събота, 18 май 2013 г.

П. Г. Удхаус >> Джентълмени в неволя

Гафовете на Арчи и Наследството на Биф – два романа от брилянтния Удхаус...

   По време на пътуването Люсил беше убедила Арчи, че представянето му на новия му родственик трябва да стане поетапно. Тоест, вместо ръка за ръка и с песен на уста да нахлуят при господин Брустър, щастливите младоженци трябваше да се разделят за около половин час, като Арчи се навърта наоколо, докато Люсил се срещне с баща си и му разкаже цялата история, или поне онези глави от нея, които беше пропуснала в писмото си поради липса на място. След това, когато убедеше господин Брустър какъв късмет е за него, че се е сдобил със зет като Арчи, тя щеше да отведе баща си там, където го очакваше този дар на съдбата.
   Програмата проработи идеално в началния си етап. Когато двамата излязоха от стаята на господин Брустър, за да се срещнат с Арчи, гореупоменатият беше убеден, че съдбата по някакъв невероятен начин му се беше усмихнала и го беше дарила със зет, който обединяваше в себе си в почти равни части най-прекрасните качества на Аполон, сър Галахад и Марк Аврелий. Вярно, по време на разговора той беше подразбрал, че Арчи няма работа и личните му авоари се равняват на едно голяма, хубава кръгла нула, но убеден от дъщеря си господин Брустър склони да възприеме възгледа, че човек с възвишен дух като Арчи няма нужда от тези временни знаци на суетата. Човек не може да има всичко, а Арчи, по думите на Люсил, беше на практика сто процента мъж по душа, вид, обноски, доброта и възпитание. А точно тези неща бяха важни в живота. Господин Брустър вървеше към фоайето сияещ, изпълнен с оптимизъм и преливащ от сърдечност.
   Ето защо лъчезарната фасада на Арчибалд Мофам, която се изпречи отпреде му, му подейства като съкрушителен ритник от подивял индийски слон.
   – Здрасти, здрасти, здрасти! – викна нервно Арчи, като пристъпи напред.
   – Арчи, скъпи, това е татко – изчурулика Люсил.
   – Господи! – беше единственият членоразделен коментар, изтръгнал се от устата на Арчи.
   Последва едно от онези напрегнати и взривоопасни мълчания, от каквито бъка художествената литература. Господин Брустър впи огнен взор в Арчи. Арчи запремига срещу господин Брустър. Люсил, която усети, без да разбира защо, че подготвената с такова усърдие церемония по представянето явно се беше натъкнала на скрит подводен риф, тревожно зачака обяснение. През това време Арчи продължи да гледа изпитателно господин Брустър, а господин Брустър продължи с опитите да изпепели с поглед Арчи.
   След затишие, продължило приблизително три минути и петнадесет секунди, господин Брустър изхълца и най-сетне озвучи дрезгаво застиналата картина.
   – Лу! – изсъска той.
   – Да, татко?
   – Истина ли е това?
   Сивите очи на Люсил помръкнаха. Светлият възторг отстъпи място на недоумение и мрачно предчувствие.
   – Истина?
   – Наистина ли си ми натресла този… този за зет? – Господин Брустър преглътна с мъка няколко пъти, а през това време Арчи, наподобяващ експонат от природонаучен музей, с интерес наблюдаваше бързия танц на адамовата ябълка на своя нов родственик. — Върви си! Искам да разменя няколко думи насаме с този… този… какподяволитесеказваш! — прогърмя гневно той, като се обърна към Арчи за първи път.
   – Казах ти, татко. Името му е Мофам – с треперещ глас се обади Люсил.
   – Мофам?
   – Пише се М-о-ф-а-м.
   – Римува се – вметна услужливо Арчи – с Блъфингам.
   – Лу – заяви господин Брустър, – бягай оттук! Искам да поговоря с… с… с.
   – Преди малко ми викаше този – подсказа му Арчи.
   – Татко, скъпи, нали не се сърдиш? – попита Люсил, която ако можеше в този момент, би припаднала няколко пъти едновременно.
   –– Не! О, не! Ще пукна от смях!
   Когато Люсил ги остави сами, господин Брустър пое дъх като спукан ковашки мях.
   – Слушам! – просъска той през зъби.
   – Малко неудобно се получи, а? – подхвана извинително Арчи. – Искам да кажа, преди се срещнахме при доста неприятни обстоятелства и тъй нататък. Отвратителна случайност, така да се каже! Как ще погледнеш на предложението ми заровим старата томахавка – да започнем отново – да си простим и да забравим – да се научим да се обичаме един друг – и прочие миротворчески похвати? Ако си съгласен, аз нямам нищо против. Да го направим, а? Става ли?
   Но този прям въззив към благородните чувства на господин Брустър не успя да постигне очаквания размекващ сърдечния мускул ефект.
   – Какво, по дяволите, мислиш, че си постигнал, като си се оженил за дъщеря ми? – прогърмя господин Брустър.
   Арчи се замисли.
   – Е, просто така стана, нали разбираш! Знаеш как стават тези неща! Нали някога и ти си бил млад. Бях влюбен до уши, а Лу сметна идеята да си свием гнезденце за превъзходна и от дума на дума – готово, нали разбираш!
   – И сега си мислиш, че си се уредил чудничко?
   – О, страхотно. Що се отнася до мен, всичко е суперчудно. Никога в живота си не съм се чувствал толкова добре! – призна си Арчи...

