Димитър Талев >> Железният светилник

Тетралогията - "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам" е първият и уникален по обхват и дълбочина в българската литература романов епос за подготовката, зенита и епилога на Илинденско-Преображенското въстание, изобразено като исторически закономерен, неизбежен етап от многостепенния процес на рагръщане на Българското национално възраждане и национално-демократична революция

Камерното повествуване, прецизната композиция, колоритно-пластичното портретуване, старинната декоративна живопис и народното сладкодумие на "Железният светилник" извеждат делничното човешко битие до внушителността на историческото битие на нацията в "Преспанските камбани". където доминират многоперсонажният психологизъм и психологията на масовите умонастроения, многоаспектното разгръщане на персонажа в територията на разширени времепространствени пластове. В "Илинден" художествената фикция отстъпва място на "суровия факт", на документалното и споменното свидетелство, на действителните истор. лица, романистът - на историографа-идеолог и политик, който иска да внуши директно "целата правда" за времето, събитията, героите. В "Гласовете ви чувам" Талев се насочва към моноперсонажно структуриране и концепиране на романовия текст, полага акценти върху антропоцентричната интерпретация на усложнената екзистенциална проблематика, извежда към размисъл за човешкото самопознание и познание в исторически прогрес, кьм прозрения за психологията, етиката и философията на историята. Променливо е наративното поведение на повествуващия "аз", интензифициран е психологическият рисунък, нараства ролята на разнообразни по форма интроспекции и ретроспекции, а изображението се отличава с графична, черно-бяла експресивност. Словото

Издателство Захарий Стоянов

Железният светилник в Хеликон

Железният светилник в Books.bg

Елфриде Йелинек >> Встрани

„Който се ужасява от текстовете на Йелинек, се ужасява от самия себе си: от собствените си отмъстителни фантазии, от собствената си ярост… от границата, наложена му от собствената му Майка.“ Елфриде Герстъл

„Защото никога не съм гледала на жената като на по-добро или по-висше създание, като каквото женското движение искаше тя да бъде разглеждана. Представяла съм я като разкривеното отражение на патриархалното общество, което кара робите си да се приспособяват. Патриархатът не означава, че винаги мъжете командват. Могат да командват и жените, само че в крайна сметка винаги в полза на мъжете. Много критично съм показвала жените като жертви на това общество, които обаче не се осъзнават сами като жертви, а дори вярват, че могат да бъдат съучастнички. Това всъщност е моята тема, независимо дали говорим за сексуалност или икономическа власт: щом жените се превърнат в съучастнички на мъжете, за да си извоюват така по-добър социален статус, то провалът е неизбежен. Но аз не се надсмивам на хората за това, което са, смея се на обърканото им съзнание за себе си. Това съзнание, след всичките години патриархат, при жените естествено е первертирано. Разобличавам жената следователно като съучастничка на мъжа не заради това, което тя е в своето подчинение, защото все пак аз силно защитавам жените.“ в. Култура

Издателство Рива

Встрани в Хеликон

Встрани в Books.bg

Греъм Грийн >> Намек за обяснение

Разказите, включени в изданието потвърждават думите на В. С. Причет, че Грийн е "истински майстор-разказвач"

Любовни афери, мании, страсти, фантазии, митове, легенди и сънища, страхове, жалост и насилие – тази великолепна колекция от истории осветява всички кътчета на човешките изживявания.

Настоящият сборник от разкази ни разкрива Греъм Грийн в широка гама от контрастиращи настроения, понякога цинични и остроумни, понякога търсещи и философски.

Издателство Сиела

Намек за обяснение в Хеликон

Намек за обяснение в Books.bg

Пиер Бурдийо >> Полета: Полета на духа Т. 1

Творчеството на Бурдийо наложи в модерната социология няколко магистрални понятия: поле като фундаментално пространство на социално съперничество, хабитус като принцип на действие на социалните дейци и символно насилие като изначален механизъм за налагане на отношенията на доминиране

Двутомникът „Полета“ (том I: „Полета на духа“ и том II: „Полета на властта“) включва статиите на Пиер Бурдийо, посветени на ключовото понятие „поле“. Изданията са първи по рода си не само за България, но и за целия свят

