събота, 27 април 2013 г.

Таня Стоянова; Стефан Стоянов >> Радой. Смутителят на реда и тоягата на властта

Стефан Стоянов и Таня Стоянова възстановяват досието, заведено от ДС за следене на Радой Ралин; използвайки документи от личния му архив, дневника на Борис Делчев и достъпни други архиви, те успяват да възкресят ключови моменти от живота и творчеството на сатирика, съдбовно вплетени в най-новата история на България...

Тайната е да обичаш повече от всички

   Така наричахме татко ние двамата с брат ми Кин – „Фадъра“. А той ни наричаше „татко-братко“ или „Кинчо птичката и орличката“ и „Стефан сърната“. По-късно, когато се ожених за Таня, Фадъра в началото я наричаше „снашица – душица“. После добавяше: „ако пари при пари отиват, тъй като ние нямаме пари, при нас е: красота при красота отива!“ Наистина, понякога ни казваше на нас с брат ми: „Съюзници на мойте врагове.“ Не му беше лесно: самотен баща, 
отглеждащ сам двамата си сина и немощната си майка (тя много се страхуваше за него и често се молеше Бог да го запази).
   Понякога се питам: дали Радой не се движеше ужасно бързо между нас?
Дали разбирахме достатъчно неговата жажда за внимание, дали успяхме да
вземем и частица от това, което носеше? Да вземем и съхраним, както сирачетата от интерната в Локорско са си правили съкровища от станиолчето на шоколад. Спираше се да говори с всеки; неговата мисъл изпреварваше времето, събитията и поставяше на мястото им слугите на мухлясалото време.
Поведението му даваше невероятна храна на сеирджиите. Той беше постоянно действащ вулкан на неочаквани идеи. Днес, когато го няма, можем да го открием единствено в написаното от него. Всички, които го познаваха, са изпитали и могат да разкажат за неповторимата атмосфера, която той създаваше дори в най-обикновените житейски ситуации. Владееше словото така, че го караше да се материализира.
   При освещаването на паметната плоча пред дома на поета отец Лука каза: „Радой Ралин е къс самородно злато и не са честити тези които не са го познавали.“
   Тази книга е докосване до Радой в цялата му пълнота!


Към книгата има аудиодиск със записи "80 минути с Радой".

Издателство Изток-Запад



Пенчо Славейков >> Лирика

Само Бог страда тъй светло. Аз знаех почти всички стихотворения в „Сън за щастие", но странно - днес ги чета като съвсем нови. Пейо К. Яворов

Насреща ми седеше мълком ти...

Насреща ми седеше мълком ти,
бог знае де занесена в мечти –
от тебе поглед без да дигна,
аз тез мечти се мъчех да постигна.

Но неми бяха ясните очи –
и само в тази яснота личи,
че буря е зад тях нощес вилняла
и яснота чрез сълзи им е дала.

Издателство Фигура

Лирика в Хеликон

Лирика в Books.bg

петък, 26 април 2013 г.

Марко Ганчев >> Любезни хора

Подобрява се положението
на главатар от населението.

Макар че тук от автора е само сричката „тар”, отказаха да я включат в Книгата на Гинес. Авторът се принуди да напише още по-къса:

България цяла сега вази гледа,
България цяла все гавази гледа.

От автора бе само буквата „в”, но ония пак не я признаха за рекорд. Вече нямаше накъде. Трябваше да се напише епиграма само от въздух:

Ние живеем в страни,
които живеят встрани.

Нямаше къде да ходят, след като от автора имаме само един празен интервал, включен в последната дума на епиграмата. Но за да не се хваща пак на евентуални въртели от страна на Книгата на Гинес, всичките си опити авторът включи в тая собствена книга. Марко Ганчев

Издателство Хермес

Любезни хора в Хеликон


Маргарет Тачър >> Живот и политика

Книга за личния живот на лейди Тачър, за политическата й съдба, за нейните задълбочени анализи на световните процеси...

