събота, 22 септември 2012 г.

Дж. Р. Р. Толкин >> Пет фентъзи разказа

„Прочетете я на осем и без съмнение ще се връщате към тази книга до осемдесет и осем.“ Ню Стейтсмънт

Страната на вълшебствата е страховито място, осеяно с капани за непредпазливия и зандани за самонадеяния...
Кралството на изпълнените с вълшебства предания е необятно, дълбоко и високо, в него има какво ли не – всякакви зверове и птици; безбрежни морета и неизброими звезди, омайваща красота и вечно дебнещи заплахи.
Тук и радостта, и мъката те пронизват като меч.

Вероятно е истинско щастие да попаднеш в тази страна, но нейната пресита и чудатост връзват езика на пътешественика, решил да я опише. А докато се скита из нея, за него е опасно да задава твърде много въпроси, че току-виж портите се затръшнали и ключът изчезнал... Дж. Р. Р. Толкин

! Роувърандъм, Фермера Джайлс от Емз, Приключенията на Том Бомбадил, Ковача от Голямо Омайно, Листо от Дребносръчко и За вълшебните приказки

Издателство Прозорец



Ясутака Цуцуи >> Семейни сцени

Писателят, от когото Харуки Мураками се вдъхновява и учи

Нанасе не си спомня кога за пръв път е осъзнала своите телепатични способности, но непрестанно се пита какво я очаква, ако я разкрият. Бои се, че тогава ще я използват като опитно зайче и ще я превърнат в публична атракция. А „нормалните” хора ще я гледат с омраза и страх. Ето защо тя не иска да се ангажира с редовна работа и става домашна помощница. Така може безпроблемно да напусне, в случай че усетят свръхестествената й дарба. Семействата, при които живее и от които след седмици или месеци бяга, са твърде различни, но способността й да отгатва тайните им чувства, желания и страсти винаги води до опасни, а понякога и до трагични последствия.


Издателство Обсидиан

Семейни сцени в Хеликон


петък, 21 септември 2012 г.

Стивън Кинг >> Тъмната половина

Днес Стивън Кинг става на 65. Това е ужасно... :-)

Под снимката на Лиз и Тад в едно от най-хубавите гробища на Касъл Рок бяха напечатани следните два реда с бели букви на черен фон:
СКЪПИЯТ ПОКОЙНИК БЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БЛИЗЪК С ТЕЗИ ДВАМА ДУШИ? ЗАЩО ТОГАВА ТЕ СЕ СМЕЯТ?
– Защото животът е дяволски странно нещо – изсумтя Тад Бомънт.
Не само Лиз изпитваше известна неясна тревога след това ненадейно оповестяване на истината. Той също я изпитваше. И въпреки това не можеше да спре да се смее. Спираше за няколко секунди, а после отново избухваше в неудържим смях, когато погледът му попаднеше върху онази фраза „Един не особено приятен тип“. Да спре смеха си бе все едно да се опитва да запуши дупките в лошо построен бент – щом запушиш една дупка, откриваш, че се е появила друга.
Тад подозираше, че този безпомощен смях не беше съвсем нормален. Приличаше на истерия. Знаеше, че комичното много рядко предизвиква подобни пристъпи на смях. Причината за тях обикновено бе в пълната противоположност на комичното. Може би именно от нея трябваше да се страхува.
„Страхуваш се от някаква скапана статия в „Пийпъл“? Така ли мислиш? Ама, че тъпо. Страхуваш се да не изпаднеш в неудобно положение или да не би колегите ти от английската катедра да си помислят, че си загубил и малкото нещастен разум, който си имал, когато видят тези снимки?“
Не, нямаше защо да се страхува от колегите си, дори и от тези, които бяха в катедрата от времето на динозаврите. Най-накрая бе получил постоянна работа, а също и достатъчно пари (фанфарен звън, моля!), за да може да живее и да пише без да се налага да работи, ако, естествено, не му се работеше, в което не бе съвсем сигурен. Въобще не го вълнуваше бюрократичната и административна страна на университетския живот, но самото преподаване му беше приятно. Освен това отдавна бе минало времето, когато се притесняваше от това какво мислят колегите му за него. Беше го грижа, разбира се, какво мислят за него приятелите му, а в някои случаи приятелите му, както и тези на Лиз, бяха същевременно и негови колеги. Но според Тад те щяха да си помислят, че цялата история е някаква шега.
Ако имаше нещо, от което трябваше да се страхува сега, то това бе… СТИГА, заповяда му онзи строг, сух глас, който можеше да накара дори и най-недисциплинираните студенти да млъкнат и да пребледнеят.
ВЕДНАГА ПРЕСТАНИ С ТЕЗИ ГЛУПОСТИ...