„Никога не съм харесвал много „голямата теория“ и когато чета работи, които могат да влязат в тази категория, не мога да престана да изпитвам
известно раздразнение пред тази комбинация – чисто ученическа – на фалшиви дързости и истински предпазливости. Мога да възпроизведа тук десетки помпозни и почти лишени от съдържание изречения, които често завършват с
несвързано изброяване на лични имена, следвани от дата – скромна процесия от етнолози, социолози или историци, предоставили на „големия теоретик“ материала за неговото размишление, и които му донасят – като данък – свидетелствата за „позитивност“, необходими за новата академична уважаваност.
Ще дам само един пример, съвсем обикновен, като пропусна – от милост – да цитирам автора: „Както научаваме от множество етноложки разкази, в този тип общества съществува един вид институционализирана размяна на дарове, възпрепятстваща натрупването на капитал, който може да бъде използван за чисто икономически цели: икономическият излишък под формата на подаръци, празници, спешни помощи е трансформиран в неспецифицирани задължения, в политическа власт, в респект и в социален статус“...

Издателство Изток-Запад

Полета: Полета на духа Т. 1 в Хеликон

Полета: Полета на духа Т. 1 в Books.bg

Филип Пулман >> Тъмните му материи. Пълно издание

Те са само деца – едно момче и едно момиче с мисия от съдбата

В епичната си вълшебна трилогия „Тъмните му материи” Филип Пулман отключва вратата към свят, паралелен на нашия, и все пак населен с различни създания, като смесва наука, теология и магия с крайно фантастичен и вълнуващ резултат. В този свят демони и крилати същества живеят наред с хората, а загадъчният Прах има силата да обединява вселените... ако преди това не ги унищожи. Присъединете се към Лира, Панталеймон, Уил и останалите герои, които се впускат в най-смайващото и съкрушително приключение на живота си.

А в същото време в Небесното царство бушува война – жестока война, която с шокиращия си край ще разкрие тайната на Праха!

Издателство Бард

Тъмните му материи. Пълно издание в Хеликон

Тъмните му материи. Пълно издание в Books.bg

Ане Холт >> Група 25

Мистериозната нумерологична секта "Група 25" се стреми към "прочистване" на християнския свят от "разложението"...

В навечерието на Коледа на улицата е убита обичаната и уважавана Ева Карин Люсгор - епископ на Берген и жена с рядко срещано обаяние. Съпругът и синът й бранят ревностно семейните тайни и полицаите в морския град се намират в задънена улица.
Същевременно върху бюрото на полицейския инспектор Силе Сьоренсен се натрупват още няколко съмнителни смъртни случая, като общото между тях е половата ориентация на жертвите. От своя страна, полицейският психолог Ингер Юхане подготвя научно изследване на тема престъпления, извършени от омраза, и стига до извода, че ненавистта към хомосексуалистите е способна да обедини дори непримирими врагове, каквито са радикалните християни и мюсюлмани...

Издателство Емас

Група 25 в Хеликон

Група 25 в Books.bg

Генчо Стоев >> Циклопът

Ако са ти отнели изгрева и залеза; ако някой е слял твоите дни в един едничък ден, по-дълъг и от полярния; ако полярната нощ е станала само миг от твоята, за тебе е вече все едно по какви дъна ще бродиш тропически или полярни. И все едно ти е вече от колко века си там - важното е да продължиш.

"Да си спомня някой име на велик пълководец, живял в тихи, безбурни времена?...

Някой да е боготворил Айнщайн в годините на скромната му младост?

А моят успех на командир е в това - да не създам нищо...
... Колкото по-съвършени ставаме, толкова по-съвършено ще се превърнем в съвършена ръжда... Реципрочно..." Генчо Стоев

Издателство Слово

Циклопът в Хеликон

Циклопът в Books.bg

Джонатан Суифт >> Ирландски истории

Заради политическите памфлети и сатири, в които Суифт защитава интересите на своята църква, класа и страна от английския колониализъм, той бил идолизиран от ирландците и след смъртта си се превърнал в национален герой, но най-важното, той бил приеман като водач на нацията, какъвто реално, макар и в по-тесни рамки, наистина бил