“Всеки, който има амбицията да застане начело на народа си, не бива никога да забравя, че политическият пост е преди всичко доверие. Всъщност властта е най-висшата форма на доверие. Няма значение къде – дали в Съединените щати, където “ние, народът”, е признатият суверен, или във Великобритания, където “ние” е монархия – задължението на политика, а още повече на държавника е да служи. Отначало до край...”

Книгата е специално издание в памет на Маргарет Тачър. В един том е събрано най-интересното от нейните мемоари – “Пътят към върха”, “Годините на Даунинг Стрийт” и “Изкуството на държавника”.

Издателство Слънце



Уилям Шекспир >> Всички 37 пиеси и 154 сонета

... за мен многогодишната работа над Шекспировите драми и сонети наистина беше дело на любов. Дано се окаже, че то и в бъдеще ще принася полза на нашата култура и в частност на театъра ни. Валери Петров

Укротяване на опърничавата

Слай. Аз ще те таковам тебе!
Кръчмарката. Пранги за теб, негоднико!
Слай. Кой е негодник ма, пачавро: Ние, Слайевци, не сме негодници! Прочети в хрониките – ние сме се заселили в Англия още с този... Ричард или как беше... Завоевателя! Затова Paucas pallabris! Млък!
Кръчмарката. И няма да платиш за счупените чаши?
Слай. Ни петак! Хайде, къш! Вдигай си дърмите! В името на свети Джеронимо, върви си в студеното легло, да се сгрееш!
Кръчмарката. Аз тебе ще те науча! Ще извикам пристава, да знаеш!
Слай. Извикай триста пристава, ако щеш! Знам какво да им кажа! Не мръдвам нито педя оттук! Нека заповядат!
Ляга на земята и заспива. Ловджийски рогове. Влиза Лордът, следван от Ловци и слуги...

Издателство Труд



четвъртък, 25 април 2013 г.

Мери Ан Шафър; Ани Бароуз >> Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи

„Четенето на хубави книги унищожава удоволствието от четенето на лоши. А лошите са повече.“

8 януари 1946 г.

Сидни Старк
Издателство „Стивънс и Старк“
„Сейнт Джеймс“ 21
Лондон
Англия

Скъпи Сидни,

Сюзан Скот е същинско чудо. Продадохме повече от четирийсет екземпляра от книгата, което беше много добре, макар че мен ме зарадва повече храната. Сюзан успя да се сдобие с купони за пудра захар и с истински яйца и направи целувки. Ако всичките й литературни обеди достигат подобни висоти, нямам нищо против да обикалям с нея из страната. Мислиш ли, че една щедра премия ще я стимулира да намери масло? Нека пробваме, може да удържиш сумата от моя хонорар.
Не всички новини обаче са толкова добри. Питаш ме как върви работата по новата ми книга, и отговорът, уви, е „никак“.
„Английските слабости“ изглеждаше така обещаваща в началото. В крайна сметка би трябвало да може да се изпишат томове за Дружеството срещу прославата на английското зайче. Изрових една снимка, на която Клубът за борба с вредителите марширува по „Оксфорд Стрийт“ с плакати „Долу Биатрикс Потър!“. Какво повече би могло да се добави? Абсолютно нищо!
Не ми се занимава повече с тази книга. Просто умът и сърцето ми не са в нея. Изи Бикерстаф ми беше скъпа (и все още е), но повече не искам да пиша под това име. Не желая да ме възприемат като ведър хуморист. Давам си сметка, че по време на война да накараш читателя да се смее или поне да се усмихне, е значително постижение, но повече не искам да го правя. Напоследък, изглежда, ми липсва чувство за мяра или за хармония, а сам Господ знае, че човек не може да твори хумор без тях.
Много се радвам, че „Стивънс и Старк“ печелят от „Изи Бикерстаф отива на война“. Това облекчава съвестта ми след провала с биографията на Ан Бронте.