Издателство Бард



Бойко Ламбовски – разкази / Деян Енев – поезия

Поетът и писателят с разменени роли

Бойко Ламбовски: Винаги съм вярвал, че мога да пиша проза. Но не се захващах. Защо ли? - ами имам ограничена енергия, като всички хора. Откъде тогава тази жанрова изневяра на такива години?
От любопитство – като повечето изневери.
Дали го мога наистина, дали не си внушавам...
Чуйте какво мисля след опитите. Да, мога.
Но прозата иска не само да можеш, а да си готов на стотици и хиляди часове със залепен към стола задник, като затворник при букаите си.
Повече съм свикнал на други ритуали. При поезията си като шаман, който се търкаля в огнището и вика опулен срещу духовете, докато чака чудото...
Макар че то в същината си е единно – или го има, или - не.

Деян Енев: Написах тези петдесетина стихотворения преди 17 години, през един снежен ноември. Току-що ме бяха уволнили от рекламната агенция, в която работех. Палех старата лада на баща ми и започвах да обикалям София. Спирах на места, където никога после не стъпих, в „Борово” в „Люлин”, в „Дружба”, в „Обеля” и в „Надежда”, слизах от колата, сядах на някоя пейка или се прислонявах под навеса на някое кафене, гледах, слушах и чаках тези стихотворения, които ме спасяваха от морската болест на уволнението, от чувството, че съм човек, изхвърлен зад борда. И те наистина се появяваха, докосваха ме с муцунките си и аз бързах да ги запиша на листчетата, които носех в джоба си.

Издателство Сиела

Деян Енев - Стихотворения / Бойко Ламбовски - Разкази в Хеликон

Деян Енев - Стихотворения / Бойко Ламбовски - Разкази в Books.bg

четвъртък, 20 септември 2012 г.

Дж. Д. Селинджър >> Спасителят в ръжта

Бунтът на Холдън

Книгата, която четях, беше онази книга, дето я бях взел от библиотеката по погрешка. Бяха ми дали друга книга и аз забелязах това едва когато си дойдох в стаята. Дадоха ми „От дебрите на Африка“ от Исак Динесен. Мислех си, че ще е противна, но не беше. Излезе много хубава книга. Аз съм съвсем некултурен, но чета много. Любимият ми писател е брат ми Д. Б., а вторият след него е Ринг Ларднър. Моят брат ми подари една книга от Рин Ларднър за рождения ми ден точно преди да отида в Пенси. В нея бяха онези много смешни, шантави пиеси и после онзи разказ за регулировчика, който се влюбил в онова много хубаво момиче, дето все карало с голяма скорост. Само че той, регулировчикът, бил женен и нито можел да се ожени за нея, нито нищо. После това момиче се пребило, защото все карало с голяма скорост. Насмалко не ме уби с този разказ. Най-обичам книга, която поне тук-таме е смешна. Чета много класически книги като „Завръщането в родината“ и други такива и ги харесвам, чета и сума книги за войни и мистерии и прочие, но не си падам много по тях. Падам си по книга, дето, след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, та да можеш да го повикаш по телефона, когато ти се поиска. Обаче това не се случва често. Не бих имал нищо против да ударя един телефон на Исак Динесен. И на Ринг Ларднър също, само че Д. Б. ми каза, че е умрял. Да вземем обаче онази книга – „Души в окови“ от Съмърсет Моам. Четох я през лятото. Доста хубава е книгата и всичко, но не бих желал да се обадя по телефона на Съмърсет Моам. Не зная. Той просто не е от тези, на които бих искал да се обадя, и толкоз. По-скоро бих се обадил на стария Томаз Харди. Харесва ми тази Юстасия Вай...