Той живял в една Ирландия, която била колония - политически, военно и икономически зависима от Англия. Очевидно било в интерес на Англия да оставя нещата да продължават каквито винаги са били - една слаба Ирландия не би могла да бъде заплаха, а мерките, които я държали слаба, били изключително доходоносни за Англия.
Суифт бил разгневен от пасивността на ирландския народ, който бил дотолкова свикнал със ситуацията, че изглеждал неспособен да направи каквото и да е усилие да я промени. Ирландският парламент отхвърлил голям брой сериозно направени от Суифт предложения, които биха поставили началото на поправяне на съществуващото положение.
"Ирландски истории" са изпълнена с погнуса пародия на собствените сериозно направени предложения на Суифт и едновременно с това яростна присъда, произнесена над експлоататорите англичани и експлоатираните ирландци. Като реторика тя е изключително изтънчена, изискваща от нас едновременно да приемем и отхвърлим поставеното в началото предложение. Зад "Ирландски истории" стои един побеснял и сардоничен Суифт, който пита и двете страни дали цялата работа не е просто въпрос на степенуване; въпрос до каква степен едно човешко създание - манипулатор или манипулиран - може да бъде обезчовечено.

Издателство Vip Classics

Ирландски истории в Хеликон

Ирландски истории в Books.bg

Стефана Стойкова >> Български гатанки

Сивко свиска, цялата земя стиска.*

Гатанките принадлежат към тъй наречените кратки фолклорни жанрове, към които се отнасят също пословиците, поговорките и други малки произведения на народното творчество. В тези творби е отразен с голяма лаконичност обикновеният житейски опит на човека, неговата всекидневна практика. В тях са съсредоточени познанията му за конкретната битова и природна обстановка, в която живее, но същевременно те са проява на способността му да търси и разкрива смислови връзки между нещата от заобикалящия го свят и да дава полет на своето въображение. Искрящи със своята находчивост и духовитост, гатанките са имали в далечното минало голямо значение в обществения живот и обредността.

Запазвайки своята роля в някои народни обреди до късно, в днешно време те почти са преминали към детския фолклор.

* Мразът

Издателство Колибри

Български гатанки в Хеликон

Български гатанки в Books.bg

Лорънс Норфък >> Угощението на Джон Сатърнъл

Твърдоглавата дъщеря на сър Уилям, Лукриша, отказва да се храни и Джон е назначен за неин готвач. Бавно между тях се заражда връзка. Но избухва Гражданската война и той е призован на бойното поле. Съдбата и един древен завет заплашват да разделят Джон и Лукриша

Англия, 1625 година. В затънтеното село Бъкланд припяваща тълпа прогонва Сюзан Сандъл като вещица. Тя бяга със сина си Джон и двамата намират убежище в древна гора. В нейните дебри жената разтваря книгата си и започва да му разказва за угощение, пазено в тайна през поколенията. То е наследството на Джон. Студът обаче погубва майка му и останал сирак, той се скита сам из пущинака. По заръка на покойната местният свещеник го изпраща в имението на сър Уилям Фримантъл.

Там момчето става кухненски чирак и овладява тайните на готварството под вещите напътствия на майстор Сковъл...

Издателство Gourmet Poublishing

Угощението на Джон Сатърнъл в Хеликон

Угощението на Джон Сатърнъл в Books.bg

Анжел Вагенщайн >> Петокнижие Исааково

Това е една смешна и едновременно тъжна книга, и толкова остроумна! Този български сценарист би могъл да се определи като нещо средно между Исаак Башевис Сингер и Ярослав Хашек… Една пророческа книга! („Le Nouvel Observateur“ – Париж)

Освен заглавието на тази, с извинение казано – творба, защото тя не е нищо повече от един добросъвестен запис на чужди спомени и съждения, аз не съм измислил нищо друго – защото всяка моя намеса в повествованието би била като литър оцет в бъчва хубаво вино, а всяко доукрасяване – като щипка квас и сол, които могат само да опорочат светостта на пасхалния хляб. Всичко, което ще прочетеш по-нататък, скъпи мой и непознати читателю, дори и най-невероятните извивки и каприоли в съдбата на Исаак Блуменфелд ми бяха разказани от самия него отначало в Руския клуб, известно и престижно заведение в София, а по-късно в дома му във Виена, на Маргаретенщрасе 15.

Господин Блуменфелд доставяше на едно българско предприятие шевни машини и друга техника за конфекция и сам ме потърси, защото бил гледал по телевизията някъде на Запад един филм за съдбата на евреите, заснет по мой сценарий. Благодаря на Случая за тази среща, защото тя ме обогати с още едно приятелство, а с какво друго може да се обогатява човек, ако не с приятелство, любов или мъдрост? Анжел Вагенщайн

Издателство Колибри

Петокнижие Исааково в Хеликон

Петокнижие Исааково в Books.bg

Артър Милър >> Фокус

Роман за превъплъщенията, бездушието и изкривения поглед. Защото се изисква доста смелост да застанеш пред огледалото на реалността и да видиш себе си...