С благодарности за всичко и с обич:
Джулиет

П.П. Чета писмата на госпожа Монтегю. Знаеш ли какво е написала на Джейн Карлайл тази некадърница? „Скъпа моя Джейн, всеки е роден с призвание, а твоето е да пишеш очарователни писъмца.“ Дано Джейн да я е заплюла.

Издателство Колибри

Клуб на любителите на книги и пай...
в Хеликон

Клуб на любителите на книги и пай...
в Books.bg

Йордан Йовков >> Разкази за деца

В Йовковия свят няма „злодеи“. Но в този свят няма и „богове“. В неговия свят има човеци. Има и грешници. Според разбиранията на Йовков човек е едно единство от слабости и добродетели...

Сутрин при изгрев слънце

   Слънцето току-що изгрява още е червено, без бляськ. След миг-два като че запалени стрели минават през сутрешния хлад и по купите и саплъците, по покривите на хамбарите и на дама пламва червена светлина, чиста, радостна. Също такава червена светлина гори и по върха на салкъма пред господарската къща. Там, на най-високото, на суха черна вейка, е кацнал един кос. Отпървен той обръща глава и глади перата си, не поглежда нито напред нито наоколо си. Но ето слънцето блясва с всичката си сила. Косът поподскача, качва се по-нагоре по вейката, обръща се към слънцето и запява. Синкави металически блясъци лъщят по перата му, крилцата му са отпуснати, очите му горят. Той трепка с цялото си тяло, пее, унася се…
   „Голям присмехулник е тоя кос!“ – мисли си Ерофим, като подига глава и поглежда коса.
   И наистина, като даде човек ухо и се вслуша в тия гърлени задавени звукове, които косът издава ще види, че той църти и като врабче, и като чавка грухти дори като прасе. Понякога пък ще подсвирне – също тъй, както Давидко подсвирва подир овцете си. Как майсторски прави всичко, каквото чуе. Пее, занася се, примира вече и пак в същото време се подиграва с всичко живо из двора.
   Ерофим по правя нещо на саката, с която носят вода – след смъртта на чича Митуша само той е от слугите, който знае да дяла. Кротък по нрав и дребен, кокошките и другите гадини от двора като че не го забелязват и не се боят от него. Но Ерофим има око на ловец: нищо не изпуща, всичко вижда и всичко долавя.
   Кокошките още не се отделят от двора, трупат се пред къщата, около стълбата, неспокойни са, разминават се, каканижат. Чакат да излезе Галунка, та да ги нахрани. Нетърпението им забавлява Ерофима, и сегиз-тогиз той хвърля око към тях. И те като хората са с различен нрав, има ги разни. Ето тия млади ярки, пригладени, напети, хубави като млади момичета. Но и простички са и глупавички: гледат Ерофима и се чудят; не могат да разберат човек ли е, звяр ли е. Петлетата, техни връстници – какви са контета, докарани, напъстрени, като петлетата, направени от захар. Едни са много мирни, държат се прилично, вървят тъй, като че се боят да не падне прах на тях. Други – все на бой и на кавга налитат. Някои се опитват да пеят: много си протягат шиите и гласът им сипкаво звучи като свирчица.
   И старите не са едно. Има едни зли кокошки, гдето нито носят, нито мътят. Като мине някое пиле край тях, все ще го клъвнат. И къркорят гневно, като че мърморят:
   – Какво невъзпитано е туй младо поколение!
   Една квачка с малки топчести пиленца се появява отнякъде. Кой я разсърдил? Тя клочи, въртн се, фучи. Настръхнала е, с разрошена перушина. Кучето, което се озовава насреща и, се спира: кога беше малко, една такава сърдита клочка беше го драскала по носа и сега, без да му мисли много, избягва от нея и се промушва през телената ограда. На бодлите остава малко от козината му. На тая ограда всяко куче, което е минало, малко се е пооскубало.
   За късо време между кокошките настъпва смут една кукумявка, заварена от слънцето като фенер, който продължава да гори и след като се е съмнало, прехвръква от покрива на къщата върху покрива на дама. „Кърр!“ – вика един петел. „Кърр!“ – повтаря втори, трети. Също като часови, които си предават един на друг: внимавай!
   Най-после Галунка излиза с решетото. За миг всички кокошки са около нея – притискат се, изумят. Но щом Галунка им хвърли просо, умълчават се и кълват. Като изхвърля просото, Галунка стои между тях, каго че ги брои или си мисли нещо. Ислед като изкълват просото, кокошките поостават някое време по двора: чакат още. Между тях, горд като султан, пристъпя белогривестият петел. Има и други по-млади петли, но когато той дойде към тях, те гузно и смирено, съвсем мълчаливо, помахват веднаж-дваж с крилата си и отиват настрана. Това ще рече: покоряваме ти се и те почитаме.
   Но кокошките са от два курника и другата половина си имат друг цар — един бял, също такъв едър и гордо напет петел. Само той не помахва с крила на белогривестия. Омраза гори в очите на двамата. Всеки миг те са готови да се нахвърлят един срещу други, но по една или друга причина отлагат боя.
