петък, 5 юни 2015 г.

Тони Морисън >> Бог да бди над детето

Среднощно черна...

   Вината не е моя. Тъй че не ме упреквайте. Умът ми не го побира, не знам как е станало, но не съм прегрешила. Не мина и час, откакто я изтеглиха измежду краката ми, и осъзнахме, че нещо не е наред. Ама наистина, беше толкова черна, че чак ме уплаши. Среднощно черна, все едно е суданка. Аз съм с много по-светла кожа – цвят на старо злато – и с хубава коса. Такъв е и бащата на Лула Ан. Никой в рода ми дори не се доближава до този неин цвят. Катран е най-точното сравнение, за което се сещам, но косата ѝ не подхожда на кожата. Тя е различна – права, но усукана на масури като на онези голи аборигени в Австралия. Може би си мислите, че е наследила чертите на някакви прадеди – но на кои? Ако можехте само да видите моята баба! Тя минаваше за бяла и не искаше да има нищо общо с което и да е от децата си. Всичките писма до нея от майка ми или лелите ми се връщаха неразпечатани. Накрая те схванаха безмълвното ѝ послание и я оставиха на мира. По онова време почти всички мулати и квартерони постъпваха като нея, стига косата им да не ги издаваше, разбира се. Имате ли представа в жилите на колко от белите хора тайно тече негърска кръв? Хайде, опитайте се да отгатнете. Двайсет процента, така съм чувала. Моята собствена майка, Лула Мей, лесно можеше да мине за бяла. но отначало не искала. Веднъж ми разказа каква цена е платила за тоя избор. Когато с баща ми отишли в съда, за да се оженят, там имало две библии и трябвало да сложат длани върху онази, предназначена за негрите. Другата била за ръцете на белите. Библията! Представяте ли си? Майка ми беше прислужница на богато бяло семейство. Ядяха всичко, каквото им сготвеше, искаха да им търка гърбовете във ваната и Бог знае какви други интимни неща са я карали да прави, но не докосваха същата библия.
   Някои от вас сигурно си мислят, че не е хубаво да се делим според цвета на кожата – колкото по-светла, толкова по-добре – в общинските клубове, кварталите, църквите, студентските организации, та дори и в училищата за цветнокожи. Но как иначе да запазим поне малко достойнство? Как иначе да избегнем да ни плюят в аптеката, да ни ръчкат с лакти на автобусната спирка, да газим в канавката, та белите да разполагат с целия тротоар, да плащаме в бакалията за книжна торба, която белите купувачи получават безплатно? За оскърбленията пък изобщо да не говорим. Чувала съм какво ли не. Но понеже майка ми имаше светла кожа, не ѝ забраняваха да пробва шапки в универсалния магазин или да ползва дамската тоалетна. И баша ми можеше да пробва обувки в предната част на магазина, а не отзад. И двамата не биха пили вода от чешмичката с табелка „Само за цветнокожи“, дори да умираха от жажда.
   Срам ме е да го кажа, но още от самото начало в родилното малката Лула Ан ме притесни. В първия момент кожата ѝ беше бледа като на всички бебета, дори на африканските, ала бързо се промени. Мислех, че полудавам, когато видах как пред очите ми става синкавочерна. Знам, че по едно време наистина полудях – само за броени секунди, – защото метнах одеяло върху личицето ѝ и натиснах. Но не можах да го сторя, независимо колко ми се искаше да не се е раждала с този ужасен цвят. Дори си мислех да я дам в някое сиропиталище. Не смеех да бъда като онези майки, които подхвърлят децата си на църковните стъпала. Наскоро чух за една двойка в Германия – и двамата били бели като сняг, но им се родило бебе с тъмна кожа и никой не можел да си го обясни. Близнаци били, струва ми се – едното бяло, другото черно. Не знам дали е вярно. Знам само, че докато я кърмех, от гърдите ми сякаш сучеше някакво черно дяволче. Щом се прибрах у дома, веднага минах на биберон.
   Мъжът ми Луис е кондуктор по влаковете и когато се върна от работа, ме изгледа тъй, сякаш наистина бях луда, а в малката се вторачи, като че ли беше паднала от Юпитер. Той не си падаше по ругатните, затова, щом изтърси: „Мамка му! Туй пък какво е, по дяволите?“, разбрах, че сме загазили. Оттам тръгна всичко, оттам започнаха караниците помежду ни. Това съсипа брака ни. Три години си бяхме живели чудесно, но когато Лула Ан се роди, той хвърли цялата вина върху мен, а към нея се държеше като към чуждо дете – дори нещо повече, като към враг...