Нападателят замахна със свободната си ръка, сякаш отново да удари непознатата. Тя отново завика полицията. Само че сега тонът й беше умоляващ, плачът й отекваше в мрака. Нюман, който стоеше на двайсетина метра от нея, я
чуваше как се задъхва от страх. Тя се обърна към неговия прозорец.
Сигурно бе забелязала, че преди няколко секунди някой е вдигнал щорите.
Нюман бързо отстъпи назад.
– Полисия!
Той си спомни, че не си е сложил чехлите, и си помисли: „Не мога да изляза бос на улицата и да защитя нещастницата.“ Пък и никой от
съседните къщи не си беше подал носа навън. Прецени, че дори да се обади на полицията, докато униформените дойдат, жената и нападателят вероятно вече щяха да са изчезнали, а той щеше да се черви и да обяснява защо е вдигнал толкова шум за нищо. Двамата, вкопчени един в друг, сега се намираха на около половин метър от моравата пред къщата му. Не виждаше лицето на жената, защото уличната лампа беше зад нея, но преди малко, когато така внезапно бе изтръгнат от съня си, му се стори, че зърва очите й. Бялото се открояваше на фона на тъмната й кожа, тя безпомощно поглеждаше ту към неговата, ту към съседните къщи, откъдето несъмнено я наблюдаваха хора. Ала Нюман отстъпи назад и се отдалечи от прозореца, макар непознатата да продължаваше да крещи за помощ. Обърна се в мрака и излезе от стаята. Отново проехтя вик: 

– Полисия!

Издателство Ера

Фокус в Хеликон

Фокус в Books.bg

Константин Илиев >> Френско магаре

В началото на 60-те години на брега на морето един влюбен български студент обещава на млада чужденка да й изпрати по самолет живо магаре

И прави всичко възможно, за да удържи на мъжката си дума.

Следват трагикомични перипетии, изключване от университета, доброволно отшелничество.

И една нова любов с твърде драматичен край.

Студентът по филология смята, че истинското му призвание е да бъде художник.

Това е смятал за себе си и авторът на този роман, преди да напише първите си пиеси.

Затова книгата е илюстрирана с негови рисунки от онова време.

Издателство Жанет 45

Френско магаре в Хеликон

Френско магаре в Books.bg

Фани Попова – Мутафова >> Солунският чудотворец

Автентичния текст на романа от 1942 г., забранен в десетилетията след 1944 г.

Първа книга от поредицата, която включва романите от четирилогията „Асеневци“.

Фани Попова – Мутафова описва бляскавата епоха от времето на царуването на тримата братя Асен, Петър и Калоян.

При унинието, обхванало българите след краха на националния идеал за обединение на всички българи в една държава и стопанската разруха, настъпила след Първата световна война. „Солунският чудотворец“ е и първият исторически роман, в който българските събития така гордо са съпоставени с европейското Средновековие.

Издателство Унискорп

Солунският чудотворец в Хеликон

Солунският чудотворец в Books.bg

Гюнтер Грас >> Да люспиш лука

“Война, секс и изкуство” – така изтъкнатият литературен критик Фолкер Исфорт е озаглавил рецензията си за автобиографичната книга на Гюнтер Грас “Да люспиш лука”

Спомените на автора, раздиплени люспа по люспа, са спомени на добър наш познайник: в тях събития, за които сме чели в други негови книги, от “Тенекиеният барабан” до “Рачешката”, се доразвиват, придобиват на места гротескови очертания, разказват се във все същия тон, но и с редица вариации, тъй че автобиографията заприличва на вече четен, ала пренаписан роман.