Издателство Дамян Яков

Спасителят в ръжта в Хеликон

Спасителят в ръжта в Books.bg

Акад. проф. д-р Григор Велев >> Българската национална кауза (1762-2012)

„Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добродетели“
Георги Раковски

На страниците на „Българската национална кауза (1762-2012)” акад. Григор Велев ни поднася синтезиран, но многопластов преглед на историята на българския народ през последните близо три столетия, обвързвайки изложението с вътрешното състояние и външнополитическите условия. Този необходим прочит на българското минало е подплатен с изобилен фактологически материал, включително за събития и личности, които по едни или други причини са слабо известни на широката читателска аудитория, а нерядко и на специалистите.
Това обаче не е някакъв описателен текст, а задълбочен анализ, базиран и съобразен с най-новите научни достижения, максимално освободен от превратни тълкувания, насложени от идеологизацията на историческата и политологическата наука в миналото.
Акад. Григор Велев добросъвестно и педантично проследява етапите на развитието на българската национална кауза от началото на Възраждането до наши дни. Фактически и с оглед на задачите, стоящи пред нацията и нейния елит, авторът дефинира девет национални каузи, които са следвани в различните исторически периоди – от защитата на българската идентичност, през борбите за културна, църковна и политическа еманципация, националните приоритети и колизии през ХХ в., до съвременната ситуация след влизането на страната в Европейския съюз. Разглеждайки в дълбочина обстоятелствата при възникването и опитите за реализация на така очертаните национални каузи, авторът се спира на редица, съзнателно или не, подценявани, деформирани, а понякога и откровено фалшифицирани събития и процеси от българската история
Доц. д-р Пламен Павлов

Издателство ИК Знание



Карел Чапек >> Фабрика за Абсолют

Или как всеобщото изобилие води до тотален недоимък
Чапек е Абсолютно актуален и днес

Абсолютът не познаваше промишлената специализация. Той нахлу с еднакво усърдие в предачниците, където стори чудо не само с плетене на въжета от пясък, но и с предене на конци от него; в тъкачниците, тепавиците и трикотажните фабрики – обхвана целия текстилен бранш, като бълваше безспир милиони километри от всичко, което можеше да се реже с ножица. Завладя металургични заводи, валцови цехове, леярни, фабрики за селскостопански машини, дъскорезници, дървообработващи заводи, заводи за гумена продукция, захарни фабрики, фабрики за химически торове, за азот, нефт, печатници, хартиени фабрики, бояджийски цехове, стъкларски фабрики, керамични, фабрики за обувки, ширити, тухларни, пивоварни, дестилационни заводи, керамични заводи, обувни заводи, парни млекоцентрали, мелници, монетни дворове, автомобилни заводи и точиларни заводи. Абсолютът тъчеше, плетеше, предеше, ковеше, правеше отливки, монтираше, шиеше, рендосваше, режеше, копаеше, изгаряше, буташе, избелваше, рафинираше, готвеше, филтрираше, пресоваше по двадесет и четири, че и по двадесет и шест часа дневно. Впрегнат в селскостопански машини на мястото на локомобилите, той ореше, сееше, брануваше, плевеше, косеше, жънеше, вършееше. Във всеки бранш той сам размножаваше суровините и стократно увеличаваше продукцията. Беше неизчерпаем. Преливаше от продуктивност. Намери калкулационен израз за собствената си безкрайност: изобилието.

Чудотворното размножаване на рибките и хляба в пустинята дочака монументалното си повторение: чудотворното размножаване на кабари, дъски, азотни торове, автомобилни гуми, вестникарска хартия и всички останали видове промишлени стоки.

В света настана неограничено изобилие от всичко, което е нужно на хората. На хората обаче е необходимо всичко, но не и в неограниченото изобилие.

Издателство Унискорп

Фабрика за Абсолют в Хеликон

Фабрика за Абсолют в Books.bg

сряда, 19 септември 2012 г.

Иля Илф и Евгений Петров >> Светла личност

Всеки град си има свой луд, а също тъй и свой изобретател...

В съветския Хранослав двете роли съвместява местният гений Бабски, който неуморно ощастливява човечеството с все нови и нови умопомрачителни творения – от дървен бициклет до “бързохран”, произвеждащ три милиона пелмени за час. Ала не щеш ли, последното му изобретение – сапунът против лунички “лунилин” – случайно попада в ръцете на кроткия чиновник Филюрин и премахва не само луничките му, но и цялото му видимо тяло...
Смеховитите последствия за него, колегите му по служба и цялото гражданство са описани с обичайната виртуозност и безподобното остроумие на Илф и Петров.

Сборникът включва и разкази, издавани за първи път у нас.