   Малко по малко кокошките се пръсват. В двора под дървото утихва. Ерофим подига глава: под стряхата, гдето под всеки два дирека са заковани дъски за кафез на гълъбите, в една такава дупка стои замислен един червен гълъб и гука – вика другарката си. Това гукане във всеки последващ миг се засилва, повишава се, изпълнено е с молба, с нежност, с любов. Ерофим поклаща глава и се усмихва.
   По каменното корито, около водата, са се наредили няколко млади ярки. Те са се напили, но тъй като тука е сянка и хладно, приседнали са на камъка и дремят. Само една бяла ярка уж пие, но повечето извърта око и поглежда собственото си изображение във водата. И като че се чуди: колко е хубава!
   Но слънцето е доста високо, припича и гъскитесе връщат от полето. Те идат в строй, една зад друга – начело гъсокът, зад него патетата, вече пораснали, но много грозни, защото са големи, а са без опашки и без крила. На края е майката. Изведнаж, като закряскат, като че викат ура, те се затичват, разгонват ярките и превземат с пристъп коритото. Те се събират и възбудено бъбрят, като че взаимно се хвалят, след това пият, а после – и се кьпят.
   Съвсем неочаквано двата петли, белогривестият и белият, се срещат на двора, на открито, застават един срещу други. Ерофим престава да дяла и ги гледа. Петлите се наближават и бързо-бързо кълват, уж намират нещо по земята, а то е да прикрият вълнението си, да покажат, че не се боят. Изведнаж те подскачат във въздуха и се удрят с краката си – чува се звук, като че се дере басма, и във въздуха остават две-три пера.
   Сега още по-бързо започват да кълват, обръщат се ту с едната си, ту с другата си страна един към други, дебнат се. Очите им са замътени, като на пияни. И пак се удрят, вече не веднаж, а няколко пъти подред. Вече поличава силата на белогривестия. След всеки удар все бели пера хвърчат, по гребена на белия протича кръв. Но и той не се дава, дори напада пръв.
   Кучето, което беше избягало от квачката, като беше се промушило през бодливия тел, се връща и без да обръща внимание на петлите, отива право към тях. На няколко крачки от тях то обръща глава и изтраква със зъби, за да пропъди някоя муха, но не успява и като го защипва повече, ударва на бяг, за да се скрие някъде на сянка, и минава между двата петли. Белият отива настрана. Той си дава вид, че се е отстранил зарад кучето, но всъщност намира повод да избяга. Белогривестият остава на мястото, иэпъчва се и изкукуригва. Изкукуригва и белият. Борбата е отложена пак за други път.
   Все пак това сблъскване произвежда немалко вълнение сред двора. Около единия и другия петел се събират по купчини кокошки, плахи, учудени. На двора, с две-три пуйки, се показва пуякът. Той чувствува, че е станало нещо, но не разбира какво е. При все това той не може да търпи, щото вниманието да е насочено върху другиго, смята се засегнат в своята си чест и захваща да се надува. Надуе се, надуе, спусне крила по земята и пукне. След туй на най-малкия звук, отгдето и да иде, отговаря: „Гул-гул-гул!“ И пак се надува.
   Ерофим гледа пуяка, но не изпуша от очи и друго: по стълбите с тихи кадифяни стъпки слиза котката. Тя е сива, с черни напречни резки като на тигрица. Поспира се, удря се с опашката си, тръпки минават по тялото и. Няколко врабчета се боричкат и цвърчат в бурена. Котката се присламчва, дебне, намества краката си, за да е готова и да се хвърли отведнаж. Но врабците я усещат: „Чърт, чърт! – викат. – Пазете се, котка!“
   На чардака излиза Галунка. В същия миг кукумявката се обажда от покрива на дама. Най-напред изпищява грозно, пронизително, като че я душат, после занарежда: „Куку-мяв! Куку-мяв!“
   – Проклетницата – казва Галунка. – Няма за нея друго място.
   Кукумявката не е много далеч, сива като суха трева, с котешка глава и котешки очи. Ерофим също поглежда нататък.
   – Кукумявката, бухала, гарвана са дяволски гадини – казва той. – Другите живини са направени от господа, а тях дяволът ги е направил. И като не умеял твърде, мачкал, мачкал пръстта, развалял ги и эапочвал отново. Затуй са толкоз грозни. Той дяволът, е направил и вълка. Добрите гадини, като вола, коня, кучето, ги е направил господ, а лошите ги направил все дяволът. Той направил вълка, ама с цел: като оживее, да скочи и да разкъса господа. Добре, ама господ усеща тоя план и казва на вълка: „Дръж!“ Че като погва вълкът дявола, тук-там, насмалко да го разкъса, ако не се бил качил на едно дърво. Но пак сварил да го ухапе и да откъса едно късче от петата му. Затуй куца…
   Ерофим говори по обичая си високо, с писклив, женски глас. Галунка се усмихва и зарад приказката му, и зарад него и си влиза.
   Ерофим продължава да си дяла. Но скоро нещо пак привлича вниманието му: котката, както се крие из бурена, дебне. И сива е, с черни черти, а сред зеления бурен нзглежда и тя зеленикава, със златисти очи. Тя не помръдва, но всеки миг може да се хвърли. Врабците пак я усещат. Но и котката се преструва, че спи, и позатваря очи.

