петък, 31 май 2013 г.

Ася Кулева >> Марципаненият чехъл

Една жена търси себе си – пътува между земята и небето, между ада и рая, между живота и смъртта, между реалния и магическия свят...

И двамата винаги сме усещали силната връзка между нас. Отношенията ни бяха като дългогодишен роман на двама любовници – с много потисната страст и ревност, с много разбиране и в мълчанието. Дълбоко скритата у нас любов често избухваше в дуели с обиди и с рани, за които после и двамата съжалявахме. Но уви, мълчаливо. Рядко показвахме привързаността си един към друг, защото двамата я смятахме за слабост. Прекалено много си приличахме – за добро или за зло. В теб виждах себе си, в мен ти откриваше своите достойнства и слабости. Когато разговаряхме, всъщност всеки разговаряше със самия себе си, нали? Дори и в пълното мълчание. Ако знаеш как ми липсват днес нашите разговори… Но още повече ми тежат неизречените думи и спестените жестове на нежност, привързаност и любов...

Издателство Жанет 45



Петър Кърджилов >> Старогръцки митове и легенди [ Том 2 ]

Подвизите на Тезей, Походът на аргонавтите [ Язон и Златното руно ], Троянската война, Приключенията на Одисей...

   Преди много, много години областта Атика се наричала Кекропсия, защото от нейната земя се родило чудовището Кекропс. Горната част на тялото му била като на човек, а долната – като на огромна змия. Върху скалист хълм получовекът-полузмия основал град, за който се скарали Посейдон и Атина. За да се реши спорът, олимпийците се събрали на акропола и призовали Кекропс за съдник. Зевс обявил, че властта над новопостроения град и областта около него ще принадлежи на този от двамата богове, който направи по-ценен дар на страната. Посейдон ударил с тризъбеца си върху една скала и от нея бликнал извор със солена вода. Атина пък забила копието си в земята и оттам израснало маслинено дръвче. Тогава Кекропс се обърнал към боговете:
   – О, светли обитатели на Олимп, сами виждате, че навсякъде наоколо шумят солените води на безбрежното море, но никъде не се вижда зеленинка. Голямо благо даде богиня Атина на тази земя и нека на нея принадлежи властта над цялата страна.
   Боговете послушали Кекропс и присъдили на любимата Зевсова дъщеря властта над града, който оттогава започнал да се нарича в нейна чест – Атина. Околната област пък нарекли Атика. Кекроп станал първият цар на Атина, уредил държавата и дал закони на хората...

Издателство Изток-Запад



д-р Кръстьо Кръстев >> Млади и стари

Изданието включва портретите за Алеко Константинов, критически очерки върху днешната българска литература, поглед в новата българска литература, етюди, критики, рецензии от д-р Кръстев, редове от биографията и статии за творчеството му от П. Анчев, С. Янев и Л. Стаматов

... При още по-странни обстоятелства е създаден Бай Ганю - онова творение, което, макар в художествено отношение да не стои тъй високо както До Чикаго и назад, с чудотворна бързина спечели на автора си пословична писателска слава и популярност. Бай Ганю не само е писан по случайни външни побуждения: неговият сюжет всецяло е внушен на Алека отвън. Именно той е просто възпроизвеждане на анекдоти и истински случки, разказвани нему от членове на неговата "Весела България". Писането е ставало под непосредствено впечатление на разказите, а на много места то е почти буквално предаване на тия разкази. Разказвачите на тия анекдоти са още живи и са грамотни и може един ден да ни разкажат с всички подробности тая любопитна история, която има голямо значение за определяне таланта на Алека.

В своя зародиш Бай Ганю беше една игра на перото, без никакви по-широки замисли и претенции. И макар че нашите замисли не могат да бъдат мерило за значението на онова, което се ражда от тях, все пак критиката се домогва да открие в семето бъдещия плод и затова може би тя е безпомощна всеки път; когато присъствува при подобно творчество ех nihilo; всеки път, когато нищожни усилия създават грамадни резултати. Тя е безсилна тогава да ни обясни готовото творение из видимите, уловимите фактори и се вижда принудена да изповяда, че стои пред всесилния замах на творческия гений, който едничък е в състояние да вдъхне живот на мъртви организми, да превърне леката игра на перото в мощна обществена сила, да издигне нищожния частен случай до величава и дълбокомислена символизация на добрия и злия гений на един народ...

