сряда, 30 юли 2014 г.

Чък Паланюк >> Ненагледна моя

Целта му е световно господство като пристрасти жените към еротиката...

„Милиарди съпрузи ще станат излишни“

   Нападнаха Пени, но съдията не реагира. Съдебните заседатели застинаха. Журналистите се свиха страхливо в галерията. Никой в залата не ѝ се притече на помощ. Стенографът продължи да трака надлежно по клавиатурата, записвайки думите на Пени: „Спрете го! Боли ме!“ Сръчните пръсти написаха: „Не!“. Напечатаха дълго фонетично стенание, охкане, писък. После поредица от молби: „Помощ!“, „Стига!“.
   Друго щеше да е, ако в съдебната зала имаше жени. Ала нямаше. През последните месеци жените бяха потънали вдън земя. Не се мяркаха на обществени места. Всички свидетели на борбата на Пени – съдията, съдебните заседатели, зрителите – до един бяха мъже. Този свят бе мъжки.
   Стенографът написа: „Моля ви!“. Написа: „Моля ви, не! Не тук!“
   Всички освен Пени бяха замръзнали. Панталоните ѝ бяха усукани около глезените, разкъсаното ѝ бельо я излагаше на показ пред всеки, дръзнал да гледа. Тя се бореше с лакти и колене да се освободи. Художниците на предните редове щрихираха припряно, за да уловят битката, разкъсаните ѝ дрехи, разрошените ѝ коси. Неколцина зрители размърдаха плахо ръце, скриха в длани мобилните си телефони и заснеха крадешком снимка или кратко видео. Виковете ѝ сякаш вкаменяваха всички други присъстващи, одрезгавелият ѝ глас отекваше в безмълвното пространство. Не изнасилваха само една жена – трептящото ехо създаваше впечатление, че са нападнали десет жени. Сто жени. Целият свят пищеше.
   Тя се бореше на свидетелското място. Мъчеше се да събере крака и да отблъсне болката. Вдигна глава и се опи­та да улови нечий поглед. Един мъж закри уши с длани и стисна очи, зачервен като уплашено момченце. Пени се обърна към съдията, който въздъхна съчувствено, ала не удари с чукчето да въдвори ред. Приставът сведе глава и прошепна нещо в микрофона, прикрепен върху гърдите му. Не понечи да извади оръжието си от кобура. Запристъпва нервно от крак на крак, кривейки лице при всеки неин писък.
   Явно смутени, други се взираха благопристойно в часовниците или в екраните на телефоните си. Сякаш е проява на лош вкус да крещи и да кърви на обществено място. Сякаш тя е виновна, че са я нападнали и ѝ причиняват страдание.
   Адвокатите се спотаиха като охлюви в скъпите си раирани костюми. Съсредоточено запрелистваха документи. Не се намеси дори любовникът ѝ. Зяпнал, той продължи да наблюдава смаяно жестокото посегателство. Очевидно някой бе повикал линейка, защото в залата се втурнаха парамедици.
   Разплакана, размахала ръце да се защити, Пени се мъчеше да остане в съзнание. Станеше ли, измъкнеше ли се от свидетелското място, щеше да побегне, да избяга. Съдебната зала бе претъпкана като градски автобус в пиков час, ала никой не се опита да спре нападателя ѝ. Правостоящите отстъпиха крачка-две назад. Всички зяпачи се скупчиха плътно край стените и около Пени и изнасилвача се образува растяща празнота.
   Двамата парамедици разблъскаха тълпата. Когато се добраха до нея, Пени закрещя задъхано и продължи да се мята, но те я успокоиха. Казаха ѝ да се отпусне, казаха ѝ, че е в безопасност. Най-лошото бе отминало, оставяйки я вкочанена от студ, подгизнала от пот и разтреперана от страх. От всички страни стени от лица търсеха празни пространства, където очите им няма да срещнат други очи, изпълнени със срам.
   Парамедиците я вдигнаха на носилка. Единият покри с одеяло разтрепераното ѝ тяло, а вторият закопча ремъците. Най-сетне съдията удари с чукчето и обяви прекъсване на заседанието.
   Парамедикът, който закопчаваше ремъците, я попита:
   – Коя година е?
   Гърлото на Пени гореше, раздрано от крясъците. Гласът ѝ излизаше на пресекулки, ала отговори правилно.
   – Кой е президент? – попита парамедикът.
   Пени понечи да каже „Клариса Хайнд“, но замлъкна. Президент Хайнд бе мъртва. Първата и единствена жена президент бе мъртва.
   – Как се казвате?
   И двамата парамедици, разбира се, бяха мъже.
   – Пени. Пени Харигън.
   Двамата мъже, надвесени над нея, ахнаха. Разбраха.
   Професионалните им маски се смъкнаха за миг и на лицата им се разляха доволни усмивки.
   – Сторихте ми се позната – отбеляза ведро единият.
   Другият щракна с пръсти, ядосан на убягващите му думи.
   – Вие сте... ммм... онази от „Нешънъл Инкуайърър“.
   Първият насочи показалец към Пени, завързана и безпомощна под втренчените мъжки погледи.
   – Пени Харигън – извика той, сякаш я обвинява. – Пепеляшката на Гения.
   Двамата мъже вдигнаха носилката. Тълпата се раздели да им направи път до изхода.
   Вторият медик кимна. Сетил се беше.
   – Отблъсна... ммм... най-богатия мъж на света, нали?
   – Максуел – обяви първият. – Казва се Линъс Максуел.
   Поклати невярващо глава. Бяха я изнасилили в пълна съдебна зала и никой не бе вдигнал пръст да спре нападателя, а на всичкото отгоре парамедиците я смятаха за идиот.
   – Защо не се омъжи за него? – удиви се първият по пътя към линейката. – Щеше да си по-богата от Бог...
   Корнелиъс Линъс Максуел. К. Линъс Максуел. Заради репутацията му на плейбой таблоидите често го наричаха „Климаксуел“. Най-богатият милиардер на света.
   Същите таблоиди я наричаха „Пепеляшката на Гения“. Пени Харигън и Корни Максуел. Срещнаха се преди година. Струваше ѝ се преди цял живот. В съвсем различен свят.
   По-добър свят.
   В човешката история никога не е имало по-подходящо време да бъдеш жена. Пени го знаеше.
   Растейки, повтаряше факта като мантра: „В човешката история няма по-подходящо време да бъдеш жена.“
   Светът ѝ бе съвършен – в общи линии...

