събота, 18 август 2012 г.

Фердинанд фон Ширах >> Престъпления

Колекция от 11 криминални истории, избрани от правната кариера на автора

Фердинанд фон Ширах е събрал досиетата от личите си архиви, пълни с убийства и криминални загадки и уверен в писателския си талант, който някои критици сравняват с този на Реймънд Карвър, ги е превърнал в безценни литературни произведения. Историите, по всяка вероятност вдъхновени от собствения опит на автора, са написани в елегантен и деликатен стил, който навежда читателя на размисъл. The Times

Всеки разказ бие като камшик, ужасът дебне зад всеки ъгъл, като някакъв звяр с очи, червени като нажежени въглени, запъхтян посред нощ на горската пътека. Защото, ако оставим настрана съдебната зала, корените на тази книга са в немските приказки: зловещи истории за свръхестественото, досущ като от Хофман, Клайст, Братя Грим и дори Кафка. The Independent

Но това, с което се отличават тези разкази не са крайностите на криминалните първообрази, а гласът на разказвача: устойчив на мелодрамата, сух, но същевременно смешен, и въпреки всичко човешки. The Financial Times

Издателство Сиела

Престъпления в Хеликон


петък, 17 август 2012 г.

Греъм Грийн >> Комедиантите

В „Комедиантите“ Греъм Грийн е в апогея на своята сатирично-иронична мощ и вещо върти скалпела, подлагайки на безмилостна дисекция злокобния режим на Франсоа Дювалие, наричан  „Папа Док“, в Хаити

На борда на параход, плаващ към Хаити - един свят, над който издевателства безскрупулният, корумпиран тиранинПапа Док“ и неговата зловеща тайна полиция - тонтонмакутите, - се срещат трима мъже.
 Хотелиерът Браун, наивният простодушен американец Смит и професионалният мошеник Джоунс.
Това са тримата комедианти от заглавието на Греъм Грийн.

Скрити зад своите маски, те се колебаят на ръба на живота, страхуват се от обичта, от болката, от самия страх.



Издателство Колибри

Комедиантите в Хеликон


Ан Вяземски >> Моето берлинско дете

... родено сред руините на войната

Клер, шофьор на линейка към френския Червен кръст, се озовава със съюзническите армии в осеяния с руини Берлин.Тя е на двайсет и седем години, много красива млада жена, с големи тъмни очи и високи славянски скули.
Но тя не иска да бъде възприемана като красавица. Откакто преди година и половина се присъединява към Червения кръст, тя иска да бъде полезна единствено с работата си.
Нейната морална и физическа смелост, карат всички да й се възхищават. А тя се чувства добре сред останалите момичета от различни социални среди, и, понякога забравяйки, че е дъщеря на известния френски писател Франсоа Мориак, се счита за една от тях, нищо повече. На волана на своя линейка, транспортирайки пострадали към препълнените болници, тя се чувства жива за първи път през младия си живот.
Но през цялата война, без дори да го осъзнава, Клер се стреми към любовта.
И я намира в Берлин.

Издателство Фондация Българска литература



Величка Настрадинова >> 24 чисто нови приказки

Приказки за сови, светулки, папагали, феи, котки, мравки, ветрове, мишлета, стрелци... и тем подобни персонажи

Приказките са весели и говорят на децата на разбираем език.
Те ненатрапчиво внушават добри мисли, стремеж към духовно издигане и любов към всички твари, които населяват тоя свят, който ние, хората, считаме за лично наш.
А той е за всички - и за охлювите, и за тревите.

Приказките се развиват в нашето време.

Понякога авторката участва в тях, без да претендира, че е приказна героиня. там има и деца, и възрастни, чиито действия са реални, без да се нарушава приказната действителност.

Издателство Летера



четвъртък, 16 август 2012 г.