Издателство Захарий Стоянов

Млади и стари в Хеликон


четвъртък, 30 май 2013 г.

Шантал Муф >> Демократическият парадокс

В либералните демокрации гарантирането на свободата и човешките права се използва парадоксално като претекст за налагането на ограничения върху упражняването на властта от народа...

Първоначално изследването ми се съсредоточава върху естеството на модерната демокрация – въпрос, който според мен все още не е достатъчно добре изяснен. Кое е най-подходящото определение за новия тип демокрация, който се установява в западния свят през последните два века? Той е обозначаван с най-различни термини: модерна демокрация, представителна демокрация, парламентарна демокрация, плуралистична демокрация, конституционна демокрация, либерална демокрация. Според някои основната разлика с древната демокрация се състои в това, че в по-големи и по-сложни общества преките форми на демократично управление стават невъзможни; точно поради тази причина модерната 
демокрация трябва да бъде представителна. Други, като kапример Клод Лефор, наблягат на символната трансформация, която прави възможна появата на модерната демокрация: „разпадането на ориентирите на сигурност“.
Според него в модерното демократично общество властта, законът и знанието се оказват в ситуация на радикална неопределеност. Това е следствие от „демократичната революция“, водеща до изчезването на онази власт, която е въплътена в личността на владетеля и е обвързана с трансцедентен авторитет.
Така се поставя началото на нов вид институиране на социалното, при което властта става „празно място“...

Издателство Изток-Запад



Халед Хосейни >> Ловецът на хвърчила

Разказ за семейството и приятелството, за предателството и спасението...

Романът ни пренася от последните дни на монархията в Афганистан, през режима на талибаните до наши дни.

Амир и Хасан – две афганистански деца, чието детство умира в деня, в който реалността ги връхлита и ги принуждава да платят висока цена, за да продължат своя път в живота – единият, оставайки в Афганистан, принадлежащ на талибаните, другият, бягащ от съвестта си в далечната Америка, се срещат отново след години в „празните очи на една детска душа“. Анелия Ангелова


Издателство Обсидиан



Турбьорн Егнер >> Пук и Чук

Какво се случва, когато ядеш много лакомства и не си миеш зъбките?

– Виждаш ли нещо, Пук?
– Виждам и да знаеш само какво виждам. Една грамадна лампа точно до устата на Антон. Десет пъти по-голяма от слънцето.
– Хм, хм. Какво друго виждаш?
– Един мъж в бяла престилка.
– Олелеее, това е зъболекарят!
– Опасен ли е зъболекарят, Пук?
– Преопасен. Той е най-злият човек на света. Той запушва къщичките ни...

Издателство Enthusiast

Пук и Чук в Хеликон

Пук и Чук в Books.bg

сряда, 29 май 2013 г.

Професор Петър Ангелов >> Чуждите народи в представите на средновековния българин

Представите на средновековния българин за византийците, евреите и западноевропейците...

Изследването разкрива пътищата и начините, по които се раждат тези представи, степента на тяхната достоверност и въздействието им върху политическия, икономическия и културно-религиозния живот на средновековна България.
Специално внимание е отделено и на въпроса, как създадените етнически образи се съхраняват и развиват след падането на българските земи под османска власт.

В книгата е включено приложение с оригинални и преводни текстове, които илюстрират познанията на средновековните българи за чуждите народи.


Издателство Тангра ТанНакРа



Дан Браун >> Ад

Моят дар е бъдещето. Моят дар е спасението. Моят дар е адът.