И все пак “Да люспиш лука” е преди всичко документ на епохата. В книгата е осветлен обликът на едно поколение, приело с детинско усърдие нацистката идеология, пратено на явна смърт през последните месеци от войната, обречено на глад след нейния край – и все пак съумяло да смени посоката на политическата култура в Германия. Културни новини

Издателство Атлантис - КЛ

Да люспиш лука в Хеликон

Да люспиш лука в Books.bg

Оскар Уайлд >> Портретът на Дориан Грей

„Животът е отрова, която погубва изкуството.“ Оскар Уайлд

„Името на Уайлд стана синоним на всичко нездраво“, а английската публика е шокирана от суровата присъда на младия ирландец над нравствените и естетически възгледи, претърпяващи дълбока криза в „края на века“. Чрез блестящите си парадокси, вплетени в динамични диалози и проникновени есеистични разсъждения, Уайлд критикува както артистичните претенции, така и обществения морал на пуританска Англия. Той поставя огледало пред лицето на своите съвременници и реакцията е ужас и отхвърляне.
Отзивите за романа обаче не са само отрицателни. Теоретикът на изкуството Уолтър Пейтър например го определя като „истински жив“. Самият Уайлд споменава: „Знам само, че „Дориан Грей“ е класика...“

Издателство Кибеа

Портретът на Дориан Грей в Хеликон

Портретът на Дориан Грей в Books.bg

Марио Пузо >> Умират глупаците

,,Кръстникът“ ли? Забравете!

И аз като повечето почитатели на Марио Пузо бях убеден, че ,,Кръстникът“ е върхът в творческата кариера на този мълчалив особняк.
Но когато затворих ,,Умират глупаците“ си дадох сметка, че такава книга може да се появи само веднъж в живота на едно поколение.

Истински бисер, дълбоко откровение, потресен съм!

Нормън Мейлър

Издателство Емас

Умират глупаците в Хеликон

Умират глупаците в Books.bg

Иля Илф и Евгений Петров >> Дванадесетте стола. Златният телец

„Моля да не забравяте, че вие живеете в един промеждутък от време заедно с Остап Бендер - каза тъжно великият комбинатор.”

Девойката, облечена в дълъг жакет, обшит с лъскав черен ширит, прошепна нещо на мъжа и пламнала от свян, запристъпва бавно към Иполит Матвеевич.

– Другарю – каза тя, – къде тук...

Мъжът с шаячното сако радостно въздъхна и неочаквано за самия себе си викна:

– Може да се извърши регистриране!

Иполит Матвеевич погледна внимателно преградката, зад която стоеше двойката.

– Раждане? Смърт?

– Да се регистрира брак – повтори мъжът с шаячното сако и смутено се огледа.

Девойката прихна да се смее. Всичко отиваше на добре. Иполит Матвеевич се залови за работа с ловкостта на фокусник. Записа със старчески почерк имената на новобрачните в дебелите книги, строго разпита свидетелите, за които младоженката изтича на двора, дълго и нежно дъха върху квадратните печати и като се понадигна, ги натисна върху измачканите паспорти. Когато получи от младоженците две рубли и издаде квитанция, Иполит Матвеевич каза усмихнат: “За извършване на тайнството” и се изправи в целия си прекрасен ръст, изпъчил по стар навик гърди (навремето той носеше корсет). Широки жълти слънчеви лъчи лежаха на раменете му като еполети. Видът му бе малко смешен, но необикновено тържествен. Двойно вдлъбнатите стъкла на пенснето му излъчваха бяла прожекторна светлина. Младите стояха като телета.

– Млади хора – заяви важно Иполит Матвеевич, – позволете ми да ви поздравя, както се казваше преди, със законния брак. Много, мнноого ми е приятно да гледам такива млади хора като вас, които, хванати за ръце, вървят към постигане на вечните идеали. Много, мнноого ми е приятно.

След като произнесе тази тирада, Иполит Матвеевич стисна ръце на новобрачните, седна и твърде доволен от себе си, продължи четенето на книжата от класьор № 2...

Издателство Труд

Дванадесетте стола. Златният телец в Хеликон

Дванадесетте стола. Златният телец в Books.bg

П. Г. Удхаус >> Академия за злополуки

Двойна доза Удхаус с приключенията на героите от „Юкридж” и „Райски газ”! Феноменалния Стенли Фаншо Юкридж – комбинатор с изявен бизнес нюх – вечно преследван от финансов колапс, той не спира да крои планове за бързо забогатяване. Репертоарът му е богат, идеите – неизчерпаеми, резултатът – смехотворен! Търтеят Реджи и детето-звезда Джоуи се срещат в чакалнята на зъболекарски кабинет. Упоени с райски газ, душите им се срещат в четвъртото измерение и заформят куп неприятности...