Харуки Мураками >> Преследване на дива овца

Криминален роман, басня, реализъм и модерен абсурдизъм... и  озадачаващо преследване на донякъде мистичната овца

... Запознах се с нея през есента преди девет години, когато бях на двайсет, а тя – на седемнайсет.
Недалеч от университета имаше малко кафене, където се заседявах с приятели. Не беше нищо особено, но винаги предлагаше някои неща: хардрок и лошо кафе.
Тя седеше все на едно и също място, облакътена на масата, и четеше. Изглеждаше някак трогателно с очилата – които наподобяваха ортодонтия – и кльощавите ръце. Кафето й винаги беше студено, пепелникът винаги преливаше от фасове.
Единственото, което се променяше, беше книгата. Тя четеше ту Мики Спилейн, ту Кензабуро Ое, ту Алън Гинсбърг. Все едно какво, само да е книга. Студентите, които влизаха и излизаха от кафенето, й даваха за малко книги, които тя изчиташе от кора до кора. Изгълтваше ги като пуканки. В ония времена хората с лекота си преотстъпваха за малко книгите и тя не страдаше от липса на четиво...

Издателство Колибри



Владо Любенов >> Емигрантът

Една обикновена българска история

Задъхан разказ за трескавото лутане между тук и там, между отсам и отвъд; разказ за непрекъснато заминаване и за вечното завръщане...
Във времето, когато се кълнем, че уж Родината е там, където си, се оказва, че емигрантът е навсякъде емигрант.
Но странно: „Емигрантът” не е мрачна история
Тук няма „отрицателни” герои, а пък „положителните” не са нито свръхгерои, нито ангели, нито дори мъченици...
Защото всъщност истинският герой в тази книга е добротата.

А според автора добротата е същинската нормалност. Христо Карастоянов

Издателство Жанет 45

Емигрантът в Хеликон


сряда, 15 август 2012 г.

Жорж Сименон >> Жълтото куче

Стара любовна история и стремеж към лично отмъщение...
А появата на едно старо, мръсно и жълто куче озадачава всички...

В атмосферата на кафенето имаше нещо сиво,
смътно, без да може да се определи точно какво. През една отворена врата се виждаше трапезарията, където сервитьорките, в бретонски носии, нареждаха масите за вечеря.
Погледът на Мегре спря на едно жълто куче, легнало в подножието на касата. Той вдигна очи: видя черна пола, бяла престилка, едно лице, което, без да бъде красиво, беше тъй привлекателно, че през разговора, който продължи, той не престана да го наблюдава.
Но всеки път, когато извръщаше глава, келнерката впиваше в него своя неспокоен, трескав поглед.
– Ако горкият Мостаган, най-добрият човек на света, но с ужасен страх от жена си, без малко не беше хвърлил топа, бих се заклел, че това е лоша шега…
Говореше Жан Сервиер. Льо Помре извика свойски:
– Ема!…
Келнерката се приближи.
– Моля?… Какво ще пиете?…
По масата имаше празни чаши.
– Тъкмо е време за аперитив! – рече журналистът. – Или, казано иначе, часът за перно… Перно, Ема… Нали, господин комисар?…

Издателство Труд

Жълтото куче в Хеликон


Ф. М. Достоевски >> Престъпление и наказание

Всяко престъпление е човешко, а наказанието следва невидимите проявления на божествената воля, която спасява човешкото у човека. Всичко ли е позволено на човека, мъртъв ли е неговият вътрешен бог?

„Какво съм намислил да направя и същевременно от какви глупости ме е страх! — помисли си. — Хм… да… всичко е в ръцете на човека и всичко му се изплъзва изпод носа единствено само от страх… това си е аксиома… Интересно, от какво най-много се страхуват хората? От нова стъпка, от собствената си нова мисъл най ги е страх… Впрочем… аз прекалено много приказвам. Затова и нищо не върша, защото приказвам. Но впрочем може и така: приказвам, защото нищо не върша. То сега, през този последен месец се научих много да дрънкам, докато се свирах по цял ден в моята дупка и си мислех… разни врели-некипели. Сега защо съм тръгнал? Нима съм способен на това? Нима това е сериозно? Съвсем не е сериозно. Само така, залъгвам се с фантазии; детинщини! Да, всъщност наистина детинщини!“

