>> Пощенска кутия за приказки [ Част I ]

Разкази – 32
Автори – 29

   Може би не съм бил на среща от около 8 години. Бившата ми по паспорт беше жител на град Меричлери и имаше крайно избирателна шизофрения. Да не кажем, че я проявяваше само към мен. Толкова отдавна сме се сваляли с нея, че още беше актуален изразът „забих я на купонче“. За нея може би „забърсах го на парти“. Всъщност никой не говори така, по дяволите. Никой не казва и „по дяволите“, мамка му! И „мамка му“ не се използва , да го е*а. Както и да е.

   На кратко, така наречената ми връзка беше безкраен повтарящ се цикъл от предложения за брак, заплахи за самоубийство, гневен секс и плач. Омагьосан кръг за двама, в който си сляп за истината. В дълбока заблуда, че тя всъщност е нормална, крещенето ѝ ми се струваше страст, цупенето – сладко, а дебилните ѝ представи за живота – една по-различна гледна точка.

   Тя беше безсмъртно предана фенка на Боб Дилън, обличаше се като примадона от 60-те години, пушеше като комин, пиеше като смок , излагаше се, излагаше ме, истеризираше, но беше толкова перверзна и освободена, че бях като зависим от нея. Вбесяваше ме всичко, което прави и казва, но без нея бях в абстиненция. И я обичах.

   В един момент реших, че живея живота на Фицджералд – не много кадърен писател с жена, която е в лудницата. Моята не беше там, но беше за там.

   Историята приключи грозно. Бях упрекнат във всички смъртни грехове, които по нейни изчисления са между 45 и 68. Също така, дори да умре на 102 , пак аз щях да съм отговорен за кончината ѝ. По-интересното е, че някак си госпожица Мери Члери ме убеди, че нищо не разбирам от жени и съм пълен наивник. Дори не осъзнавах, че съм го взел навътре, докато в един прекрасен ден не се събудих с невероятната, но напълно реална представа, че не съм бил с жена от 6 месеца.

   Отвратих се не толкова от това, а от чак сега осъзнатите факти, че гледах „Булката-Беглец“, „Наистина любов“ и „Мръсни танци“. Хванах се да чета списание „Блясък“, да си стоя доста вкъщи, меня си настроенията и бях запитан дали не съм „в цикъл“. Защо тези, които зарязват са винаги тези, които остават по-дълго сами?

   На бас, че Мери Члери го измерва на някой Валери. А последните цици, които аз видях бяха на Холи Бери. В „Блясък“!

   Не страдам за нея. Честно! Правя си кавър на „Мизъри“ просто. Държа се сам в плен.

   Тази жена напълно ме е повредила. Изключително притеснен, принуждавам приятели да ме уредят с нещо, защото вече се виждах как гледам тв шоу за фризури на кученца.

   Пичовете действат със скоростта на светлината, което доказва колко са били загрижени. Имам си цели 3 срещи. Светлина в тунела.

   Петък. Среща номер 1
   Биби. На 28. Ама изглежда на 22. И мисли като 16-годишна. На челото ѝ е иззидано, че иска да се омъжи за който ѝ предложи. В някакъв приятен бар сме, но тя е кисела. От онези романтичните, които искат по-изискано място и по-сериозно отношение. Биби е секси. Говори ми за изсичането на горите, а аз ѝ гледам краката. Не че не съм ЗА екологията, но жените слагат тия дрехи с умисъл. Малко съм разсеян и тя го усеща. Доста е приказлива, опитва се да е забавна, постоянно ми пипа ръката, докато обяснява нещо и се смее шумно. Абе, нещо ми е скучно, но се старая. В по-голямата част от времето изглеждам като в сцена от „Красив ум“ – много напрегнат и замислен върху нещата, които ми казва. Изчислявам, че ми се яде дюнер по-късно. Изпращам я до таксито и вече съм много гладен. Тя ме гледа едно такова... продължително. Аз ѝ предлагам да ядем дюнери. Тя си тръгва. После, на пълен стомах осъзнавам, че Биби хич не иска да се омъжва за мен и че сериозните теми, за които говореше, маскират съвсем неангажиращите и забавни планове за вечерта. И аз прецаках нещата. Тотално съм извън форма. Щом не мога да разкодирам „онзи“ поглед в жените, значи на живо далеч не е толкова продължителен като в „Наистина любов“.