Издателство Ера



Ноам Чомски >> Окупирай

Eдно от най-знаменитите постижения на движението е фактът, че подсигурява място на въпроса за хорското неравноправие в дневния ред на държавата, повлиявайки медийния свят, обществената мисловност и самия език... Ноам Чомски

Посвещава се на 6705-те човека, арестувани 
до момента заради участието им в движението 
“Окупирай” – от първите 80, задържани по време 
на протестите в Ню Йорк от 24 септември 2011 г., 
до жената, арестувана в Сакраменто на 6 март 
2012 г., защото хвърляла цветни листенца*. 
Нека редиците ни нарастват и заякват.

__________

* Тори Ван Ут, “Демонстрантка от движението “Окупирай”, арестувана, защото хвърляла цветни листенца от балкона на ротондата Капитолий” (“Сакраменто Бий”, 6 март 2012 г.)



Издателство Труд

Окупирай в Хеликон

Окупирай в Books.bg

Омар Хаям >> 100 избрани рубаи

Сто избрани рубаи, разделени в три цикъла "Човек и Вселена", "Кръговрат" и "Истина и вино"

За тези, що тъгуват, на мен ми дожалява,
и също за онези, които не прощават…
Ти пей, додето струните в китарата са здрави!
Бокалът празен чупи се и бързо се забравя.
                                   *
Залъгват ни: ще има в рая небесно хубави жени.
И много вино ще се лее сред вечерните механи.
Жени и вино! Но защо ли това неизмеримо благо –
кой и защо, тук на земята, за нас жестоко забрани!?
                                   *
Създал си ме такъв, о, Господи, на този свят:
във виното и песните съм влюбен, в розовия цвят.
Създал си ме такъв в деня на твоето творение.
Защо сега ме пращаш в твоя Ад?


петък, 17 май 2013 г.

Марио Варгас Льоса >> Цивилизация на зрелището

„Културата, в традиционното значение на понятието, днес е на път да изчезне.”