Издателство Захарий Стоянов



Жоржи Амаду >> Тереза Батиста, уморена от битки

Кръшния ритъм на самбата и свистенето на бича и кинжала, цветовете на карнавала, на страстта и на смъртта

Тереза Батиста прилича на народа и на никой друг. На бразилския народ, многострадален, но непобедим. Когато го мислят за умрял, той вземе, че се надигне от ковчега.
Битка подир битка води Тереза Батиста – за достойнство, за правда, за обич, за живот, за себе си и за други, онеправдани, беззащитни и низвергнати. Макар да оставят кървави дири в плътта и сърцето й, до една ги печели, закриляна от божествата, които бдят над нея.
Прозвищата й са много – Тереза Скандалджийката, Тереза Сладък мед, Тереза Вариолата, и зад всяко стои изстрадан къс съдба, докато накрая, уморена от битки, отдава тяло и душа на исполина с мирис на сол и на море.

Издателство Колибри



понеделник, 13 август 2012 г.

Франсис Скот Фицджералд >> Избрано

„Великият Гетсби”, „Нежна е нощта”и разказите „Необикновеният случай с Бенджамин Бътън”, „Завръщане във Вавилон” и „Диамантът, огромен като хотел „Риц”

Ерата на джаза”, в която Фицджералд ни потапя обхваща двайсетте години на двайсети век. Писателят е един от най-умелите рисувачи на това време.
Великият Гетсби” е определян като най-известния роман на Фицджералд и едно от най-значимите произведения в англоезичната литература. Книгата е разказ за живота на Джей Гетсби и любовта му към Дейзи.
Ако сте гледали „Необикновеният случай с Бенджамин Бътън” и сте фен на филма, можете да сверите часовника си с разказа в превод на Борис Дамянов. Той е преводачът и на „Нежна е нощта” – роман за възхода и падението на Дик Дайвър – млад обещаващ психоаналитик и жена му – Никол, която е и негова пациентка.

Издателство Труд



Салман Рушди >> Земята под нейните нозе

Млад мъж, превърнал се в Орфей, се отправя да търси своята Евридика

Тъкмо аз бях единственият лъжец там, който за нищо на света не би откраднал от нея образа на уморената, подгонена Дива, безпомощна, с торбички под очите, с разбъркана и сплъстена коса, боядисана в яркооранжев цвят, клатушкаща се на темето й като качулката на кълвач, с трепереща от смущение прекрасна уста, в чиито ъгли безмилостните години бяха издълбали малки фиорди – тя представляваше архетип на рок богиня, преполовила пътя към безизходицата и скръбта. Бе решила да боядиса косата си в оранжево за настоящото турне, защото й се налагаше на четирийсет и четири години да започне всичко отначало, да стартира соло кариера, без Него. За първи път от много години насам тя се бе озовала сама в живота, без Ормус, и затова нищо чудно, че през по-голямата част от времето си се чувстваше разстроена и извън релси. И самотна...

Издателство Колибри





неделя, 12 август 2012 г.

Михаил Вешим >> Смях в залата

При четене се дръжте сериозно, за да не паднете от смях! В залата...

В тая зала „България" вече близо двайсет години продължава концертът, наречен „мирен преход". Кой е диригентът, кои изпълнителите и кои са зрителите на безкрайната симфония? Не знаете?... Тогава четете „Смях в залата"... Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна. Една весела книга в три части. Започва със сицилиански роман епопея на незабравимите, с главен герой Кръстника и второстепенни изпълнители Дон Миле Кали Бали, Дженерале ди Джуро, Алейсандро Лильо, Андрея ди Лучано и т.н. Втората част описва възхода на един политически мъж към коридорите и кухните на властта. А финалът е задъхан шпионски разказ за провала на специалния агент Джеймс Бонд в България.

Издателство Сиела

Смях в залата в Хеликон