Издателство Фама

Светла личност в Хеликон



Съмърсет Моъм >> Пропуснатите възможности

"Моъм е майстор в това да интригува и да бави развръзката до точно избрания момент, когато ни я сервира с подобаваща изненада." - Ивлин Уо

По единодушното мнение на критиката, разказите на Съмърсет Моъм са връхна точка в творчеството му.
Независимо дали описва лондонското висше общество или екзотични места като островите на Южния Пасифик и британските колонии в Азия, Моъм разказва вълнуващи истории за любов, изневяра, страсти и предразсъдъци, в които проявява присъщото си иронично отношение към човешката природа.

Включените в настоящия сборник разкази излизат за първи път на български.

Издателство Фама



Амелия Личева и Гергана Дачева >> Кратък речник на литературните и лингвистичните термини

Важно филологическо помагало, преодоляващо излишното и криворазбрано разделение между литературознание и лингвистика

Статиите в речника са съобразени с най-новите търсения в литературознанието и лингвистиката, но наред с това те предлагат и авторски прочити.
Настоящият речник не е енциклопедия, но въпреки това се опитва да обхване по-важни понятия, някои от които са представени с кратки дефиниции, а други са обект на разгърнати статии. В тази множественост на подходи и акценти той се стреми да бъде полезен и да послужи както на ученици от гимназиалния курс, така и на студенти.
Изданието е предназначено и за широк кръг читатели с интереси в областта на хуманитаристиката. То няма за цел да замести вече съществуващите на български език справочници, а се стреми да ги допълни и да подтикне към по-прецизна работа с терминологията.

Издателство Колибри



вторник, 18 септември 2012 г.

Джеймс Фенимор Купър >> Последният мохикан

Ню Йорк по време на френско-индианската война. Отвлечени са двете дъщери на английски командир, които в последствие са спасени от Ястребово око - последният мохикан

– Когато хората се борят само за едничкия свой живот, даден им от Бога – каза скаутът строго, – не мислят дори за собствените си събратя, камо ли за животните! Вади стрелата, Ункас. Нямаме време за втори удар.
Гласът му все още кънтеше, когато раненото жребче подскочи и падна на коленете си. Бързо като светкавица, индианецът го потопи в реката и то скоро потъна.
Този акт на отявлена жестокост, но същевременно и на крайна необходимост, надвисна над духовете на пътниците и ги разстрои много, още повече, че долавяха в него едно ужасяващо предизвестие за опасността, която ги дебнеше. Докато сестрите, побити от тръпки, се притискаха плътно една в друга, индианците след кратко колебание вкараха конете в реката и ги поведоха по течението. Междувременно скаутът издърпа едно кану от брезова кора иззад близките храсти и мълком даде знак на дамите да влязат в него. После двамата с Хейуърд, без да обръщат внимание на буйната вода, застанаха от двете страни на крехкото корито и го понесоха нагоре срещу течението в сгъстяващия се мрак, следвани от унилия и опечален собственик на пожертваното жребче.
Скаутът избягваше скалите и по-дълбоките вирове на реката с лекота, която подсказваше колко добре познава пътя. От време на време спираше и напрегнато се ослушваше. Едва щом се убедеше, че всичко е тихо и спокойно, решаваше, че може да продължат. Хейуърд забеляза група от тъмни силуети, струпани на едно място, където високият, надвиснал бряг потъваше в дълбока сянка. Той посочи натам на спътника си.
– А, спокойно! – обясни му скаутът. – Индианците знаят как да скрият конете по техните си местни обичаи. Във водата не остават следи, а и бухал няма да види нищо в тази тъмница...

Издателство Труд



Дон Дрегър >> Класическо Будо

Японските бойни дисциплини се определят като „изкуство“ - взети заедно представляват една от „лишените от форма прояви“ на японската душа, т.е. прояви на „духа“

Този аспект от бойните дисциплини не е лесно доловим за незапознатия с японската култура човек, освен ако не се задоволи да гледа на тях просто като на талантливи изпълнения,
съставляващи „изкуство“ от чисто физически
характер. Дори по-голяма изненада очаква западния човек, когато научи за „изкуството без изкуство“, което далеч надхвърля простите физически умения и може да бъде демонстрирано от великите майстори на бойни дисциплини.
каква е връзката, ако изобщо има такава, между
бойните дисциплини и японските естетически принципи саби (простота и изящност) и ваби (простота и естественост) в комбинация с прагматична непринуденост и особеното психическо качество кан (интуиция), които биха квалифицирали бойните дисциплини поне като дисциплини, „подпомагащи изкуството“, ако не като японски форми на изкуство сами по себе си?
Този важен въпрос все още няма отговор, а множеството предубеждения и закостенелите възгледи за връзката между буджуцу (класически бойни изкуства за самозащита) и будо (класически бойни методи за самоусъвършенстване) не дават възможност за истинско проумяване на тези дисциплини.
В тази книга се опитах да покажа класическите будо в техния истински облик – подход, който е по-скоро емпиричен и умерен в сравнение с обичайната възвеличена и идеалистична представа, породена от безсъдържателни схващания... Дон Дрегър

