четвъртък, 15 ноември 2012 г.

Кормак Маккарти >> Пътят

„Прозата в тази книга е толкова красива и сурово сдържана, че се чете като пророческо ридание. Изключителен разказ за човечеството в руини, който всички ние трябва да прочетем.“ Дейли мейл

„Пътят“ е разтърсващ разказ за времето, когато цивилизацията и природата са мъртви. Баща и син пътуват през изпепелената Америка на юг към океанския бряг – дни, месеци, години. Нищо не помръдва сред опустошения пейзаж освен носената от вятъра пепел. Те имат само дрехите на гърба си, оскъдни запаси храна и един пистолет, с който да се бранят от варварските шайки канибали по пътищата. Но залогът на това пътуване не е само тяхното оцеляване, защото мъжът и момчето носят огъня на целия човешки род и съдбата на целия свят зависи от баланса на безнадеждната им мисия.

Издателство Пергамент Прес


Пътят в Хеликон

Пътят в Books.bg

Гийом Мюсо >> Хартиеното момиче

... никога повече нямаше да срещна момиче като Били, което само за няколко седмици ме беше накарало да повярвам в невероятното и ми беше позволило да напусна опасната страна, в която реките извират от отчаянието и се вливат в пропастите на страданието

– Чисти сме – продължи Майло. – Спечелихме си кинтите почтено. Под якетата си не носим пушки. По ризите ни няма капки кръв, няма и следа от кокаин по банкнотите ни...
– Не виждам много ясно връзката с...
– Имаме всичко, за да бъдем щастливи, Том! Здраве, младост, работа, която обичаме. Не можеш да съсипеш всичко заради една жена. Прекалено е тъпо. Тя не го заслужава. Запази
си мъката за деня, когато истинското нещастие ще почука на вратата ни.
– Орор беше жената на моя живот! Не можеш ли да го разбереш? Не можеш ли да изпиташ уважение към мъката ми?
Майло въздъхна:
– Искаш ли да ти кажа – ако наистина беше жената на твоя живот, днес тя щеше да бъде тук с теб, за да ти попречи да затънеш в този разрушителен делириум.
Изпи на един дъх кафето си, после отбеляза:
– Ти направи всичко, за да я върнеш. Умолява я, опита се да я накараш да ревнува, после се унижи пред цялата Земя. Свършено е – тя няма да се върне. Тя обърна страницата и ти ще направиш добре да сториш същото.

Издателство Изток-Запад



сряда, 14 ноември 2012 г.

Карин Бойе >> Калокаин

Виждал съм властта на смъртта да се разпростира над света във все по-широки кръгове, но няма ли и властта на живота своите кръгове, макар да не съм успял да ги различа?
Да, да, знам, това е от действието на калокаина, но не може ли все пак да е вярно?

Калокаин“ е резултат от посещението на авторката в Съветския съюз през 1928 година и последвалото едногодишно пребиваване в Берлин. Сблъсъкът ѝ със социалистическия строй отприщва мощния ѝ творчески заряд и довежда до създаването на романа.
Романът описва държава от далечното бъдеще, която изцяло контролира живота на своите поданици – чрез умело създадени структури и техники за контрол.
Приликата с култовия роман „1984“ на Джордж Оруел, в която се описва антиутопия, установена в далечната тогава 1984 г., където държавата провежда всеобхватно наблюдаване, пропаганда, страх и безмилостни наказания, е очевидна.
Концепцията за „Големия брат“, всевиждаща организация от анонимни наблюдатели е станала нарицателна за пълна и безкомпромисна полицейщина.
Интересен е фактът, че Карин Бойе издава своя роман осем години преди Оруел. Според литературните изследователи той е черпил вдъхновение от шведската писателка и е доразвил идеята за държава, налагаща тотален контрол върху хората.
Основната разлика в двете книги са средствата за налагане на контрол. В своя роман Карин Бойе описва откритието на Лео Кал, наречено на негово име – Калокаин. Бледозелена течност, чието инжектиране разкрива всички мисли и страхове на човека пред теб. Лео Кал разказва за началото на експериментите с калокаин и така постепенно ни въвлича в кошмара да съществуваш безрадостно и параноично в един свят, в който всички са подчинени на матрицата на покорството и послушаниетo.

Издателство Enthusiast

Калокаин в Хеликон

Калокаин в Books.bg

Астрид Линдгрен >> Роня, дъщерята на разбойника

Приключенията на Роня и Бирк, деца на разбойнически главатари, из дивата гора, пълна със странни и страшни вълшебни същества

... не съм си поставяла за цел да образовам някого или да влияя по някакъв начин на децата, които четат книгите ми. Единственото, на което смея да се надявам е, че съм допринесла, макар и съвсем малко, моите малки читатели да са станали по-човечни, отговорни и свободомислещи. Смятам, че дори книгите, които просто доставят удоволствие, са необходими. Веднъж една непозната жена пъхна в ръката ми поомачкана хартийка със следните думи: „Благодаря ви, че озарихте едно тъжно детство“. За мен това е достатъчно. Ако съм успяла да озаря дори едно-единствено тъжно детство, значи съм напълно удовлетворена. Астрид Линдгрен

вторник, 13 ноември 2012 г.

