петък, 1 юни 2012 г.

Никос Казандзакис >> Последното изкушение

„Не се надявам и не се страхувам. Аз съм свободен.” Никос Казандзакис


„- Ех, нещастнико - извика тя, - ами че Бог не се намира в манастирите, намира се в къщите на хората! Там, където има мъж и жена, там е и Бог; там, където има деца и грижи, и готвене, и кавги, и сдобрявания, там е и Бог. Не слушай какво разправят скопците - като не стига до гроздето, лисицата казва, че било зелено! Този, дето ти викам аз, домашният, а не манастирският, е истинският Бог; на него да се кланяш; а другият е за скопците и дембелите!”

Издателство Enthusiast



Ангел Каралийчев >> Ането. Тошко Африкански

Веселите приказни повести на Ангел Каралийчев – Ането и Тошко Африкански, с оригиналните илюстрации на Илия Бешков

   Нещо запращя в мрачината. Ането скочи, впи очи, ала не видя нищо. Още повече се изплаши. Озърна се безпомощно наоколо. Тогава една спасителна мисъл светна в главичката му. Подскочи нагоре, хвана се за един клон и завчас се покатери на дървото. Сгуши се между клоните. Притихна. Месечината се роди от мрака и тръгна към Ането. Нейната светлина донесе спокойствие и сън. Малката гостенка на гората опря главата си между два клона и заспа дълбоко.
   А будното кученце, шито върху престилката, си рече:
   – Срамота е такъв юнак като мене да се бои от някаква горска мечка. Мечка страх, мен – не страх! И скочи на земята. До полунощ се разхожда като страж и пази заспалата си кака. Когато падна росата, то си накваси крачетата и зъбите му започнаха да тракат от хлад. Потърси някъде сушинка и се мушна под най-близкия храст. Там в една затоплена дупка спяха три зайчета. Кученцето се навря между тях. Затвори си очите и почна да мърка.
-------
   – Каква съм неука маймуна! – въздъхна Тошко и като грабна мастилницата, погледна с едно око вътре. Дълго се взира и като не можа да види нищо, разсърди се и размаха силно мастилницата. Мастилото рукна навън и напръска тавана, стените, пода. Тошко се развесели. Откачи от стената чантата на Тодора, надяна я на ръката си и излезе на улицата.
   – Дай чантата, крадецо! – извика градинският пазач и подгони маймунека.
   – Да има да вземаш! Ще ти я дам, ако ме стигнеш.
   Тошко търти да бяга. Кривна по улицата. Грабна една ябълка от сандъка на бакалина, прескочи черковната ограда и се покатери по водосточната тръба на камбанарията. Там захапа ябълката и разлюля чантата. От бакалницата изскочи Тодора. Съзря чантата си и занарежда:
   – Леле, умрях си! Вътре е огледалцето, което ми подари Търкалан на панаира. За пет лева ми го купи. Ако се счупи, няма да се оженя. Отидох си млада и зелена! Слез, Тошко, слез, миличък! Ти си добро момче. Ако слезеш, кака ще ти купи лешници и бадеми.

Издателство Пан



четвъртък, 31 май 2012 г.

Лафкадио Хърн >> Японски сказания: Момичето от паравана

Лафкадио Хърн пише петнайсет книги с омагьосващи разкази и етюди, които съдържат най-красивите страници, написани някога за Япония

"Момичето от паравана" е вторият том с разкази на Лафкадио Хърн, който отново ще ви пренесе в неповторимия и поетичен свят на старинна Япония с нейните легенди, предания, летописи, вълшебни приказки и сурови истории от онази гранична епоха, когато империята се разделя с феодалното си минало.


Издателство Пергамент Прес




сряда, 30 май 2012 г.

Юлка >> Макс. Всичко на макс

След като „уреди” момичетата с полезни съвети, Юлка обръща внимание на мъжката половина в новата си „момчешка книга

Авторката успява ненатрапчиво и неусетно да прокарва внушенията си за това кое е добро, кое е лошо, кое е опасно, кое е неправилно, без да звучи назидателно, а като приятелско споделяне през междучасието.
В романа главният герой изминава дълъг път, изпълнен с драматични, но и комични ситуации, за да стане накрая истински мъж. А за да станеш истински мъж, оказва се, не е задължително да си правил секс на петнайсет.
Но е задължително да се влюбиш истински.
Според самата Юлка е нелепо, че у нас се смята за нередно да пише за секс в книгите за тийнейджъри - за разлика от световната юношеска литература, където това е факт от близо четирийсет години, а и повече: „За мен е по-странно, че с годините темата става все по-завоалирана и все повече табу. Най-нелепото е, че именно хората, които се възмущават така усърдно, размятат по къщите си "медицински" списания, имат специални канали на телевизора, да не говорим за онези филми на компютрите им. А аз трябва да се чудя какво да казвам на моите деца (които още са далеч от тийнейджърството), като се върнат от гости и ме питат това какво е, онова какво е, ама защо...

Издателство Кръгозор



Патрик Зюскинд >> Парфюмът. Историята на един убиец

Израснал без родители, мразен от хората и отритнат от съдбата, Грьонуй притежава невероятно фин нюх, с който усеща миризмите от километри

Мечтата му е да сътвори най-пленителния парфюм с аромата на извечната жена, създадена от Бог за любов и изкушение.
Влюбва се, преследва и убива най-красивите жени, чиито ухания улавя, събирайки миризмите от мъртвите им тела.
Убийствата му са само средство, за да извлече бленуваното ухание.
Парфюмът му е факт, но е време убиецът да бъде открит и наказан.


