Ерик Уайнър >> География на блаженството: Един мърморко търси най-щастливите места на света

"География на блаженството" е увлекателен разказ, изтъкан от психология, геополитика, наука, пътешествия и хумор, един провокативен и забавен анализ на това какво е щастието, какво не е и къде можем да го открием

Дали швейцарците са по-щастливи, защото живеят в най-демократичната страна на света? Дали жителите на Катар, потънали в петродолари, намират радост в това изобилие? Дали кралят на Бутан е визионер, щом е въвел Брутното Национално Щастие като национален приоритет? Защо жителите на Ашвил, Северна Каролина, са толкова доволни от живота? Къде живеят най-щастливите хора на света?

Издателство Фабер

География на блаженството... в Хеликон

География на блаженството... в Books.bg

Ги дьо Мопасан >> Бел Ами

Много години преди наръчниците за преуспяване в обществото да станат бестселъри, френският романист Ги дьо Мопасан, гений на любовните сюжети, пише „Бел Ами”

Авторът описва възхода на един младеж от провинцията, който за кратко време прави главоломна кариера в Париж, споделяйки самотата и копнежите на съпругите на влиятелни бизнесмени и аристократи.

Мопасан помества своите чувствени и привлекателни, но сексуално незадоволени жени в края на ХІХ век, когато Франция забогатява, все по-бързо забравяйки за доскорошните революции.

Той не си и помисля, че романът му ще остане завинаги актуален, доколкото цел на днешните общества е трупането на богатство и престиж, а в тях неизменно ще се появяват хора, които ще знаят и ще могат да правят това по-добре от другите.

Издателство Intense

Бел Ами в Хеликон

Бел Ами в Books.bg

Александър Теодоров - Балан >> Българска граматика: Дял I - За думите. Част I - Звукословие / Фототипно издание

„Написах тая книга, откак почувствах болно укора, че за слабото знание на българския език в училищата и в обществото са виновни най-вече ония, които трябваше досега да ни снабдят с една съвременна българска граматика и с един български речник… Аз се осмелих да сваля от себе поне малко нещо от тоя укор“ А. Т. - Балан (1929)

„Една Българска граматика за всякого трябва да потопи читателя си в живия български език, да го направи да разбере живота на езика сега и поривите му занапред. А тук именно важи най-значително граматичното и общо езиково образование, каквото дава школата на изходящата из нея народна интелигенция. Всяка граматика притежава в себе си нещо творческо“ (1951).
Докато българският език заема основно място като обект на изследване в трудовете на А.Т.-Балан, задача на учения е устройството на книжовния ни език, върху чиято основа се гради и съхранява българската култура. Особено последователна и ревностна е грижата му за българското словно богатство. Понятието „чистота на езика“, което днес много често се коментира без да се разбира коректно и компетентно, за него е тясно свързано с грамотността и езиковата култура. Мястото на чуждите думи в българския език ученият определя като „неотменни сетници от културни сношения между народи“, поради което тяхното недопускане или крайният негативизъм към употребата им са недопустими: „Всякой пуризъм е предизвикано, следовито и страстно чистене (по руски чистка); то е оправдано в потеклото си, законно в следовитостта и пакостливо в страстта. В своята страст всяко чистене е за укор и осъждане, подобно на всяка крайност.“

Издателство Изток-Запад

Българска граматика: Дял I... в Хеликон

Българска граматика: Дял I... в Books.bg

Етиен Касе >> Фалшифицираната история

Изучавайки тайните на католическата църква, Касе с изумление установява, че Църквата е само инструмент в ръцете на някакви тайни сили

Авторът изследва също историята на християнството и прави шокиращи изводи.

Историята, която познаваме от учебниците, според него е изкусен фалшификат.

В книгата си разкрива някои от тайните на световната история, обвити с гигантска "паяжина от лъжливи слухове и фалшиви документи".

Откритията на Касе са твърде неочаквани и дотолкова противоречат на вкоренените ни представи за историята, че наистина е трудно да им се повярва отведнъж.

Издателство Паритет

Фалшифицираната история в Хеликон

Фалшифицираната история в Books.bg

Сава Сивриев >> Екзегези. Из историята на българската литература

В цялост религиозното чувство е рядкост в българската поезия, нещо, което не е убягнало от очите на младия Атанас Далчев

Секуларизацията на културата въобще не е радостен факт. През 80-те години на XIX век, след първоначалната, оказваща се привидна радост от това, че и ние имаме изящна литература, художество, словесност, роман и пр., следват много показателните културни трагедии именно в средите на тези, които създават културата. Обществото иска да живее и заживява с културата, но без Бога. Още повече, културата претендира да нахрани душата на човека. Интелигенцията се занимава с национални, исторически, социални, етични, индивидуалистични, политически, художествени и други проблеми, в което няма нищо лошо само по себе си, както и във всяко антропознание и антропомислене.
Но ако решението на тези проблеми е само антропоцентрично, то какво е това решение, което се основава единствено на човешката, а не и на Божията мъдрост? Сава Сивриев

Съдържание

1. Ораторското умение във Венецианската реч на св. Кирил Славянобългарски
2. Откритието на преподобни Паисий Хилендарски
3. Атанасий Нескович и неговата „История славеноболгарског народа“ (Будим, 1801)
4. Българските мъченици от края на XVIII – началото на XIX век
5. „О истине“ на св. Софроний Епископ Врачански
6. Анекдотът в „Митология Синтипа Философа“ на св. Софроний Епископ Врачански
7. Парите и богатството в „Житие и страдания…“ на св. Софроний Епископ Врачански
8. За „Стихове пиитически“ на Никифор и Иеротей
9. „Стiхи надгробнiи...“ на Неофит Рилски
10. За 1-6 глава от Книга Битие в „Краткая священная история и священный катихизис“ на Архимандрит Неофит Хилендарски (Бозвели)
11. Ханаанската земя в „Краткая священная история и священный катихизис“ на Архимандрит Неофит Хилендарски (Бозвели)
12. „Житие светаго Алексия человека божия“ на Константин Огнянович в някои текстове на Петко Р. Славейков
13. Псалом 136-и в „Не пей ми се“ на Петко Р. Славейков
14. Функциите на една романова структура в „Нещастна фамилия“ на Васил Друмев
15. Вътрешната украса на хъшовските кръчми във Влашко
16. Чудесното раждане на Чардафона – фреска от Захари Стоянов
17. Метафори от християнството в „Епопея на забравените“ на Иван Вазов
18. За християнството, за културата и за лириката
19. Литературният канон на Възраждането
20. „Българска христоматия“ на Иван Вазов и Константин Величков и представата за τέχνη в литературната ситуация след Възраждането
21. Творецът и творчеството в лириката на Иван Вазов
22. „Ековете“ на Иван Вазов
23. „Моите песни“ на Иван Вазов // 157
24. Българските идеологии в края на ХІХ – началото на ХХ век // 163
25. Стоян Михайловски и българската преса
26. Пътува ли Бай Ганьо в Европа?
27. Метаморфозите на сюжета в разказите на Елин Пелин
28. Псалом 142-ри в „Под манастирската лоза“ на Елин Пелин
29. Иван Шишманов и д-р Кръстьо Кръстев за тенденциозното изкуство
30. Иван Вазов, Стоян Михайловски и Пенчо Славейков – щрихи към историята на българския индивидуализъм
31. Скиталецът и времето
32. Кирил Христов или Пейо Яворов – към историята на един литературен спор
33. Д-р Кръстьо Кръстев за Пенчо Славейков (Из историята на канонизацията на поета)
34. Младият Пейо Яворов, четен от д-р Кръстьо Кръстев
35. Д-р Кръстьо Кръстев за канонизацията на Пейо Яворов
36. Д-р Кръстьо Кръстев за религията
37. Модерното повествование в идилиите на Петко Тодоров
38. Керванджията в „Несретник“ на Петко Тодоров
39. „Чудак“ на Пейо Яворов
40. Сънищата, безсъниците или симетрия на аксиологията
41. За „Подир сенките на облаците“ (1910) на Пейо Яворов
42. Тегобата на поезията
43. Лириката на Йордан Йовков в списание „Художник“ (1905-1909)
44. „Френският символизъм“ на Емануил Попдимитров
45. За епитета в „Птици в нощта“ на Николай Лилиев
46. Психологическият паралелизъм в лириката на Атанас Далчев
47. Антиномиите в лириката на Атанас Далчев
48. Бележки за стилистиката на поетическата реч

Издателство Карина М

Екзегези. Из историята на българската литература в Хеликон

Екзегези. Из историята на българската литература в Books.bg

Екзарх Стефан >> Богомилите и Презвитер Козма

Ръкописът на екзарх Стефан „Богомилите и презвитер Козма“ за първи път вижда бял свят в Лозана, Швейцария, през 1920 г. като дисертация на френски език

Авторът е поднесъл на времето на френскоговорещите изследователи едно оригинално изследване, което днес, с 90-годишно закъснение, достига до българската културна общност. В него се виждат три новаторски аспекта. Първият е, че екзарх Стефан преди всички откроява Презвитер Козма като виден писател в старобългарската литература, като продължител на преславската школа,
отбелязвайки, че до този момент за Козма се е говорило „много накъсо“ или Козма със своята „Беседа против богомилите“ е бил ползван предимно като извор за богомилството, неговото самостоятелно присъствие е било подценявано.
Същото голямо уважение към Презвитер Козма екзарх Стефан запазва и в следващи свои произведения. В своята брошура „Българската църква“, публикувана през 1932 г., когато е вече митрополит Софийски, той го поставя между големите имена в историята на българската църква: „На това небе блещи и звездата на просветения Презвитер Козма, изобличител на богомилската ерес и същевременно българският Йеремия, който разкрива стремежа на народната църква сама да чисти онова във вярата на своето изпълнение, което не можеше да остане в нея, за да смущава православната й чистота.“... Из изданието

Издателство Изток-Запад

Богомилите и Презвитер Козма в Хеликон

Богомилите и Презвитер Козма в Books.bg

Ярослав Хашек >> Депутатски банкет

Какво е общото между депутатския банкет, състезанието по дълго бягане, австрийската митница, неприличните списания и индианецът и пражката полиция?

Общото е книгата с хумористични разкази на Ярослав Хашек, „Депутатски банкет”, който съдържа повече от шейсет разказа, подчинени на неповторимия хумор на чешкия писател.

Обстоятелствата в част от историите звучат толкова абсурдно и невероятно, че човек спокойно може да се запита дали Хашек е живял в Европа в началото на XX в.

Други пък пресъздават реални ситуации и диалози, които карат почти всеки читател да открие себе си в лицето на някой от героите.

Но какво виждам аз? Тук пише, че единият ви бъбрек, и то левият, е сменен със свински. Любезни господине! Вносът на свине в Австрия е забранен. Тази забрана се отнася и до части от свине и затова, ако искате да влезете в Чехия, трябва да оставите бъбрека си в Германия. Из „Австрийската митница“

Издателство Труд

Депутатски банкет в Хеликон

Депутатски банкет в Books.bg

Хенри Милър >> Спокойни дни в Клиши

Париж, 30-те години на XX век - животът е лек, бохемски, безгрижен, волността в изкуството и нравите набира скорост. Жените са много и все достъпни, всяко бистро предлага приключения

Безпаричието не води до затормозеност, а е тласък към изобретателност, повод за разнообразие и весели случки. А безделието е за твореца способ да събира жизнен опит чрез случайни срещи и връзки - забавни, трогателни, любопитни, остро еротични.

"Спокойни дни в Клиши" по неповторим начин изразява и осмисля богатството на живота и неговите чувствени удоволствия.

"Спокойни дни в Клиши" се издава за първи път у нас.

Издателство Фама

Спокойни дни в Клиши в Хеликон

Спокойни дни в Клиши в Books.bg

Китайски вълшебни приказки

Тази книга ще помогне на читателите да усетят по-различния полет на фантазията в Китай или просто да изпитат наслада от поетичността на словото на източните сказатели

Сборникът „Китайски вълшебни приказки” включва 20 приказки. Това ценно издание представя богата колекция от фолклорното наследство на Китай.

Приоритетът на вълшебната приказка в сборника не е случаен. Както е известно, класическата форма на вълшебната приказка възниква по-късно от класическата приказка за животни и се развива напълно само във фолклора на народите от Европа и Азия.

Посещението на подводното царство или на небесното царство е особено популярен мотив в приказките на китайските народи. Други мотиви в тези приказки са близки до елементи от приказния епос на народите от Средния и Близкия изток. Изумрудената птичка, която изнася момъка от подземното царство, например, напомня птицата Джин от приказките на Синбад Мореплавателя („Изумрудената птичка”), а хитростите на Мадзай („Мъдрият Мадзай”) – приключенията на Настрадин Ходжа и нашия Хитър Петър...

Превод от китайски и съставител Мария Пешева

Издателство Ханлин

Китайски вълшебни приказки в Хеликон

Китайски вълшебни приказки в Books.bg

Рудолф Ерих Распе >> Невероятните приключения на Барон Мюнхаузен

Едва ли някой би повярвал на невероятните истории за Барон Мюнхаузен. Оказва се обаче, че прототип за героя на Рудолф Ерих Распе е действителна личност, прочула се не толкова със своята смелост, колкото с фантастичните разкази за своите преживявания

Тази личност се казвала барон Карл Фридрих Йероним фон Мюнхаузен, служил като кавалерийски офицер в руската войска и през 1737–1739 година. Разказите му били фантастични, весели и наситени с парлива сатира. Те странствали от уста на уста из цяла Европа.

Тези именно разкази е преразказал и обработил Рудолф Ерих Распе.

Не може да се каже, че „Невероятните приключения на Барон Мюнхаузен” е просто детска книга. Историите за славните военни подвизи на Барона, като че ли са по-подходящи за възрастните, отколкото за хлапетата, защото те съдържат един по-дълбок смисъл от този, който се открива на пръв поглед.

Превод Ангел Каралийчев

Издателство Труд

Невероятните приключения на Барон Мюнхаузен в Хеликон

Невероятните приключения на Барон Мюнхаузен в Books.bg

Джани Родари >> Живял два пъти един барон Ламберто

Неизчерпаемото въображение на Джани Родари ни поставя в невероятни ситуации, а веселите му измислици раждат неочаквани обрати

Знаменитият автор ще ни разкаже за барон Ламберто - много възрастен, много богат и много болен човек.

Той живее на един остров със своя майордом и трябва да се справя с алчния си племенник, с неколцина бандити и с още няколко мъже и жени, на които е възложено непрекъснато да повтарят името му...

Италианският писател Джани Родари (1920-1980), удостоен с Андерсеновата награда за детска литература (1979), е известен в България още с първия си роман "Приключенията на Лукчо". Написал е още "Пътешествието на Синята стрела", "Приказки по телефона", "Джалсомино в страната на лъжците", "Разни приказки за игри", стихосбирката "Продавач на надежда".

Издателство Емас

Живял два пъти един барон Ламберто в Хеликон

Живял два пъти един барон Ламберто в Books.bg