Преводач Емилия Карастойчева

Издателство Ера


Юси Адлер-Улсен >> Жената в капан

Едно мазе, комисар Мьорк и купчина стари папки...

   – Честит рожден ден, Мереде Люнгор. Днес навършваш трийсет и две години. Тук вече си прекарала сто двайсет и шест дни. Като подарък за теб решихме през следващата година да не изгасяме осветлението.
   – О, божичко, не! Не го правете! – простена тя. – Защо ми причинявате всичко това?
   – Успокой се, Мереде – нареди жената с хладен глас, по-дълбок от последния път. – Няма да те изтезаваме. Отговори ми на един много важен въпрос: защо сме те затворили в тази клетка като звяр?...

Преводач Ева Кънева

Художник Борис Драголов

Издателство Емас


Александър Вутимски >> Скитникът и враните

Поетът с ангелско очарование и демонски нрав

Разпиляни
листа.
Есента.
Врани –
понесени
с крясъци
черни ята.

Над къщя,
над градини
и улици,
над дървета,
обрулени –
с вятъра
те летят
и летят,
и летят.
Над дървета
обрулени –
врани.

Аз ги гледам
от пустата улица.
Над тях
небето
е бледо
и ледено.
И те мръзнат –
бездомни,
настръхнали,
сиви...