Издателство Скорпио

Разкази за деца в Хеликон


Марио Пузо >> Щастливият странник

Посветен на майката на Пузо, Щастливият странник изстрелва писателя в голямата литература, като става основа за следващия му роман, донесъл му световна слава - Кръстника

Когато Кръстника отвореше уста, чувах гласа на майка ми. Чувах нейната мъдрост, нейната непреклонност и нейната неизтребима любов към семейството и към живота въобще...
Смелостта и лоялността на Дона идваха от нея; неговата хуманност идваше от нея...
И днес аз знам, че без Щастливия странник не бих могъл да напиша Кръстника.
Това е най-добрият ми роман. Марио Пузо

Издателство Емас



сряда, 24 април 2013 г.

Стефан Цвайг >> Мария-Антоанета

Стефан Цвайг вдига воала и „изчиства” историята на живота на Мария-Антоанета от всички слухове и легенди...

... Умолявам всички, които познавам... да ми простят мъките, които може би неволно съм им нанесла. Прощавам на всичките си врагове страданията, които ми причиниха...
Имах приятели. Мисълта, че завинаги се разделям с тях, както и убеждението за техните страдания са най-голямата ми мъка, която ще отнеса в смъртта. Нека поне узнаят, че до сетния си миг съм мислила за тях.

... Сбогом, сбогом!

Издателство Enthusiast



>> „Мръсен“ сборник. Нецензурното в българското народно творчество

Най-комичните, еротични и нецензурирани истории от българския фолклор...

