събота, 6 април 2013 г.

Колектив >> Синонимен речник с антоними

Речникът включва над 20 000 думи с около 200 000 синонимни значения

Синонимният речник с антоними предоставя в динамична форма възможности за заменяне на една дума с друга в зависимост от стила на текста. Предлага ясна структура на смисловите връзки между синонимните думи. Събужда асоциация у читателя за общото значение на реда и го ориентира за употребата на синонимите в съответен стилов или емоционален регистър. Определя еднозначно подходящ антоним при всяко от значенията, ако той съществува в езика ни.


Издателство Атлантис - КЛ



Чудомир >> Юбилейно издание в 6 тома

Пълно шесттомно издание, включващо жанрово разнообразни белетристика, поезия, публицистика, краеведски изследвания, сентенциозна моралистика, мемоаристика, критика, кореспонденция, живопис, карикатури

... Разбързал се сутринта Дунката, застягал се и тъкмо се канел да излезе, ето насреща му Торбичков.
- Ама моля ви се, започнал той, погрижете се, постарайте се повечко, аз няма да ви оставя така - ще ви се отплатя, стократно ще ви възнаградя за услугата. За пръв път се кандидатирам, неопитен съм, никого не познавам от тази секция и във вас ми е само надеждата. Ако са нужни още позиви, бюлетини и пр., кажете да ви пратя.
- Бъдете спокоен. Всичко е наред - рекъл Дунката. - Всичко съм предвидил и направил, от нищо няма нужда освен... от малко пари да почерпим бежанците, дето живеят на края. Те са десетина гласа, но както речете.
Дал му пак малко средства Торбичков, дал му още бюлетини и хукнал по другите секции, а Дунката се заклатил към своята. Повъртял се малко из двора, изпушил цигара, две, влязъл веднъж в тъмната стаичка, колкото да се рече, и мръкнало-немръкнало, отишъл си у тях, впрегнал каруцата и хайде на воденица.
Кога приключил изборът и дошло време да късат пликовете - няма ни Дунка, ни маймунка. Броят бюлетини членовете на бюрото, кокорят очи другите застъпници, пише секретарят: толкова гласа са получени за този кандидат, толкова за онзи, а за Торбичков, който също пристигнал там - нищо. Нито един-едничък гласец! Изненада, значи, сюрприз и безобразие.
Разругал се човекът основателно, разпсувал се справедливо и даже почнал да кълне с пълно право, но помага ли нещо?
А Дунката цяла неделя мля една торба жито на воденицата. Не че нямаше ред да сипе, не че нещо друго, а просто тъй, за удоволствие. Коня си пасе край Тунджа, риба си лови, разходки си прави из околността и така нататък. Щом се прибра вкъщи, емнаха го приятели и познати, че най-много Калмукът.
- Е, е, е. Дунка, братчето ми, то бива, бива, ама чак пък толкоз артък не бива.
А той смига дяволито и дума:
- Какво да му правя бе, Калмук? Какво да му сторя, като го не ще народът? Хлапе. Зеленак. Никой не го знае, никой го не познава. Тъй ли се става депутат? Неопитност. Момчешка работа... Застъпник

Издателство Фондация "Чудомир" - Казанлък


петък, 5 април 2013 г.

Александър Шурбанов >> Приписки

... за миг ние се освобождаваме от оковите на нашето ограничено битие, по внезапно прехвърлени мостове преминаваме огромни разстояния над вековни бездни и разширяваме владенията на духа си сякаш до безкрая...

Онова, което днес най-живо ни интересува в старите книги, не е толкова техният основен текст - за повечето той е един и същ с малки, съществени само за специалистите разлики - а добавките към него - тъй наречените "приписки". Това са бележки най-вече на прилежните преписвачи на текста, които след часове, дни, седмици изнурителен анонимен труд се осмеляват да вмъкнат и нещо от себе си. Тези приписки обикновено нямат нищо общо с текста, към който са прилепени и който е по-значителен от тях. Съвсем без връзка с него те ни съобщават за някое историческо събитие, което се е случило по време на преписването на текста или пък за което преписвачът се е сетил сега и е пожелал да опише и коментира. И макар да нямаме и понятие за това кой е анонимният автор на тези дописани думи, ние се вглеждаме в тях, вслушваме се във всяка тяхна интонация и сякаш чуваме през вековете живия глас на миналото...