Издателство Изток-Запад



Яна Язова >> Таралеж се жени

Творбите за деца на писателката Яна Язова, писани в периода 1937-1943 г.

Новата царица

... – Щастлива съм – блажено въздъхваше привечер черешата и утихваше на месечината. – Не
напразно ме наричат царица. Ето, децата изхвръкнаха из моите клони да разнасят славата ми
по селото и тия, които не са чули, ще чуят за мене
и с нетърпение ще ме очакват напролет. От мене
няма по-сочна и по-червена царица на света.
– Справедлива е твоята гордост, царице – тихо отговори на разсъмване слабата бедна ягода, която всяка пролет изправяше грозната си глава над слабото коренище – в сянката на черешата. – Справедлива е гордостта ти, но смили се над слабите и болни като мене, отдръпни си малко клоните да ме погрее слънцето! Тогава ще видиш колко ще стана червена и хубава. Дръпни се, дръпни се, ето го слънцето, то сега ще изгрее... петлите пеят вече!
– Кукуригууу – изкрещяха петлите, кучетата се събудиха и заджавкаха, а черешата се изсмя високомерно:
– Ти ли ще станеш червена и хубава, ти, ягодо!... Тебе и кучетата не искат да те подушат. Аз давам сочните си плодове на цялото село, а ти кому ще си нужна, та да ти се отместя и да пусна слънцето при тебе?
– Аз имам такъв аромат – отговори ягодата, почти разплакана от обида, – с него аз бих упоила не едно село, а целия свят. Аз мога да бъда по-червена и по-сладка от тебе, но ми трябва слънце, слънце, слънце!...

Издателство Изток-Запад

Таралеж се жени в Хеликон


понеделник, 17 септември 2012 г.

Антъни Бърджес >> Портокал с часовников механизъм

Същество, способно да върши само добро или само зло, е като портокал с часовников механизъм – на външен вид уж жив организъм с привлекателен цвят и сладък сок, но същността му е само механична играчка с часовникова пружина, навивана от Бог, Дявол или някоя всемогъща обществена машина... Антъни Бърджес, 1961 г.

– Ха сега да те увидя, Георгий! – и измъкнах бритвата си главорезка.
– А?  – заекна Георгий, но и той не опозда с найфа си, чието острие изсвистя във воздуха и се бросихме един срещу друг.
– Не, не, така не е гот – обади се Смотания Дим и понечи да разпаше цепта от кръста си, но Пит тежко положи рука върху него и сказа:
– Остави гй. Так нада.
И тогда Георгий и смиреният ви слуга запристъпваха като кошки, търсейки слабите си местечки, като хорошо знаеха стила си един на друг, а Георгий правеше от време на време хак-хак с лъскавия си найф, но без да ме докосва. През цялото време наоколо минаваха люди, виждаха всьо ето, но си смотреха себе си, защото това изглежда често ставаше на улицата. Тогава преброих уан ту три и направих шат шат шат с бритвата, но не по лицото или по глазите на Георгий, а по руката му с найфа и той, братлета, го изпусна. Падна найфът със звън-дрън на заледения зимен паваж. Аз толко бях резнал пръстите му с моята бритва и той гледаше тънката струйка кров, краснееща на светлината на лампата.
– А тепер – започнах аз, защото Пит бе посоветвал Дим да не разпасва цепта от кръста си и Дим го беше послушал. – Тепер Дим, хайде да премерим сили двамата с теб.
Дим изрева „аааааарххх“ като болшой безумний звяр и разви желязната змия от себе си светкавично, като във филм на ужасите, чак да му се возхитиш. За мен бе най-разумно да се сниша като жаба, за да запазя лицото и глазата си, както и сделах, братлета, та тъпият Дим малко се изненада, свикнал на шат шат шат по головата. Трябва да кажа, че ме шибна здравата по гърба и ме заболя до мозга, което пък ме накара да го ръгна сразу веднъж и завинаги, та да законча със Смотания Дим.