Издателство Унискорп

Парфюмът... в Хеликон

Парфюмът... в Books.bg

вторник, 29 май 2012 г.

Николай Райнов >> Източни приказки

В Източни приказки - част от голямото литературно дело на Николай Райнов, са включени приказките на източните народи, покорили отдавна както детското въображение, така и нас, възрастните, защото дори у възрастния винаги остава нещо детско

"... Момата била толкова хубава, че Рузванчад не могъл да си откъсне очите от нея.
Той й се поклонил отдалече и пристъпил към средата на чертога. Момите млъкнали. Царят казал:
— Царице на хубавиците, отговори на китайския цар къде изчезна чудната сърна, която той гони през целия ден?
Хубавицата се усмихнала и отвърнала:
— Аз съм тая сърна, която умее да лови дори и лъвове, а нея никой не може да хване. Аз съм сърната, която ти гони цял ден и която, за да избяга, се хвърли в езерото.
Рузванчад останал неприятно изненадан.
— Щом умееш да се преобразяваш — рекъл той, — аз не знам дали и сега те виждам в истинския ти вид. Човек ли си ти, или сърна? Отде да знам, че след малко няма да се преобразиш кой знае на какво?
— Не, царю — отвърнала хубавицата. — Ти ме виждаш сега в истинския ми образ. Но право е, че когато поискам, аз мога да си меня образа. Аз ставам ту видима, ту невидима за хората. Ала в това, уверявам те, няма никаква магия. То се дължи на дарба, с която съм се родила..."

Издателство Захарий Стоянов



Карло Фрутеро; Франко Лучентини >> Неделна жена

Четивна, парадоксална, написана със забележително чувство за хумор, „Неделна жена“ е може би първата модерна италианска „кримка“, истинска класика в жанра

Действието на романа се развива в Торино и естествено, в него става дума за убийство, но също така за сексуални домогвания и неустоимо привличане.
Полицейският комисар Сантамария е натоварен да разследва убийството на архитект Гароне и така започва да общува с буржоазната градска върхушка и най-вече с красавицата Анна Карла и нейния богат приятел Масимо Кампи.
Докато разплитането на случая тъпче на едно място и се нижат сцени от живота на Торино в горещата юнска седмица, още един от персонажите е убит, а междувременно започва да се очертава и любовна интрига.

През 1975 г. големия режисьор Луиджи Коменчини филмира романа с участието на звездната тройка Марчело Мастрояни, Жаклин Бисе и Жан-Луи Трентинян

Издателство Колибри

Неделна жена в Хеликон


понеделник, 28 май 2012 г.

Цветан Тодоров >> Страхът от варварите

Тероризмът най-често бива сочен като основната заплаха за днешния глобализиран свят. Най-развитите страни и общности от държави търсят изход от тази опасност, обявявайки война на тероризма

Коя е нейната първопричина – икономическа, религиозна, политическа?
Тезата на  Цветан Тодоров е, че: “Страхът на Запада от терористите, смятани за варвари, варваризира самия Запад”.
Привилегированата гледна точка в неговото геополитическо изследване се определя от размисъла за характера на човешките култури. Отношенията между тях нерядко са следвали модела на противопоставяне между цивилизацията и варварството.
Тодоров убедително изгражда своя възглед за необходимия диалог между културите и за възможността той да получи политическо продължение.

Издателство Изток-Запад



Владислав Баяц >> Книга за бамбука

Романът “Книга за бамбука” е интелектуално-поетично пътешествие до средновековните Япония и Китай. Старата японска приказка за момичето родено в бамбука е само приказното начало на една полуизмислена, полуистинска история

Героите на “Книга за бамбука” са една почти реална лич­ност - момиченцето Кагуя-химе от известна японска при­казка и ня­кол­ко личности с различно обществено положение. През романа пре­минават двойствените личности от историята на Китай и Япония - от обикновения пазач на бамбуковите градини до могъщия вла­де­тел на цялата страна - шогунът Осон. Главният герой, между впрочем, не са нито принце­са­та, нито шогуните, нито монасите в храмовете, а необикнове­ното, тайнствено, вечното, нежното и същевременно сурово растение - Бамбука...

Издателство Сиела

Книга за бамбука в Хеликон

Книга за бамбука в Books.bg

Леда Милева >> По пътечките на дъгата: стихотворения, приказки, гатанки

Леда Милева е автор е на десетки сборници със стихове, поеми и пиеси за деца. Сред най-известните й творби са "Заю на разходка", "Няма време", "Влакче през града", "Пътечките на дъгата", "Цветни приказки", "Когато куклите не спят" (пиеси), "Черно фламинго", "Къде е хоботът на слона"...

Дървено конче

Умори ли се, дървено конче?
Сто-ой! Дойдохме си вече.
Никой, никой не бива да знае,
че сме ходили тъй надалече!
Че достигнахме страшните джунгли,
че видяхме лъвица и слон,
че ни хвърли добрата маймунка
портокал от високия клон;
че изплаших големия тигър,
та избяга в пустинята чак
и че малко негърче с радост
ни посрещна на Нилския бряг.

Умори ли се дървено конче?
Лека нощ и добре отдъхни.
Утре двамата с теб ще отидем
в други чудни, далечни страни.
О, земята е много голяма,
само — ш-ш-т! Нито дума на мама!


Издателство Пан

По пътечките на дъгата в Хеликон

По пътечките на дъгата в Books.bg