм съгласен с теб. Например твърдиш, че Венера иска да прикрие от неочаквания посетител
своята голота; но откъде знаеш, че не е точно обратното – че тя не се открива, за да съблазни Вулкан? Защо да няма хумор в тази картина? Струва ми се, че ти, която по принцип обичаш да се шегуваш, не приемаш забавната страна в историята на изкуството. Сякаш си професионално задължена да не се смееш, дори да не се усмихваш. Страх те е да не минеш за несериозна. Serio ludere, „сериозно се шегувам“ – нали я знаеш тази поговорка от Ренесанса и склонността му към смях и парадокси. Човек би казал, че за да си сериозна, трябва да се вземаш на сериозно, да си seriosa, а не seria, както казвате на италиански, да се кланяш на тези гробищни пазачи, които си придават важност и в името на едно тъжно познание искат винаги да сме сериозни пред картината. Ти, Джулия, seriosa? Хубава работа!
Така, ако вече не си изхвърлила това писмо, започвам всичко отначало. Напълно съм съгласен, че в тази картина Тинторето третира по неочакван начин предъвкваната тема за Марс и Венера, изненадани от Вулкан. Обикновено Марс и Венера са голи, легнали в леглото на прелюбодеянието и хванати в мрежата, която им е хвърлил предупреденият от Аполон Вулкан. Нищо подобно в картината, съхранявана в Мюнхен. Венера е гола, определено, и наистина се е излегнала. Но тя е сама в леглото; Марс се е скрил под масата в доспехи и с шлем на главата, докато Вулкан, опрял коляно на леглото, повдига лекия чаршаф, покриващ интимните части на жена му. Отстрани в люлка под прозореца Купидон спи дълбоко. Никога не сме виждали и няма да видим подобно пресъздаване на темата. Според теб с това парадоксално изображение Тинторето е искал чрез контрапример да прослави съпружеската вярност. Не за първи път изневярата на Венера се използва за сплашване на младите невести.
Съгласен съм. В подкрепа на тезата си изреждаш множеството текстове, публикувани във Венеция и осъждащи изневярата и еротичните образи. Тук съм озадачен. Това, че тези писания съществуват или са публикувани по времето на нейното създаване, едва ли обяснява с нещо въпросната картина. Би било твърде лесно. По едно и също време, в едно и също общество може да има противоположни гледни точки и нагласи. Знаеш го не по-зле от мен. В подкрепа на своята гледна точка ти дори подсказваш, че картината може би намеква за епизод от личния живот на Тинторето и е предназначена за младата му съпруга. Тук определено отиваш твърде далеч. Първо, не знаем нищо за такъв епизод и ако картината датира от около 1550 г. (самата ти го предложи), това несъмнено е годината, когато Тинторето се жени, но тогава той е на тридесет и две години. Почти четиридесет години по-късно той в крайна сметка ще заприлича на своя Вулкан, но не за това трябва вече да виждаме скрит автопортрет, нито пък негов двойник в картината. Нали така?...
Издателство Изток-Запад
Да гледаш и да виждаш [ Описания ] в Хеликон
Да гледаш и да виждаш [ Описания ] в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар