Забавен комедийно-пародиращ роман с много недоразумения, объркани ситуации и щастлива развръзка, осмиващ снобизма и превземките на богатите, издигащ в култ любовта и приятелството
Госпожа Кункел се беше вдълбочила в утринния вестник.
В трапезарията влезе прислужникът Йохан.
– Не се преструвайте, че можете да четете! – каза намусено той. – И без това никой няма да ви повярва.
Тя го стрелна с отровен поглед. Сетне посочи вестника.
– Днес съобщават имената на наградените! Първа награда е получил един доктор от Шарлотенбург, а втора – някой си господин Шулце. За няколко такива къси изречения сега пращат и двамата по четиринайсет дни в Алпите!
– Твърде недостатъчно наказание – отвърна Йохан. – Трябва да ги изпратят на заточение. Впрочем за какво се касае?
– За конкурса на заводите „Пуцбланк“.
– Аха – рече Йохан, взе вестника и прочете обявлението, което заемаше половин страница. – Тоя Шулце! Не е посочил адрес. Живее в пощенска кутия.
– Нима е възможно да се живее в пощенска кутия? – запита госпожа Кункел. – Има ли такова нещо?
– Не – отвърна прислужникът. – Всъщност защо не участвувахте в конкурса и вие? Положително щяха да ви дадат награда.
– Сериозно ли говорите?
– Щяха да ви изпратят за две седмици в Алпите. Може би щяхте да си навехнете крака и тогава щяхте да останете там по-задълго.
Той мечтателно затвори очи.
– Противен човек сте вие – рече тя. – Заради вас не бих си счупила дори врата.
Йохан запита:
– Как се проявява новата прислужница?
Госпожа Кункел стана.
– Няма да остарее при нас. Защо ли всъщност тая особа се нарича Изолда?
– Майка й е била пламенна почитателка на Рихард Вагнер – обясни Йохан.
– Какво? – извика икономката. – Значи, на всичко отгоре тази Изолда е и извънбрачно дете?
– Нищо подобно. Майка й е била омъжена.
– За Рихард Вагнер ли?
– Но не…
– А защо тогава той е поискал детето да бъде кръстено Изолда? Какво му е влизало в работата?
– Рихард Вагнер не е имал дори понятие за цялата тази история. Така е искала майката на госпожица Изолда.
– И бащата е знаел за това?
– Естествено. И той е обичал Вагнер.
Госпожа Кункел сви пълните си ръце в юмруци.
– С какво ли не съм се примирявала – каза глухо тя. – Но това е прекалено!
Издателство Унискорп