Бохумил Храбал >> Уроци по танци за възрастни и напреднали

Едно-единствено изречение – безкраен низ от спомени, емоции, случки, абсурдни асоциации, мъдрости, поръсени с щипка лудост, сменящи се вихрено и искрящи като пъстър калейдоскоп; спонтанен, експресивен, „кръчмарски“ език, привидно изкопиран от живата реч, но непостигнат досега от никой друг писател

Kакто идвам сега тук при вас, госпожице, ей така обичах заради красивите госпожици да наобикалям и покрай църквата, и то не че си падам по църковните работи, ами щото там, до къщата на свещеника, имаше едно магазинче и в туй магазинче някой си Алтман продаваше втора употреба шевни машини, американски грамофони с двойни игли и пожарогасители марка Minimax, та тоя Алтман припечелваше допълнително, като обикаляше из околията и подбираше хубавици за баровете и кръчмите, и тия госпожици често преспиваха у същия тоя Алтман в задната му стаичка, а дойдеше ли лятото, ония ми ти дамички си разпъваха в градината палатка, той и господин свещеникът обичаше да се разхожда покрай оградата, красавиците си пускаха там грамофон, пееха и пушеха и се припичаха на слънце по бански, какво да ви разправям, прекрасно нещо, като на небето, като в рая, той, господин свещеникът, затуй и обичаше да ходи покрай оградата и да контролира, щото някак не му бе провървяло с клисарите, един му избяга с негова братовчедка в Канада, друг си смени вярата, мина към чехословашката Хуситска църква и се ожени, а третият му клисар наруши забраната, прехвърли оградата и хоп при хубавиците, които правеха там слънчеви бани, и така се влюби в една от тия хубавици, че от нещастна любов се застреля с револвер или броунинг, оръжие, което никому не прощава, ние като момчета бяхме задигнали един такъв и стреляхме по оградата като Конар Толнес, сетне брат ми взе, че разглоби броунинга и след туй така и не можахме отново да го сглобим, от отчаяние ни идеше да се застреляме, пак късмет, че не успяхме да го сглобим тоя броунинг

Издателство Колибри



Робърт Луис Стивънсън >> Черната стрела. Доктор Джекил и господин Хайд

Трудността в литературата не е да пишеш, но да пишеш това, което искаш да кажеш; не да въздействаш на читателя, но да му въздействаш така, както желаеш. Робърт Луис Стивънсън

Англия по време на Войната на Розите – време на смут и трагични сблъсъци. Подобно на Робин Худ, Черната стрела се бори със злодеите. Посветил лъка и храброто си сърце на тази борба, той брани кралството и защитава честта на своя приятел Хари Шелтън...

Странната история на благопристойния доктор Джекил, чиито научни експерименти върху собствената му персона периодично го превръщат в жестокия и садистичен мистър Хайд...



Издателство Труд

неделя, 11 ноември 2012 г.

Кърт Вонегът >> Сирените от Титан

Ексцентрично пътуване във времето и пространството; пророчески поглед към морала и смисъла на човешкия живот

Малачи Констант, най-богатият и най-поквареният човек в Америка през ХХІІ век, получава предложение да предприеме пътешествие до далечни фантастични светове в компанията на красива жена.
Съдбата го отвежда до Марс, където се готви нападение срещу Земята, после се озовава на Меркурий заедно с друг оцелял от неуспешната война и се връща отново на Земята. Накрая стига до Титан, един от спътниците на Сатурн, където най-сетне намира покой.

Издателство Прозорец



Ф. М. Достоевски >> Играчът на рулетка

Един твърде личен роман

Достоевски е единственият, който ме е научил на нещо в областта на психологията. Фридрих Ницше

Младият Алексей Иванович е учител на децата на разорен генерал и влюбен в доведената му дъщеря Полина, в чийто живот има твърде много тайни. Във въображаемия град Рулетенбург, моден балнеокурорт и средище на хазарта, се срещат обеднели аристократи и богати парвенюта, авантюристи и несретници, безогледни мошеници и скучаещи светски особи, леки жени и лековерни мъже. Любовни триъгълници се създават и разпадат, човешките съдби се решават от случайността в игралните зали – шеметна е въртележката от страсти, еднакво унищожителни са любовта и рулетката.

Издателство Фама

Играчът на рулетка
в Хеликон