Издателство Жанет 45

Приписки в Хеликон

Приписки в Books.bg

Артър Хейли >> Летище

Страховитата снежна буря се оказва най-малката беда за служителите на мeждународното летище „Линкълн“ и за приземяващите се самолети със стотици пътници на борда...

Един отчаян от живота човек решава да извърши безумна постъпка - ще взриви самолет на голяма американска компания, за да могат жена му и децата му да получат огромна застраховка.
Той ще се пожертва, за щастието на семейството си. Но щастието на едни ще бъде за сметка на живота на други. Безумието никога не е било проява на благородство или героизъм. В постъпката на безумеца обаче има дълбоки социални причини.
„Летище“ е остросюжетно и напрегнато четиво, в което ще срещнем герои, които гарантират сигурността на самолетите във въздуха, но са безпомощни пред личните си драми...

Издателство Кръгозор

Летище в Хеликон

Летище в Books.bg

четвъртък, 4 април 2013 г.

А. П. Чехов >> Средство против впиянчване

Който е изпитал насладата от творчеството, всички други наслади за него вече не съществуват. Чехов

Шейничката лети като куршум. Въздухът, който разсичаме, ни удря в лицата, реве, свири край ушите ни, скубе ни, от злоба щипе до болка, иска да откъсне главите ни от раменете. От натиска на вятъра не може да се диша. Като че самият дявол ни е сграбчил в лапите си и с рев ни влачи в пъкъла. Околните предмети се сливат в дълга, устремно летяща лента… Струва ти се, че още един миг – и ще загинем!
– Надя, обичам ви! – казвам полугласно аз.
Шейничката започва да се плъзга все по-тихо и по-тихо, ревът на вятъра и съскането на плазовете не са вече така страшни, дъхът не се спира вече в гърдите и ние най-после сме долу. Наденка е ни жива, ни умряла. Тя е бледна, едва диша… Помагам й да стане.
– За нищо на света не се спущам втори път – казва тя, като ме гледа с широки, пълни с ужас очи. – За нищо на света! Едва не умрях!
След малко тя идва на себе си и вече въпросително наднича в очите ми: аз ли казах тия три думи, или й се е сторило сред шума на вихъра? А аз стоя до нея, пуша и внимателно разглеждам ръкавицата си.
Тя ме хваща под ръка и ние дълго се разхождаме около хълма. Вижда се, че загадката не й дава мира. Казани ли бяха тия думи или не? Да или не? Да или не? Това е въпрос на самолюбие, на чест, на живот, на щастие, много важен, най-важният въпрос на света. Наденка нетърпеливо, тъжно, с проникващ поглед наднича в лицето ми, отговаря не на място, чака няма ли да заговоря аз. О, каква игра има на това мило лице, каква игра! Виждам, че тя се бори със себе си, иска нещо да каже, за нещо да запита, но не намира думи, неловко й е, страшно й е, радостта й пречи…
– Знаете ли какво? – казва тя, без да ме гледа.
– Какво? – питам аз.
– Хайде още веднъж… да се спуснем!... Шега

Издателство Фама



Маргьорит Дюрас >> Похищението на Лол В. Щайн. Любовта

[ мъжете ] Искаха да се занимавам с домакинството, с готвене и ако наистина трябва да пиша книги, да го правя на интервали, като нелегална дейност. Маргьорит Дюрас

Похищението... - Лол Щайн е красива, млада жена, с безупречно семейство и прекрасен дом… Но прекалената нормалност на нейния живот кара приятели и близки тайно да се съмняват във възможността Лол да е забравила напълно трагедията на своята опустошена любов и годеника, който я е изоставил преди години. ..

Любовта - Романът допълва историята на Лол В. Щайн, като представя нейното разрушено съзнание и невъзможността да възстанови целостта на своя „аз“. Героите нямат имена, означени са с местоименията той и тя. Читателят разбира, че това са Майкъл Ричардсън и Лол В. Щайн, които се завръщат след години на мястото, където са останали последните мигове от тяхната любов. В празната зала на казиното, на брега на морето, героите намират спомена за фаталната любов, която е изпепелила душите им...