   Събота. Среща номер 2
   Нели. На 24. Взел съм си бележка от снощи и сме в ресторант. Много съм готин с едно сиво сакенце, ама се чудя защо Нели гледа все едно е излязла от Шоушенк и тепърва се социализира. Решавам, че е просто е притеснителна, но тя обръща 2 бързи водки, споделя ми, че има 13 пиърсинга и ми предлага да се „махаме оттук“. Разбрах, че може да съм сбъркал мястото, но не и жената. Нели изглежда забавна, има красива усмивка, мисля си къде са пиърсингите ѝ и съм се настроил за приключение. Готов съм да ритам кофи, да се изпикая на публично място, да крещя на непознати, да се забия в някой клуб и да слушам дет метъл групи. Да пея текстове, които не чувам и не разбирам, да мириша на нощта и на потните ѝ приятели, които ще танцуват до мен. Но аз ги харесвам, защото харесвам нея! Нели, бейби, миришеш ми на революция! И секс! Но не... гледахме късна прожекция на „Хобит“. Харесва фентъзи момичето. Понякога. И не пускала на първа среща. Никога.

   Неделя. Среща номер 3
   Таня. На 36. Аз – с махмурлук. Явно не разбирам от барове и ресторанти. Оставил съм я тя да избере мястото. Избрала го е. С тиха музика и малък „Джеймисън“. Добре се е справила. Ако Таня беше първата ми среща, това щеше да е мястото за следващите две. Жените добре водят инициативата. На Таня ѝ харесва, че е по-голяма от мен . Възбужда я фактът, че съм емоционална развалина. Поправя ми грешките в изказа, дава ми съвети. Пада си да е закрилница. И ме закриляше тази нощ. Няколко пъти. В нея има някаква особена харизма. Сякаш бях готов да бъда, каквото ми каже да бъда. Чувствах се като вуду кукла и когато си тръгна, знаех, че няма да се видим никога повече, защото пряко и преносно ми „взе душичката“.

   Не знам, може би прекалено анализирам. Пълен провал съм в срещите, но знам, че хората никога не са това, което изглеждат. Заради този, който стои срещу тях. Защото той очаква да види нещо, което го няма. Или да търси отражение на себе си.

   Това, че носиш голямо деколте не значи, че ще спиш с всеки срещнат. Това, че си целият в татуировки не означава, че си бунтовник с кауза, това че говориш за сложни неща, не означава, че ги разбираш, това че се смееш, не доказва, че се забавляваш, това че гледаш, не значи, че виждаш.

   Това, че ходя на срещи не означава, че не искам просто да бъда за малко сам. С цялата тежест на социалните етикети на колко си години и какво е трябвало да си направил досега... или в последните 6 месеца. Важното е да съм това, което аз искам да бъда, а не,което се очаква. Който трябва, ще го види. И ще ме види.

   Разказвам това на колежки в работата. Те са развълнувани. Казват, че съм много сладък и познават точния човек за мен. Съгласявам се на още един опит.

   Среща номер 4.
   Андрей. На 32. Виждам го, той ми казва „здрасти“, край на срещата. Прибрах се вкъщи и гледах „Умирай трудно“. И четирите части.

Йоана Мирчевa, Слепи срещи

Съставител Гери Турийска

Издателство Artishock Publishing

Пощенска кутия за приказки [ Част I ] в Хеликон

Пощенска кутия за приказки [ Част I ] в Books.bg