Исак Паси >> Биография на духа

Духът винаги се възвръща и самозавръща, самовъзражда

   Духът, душата имат свои безкрайни предели, но имат своя драма, топос, биография.

   Обемният том („Биография да Духа“, Исак Паси, автобиографични есета и други статии), грижливо разграфен на раздели и подраздели, е като една Вълшебна планина, вълшебна гледка. От което и да е възвишение вътре в него да обгледаш околността – все е красиво, могъщо. Вика те да тръгнеш нататък. По кои пътища и невидими пътечки? Няма ли да се загубим?

   Като че ли, хванати за ръка от автора Исак Паси, ние бродим из най-дълбинните места и долини, из най-високите, безкислородни височини. Пътем срещаме градове и хора, видени от една надоблачна, кристална висота, от една небесна отвъдност.

   Височините замайват. Те преобладават в текстовете. Оттам всичко изглежда просто, ясно, на една ръка разстояние, а е всъщност недостижимо. В привидната простота няма и милиметър опростеност, опошленост. Нито една дилема не е фалшифицирана, нито една добродетел не е пренебрегната.

   Бездните на духа, знайно е, са стръмни и опасни. Много народ се е продънил в тях. Духът на Исак Паси ни води бавничко и внимателно по избродените от него земи. Камъчета се ронят под нозете и оттекват в бездни, а ние пак преминаваме нататък. Бродим през Вълшебната планина и нейното Мълчание, което изговаря своите тайни специално за нас.

   Телепортирани сме далеч от постсоциалистическото охкане и вайкане – някъде там сред синкавите, призрачни гриви на отвъдните хълмове и времена. От днешното време, та чак до двадесет и пет и повече века преди нас. Чувството е като при някакво спонтанно прераждане. Неусетно, церително, успокояващо.

   Оглеждаме се. Пак сме сами и уж избродената планина е зад нас, а продължава да ни мами някъде на хоризонта.

   Оттатък хоризонта, там, зад неговата невъзмутимост е потънал може би в този миг Исак Паси. Заминал е замислен и тъй както сме изпреварени от него отново, очакваме да се завърне заради нас и пак да ни подаде своята щедра ръка. За да продължим, за да тръгнем и ние...

   Духът винаги се възвръща и самозавръща, самовъзражда!

   Особено когато е с такава рядка и богата биография.

   Исак Паси деликатно ни го напомня точно днес, когато сме потънали до гуша в духовна оскъдица. Когато сме пленници, оковани от материалното, тленното, когато за мнозинството от нас физическото оцеляване е трудна, непосилна задача. Моралният закон е забравен и убит, а Божественото вътре в нас – пренебрегнато и осквернено. Не всичко започва от парите, и не всичко завършва със секса.

   Във времената, в които се появява книгата на Исак Паси, времена агресивни към Вълшебните планински селения, времена късогледи, че и кривогледи за тези територии, именно календарно по-младите като че ли имаме нужда от напомняне:

   Кичът, опиянението на мухата – еднодневка от собствената ѝ вечност, плиткоумното, хитрата изгода не са фундаментът на човешкия свят, в който сме родени и който ни е съдено да продължим, дори когато не разбираме неговия смисъл. Инстинктът за това е по-силен и от смисъла. Човешкият свят, ни шепне Исак Паси, идва отдавна, отдавна и макар душевните предели да нямат край, ние не сме изгубени, ако не искаме да се губим.

   Вековни са ориентирите, и просеките, и пътеките. Нашата временна и усойна сегашна долина има тежък мирис нагнило. Става дума за плячката – като символ на хаоса и на несвършващия български преход от 15, че и от 120 години насам. Въпреки че съвременността ни е влюбена в себе си.Нали самата тя се разлепва и тиражира неистово по улици и медийни мегдани. И това ще отмине, както толкова пъти сее случвало в историята. Именно „Биография на духа“ носи тази увереност.

   Вижте какво е останало неизгризано от Времето? Плеяда творци и творби, които гледат към нас от онази Вълшебна планина и загадъчно ни се усмихват ли, присмиват ли?

   Имам чувството, че авторът като някой митичен пастир се разхожда из тази планина, заобиколен от „своята компания“от най-светли имена. Тях е вградил и в собствената си биография. Сторил го е майсторски. Работа бавна и трудна. Извършил го е през полувековните си странствания там Горе.

   Доста Горе над всекидневната ни суета. Георги Гроздев, Литературни Балкани

Издателство Захарий Стоянов, УИ Св. Климент Охридски

Биография на духа в Хеликон

Биография на духа в Books.bg