Издателство Летера



Майн Рид >> Капитанът на стрелците

В изданието са включени романите Капитанът на стрелците и Безпомощната ръка

Прекрасна индианка завладява сърцето на американския офицер капитан Мейнард по време на разходка по булевард Пасео де Лас Вигас в мексиканската столица. Споделена ли е любовта му от девойката, наричана от всички Кралицата на езерата. Ще успее ли да избегне смъртоносната клопка, поставена от главатаря на бандитите с прозвището Ел Гуапо, също влюбен в красивата потомка на ацтекските крале...

След успешен лов в дълбоката гора на Мисисипи, група младежи се впускат в безумна игра, която ще промени целия им живот. Едно престъпление води след себе си второ... и трето... Дали арогантността и злото ще сломят правдата и любовта? Дали безнаказаната самоувереност ще притисне в ъгъла мечтите и трепетите на една девойка?...

Издателство Тера плюс



сряда, 3 април 2013 г.

Хесус Маесо де ла Торе >> Пророчеството на Корана

Разказ за една невъзможна любов - между християнски лекар и назарска принцеса...

Испания през XIV век. През този период Севиля е мрачен град, обгърнат в тайни и политически интриги, заплашващи мирното съжителство между евреи, християни и мюсюлмани. В този сложен исторически контекст, главният герой - Яго Фортун, уважаван лекар, се влюбва в назарската принцеса Зубайда Бинт Умар, заложница на краля на Кастилия. Заради любовта си към нея, той става част от една от най-строго пазените тайни на исляма: забравения Коран, познат за вярващите като "Перлата" - текст, който съдържа пророчества, отнасящи се до изгубената библиотека "Ал Мутамид"...

Издателство Сиела



Ивлин Уо >> Унизени тела

Едно объркано и лутащо се поколение – Златната младеж, с безделието и неистовия ѝ глад за приключения и силни изживявания, с интуитивното ѝ усещане, че всичко е „фалш“, с неосъзнатия ѝ копнеж за едно по-смислено съществуване, с уязвимостта ѝ прозираща зад блясъка и екстравагантността...

Високо над главата му се поклащаше очуканият от пътуване автомобил „Пакард“ на мисис Мелроуз Шебеки, покрит с прах от три континента, на фона на тъмнеещото небе, а нагоре по трапа, начело на своите ангели, крачеше самата мисис Мелроуз Шебеки, жената евангелизатор.
– Вяра.
– Тук, мисис Шебеки.
– Благотворителност.
– Тук, мисис Шебеки.
– Сила на духа.
– Тук, мисис Шебеки.
– Целомъдрие... Къде е Целомъдрие?
– Целомъдрие не се чувстваше добре, мисис Шебеки. Слезе долу.
– Това момиче създава повече проблеми, отколкото самото то струва. Когато трябва да се опакова багаж, Целомъдрие не се чувства добре. Останалите тук ли са? Смирение, Благоразумие, Божествено недоволство, Милост, Справедливост и Творческо усилие?
– Творческо усилие загуби крилата си, мисис Шебеки. Заговори се с един джентълмен във влака и... А, ето я.
– Намери ли ги? – попита мисис Шебеки.
Твърде задъхана, за да отвърне, Творческо усилие кимна. (Всеки от ангелите носеше крилата си в малка черна кутия, подобна на калъф за цигулка.)
– Така – каза мисис Шебеки. – Дръж ги здраво и престани да говориш с джентълмените по влаковете. Вие сте ангели, не комедианти, нали?
Ангелите се скупчиха печални. Беше ужасно, когато мисис Шебеки станеше такава. Олеле, как щяха да нащипят Целомъдрие и Творческо усилие, веднъж да им паднат насаме, по нощници. Не стига че сега ще започне да им призлява, ами и мисис Шебеки да им натяква...

Издателство Колибри

Унизени тела в Хеликон


Емили Бронте >> Брулени хълмове

Първични и неконтролируеми чувства помитат всичко по пътя си. Бурната и разрушителна страст води Катрин и Хийтклиф към собственото им унищожение...