   Аз съм Сянката.
   Аз бягам през града печални.
   През мъки вечни скитам скръбно аз .
   Катеря се по бреговете на река Арно... задъхано завивам наляво по Виа деи Кастелани, продължавам на север, като се крия в сенките на „Уфици".
   А те не престават да ме преследват.
   Стъпките им звучат все по-ясно - приближават се с безпощадна решителност.
   Преследват ме от години. Тяхната упоритост ме принуди да се скрия в света на мрака... да живея в чистилището... да съществувам под земята като хтонично чудовище.
   Аз съм Сянката.

   Тук, на повърхността, вдигам очи на север, ала не откривам пряк път към спасението... защото Апенините скриват първите лъчи на зората.
   Минавам зад площада с високата кула и часовника с една стрелка... провирам се сред подранилите продавачи на пиаца Сан Фиренце с техните дрезгави гласове и дъх на лампредото и запечени маслини. Пресичам пред Баргело, отправям се на запад към кулата на Бадия и се притискам към желязната порта в подножието на стълбището.
   Тук трябва всяка слабост в сърцето да престане.
   Натискам дръжката на бравата и влизам в прохода, от който няма да има връщане, знам.
   Насилвам оловните си нозе нагоре по тясното стълбище... стъпвам по мраморни стъпала, изтъркани и осеяни с дупки.
   Гласовете отекват под мен. Умолително....

Издателство Бард

Ад в Хеликон

Ад в Books.bg

Гилбърт Кийт Честъртън >> Кълбо и кръст

Честъртън гледа максимално трезво света и човечеството, но ги наблюдава през „очите на любовта“...

Кълбо и Кръст е пътешествие из сумрачния свят на сенки и сънища в човешката душа.
Читателят неусетно е въвлечен във вечния двубой между вярата и неверието, разумът и безумието. Двубой на живот и смърт, свързан с риска да предпочетеш битието пред небитието.
Това е роман за най-драматичния сблъсък, който се разиграва в дълбинните пластове на душата ни, и за търсенето на истинския смисъл на живота. Роман за осъществяването на човека като личност.

Хартиено издание и е-книга – формат, съвместим с Киндъл

Издателство Омофор

Кълбо и кръст в Хеликон


вторник, 28 май 2013 г.

Хауърд Джейкъбсън >> Въпросът на Финклер

Изгарящ разказ за приятелството и загубата, за изключването и принадлежността, както и за мъдрата и човешка страна на зрелостта...

Джулиан Треслъв, неудачен в професионално отношение бивш продуцент от BBC, и евреинът Сам Финклер, популярен философ, писател и лице от телевизионния екран, са приятели от училищните години. Въпреки донякъде бодливите си взаимоотношения и напълно различните поприща те така и не са изгубили напълно връзка помежду си – нито със своя бивш учител, чеха Либор Севик, който винаги се е интересувал повече от широката представа за света, отколкото от изпитните резултати.

Сега, когато Либор и Сам са наскоро овдовели, а Треслъв със своя шарен и пълен с провали стаж с жените спокойно може да мине за почетен трети вдовец, те се събират на вечеря в разкошния апартамент на Либор в Централен Лондон...

Издателство Сиела



Ян Флеминг >> В служба на нейно величество

Живей и остави другите да умират. Ян Флеминг

Високо в Алпите загадъчен учен провежда смущаващо секретни изследвания върху алергиите. Няколко различни следи сочат, че мистериозният учен най-вероятно е оцелелият при „Операция Мълния“ ръководител на зловещата терористична организация СПЕКТЪР.
За броени дни преди Коледа Бонд трябва да разкрие какви са пъклените кроежи на тайната организация, да спре разпространяването на птичия грип, да се внедри в корсиканската мафия и... да се ожени.