Преводач Любомир Николов
Издателство Обсидиан (2015)

Бог да бди над детето в Pimodo

четвъртък, 4 юни 2015 г.

Уилям Бътлър Йейтс >> Джон Шърман. Доя

Ние сме толкова изначално непочтени, че мамим дори себе си. УБЙ

Джон Шърман е изящна творба, фокусирана върху темата за любовта. Джон Шърман и Мери Картън израстват заедно като деца в малко провинциално градче, имат еднакви вкусове, разсъждават по един и същ начин. Но Джон получава предложение от богатия си чичо да започне работа в кантората му в Лондон. Той заминава и попада в бляскавия свят на столицата, където среща богатата и капризна Маргарет Лиланд. Когато се сгодява за нея, най-трудното нещо за него се оказва как ще съобщи това на Мери. И той се замисля коя жена всъщност обича...
Доя е красива митологична история, ситуирана в далечното минало и разказваща за любовта между смъртен и фея...

Изданието е посветено на 150-годишнината от рождението на У. Б. Йейтс.

Преводач Емил Минчев
Издателство Персей

Джон Шърман. Доя в Pimodo

сряда, 3 юни 2015 г.

Туве Янсон >> Честна измама

Аз, Катри Клинг, нощем често лежа и мисля

И мислите ми са ясни, не като в просъница. Най-често ме занимават парите, големите суми; вълнува ме как да се сдобия с тях бързо, да ги спечеля честно и почтено, да натрупам толкова пари, че вече да не мисля за тях. Пари, които ще се умножат след време. Първо – яхта за Матс, голяма яхта за морски пътешествия, с каюта и вътрешен мотор, най-хубавата яхта, направена някога в това затънтено село. Всяка нощ чувам снега по прозореца, мекия шепот на снега, който идва с вятъра откъм морето – колко хубаво е, че вали, да можеше да затрупа селото, да го заличи и най-сетне да го пречисти... Какъв покой, каква неизмеримост има в дългия зимен мрак – той няма край, попадаш сякаш в тунел, в който тъмнината ту се сгъстява в нощ, ту избледнява в здрач; чувстваш се откъснат от всичко, неуязвим и по-самотен от всеки друг път. Чакаш, притихнал като дърветата. Казват, че парите миришели – не е вярно. Парите приличат на цифрите – в тях има нещо непорочно. Всъщност хората са тези, които намирисват, всеки си има свое скрито зловоние и при сърдития, засрамен или изплашен човек то се усеща по-силно. Кучето улавя тази миризма – то веднага надушва. Колко ли тайни щях да зная, ако имах кучешко обоняние!...

Преводач Антоанета Приматарова
Художник Люба Халева
Издателство Жанет 45 (2015)

понеделник, 1 юни 2015 г.

Ленард Коен >> Красиви неудачници

.любовна история, пътна карта през пустошта, шега, безвкусно оскърбление, халюцинация, цев, непочтително представяне на болезнена виртуозност, йезуитски трактат, скатологична лутеранска екстравагантност. ЛК

   Катрин Текакуита, дошъл съм да те спася от йезуитите. Да, един стар учен дръзва да мисли мащабно. Не знам какво говорят за теб напоследък, защото латинският ми е почти умрял. „Нека надеждите ни се увенчаят с успех, та скоро да видим на олтарите редом с канадските мъченици една ирокезка Дева: до розите на мъченичеството – лилията на девството.“ Бележка от някой си Ед. Л., йезуит, написана през август 1926 г. Но какво значение има? Аз не искам да влача войнстващия си старчески живот нагоре по река Мохоук. Напред, воини на Иисуса! Ф. казваше: „Силният човек може само да обича Църквата.“ Катрин Текакуита, какво ни интересува дали ще те отлеят в гипс? В момента аз изучавам устройството на кануто от брезова кора. Братята ти са забравили как се прави. И какво ако на предното стъкло на всяко такси в Монреал стои пластмасова репродукция на дребничката ти фигура? Едва ли е чак толкова лошо. Любовта не може да бъде обуздана. Дали във всеки кръст има частица от Иисус? Мисля, че да. Желанието променя света! Какво кара склона, обрасъл с кленове, да почервенява? Мир вам, производители на религиозни джунджурии! Вие боравите със свещена материя!
   Катрин Текакуита, виждаш ли как се отплесвам? Как искам светът да бъде загадъчен и добър? В края на краищата, звездите мънички ли са? Кой ще ни приспива? Дали да събирам ноктите си? Материята свещена ли е? Искам бръснарят да погребе косата ми. Катрин Текакуита, влияеш ли ми вече?...

Преводач Магдалена Куцарова-Леви
Издателство Paradox