Клаудио Перес, специален пратеник в Ню Йорк на вестник „Ел Паис“, пише в информацията си от 19 септември 2008 г., петък, посветена на финансовата криза: „Нюйоркските таблоиди трескаво търсят брокер, готов да се хвърли от някой от гигантските небостъргачи на крупните инвестиционни банки – срутени кумири, превърнати сега в шепа прах заради финансовия ураган“. Нека задържим за момент в паметта си тази сцена: тълпата фотографи папараци, втренчени във висините с прицелени камери, с надеждата да запечатат на лента първия самоубиец – драматично и зрелищно въплъщение на финансовата хекатомба, изпепелила милиарди долари и обрекла на мизерия огромни предприятия и безброй отделни граждани. Едва ли друг образ олицетворява по-ярко на каква цивилизация принадлежим.
Това е, струва ми се, най-точното определение на днешната цивилизация на Запада, към която се числят също така, макар географски да не се вписват в това определение, и високоразвитите страни в Азия, и редица държави от тъй наречения Трети свят.
Но какво означава цивилизация на зрелището? Това е цивилизация на един свят, в чиято ценностна система първото място се пада на развлечението, а веселието и бягството от скуката са всеобща страст. Разбира се, такъв житейски идеал има пълното право на съществуване. Само фанатичен пуритан би осъдил представителите на дадено общество, ако се стремят да внесат радост, забава, смях и веселба във всекидневието си, оковано в смазващо, а нерядко и оскотяващо еднообразие. Но провъзгласявайки за върховна ценност естествената склонност към приятно прекарване на времето, ние сме предизвикали нечакани последици: културата се обезличава, всички са обзети от фриволно настроение, а в областта на масовото осведомяване процъфтява безотговорната клюкарска скандална журналистика.
Какво е накарало Запада да се хлъзне към този род цивилизация? – Благоденствието, последвало годините на оскъдица през Втората световна война, и недоимъкът от първите следвоенни години. След суровия военновременен етап настъпил период на забележително икономическо развитие. Във всички демократични и либерални общества в Европа и Северна Америка средните класи набъбнали като пяна, засилил се обменът между класите, като в същото време се наблюдавало невиждано разчупване на моралните норми, на първо място в сексуалното поведение, традиционно възпирано от Църквата и от лицемерни нерелигиозни политически организации – и десни, и леви. Благоденствието, разпуснатите нрави и все по-големият дял на свободно време дали в развития свят силен тласък на развлекателните индустрии, благословени от рекламата – майка и учителка вълшебница на нашето време. Така за все по-широки обществени слоеве, от върха до основата на социалната пирамида, стремежът да не скучаем, да избягваме всичко, което ни безпокои, тревожи и обременява, неусетно, но неотстъпно се превърнал в поколенческа повеля, наречена от Ортега-и-Гасет „дух на нашето време“ – веселият, щедър и фриволен бог, комуто всички ние, съзнателно или не, служим поне от половин век насам, от ден на ден все повече....

Издателство Колибри



Кимбърли Лисагор, Хедър Хенсън >> Изчезващите дестинации

Красивите места, описани в книгата – заедно с много други – биват безвъзвратно променяни – от климата, от екологични фактори, от прекомерна експлоатация и по естествени причини...

Мачу Пикчу е хипнотичен, древен град на инките, скътан в планините на Перу и безмилостно тъпкан от хиляди крака, което го погубва. Национален парк "Глейсиър" е отдавна познат със зашеметяващата красота на ледените си полета, но в рамките само на нашия живот ледниците в него ще изчезнат заради глобалното затопляне. В биозаливите на Пуерто Рико хората плуват в трептящото от биолуминисценция море, но утайката, причинена от строителството, убива динофлагелатите – микроорганизмите, които създават този загадъчен блясък. В басейна на Конго в Африка, където сред тучни, яркозелени дъждовни гори свободно бродят човекоподобни маймуни, всекидневно са изсичани пълни с живот дървета...

Издателство Вакон



Антъни Мейсън >> Мечтаните градове

50 от най-пленителните и вдъхновяващи урбанистични дестинации в света...

От калейдоскопична смесица на древност и съвремие в Пекин до повехналия разкош и елегантност на Хавана, известният писател и пътешественик Антъни Мейсън разказва историята за наследството и облика на всеки един град. Чрез ярки описания и проницателни коментари, той завладява въображението, потапяйки ви в експлозията от цветове на Деня на мъртвите в Мексико сити, опияняващите аромати из тесните улички на Маракеш, задъхания блясък на Хонкгонг и романтичната красота на венецианските канали.
Тук ще откриете както внимателно подбрана колекция от най-известните световни метрополии като Ню Йорк, Париж и Токио, така и освежаващото присъствие на по-малко известни места: величественият ирански Исфахан, съхраненият с любов Сейнт Джордж, кацнал на крайчеца на Бермудските острови и Канди, свещената перла в короната на Шри Ланка.

Издателство Сиела



четвъртък, 16 май 2013 г.

Умберто Еко >> Връща ли се часовникът назад

Еко не само може да сравни Берлускони с развратен римски император от периода на упадък, но и да обясни защо го прави...

Според автора главната особеност на нашето време се състои в това, че се връщаме стремително в миналото – в технологиите, политиката и обществените отношения.
С появата на Сърбия, Черна Гора и с обединението на Германия картата на Европа започна да изглежда, както през 1914 г.
Ислямският фундаментализъм породи християнски консерватизъм.