Издателство Труд



Емилиян Станев >> Крадецът на праскови. Разкази

Щастието се състои в това – да побеждаваш злото в себе си. Въпросът е само навреме да го сториш. Емилиян Станев

   ... Тръгнах да обиколя уличките, по които някога бях играл, минах край родната си къща, в която сега живееха непознати хора, и видях фурничката на площада, дето преди двадесет и пет години се нареждахме с купоните в ръка да получим парче кален, чер хляб, направен от къклица и ръж. Над тая фурна живееше основнният учител Андреев, Бучката, както го наричахме ние, децата. Той беше дребничък, посивял, с жълти изпопадали зъби, но много строг. Имаше многочислено семейство – седем деца. Къщата миришеше на фурна, беше топла, пълна с дървеници, с мирис на квас. Лазар, Петко, Сана, Лиза, Мита и Роза – почти всички починаха през тия години от недояждане и от туберкулоза…
   Колко тежки бяха условията, при които израсна нашето поколение! Без бащи, които гинехана фронта, обути в налъми, въшливи и окъсани, с майки, чиито погледи горяха от мъка и преумора – жени, изсушени от недояждане и от плач, които не знаеха за какво да се грижат по-напред: за нашето изхранване или за възпитанието ни. Почти всички бяхме станали гамени, тъй като растяхме на улицата, между лагерите и пленниците, в глада, хаоса и корупцията на тая безсмислена война…
   Вечерта минах още веднъж по тесните криви улички, потънали в мрак и глухота, едва осветлени от няколко мъждукащи електрически крушки. Къщите хвърляха мрачни сенки, тук-там из мрака лъщяха стъкла, котка изскачаше внезапно от някоя изба, отдето идваше миризма на оцет, на плесен и на старинност. Бях продал мястото, без да го видя, за да не изпитам по-силно скръбта, че се разделям с нещо свидно. Като дете там бях прекарал ония сухи, горещи лета, когато чешмите пресъхваха и някоя епидемия пламваше в града. Но на следващия ден не се стръпях и отидох да се простя с него, обзет от любопитството да видя как изглеждат сега тия някогашни лозя...

Издателство Пан

Крадецът на праскови. Разкази в Хеликон

Крадецът на праскови. Разкази в Books.bg

понеделник, 27 май 2013 г.

Фабио Джеда >> Има крокодили в морето

Житейската история на едно афганистанско момче, Енаятолах, което едва десетгодишно поема дългия и ужасяващ път на бягство от родния Афганистан...

„Невероятното на Има крокодили в морето е, че става дума за една истински трагична история (с щастлив завършек), но разказвана без следа от самосъжаление: разказана с чувство за хумор, че даже и с ирония. В родния Афганистан Енаят вижда с очите си как талибаните убиват неговия учител, понеже е отказал да се подчини на волята им и да затвори училището. Животът без училище прилича на пепел – това е едно от личните му прозрения. “Талибаните много добре знаят, че най-сигурният начин да разрушиш една култура е като разрушиш училищата и лишиш децата от възможността да се образоват”, казва Енаят. Друго откритие на детето е, че добрите хора все пак съществуват и в представите му те са своего рода братство, пръснато из света. “Може да се каже, че хората, проявяващи милосърдие към бежанците, към емигрантите съставляват нещо като отделна нация“ – казва Фабио Джеда, – една наднация, чието съществуване е едно от най-драгоценните неща, с които разполагаме днес.” Защото, както споделя Енаят, „нуждата да емигрираш понякога е равносилна на нуждата да дишаш”. El mundo

Издателство Жанет 45



Александър Секулов >> Гравьор на сънища

Романът разказва две истории едновременно: на жена с безброй мъже и на няколко мъже с една жена...

„Все още не знаеше, че от мига, когато срещнеш някого и го обикнеш, когато го залюлееш в мислите си, трябва за започнеш да се учиш да живееш без него; да проникваш в него, да се стичаш и изтичаш, да го вдишваш и издишваш, все едно че него го няма и няма да го има, и никога не го е имало, и все едно някой ден ще изчезне и нищо няма да остане след него, както и нищо не е имало преди него. И в тази мисъл, че другият е невъзможен, освен в изключително кратките мигове, когато махалото на всички часовници по света се успоредяват и човек може да надникне в светлия тунел между тях, ти можеш да влизаш като в стая, да поемаш въздуха ѝ в дробовете си, да раздипляш хоризонтите на миналото и бъдещето през прозорците ѝ, да усещаш сладостния вкус на следобедите и подареното безвремие, за миг да забравяш, че умираш. Не разбираше. Не разбираше защо връзката ѝм трябва да приключва, когато никой от тях двамата не обиждаше любовта с претенции за вечност, и поради тази причина тя наистина можеше да бъде вечна.”...