Издателство Изток-Запад



Януш Корчак >> Крал Матиуш Първи

И мисля, че е по-добре снимките на кралете, пътешествениците и писателите да ги представят, когато още не са били възрастни и стари...

Едно малко дете става крал. Върху плещите му ляга тежка отговорност - да се грижи за цяла държава. И детето крал решава да премахне несправедливостта, да няма бедни, гладни и изоставени деца. Матиуш е смел и въпреки съпротивата, която среща, той провежда своите реформи - построява летовища, учредява детски парламент, в който децата сами решават своите въпроси, организира детски вестник, а възрастните временно изпраща на училище. Матиуш обаче не успява да прокара докрай реформите си. Къде е сбъркал и има ли грешка - върху всичко това Матиуш има много време да разсъждава, когато другите крале решават да го заточат на безлюден остров. А по време на бягствата си, когато скита из страната и лежи в затвора, Матиуш научава много неща за живота на своите поданици, разбира мъката на народа, жестокостта на управниците.

"На осем години - пише Корчак в своя дневник - аз се виждах като крал реформатор, който дава равни права на деца и възрастни."

Книгите на Януш Корчак за Крал Матиуш - и забавни и философски, и весели и тъжни - са един от необходимите спътници на детството. А в световната литература Крал Матиуш се нарежда до такива известни герои като Алиса, Оливър Туист, Том Сойер, Малкия принц. Лилия Рачева

Издателство Сонм



Астрид Линдгрен >> Три повести за Карлсон

Карлсон е малко, дебеличко, самоуверено човече. При това умее да лети. Всеки умее да лети със самолет и вертолет, но едничък Карлсон умее да лети самичък...

Когато сандвичите, сладкишите и тортата се свършиха и Кристер и Гунила си отидоха вкъщи, а Бимбо си спеше дълбоко в своята кошница, Дребосъчето взе да се прощава с Карлсон.
Карлсон беше седнал върху рамката на прозореца, готов всеки миг да отлети.
Вятърът разлюляваше завеските, а въздухът беше топъл, защото вече беше настъпило лято.
— Миличък, премиличък Карлсон, нали ще си живееш пак на нашия покрив, когато се върна от бабини? Нали с положителност ще живееш там? — попита Дребосъчето.
— Спокойствие и само спокойствие! — каза Карлсон. — Ще остана да живея на покрива, ако ме пусне моята баба. А това още не се знае, защото тя ме смята за най-добрия внук на света.
— А ти наистина ли си най-добрият внук на света?
— Разбира се. И кой друг може да бъде, ако не аз? Ти можеш ли да посочиш друг? — попита Карлсон.
Той натисна копчето на корема си и моторът забръмча.
— Когато отново долетя, ние ще изядем още повече торти! — извика Карлсон. — От торти не се дебелее!… Довиждане, Дребосъче!
— Довиждане, Карлсон! — извика Дребосъчето.
И Карлсон отлетя.
Но в кошничката до креватчето на Дребосъчето лежеше Бимбо и спеше.
Дребосъчето се наведе към кученцето и го погали бавничко по главата със своята малка позагоряла ръка.
— Бимбо, утре ние ще отидем при баба — каза Дребосъчето. — Лека нощ, Бимбо! Спи спокойно.

Издателство Пан



неделя, 16 септември 2012 г.

Астрид Линдгрен >> Братята с лъвски сърца

Разказ за живота на едно бедно семейство - самотната майка Ингрид и нейните деца - Карл и Йонатан

Йонатан обгръща с обич любимия си брат Карл в последните дни от тъжният му живот, грижи се за него и го утешава в тежката съдба сполетяла семейството им. Когато Карл изпитва най-невъобразимото отчаяние и страх от смъртта, неговият любим брат му дава най-силната изричана утеха. От своя брат Карл разбира. че когато умре той ще отлети като гълъб в приказна страна наречена Нангияла. И така неговият неутешим страх се превръща в желание мигом да отлети в приказната страна на мечтите му.
Двамата братя се пренасят в чудната земя. Но и там, както на Земята, доброто и злото са в тежка битка. Тиранинът Тенгил заедно със своите войници и чудовището Катла са заробили жителите на мирната Шипкова долина.
Смелият и силен Йонатан става предводител на бунтовниците, а малкият Карл трябва да победи страховете си и да последва своя любим брат...

Издателство Пан