Издателство Сиела



Карън Маккрийди >> Богатството на народите на Адам Смит

Как да увеличите продуктивността; как да избегнете разединяващото управление; защо трябва да плащате добре на хората си; колко е важно да се мисли в перспектива; защо играта на тото не може да замести икономическата стратегия...

„Богатството на народите” от Адам Смит се смята за една от най-влиятелните книги, писани някога, а авторът и е считан за баща на класическата икономика. Смит прави за икономиката като наука онова, което Дарвин е направил за естествените науки.
Издаден през 1776 г., „Богатството на народите” е първият изчерпателен трактат върху политическата икономия.
Карън Маккрийди рaзработва тази вдъхновяваща творба за съвременния свят на финанси, бизнес и икономика, като илюстрира актуалността на прозренията на Смит с примери от 21. век.


Издателство ИнфоДар



Валтер Мьорс >> Градът на сънуващите книги

„Това е най-голямото, най-красивото обяснение в любов към четенето и литературата, явлението на годината“. Ди Велт

   Тук започва историята. Тя разказва за това как попаднах във владение на Кървавата книга и как овладях Орм.
Това не е приказка за хора с нежна кожа и слаби нерви – тях веднага бих ги посъветвал да оставят книгата на рафта и да се насочат към отделението с детски книжки. Къш! Марш оттук веднага, ревльовци и любители на билков чай, палячовци и лигльовци! Тази книга разказва за място, където четенето продължава да е приключение. Според Замонския речник думата „приключение“ означава:
Безразсъдно смело начинание, подтикнато от изследователска страст или свръхсмелост, със застрашаващи живота аспекти, непредвидими опасности и понякога – летален изход.
   М-да, говоря за мястото, където четенето може да ви доведе до лудост. Където книгите те нараняват, отравят и могат дори да те убият. Нека само този, който е готов да поеме риска да прочете тази книга и да рискува живота си, ме последва към следващия абзац. Всички останали поздравявам за страхливото, но здравословно решение да се откажат. Добре направихте, бъзливци! Желая ви дълъг и скучен живот и тук ви казвам „сбогом“!
   Такаа. След като още в началото по всяка вероятност съкратих четящите тълпи до една шепа безумни смелчаци, бих искал сърдечно да ви поздравя. Честито, мои безстрашни приятели, във вас тече кръвта на истинските авантюристи! Да не губим време и да тръгваме. Пред нас
е пътят, по който ще вървим, антикварният път до Книговището – Града на сънуващите книги. Затегнете връзките на обувките си – ще вървим дълго по скалиста и неравна земя, след това през едноцветни поля, където се издигат гъсти, високи до кръста и остри като ножове треви. А накрая – по тесни лабиринтни пътеки, дълбоко, дълбоко във вътрешността на Земята.
   Не мога да кажа колко от нас ще се върнат. Мога само да ви пожелая да не се поддавате на страха – каквото и да се случи.
   И не казвайте, че не съм ви предупредил!...

Издателство Оргон



сряда, 15 май 2013 г.

Макс Фриш >> Въпросници

Въпросниците представляват извадка от Дневник, 1966 – 1971, издаден от издателство Зуркамп през 1972 година, и са номерирани от I до XI...

Смятате ли се за добър приятел?
Приятел ли сте на самия себе си?
Това са първият и последният от 23-те въпроса на тема "приятелство."
Този и още десет други въпросници обхващат темите "брак", "жени", "надежда", "хумор", "пари", "бащинство", "родина", "собственост", "смърт", "съхраняване на човешкия род."

Отговорите са предоставени на читателите, което прави книгата направо неотразима.

Издателство Леге Артис

Въпросници в Хеликон


Михаил Булгаков >> Динамит!!!

По природа Булгаков беше лирик. Сега никой не може да отрече, че той се превърна в сатирика на нашето време. И стана такъв по неволя, защото самата епоха го обрече на този жанр. Марина Черкашина

Комуналните квартири с неизменните скандали, вихрените гуляи на новобогаташите от времето на НЕП-а, наглите своеволия на съветската бюрокрация, повсеместният алкохолизъм, полуграмотната и нецензурна реч на болшевиките - разказите и фейлетоните на Булгаков ни връщат в първите години на съветския строй, но много от тях звучат така, сякаш са написани за днешния ден.