В българското общуване „плеснатия в устата“ събеседник винаги е бил душата на компанията, докато парадирането с псевдоизтънчен старателно изчистен от „мръсни“ думи разговор често е скучен и фалшив.

Голяма част от материалите в изданието са издирени и събрани от нашия голям фолклорист Николай Икономов и се съхраняват в неговия богат и ценен архив в Централния държавен архив. Материалите са записани от Петко Рачев Славейков, Найден Геров, Михаил Арнаудов, Марко Цепенков и др.

Торе Янсон >> Кратка история на езиците

Вълнуващо пътешествие из джунглата на езиците по света - от скалните рисунки до египетските йероглифи, от класическите езици като гръцкия и латинския до съвременното господство на английския...

   Преди две хиляди години родният ни език все още не е съществувал. Днес е в употреба, но един ден никой няма да го говори. Същото важи и за останалите езици: те се появяват, използват се известно време и изчезват. Между тях обаче има огромни разлики. Някои живеят само няколко поколения, докато други съществуват хилядолетия. Някои се говорят само от шепа хора, а други – от стотици милиони.
   Как възникват и изчезват езиците и защо имат толкова различни съдби, зависи от това, което се случва с хората, които ги говорят. С други думи, езиците се повлияват от историята. От друга страна, историческите събития често зависят от езика, на който хората говорят. По този начин историята се влияе от езиците, а езиците са част от историята.
   Предмет на тази книга е ролята на езиците в хода на историята и тя е предназначена за всички онези, които се интересуват от езици и история. В нея се разглеждат няколко исторически периода и много езици, за да се покажат миналите и настоящите взаимодействия между езиците и историята при различни обстоятелства. Пътешествието в книгата започва от най-далечното минало и пътува през времето по целия път към далечното бъдеще. Редица примери илюстрират интересното и забавното в областите, в които мисля, че имам какво да кажа...

Издателство Изток-Запад



вторник, 23 април 2013 г.

Колекция >> Малкият зелен бог на агонията

Стивън Кинг, Майкъл Маршал Смит, Рамзи Камбъл, Питър Краудър, Брайън Ходж, Робърт Шиърман, Лайза Татъл, Йон Линдквист, Кейтлин Р. Киърнан, Анджела Слатър, Денис Етчисън...

Стивън Джоунс, най-прочутият британски редактор на разкази и романи на ужасите, събира майстори на зловещото от целия свят в този рог на изобилието от класически и модерни страшни истории. Тук ще се срещнете и ще се запознаете с най-успешните и вълнуващи автори на ужаси и мрачно фентъзи от съвремието, ще имате възможност да прочетете смразяваща кръвта колекция от истории, разкриващи цялостното разнообразие на този жанр, от класически пълп-стил до съвременни психологически повествования...

Издателство Бард




понеделник, 22 април 2013 г.

Радой Ралин >> Приятно ми е

Книга и диск със стихове, които Радой Ралин чете...

Мечтател

Залезът настойнически зад мене върви
и ми подиграва привичките.
Сякаш го слушам как сладко мълви:
"Колко си смешен мечтател, мой миличък!"

Аз си подсвирквам безгрижно с уста
и дори го не чувам.
Бързам за някакъв краен квартал
и разсъждавам развълнувано:

Аз не желая живот застоял,
нито спокойно огнище.
Вечно бих искал
да крача през локви и кал
и да нямам със себе си нищо.

Нека гърдите ми реже с трион
завистливата кашлица.
Нека дъжд и листа
върху мен да се ронят;
аз ще крача, ще крача.

Ако имам нещо скъпо в света,
това са непознатите улици...
Аз вървя, аз вървя, аз вървя
и вятъра нещо одумвам.

О, не желая да живея сто години,
да си имам къща, старица и внучета.
Нека млад, нека двайсетгодишен загина,
но бъдещето да предвкуся.

И така безпричинно да умра,
като крача, покосен да се стрепна,
с усмивка, предизвикана от радост
и притиснати весело клепки.