Издателство Сиела



Валдемар Бонселс >> Пчеличката Мая и нейните приключения

Бернд Иземан, пчелар и изследовател на насекомите, дава на приятеля си – писателя Валдемар Бонселс – да прочете написаната от него история за мравки, предназначена за децата. Историята не се харесва на Валдемар Бонселс и той заявява, че ще напише по-хубава...

   И стана така, че възпитателката разказа на Мая повече, отколкото на останалите пчелички през първия ден от живота им. Даде ѝ най-различни съвети и я предупреди за опасностите в света извън кошера. Накрая заяви:
   – Утре ще литнеш за първи път. Бъди учтива с всеки срещнат. Но се пази от стършелите. Те са жестоки и зли.
   След тези думи старата учителка прегърна възпитаничката си. И това не беше правила досега с никоя друга малка пчела.
   Но Мая си мислеше само едно: "Утре най-после ще видя света!"
   Тя дълго не можа да заспи от нетърпение.
   Накрая денят настъпи. Още с първия слънчев лъч, проникнал през входа на кошера, Мая скочи от постелята си. Една от работничките тъкмо се канеше да тръгне на работа.
   – Вземи ме с теб! – викна Мая и забързано я последва.
   На вратата един пазач препречи пътя ѝ:
   – Нима ще излетиш без паролата? – попита той, а после се наведе и прошепна няколко думи в ухото на пчеличката. – Не я забравяй – предупреди я той. – Иначе няма да те пуснем обратно...

Издателство Труд



неделя, 26 май 2013 г.

Деян Енев >> Внукът на Хемингуей

„Вятърът допуши фаса ми и се скри зад ъгъла, в Япония.“

   Аз съм внук на Ърнест Хемингуей.

   Някой ще попита: ама как така?

   Ами така. Отразявайки Първата световна война в качеството си на военен кореспондент на „Торонто Стар Уикли”, младият неизвестен още пич затъва из калните балкански друмища и една вечер преспива в София. По онова време София вече е модерен град. Мустакатият симпатяга отсяда в хотел „България”. Още първата вечер патриархалната романтика на столичния нощен живот изтръгва сълзи на умиление в очите му. В салона на хотела валсовете се редуват с гьобеци. Американецът седи сам на масата и скучае. На няколко пъти отраканият келнер му предлага да му доведе момиче за компания, но бъдещият нобелов лауреат отказва. Писнало му е от лесни победи из балканските столици.

   Седи сам, казвам, дядо ми на масата и отпива от чашата с гроздова. Той за пръв път открива огъня на гроздовата и е потресен от нейната крилата мощ. Някъде преди полунощ в салона влиза една цветарка. Кръстчето й е тънко като на пчела, а очите й са черни като къпини. Ракията вече е превърнала бъдещия автор на „Старецът и морето” в харпун, готов за лов. Момичето му се струва като богиня на нощта. Той купува цялата ѝ кощница с цветя, всичките хризантеми, калии, божури, рози и карамфили, а в замяна я моли да седне за пет минути на масата му и да изпие с него чаша вино. Момичето е трогнато от настойчивостта на чужденеца. Тя, разбира се, не знае английски, нито той – български, но езикът на младостта е по-силен от езиковата бариера. Чернооката цветарка изпива виното, а Хемингуей продължава да набляга на ракията. Скоро тя започва да му разказва, че току що е завършила Средния учителски институт в Шумен и е дошла в столицата, за да започне работа в Девическото училище. Междувременно нуждата от пари я принуждава да продава вечер цветя по хотелите. Той внимателно я слуша. Сетне също започва да говори: как, като се измъкне от тази скапана война, ще се върне в Париж, ще си наеме едно таванче и ще започне яко да пише. А вечер ще се разхожда край Сена и ще яде печени кестени. И никакъв алкохол, разбира се, защото на сутринта главата му трябва да е бистра, за да може да продължи писането. Искаш ли да дойдеш с мен в Париж, пита я той, а цветарката се смее и кима с глава, защото на всички езици Париж звучи по еднакъв начин. После двамата излизат да се разходят по жълтите павета на „Цар Освободител”. Край тях минават конни стражари, които със сериозни изражения им пожелават „добро утро”. Хемингуей и момичето се смеят, защото за тях нощта още не е свършила. Изведнъж на цветарката й хрумва лудешка мисъл и тя кани Хемингуей в квартирата си. Той я пита дали има гроздова, а тя се смее и смехът й застила с рози паважа. Никаква ракия повече, слага тя пръста си на устата му, а той я прегръща. В малката стаичка на момичето ухае на прани хасени чаршафи. Гълъбите почукват с червените си крачка по перваза на прозореца. Когато те двамата заспиват, София вече се разбужда.