– Драги младежо! – Стенли Фаншо Юкридж, този мил човек, се обслужи от моя тютюн, запали лулата си и прибра кесията. – Слушай внимателно, сине Луциферов.
– Казвай – промърморих и измъкнах кесията от джоба му.
– Искаш ли да забогатееш?
– Естествено.
– Тогава напиши моята биография. Публикувай я и ще си разделим хонорара. Напоследък
прочетох доста от писанията ти, старче, и ще ти кажа, че не струват. Грешката ти е, че не
навлизаш в дълбините на човешката природа и прочие шменти-капели. Измисляш си някаква
смотана история за една или друга тъпотия и я пробутваш на читателите. Друго ще е, ако се захванеш с моето животоописание. В тази идея има куп пари, драги! Авторски права за английски и американски журнален вариант, театрална и филмова адаптация… От мен да знаеш, че в най-лошия случай ще изкараме по петдесет бона.
– Толкова много ли?
– Толкова. Чуй какво още ще ти кажа, младежо. Симпатяга си и с теб сме приятели от ученическата скамейка, затова срещу сто лири ще ти преотстъпя правата си за английския журнален вариант...

Издателство Ера

Академия за злополуки в Хеликон

Академия за злополуки в Books.bg

Фридрих Ницше >> Залезът на кумирите

„От самото начало на XX век името на Фридрих Ницше започва да се превръща в идол, в кумир за рациоиалисти и ирационалисти, за моралисти и аморалисти, за националсоциалисти и анархисти, за аристократи и демократи, за религиозни сектанти и атеисти, за антисемити и иудофили, за консерватори и авангардисти, и дори за феминисти, вегетарианци и всякакви привърженици и противници на културата и всевъзможни културни ценности...“ проф. д-р Исак Паси

Да запазиш своята веселост пред мрачното и ужасно отговорно дело е повече от изкуство. И все пак – има ли на света нещо по-нужно от доброто настроение? Не успява онзи, на когото липсват дързост и лудория. Едва излишъкът от сила е доказателство за нейното съществуване. Преоценка на всички ценности – чудовищната черна въпросителна, засенчваща оногова, дръзнал да преоценява – такава съдбовна задача изисква всеки миг да си озарен от слънчевите лъчи, да си се отървал от тежката, от прекомерната сериозност. Всяко средство за целта е оправдано, всеки „случай“ е щастие. И преди всичко войната. Именно тя е била най-умното и правилно действие на всеки задълбочен дух, в самото раняване се съдържа изцелението. Една сентенция, въпросът за чийто произход предоставям на учената любознателност, отдавна вече е моят девиз: increscunt animi, virescit virtus.
Друго средство, което при известни обстоятелства предпочитам, е изследването на боговете. На земята съществуват повече богове, отколкото реалности, оттук и моят „зъл поглед“ към този свят, и злото ми ухо… Да зададеш своите въпроси с чук в ръка и в отговор да чуеш известния кух, празен звук, свидетелствуващ за изсъхнали вътрешности – какво възхищение за човек с остър слух и особено за мен, стария психолог и мишелов, за когото всичко онова, което старателно притихва, трябва да прокънти оглушително.
Както се вижда от заглавието, това писание ще бъде една почивка преди всичко – едно слънчево зайче, едно отклонение от безделието на психолога. А защо не и една нова война? Този кратък текст е всъщност велико обявяване на война, а що се отнася до изследването на боговете, става дума не за временните, а за вечните богове, които чукът ще провери като камертон. Защото няма по-остарели, по-убедителни и по-високомерни богове… И по-кухи… Това не пречи на всички да вярват в тях, макар понякога, от благородство навярно, да не ги наричат богове. Фридрих Ницше

Издателство Захарий Стоянов

Залезът на кумирите в Хеликон

Залезът на кумирите в Books.bg

Ярослав Хашек >> История на партията на умерения прогрес

Думите “умерен”, “прогрес”, “рамки”, “закон”, свързани идейно в едно могъщо цяло, бележеха програмата минимум на партията, програма, която по-късно беше променяна според съществуващите политически условия