   Жилището на господин Хийтклиф се нарича „Брулени хълмове“, като изразителното прилагателно „брулени“ означава в местното наречие яростната игра на въздушните течения, на които е изложено това място в лошо време. Наистина хората тук вероятно се радват по всяко време на здраво, ободрително проветряване! Човек може да получи известна представа за силата на северняка, който духа откъм предела, по прекомерния наклон на няколко недорасли ели встрани от къщата и от цели редици мършави тръни, проточили клони все на една страна, сякаш просят милостиня от слънцето. За щастие, архитектът е бил достатъчно предвидлив, за да направи сградата масивна. Тесните прозорци са вградени дълбоко навътре в стените и ъглите на зидовете са подсилени чрез едри, издадени навън камъни.
   Преди да прекрача прага, спрях да се полюбувам на многобройните чудати гравюри по лицевата стена и особено около главния вход, над който открих – между безброй ронещи се грифони и безсрамни момченца – датата „1500“ и името „Хертън Ърншоу“. Искаше ми се да направя някоя и друга забележка и да помоля навъсения собственик да ми разкаже накратко историята на жилището, но неговото държане пред портата сякаш повеляваше или да вляза начаса, или веднага да се махна, а аз не желаех да го дразня, преди да съм разгледал къщата...

Издателство Ера



вторник, 2 април 2013 г.

Константин Павлов >> Другия бряг: Стихове

За мен пунктуацията е текст. Тя съобщава гримасата, интонацията - не само в лингвистичен смисъл, а интонацията като печат на духа, който е по-силен от самото слово.... Константин Павлов

Дребните фанатици

А! - Не така!
Няма да ме освежат сълзите ви.
Каква ли пита-помен ще замесите
                                         с праха ми...
Всяка прашинка от моето тяло - помни!
Помни дяволския ви танц.
Кикотът, сламата, съчките.
Съчките!
Кладата.
Кладата!
(Пламъкът. Барабанът. Моят стон! -
Вашите сладострастни крясъци!)
Пепелта...
Не!
Всяка прашинка от моето тяло - помни!
Бяхте весели.
Извратено весели!
И се смеехте.
Сладострастно се смеехте.
(Агонията има еротична маска.)
Щяхте да ме обладаете върху самата клада,
ако пламъкът не бе изпърлил
                               похотливата ви козина.
Всяка прашинка от моето тяло - помни.
Проклинам папата и кардиналите
За вас - презрение - погнуса.

Издателство Жанет 45

Другия бряг: Стихове в Хеликон

Другия бряг: Стихове в Books.bg

Ханс Кристиан Андерсен >> Приказки

Повече от три столетия приказките на големия датски писател Ханс Кристиан Андерсен принадлежат на всички народи и на всички възрасти...

От ранно детство у всеки от нас живеят Палечка, Малката русалка, Грозното патенце, Кай и Герда... Колко мъдрост и ирония носят бълхата с много добри обноски, защото е пила кръв от знатна госпожица; гъсокът, който прави най-високия скок, защото се иска акъл да се приземиш в скута на принцеса; самовлюбеният торен бръмбар или пък пълният с намерения да промени света охлюв, който така и не успява дори да се придвижи по-далеч от розовия храст...

Издателство Труд



Джакомо Казанова >> Живот и любов

Аз пиша, за да се смея над себе си, и съм удовлетворен от това. Джакомо Казанова

Като си припомням удоволствията, на които съм се наслаждавал, аз ги възкресявам и преживявам отново, но докато се смея над страданията, които съм понасял, не изпитвам прежната болка. Като частица от вселената, аз говоря на въздуха и си въобразявам, че давам отчет за моите афери, досущ като някой майор-дом пред господаря си преди своето пенсиониране. А колкото до бъдещето – като философ никога не ме е било грижа за него, тъй като съм наясно, че нищо не знам и нищо не мога да знам за това, което предстои; като християнин пък знам, че вярата трябва да се изпитва безпричинно, без аргументи и доводи и че най-чистата вяра се изживява в най-дълбока тишина. Знам, че съм съществувал и съм напълно сигурен в това, защото съм го почувствал; знам също и че няма да съществувам повече, когато спра да чувствам. Ако все пак се случи да чувствам и след смъртта си, тогава няма повече да питая и грам съмнение в нищо; дори ще изоблича в лъжа всеки, който дойде да ми разправя, че съм умрял...

Издателство Труд

Живот и любов в Хеликон


понеделник, 1 април 2013 г.

>> Драги ми Смехурко... [ Антология на хумор за деца ] Т. 1

Най-ценното от класическото наследство на Васил Ив. Стоянов, Стоян Дринов, Цоню Калчев, Ран Босилек, Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Дора Габе, Калина Малина; малко известни или съвсем непознати на няколко поколения читатели творци - Йордан Стубел, Александър Спасов, Георги Стоянов, Симеон Адреев, Никола Монев, Никола Никитов...