   На другия ден Хемингуей хваща влака за Солун, като й обещава след няколко седмици да се върне и да я отведе в Париж. Но както е всеизвестно, балканската кал е страшна и непроходима. Калта и войната задържат близо два месеца Хемингуей в Гърция. А сетне войната свършва, влаковете спират и по калните пътища се проточват километрични колони от каруци на бежанци. На път за Париж Хемингуей вижда в далечината Витоша и нещо трепва в сърцето му.

   Чернооката ми баба отдавна почина, но преди смъртта си тя ме извика и ми разказа тази история. Сетне ми връчи едно порцеланово портретче на млад мустакат мъж. Лесно разпознах в лика на портретчето младия Ърнест Хемингуей..

   Сега разбирам защо още от четвърти клас учителките ме помъкнаха да ми четат съчиненията пред другите класове и защо, когато прелиствам книгите на Хемингуей, косата ми настръхва.

   Дядо преди известно време изкара инсулт и сега не може да приказва. По цял ден лежи, най-много да отиде до тоалетната или да застане пред огледалото. Виж, като застане пред огледалото, дядо се оживява. Глади рядката си бяла коса, присвива очи и маха с ръка на непознатия в огледалото. И друга занимавка има дядо. Може да стои с часове прав и да гледа часовника си на ръката. Сега, след удара, дядо вече не може да се бръсне сам и се налага аз да го бръсна. Но понякога забравям, понякога просто ме мързи и може да мине по цял месец между едното и другото бръснене. Брадата на дядо е бяла и му отива. Улавям се, че той все по-често ми заприличва на стария Ърнест Хемингуей. И си мисля как рано или късно кръгът се затваря, стига да имаш достатъчно търпение, за да дочакаш този миг.

Издатество Сиела



Карлос Руис Сафон >> Принцът на мъглата

Дебютният роман на Карлос Руис Сафон

   Макс нямаше да забрави лесно онова лято, в което – почти случайно – откри магията. Беше 1943 г. и ветровете на войната тласкаха неумолимо света към пропаст. В средата на юни, в деня, когато Макс навърши тринайсет години, баща му – часовникар, който посвещаваше свободното си време на разни изобретения – събра семейството в гостната и обяви, че това ще е последният им ден в дома, където бяха живели десетина години. Щяха да се преселят в къща в малко градче на брега на Атлантика – по-далече от големия град и от войната.
   Решението беше окончателно: заминаваха на разсъмване на следващия ден. Дотогава трябваше да опаковат багажа си и да се подготвят за дългото пътуване до новия дом.
   Семейството посрещна новината без особена изненада. Почти всички подозираха, че идеята да напуснат града в търсене на по-безопасно място за живеене се е въртяла от известно време в главата на добрия Максимилиан Карвър; единствено Макс не бе очаквал това. Тази вест се стовари върху него като побеснял локомотив, профучаващ през магазин за порцелан. Остана вцепенен от изумление, със зяпнала уста и празен поглед. По време на този кратък унес осъзна, че целият му свят – приятелите от училище, уличната компания, че и магазинчето за комикси на ъгъла – е на път да изчезне завинаги. Ей така, сякаш с магическа пръчица...

Издателство Изток-Запад