Едно-единствено изречение – безкраен низ от спомени, емоции, случки, абсурдни асоциации, мъдрости, поръсени с щипка лудост, сменящи се вихрено и искрящи като пъстър калейдоскоп; спонтанен, експресивен, „кръчмарски“ език, привидно изкопиран от живата реч, но непостигнат досега от никой друг писател
Kакто идвам сега тук при вас, госпожице, ей така обичах заради красивите госпожици да наобикалям и покрай църквата, и то не че си падам по църковните работи, ами щото там, до къщата на свещеника, имаше едно магазинче и в туй магазинче някой си Алтман продаваше втора употреба шевни машини, американски грамофони с двойни игли и пожарогасители марка Minimax, та тоя Алтман припечелваше допълнително, като обикаляше из околията и подбираше хубавици за баровете и кръчмите, и тия госпожици често преспиваха у същия тоя Алтман в задната му стаичка, а дойдеше ли лятото, ония ми ти дамички си разпъваха в градината палатка, той и господин свещеникът обичаше да се разхожда покрай оградата, красавиците си пускаха там грамофон, пееха и пушеха и се припичаха на слънце по бански, какво да ви разправям, прекрасно нещо, като на небето, като в рая, той, господин свещеникът, затуй и обичаше да ходи покрай оградата и да контролира, щото някак не му бе провървяло с клисарите, един му избяга с негова братовчедка в Канада, друг си смени вярата, мина към чехословашката Хуситска църква и се ожени, а третият му клисар наруши забраната, прехвърли оградата и хоп при хубавиците, които правеха там слънчеви бани, и така се влюби в една от тия хубавици, че от нещастна любов се застреля с револвер или броунинг, оръжие, което никому не прощава, ние като момчета бяхме задигнали един такъв и стреляхме по оградата като Конар Толнес, сетне брат ми взе, че разглоби броунинга и след туй така и не можахме отново да го сглобим, от отчаяние ни идеше да се застреляме, пак късмет, че не успяхме да го сглобим тоя броунинг
Издателство Колибри