Сърдитият Петлан

   Разсърдил се е Петлан войвода, че не му било нещо по сгода: че си намерил три перушинки, с три кокошинки като калинки.
   Скокна, разпъди всички кокошки, както кълвяха жито и трошки, па си наметна гуня хайдушка и си препаса сабя и пушка.
   През поле ходи, гребен размята, ломи гората, тресе земята, кълве врътига и комунига, па се надига, та кукурига. Забягнаха ми вълци, лисици, дребни гадинки, крилати птици, една остана баба Мецана и тя застана и тъй подхвана:
   - Стига бре, Петльо, стига бре, лудо! Нийде го няма твоето чудо!
   Петлан се спрепна, па и отвърна:
   - Сбирай си, Мецо, дългата бърна! Бягай, пази се, да ти не клъвна мечата глава дебела, тръвна! Да не те с тежки шпори намуша, да ми не паднеш тук, под ботуша, че ще ми станеш на тънка пита, бита, пребита, насред пробита! Асен Разцветников

Издателство АИ Марин Дринов



Милан Кундера >> Шегата

... може би у мен е останал отзвук от ирационалните поверия, например онази странна убеденост, че всички случки в живота ми имат и някакъв смисъл, означават нещо...

... че живота ми разказва нещо за себе си, че постоянно разкрива някаква своя тайна, че се изправя пред нас като ребус, чийто смисъл трябва да се разгадае, че историите, които изживяваме в живота си, са митология на самия живот и че в тази митология се крие ключът към истината и към тайната. Измама ли е това? Възможно е, дори е много възможно, ала аз не мога да се освободя от потребността да разнищвам собствения си живот (сякаш в него наистина е скри някакъв смисъл, някакво значение, някаква истина), не мога да потисна тази потребност, дори тя да е нещо повече от потребност, от някаква игра (като решаване на ребус например). Милан Кундера


Издателство Колибри

Шегата в Хеликон

Шегата в Books.bg

Николай В. Гогол >> Шинел. Нос. Записки на един луд

Всички ние сме излезли от шинела на Гогол. Фъодор Михайлович Достоевски

... Ала още по-забележително беше, че оттогава появяването на чиновника мъртвец съвсем престана: очевидно генералският шинел му е бил съвсем по мярка, поне вече не се чуваше никъде да са смъкнали някому шинела. Впрочем мнозина усърдни и грижливи хора още не можеха да се успокоят и споменаваха, че в отдалечените части на града все още се явявал чиновникът мъртвец. И наистина един коломенски постови стражар видял със собствените си очи как от една къща излязъл призрак; ала бидейки по природа малко слабоват, тъй че веднъж обикновено големичко прасе, което изскочило от някаква частна къща, го съборило на земята за голям смях на събралите се наоколо файтонджии, от които после той поискал за тая подигравка по половин копейка за емфие, и тъй, бидейки слабоват, той не се решил да го спре, а тръгнал подире му в тъмнината, докато най-сетне призракът изведнъж се обърнал, спрял се и го запитал: „Ти какво искаш?“ – и му показал такъв юмрук, какъвто и живите нямат. Стражарят казал: „Нищо“ – и веднага поел назад. Ала призракът бил много по-висок на ръст, имал преголеми мустаци и като закрачил, както изглежда, към Обухов мост, изчезнал съвсем в нощния мрак.

Издателство Дамян Яков



неделя, 31 март 2013 г.

Джон Фаулз >> Мантиса

Майлс Грийн се събужда в болница...

Той не знае нито кой е, нито къде се намира.
Не е в състояние да разпознае дори съпругата си.
Амнезия?
Препоръчаното лечение е вид сексуална терапия...

Романът изследва самата същност на реалността и съзиданието, отчуждението на изкуството, еволюцията на литературата, отношението между половете и нещо много, много повече. Обзървър

Издателство Рата

Мантиса в Хеликон

Мантиса в Books.bg

Корней Чуковски >> Доктор Охболи

Живял някога добрият Доктор Охболи...

Той бил толкова прочут, че от всички краища на света при него се стичали болни животни. Охболи им давал лекарство и те веднага оздравявали.
Докторът толкова много обичал животните, че делял с тях и своя дом. В стаята му живеели зайци. В шкафа - катеричка. На канапето се подвизавал бодлив таралеж, а под леглото кротко дремел африкански крокодил....

Издателство Хермес

Доктор Охболи в Хеликон