Тогава
моят приятел –
недоволникът вятър –
ще изфучи от тъга.

А старият залез, мъдър и притворен,
нека наставнически пак си говори
върху трупа ми млад и силен:
"Колко бе смешен мечтател, мой миличък!"

Издател: Фондация Радой Ралин

Приятно ми е – Радой Ралин в Хеликон

Приятно ми е – Радой Ралин
в Books.bg

Валери Петров >> От иглу до кюнец

... Радостен съм да ви съобщя, че успяхме да включим великолепния автор на "Ледник и печка" в новото издание на Б. Е. Поради липса на място не ще можем да поместим ухиления портрет на г-н Петров, за което целият ни отдел най-искрено съжалява. Ще поправим опущението си в следващото издание. С уважение: Джеймс П. Търти, заместник-началник на отдел "Световна литература" към изд. "Британска Енциклопедия", Лондон

Крадливият котак

В България ил' в Бангладеш,
мисли, когато ще крадеш!
  Един Котак, голям бандит,
  открил консерва със сафрид
  на рафта във долапа,
  измъкнал я със ловка лапа,
  търкулнал я насам-натам,
  въздъхнал и си казал сам:
  – Туй беше само първа крачка,
  сега ми трябва отварачка!

Издателство Захарий Стоянов



Владимир Набоков >> Оригиналът на Лаура [ Умирането е забавно ]

„Оригиналът на Лаура” напомня напукана мозайка, словото на автора е блестящо, понякога мъгляво, а тук-там изненадва с причудливи алитерации. Скотсман

Набоков пише „Оригиналът на Лаура” с прекъсвания през периода 1975 – 1977 година. Осъзнавайки, че не ще успее да завърши книгата, преди смъртта си той разпорежда на жена си Вера и сина си Дмитрий ръкописът (който представлява 138 каталожни картончета, изписани на ръка, със зачертавания, поправки и непълноти) да бъде унищожен. Те обаче не се престрашават да го сторят и ръкописът преседява в банков сейф повече от три десетилетия. След смъртта на майка си Дмитрий Набоков решава да обнародва творбата. „Оригиналът на Лаура” излиза през ноември 2009-а, 32 години след кончината на своя автор. Всяка страница от изданието се състои от факсимиле на изписано на ръка каталожно картонче и съответстващия му печатен текст.
Предговорът от Дмитрий Набоков описва историята на произведението.

Издателство Фама



неделя, 21 април 2013 г.

Уилям Шекспир >> Сонети

Изданието включва всички 154 сонета на Шекспир в нов превод на Кирил Кадийски...

1

От хубав цвят се чака хубав плод;
и нека розата на красотата
не вехне никога… Валят листата,
но пъпките се будят за живот.
А ти – сам в своите очи кумир,
опиваш се от себе си самия,
държиш ни гладни на разкошен пир
и тъй вредиш си с твойта лакомия.
Света красиш сега, но докога?
Предвестник на април, опит от слава,
не крий стаените в цвета блага.
Скъперник мил, не спрял да разхищава!
       Недей света подяжда с твоя дял:
       разтворил пищен цвят, а плод не дал.

Издателство Нов Златорог

Уилям Шекспир. Сонети в Хеликон

Уилям Шекспир. Сонети в Books.bg

Шарлот Бронте >> Прокобата

И в крайна сметка биваме все повече и повече покорени от гения, стихийността, негодуванието на Шарлот Бронте. Вирджиния Улф

Завладяващ разказ за любов, съперничество и стръв за власт.
Невръстният престолонаследник на Ангрия е мъртъв, малко по-рано се е споминала загадъчно и майка му. Съветниците на крал Заморна го притискат да определи наследник на престола.
Междувременно възникват множество причудливи явления. Заморна ту линее от странна болест, ту е в отлично здраве, но пък е странно поведението му. Раздвоение на личността или ефект от магия?
А политическите интриги се преплитат с любовните...


Издателство Фама

Прокобата в Хеликон

Прокобата в Books.bg