Врани,
неспокойни
прегракнали птици,
разпиляни
по жици
и клони.
Като вас
в тоя час
без подслон
аз се лутам в студа
из града
с вледенени ръце.
Като вас
с леден глас
и с тревожно сърце
– прегракнали –
врани –
чакам
леда
и зловещото,
тежко
мълчание
на суровата зима.

... Вятърът брули
жестоко,
до болка
очите ми.
До сълзи ми тежи есента.

Измръзнали улици.
Разпиляни
листа.
На черни ята
врани
в осланената есен
със крясъци
все летят
и летят, и летят.

Издателство Захарий Стоянов


вторник, 29 юли 2014 г.

Робърт Липаруло >> Тринайстото племе

От древни библейски времена до днес...

Дванайсетте израилски племена, уморени да чакат завръщането на Мойсей в планината Синай, започват да се кланят на Златния телец. Заради прегрешението си много от хората са поразени от незабавна смърт, но четирисет сред тях получават още по-жестоко наказание – вечен живот на земята. Прогонени от своя народ, те създават свое племе – Тринайстото племе.

Днес, три хилядолетия и половина по-късно, останалите членове на Племето продължават да търсят изкупление на греха си чрез собствено правосъдие – като убиват ненаказани грешници, надявайки се, че така ще си спечелят изгубеното място в Рая. Те са гениални стратези, безпогрешни убийци и разполагат с най-напреднала технология, за да изпълняват своите мисии. Гневът им е двигател, който не може да бъде спрян...

Издателство AMG Publishing


Алекс Капю >> Леон и Луизе

За чудото на любовта

Една прекрасна история за двама влюбени, разделени от случаен бомбен взрив, но останали верни на чувствата си цели шейсет и осем години. Двете основни действащи лица, Леон и Луизе, водят борба – нерядко съпроводена от своенравни приумици и невероятен комизъм – с всевъзможни предразсъдъци и остават в съзнанието като една от запомнящите се любовни двойки в литературата, като съвременни Ромео и Жулиета.

Преводач Ива Иванова

Издателство Атлантис – КЛ


Маргьорит Дюрас >> Очи сини коси черни

Любовта съществува само няколко мига. След това се разпилява в невъзможността да промениш хода на нечий живот. М. Д.

   Тя го знае: даже когато настъпи последната нощ, едва ли ще си струва да се отбележи, защото това ще бъде началото на една друга история, историята на тяхната раздяла.
   Той не разбира много-много какво казва тя, неговите истории винаги са били много кратки, обречени. Историята с младия странник с очи сини коси черни е най-дългата, колкото повече време минава, но това е заради нея, която я пази. Тя смята, че той се заблуждава, че историите се изживяват и без да се знае за това. Че те се простират вече до края на света, там, където съдбите се заличават, където те вече не минават за лични, ни може би дори за човешки. Любов на общности, казва тя. Това сигурно се дължи на храната и на еднообразието на света.
   Те се смеят. Да се виждат как се смеят, ги прави луди от щастие...

Преводач Мария Георгиева

Издателство Прозорец


понеделник, 28 юли 2014 г.

Хауард Фаст >> Спартак

Един човек срещу най-могъщата империя на древността

71 преди новата ера.
Под ръководството на тракиеца Спартак избухва най-голямото робско въстание в античността.
Коя е тази сила, дала смелостта на тракиеца-гладиатор, да се изправи срещу непобедимите легиони?
Стремежът към Свободата. Това е отговорът.
Спартак се превръща в един от най-великите нейни символи в световен мащаб – той е човекът, превърнал мечтата на стотици хиляди роби в реалност.
Романът на Хауард Фаст е в основата на сценария на филма „Спартак“, признат за един от 100-те най-велики филми на всички времена. Негов режисьор е Стенли Кубрик, а в актьорския му състав греят звезди като Кърк Дъглас, Питър Устинов и сър Лорънс Оливие.

Издателство ИК Нике НТ 89, НСМ Медиа

Спартак в Pimodo