Злощастният книжар Хоралек от Винохради разпространяваше из кръчмите Кралицката
библия сред приятели и познати и вземаше пари назаем от тях. Англиканската църква купуваше в Прага души за по една лира, в Херолдовите бани в Нусле адвентистите кръщаваха стари баби, в
Македония избухна въстание, въстаниците хвърлиха във въздуха мостовете при Битоля и Солун, от резиденцията на архиепископа в
Храдчани падна един коминочистач, разбунтувалият се руски броненосец “Потьомкин” обстреля румънския бряг, поради ниското ниво на водата по река Елба започнаха да се подават подводни скали, агентът провокатор Машек се представи в редакцията на “Комуна” под името на италианския анархист Пиетро Пери, избягал от Севастопол в Русия, и преспа една нощ у Розенцвайг-Моар – всъщност и двамата не спали, защото се страхували един от друг; в Прага незабелязан пристигна войводата Климеш и тъкмо тогава, в тези бурни времена, в кръчмата “Златният литър” в Краловске Винохради – въпреки подигравките на писателя Арбес – аз основавах нова чешка политическа партия – Партията на умерения прогрес в рамките на закона, чието име беше нейната главна и първоначална програма...

Издателство Труд

История на партията на умерения прогрес в Хеликон

История на партията на умерения прогрес в Books.bg

Братя Грим >> Приказки

Дванайсет от най-хубавите илюстрирани приказки на Братя Грим

Читателят ще се срещне с красивата и мила Снежанка, находчивия храбър шивач, надменния заек, който се надбягва с таралежа, и прелестната Рапунцел с дълги копринени коси.

Тук те ще видят Хензел и Гретел, трите работливи предачки, доверчивите козлета, хитрите бременски музиканти и още куп приказни герои...

Издателство Хермес

Братя Грим. Приказки в Хеликон

Братя Грим. Приказки в Books.bg

Ървин Ялом >> Проблемът [на] Спиноза

През 1656 г., когато е само на 24 години, Спиноза е отлъчен от еврейската общност в Амстердам заради неортодоксалните си възгледи. Проблемът на Спиноза е, че в разсъжденията си за религиите и политическото управление той е изпреварил времето си с няколко столетия

– Баща ми бе изгорен на кладата само преди година. И знаеш ли какво беше престъплението му? Откриха страници от Тората, заровени в земята зад дома ни. Скоро след това беше убит и братът на баща ми, бащата на Якоб. Оттогава ме гложди един въпрос. Що за свят е този, в който синът усеща миризмата на бащината си горяща плът? Къде е Бог, който е създал този свят? Защо позволява подобни неща? Кощунство ли е да си задавам такива въпроси? – Известно време Франко се взира в очите на Спиноза, сякаш търси да види нещо дълбоко в тях, а после продължава: – Със сигурност човек, чието име означава „благословен“ – Бенто на португалски и Барух на иврит, – не би отказал да разговаря с мен.
Спиноза кима умислено.
- Ще разговарям с теб, Франко. Утре, по пладне.
- В синагогата ли? – пита Франко.
- Не, ела тук, в дюкяна. Ще е отворен.
- В дюкяна? Как така ще е отворен? – намесва се Якоб. – Нали е шабат?
- По-младият ми брат Габриел ще представи семейство Спиноза в синагогата.
- Ами свещената Тора? – настоява Якоб, без да обръща внимание на Франко, който го тегли за ръкава. – Тя повелява да не работим на шабат, да посветим този свят ден на молитви към Него и на мицви, на добри дела.
Спиноза се обръща към Якоб и с мек глас го пита, както учител свой ученик:
- Кажи ми, Якоб, вярваш ли, че Бог е всесилен?
Якоб кима.
- А че Бог е съвършен? Цялостен в Себе си?
Якоб отново се съгласява.
- Тогава несъмнено ще се съгласиш, че по дефиниция едно съвършено и цялостно същество няма потребности, недостатъци, нужди и желания. Не е ли така?
Якоб се замисля и след известно колебание кима предпазливо. Спиноза забелязва по устните на Франко едва видима усмивка.
- Тогава – продължава Спиноза – смея да твърдя, че Бог няма желания по отношение на това как да го възхваляваме, нещо повече – Той едва ли има желание изобщо да Го възхваляваме. Позволи ми в такъв случай, Якоб, да обичам Бог по собствения си начин.
Очите на Франко се разширяват. Обръща се към Якоб с поглед, който сякаш казва: „Виждаш ли, виждаш ли? Това е човекът, когото търся“.

Издателство Хермес

Проблемът [на] Спиноза в Хеликон

Проблемът [на] Спиноза в Books.bg