Сблъсъкът на личността с безумствата на болшевишката система е тема, която преминава през цялото творчество на Булгаков - от разказите и фейлетоните до шедьовъра "Майстора и Маргарита".

Издателство Фама

Динамит!!! в Хеликон

Динамит!!! в Books.bg

Артур Шницлер >> Анатол. Пиеси

Във всичките си творби Шницлер се проявява като задълбочен познавач на човешката психика, като скептичен и ироничен наблюдател на действащите обществени норми...

В книгата е включен цикълът от едноактни пиеси "Анатол", който продължава да привлича интереса на публиката. Към него е добавена и едноактната пиеса "Високомерието на Анатол", запазена в архива на писателя. Включени са и други известни творби - пиесата "Флирт", която Шницлер пише съвсем млад, пиесата "Часове живот", която той най-много цени от драматургичното си творчество, пиесата "Зовът на живота", която е първото му произведение, с което той става известен на българската публика през 20-те години на ХХ век от сцената на Народния театър, голямата му пиеса "Необятната страна", създадена в зрелите му години...


Издателство Black Flamingo

Анатол. Пиеси в Хеликон


Лиман Франк Баум >> Вълшебникът от Оз. Страната на Оз

Лиман Франк Баум става любимец на всички деца, защото чрез своите творби той успява да ги отведе в една прекрасна страна – страната на фантазията, където няма нищо невъзможно...

Изведнъж чичо Хенри стана.
– Циклон иде, Ем – извика той на жена си. – Ще отида да видя какво става с добитъка.
И той се затича към навесите, дето държаха кравите и конете.
Леля Ем остави работата и дойде до вратата. От един поглед разбра, че опасността е съвсем близка.
– Бързо, Дороти! – изписка тя. – Тичай в избата.
Тото се изскубна от прегръдката на Дороти и се скри под леглото, а момичето се спусна да го улови. Леля Ем, много уплашена, отвори капака на пода и слезе по стълбата в малкия тъмен трап. Дороти най-после улови Тото и тръгна подир леля си. Но преди да стигне до капака, се чу страшният писък на вятъра и къщата се разклати толкова силно, че момиченцето не можа да се задържи и ненадейно седна на пода.
Тогава се случи нещо страшно.
Къщата се завъртя два-три пъти и бавно се издигна във въздуха. На Дороти u се стори, че се издига с балон. Северният и южният вятър се бяха срещнали точно там, където беше къщата, и тя стана център на циклона. Обикновено в центъра въздухът е спокоен, но големият натиск на вятъра от всички страни издигаше къщата все по-високо и по-високо, докато стигна до самия връх на циклона. От там тя бе отнесена далеч, далеч с такава лекота, като че ли беше перце. Стана много тъмно и вятърът виеше страхотно, но на Дороти пътуването не й беше неприятно. С изключение на първите няколко завъртания и после, когато къщата страшно се наклони, на нея u се струваше, че някой леко я люлее като бебе в люлка.
Ала на Тото това люшкане не му хареса. Той започна да тича из стаята и силно да лае. Дороти седеше съвсем спокойно на пода и чакаше да види какво ще стане.
По едно време Тото се приближи до отворения капак и падна. Момиченцето помисли, че го е загубило. Но скоро зърна едното му ухо да стърчи през отвора. Силният напор на въздуха го задържаше и той не можеше да падне. Дороти допълзя до отвора, хвана Тото за ухото и го измъкна. След това затвори капака, за да не станат и други злополуки.
Часовете се изнизваха и постепенно Дороти се съвзе от уплахата. Но се чувстваше много самотна и вятърът от всички страни пищеше толкова силно, че тя почти оглуша. Отначало се опасяваше, че и тя ще се разбие на парчета, когато къщата падне на земята. Но тъй като времето минаваше и нищо страшно не се случваше, тя престана да се тревожи и реши да чака спокойно какво ще стане по-нататък. После допълзя по люлеещия се под до леглото и си легна. Тото я последва и легна до нея.
Въпреки че къщата се люлееше и вятърът виеше, Дороти скоро затвори очи и заспа дълбоко...

понеделник, 13 май 2013 г.

Роджър Зелазни >> Хрониките на Амбър [ Том 1 ]

Съществува само един истински свят – Амбър, всички останали светове са просто негови сенки...

Станете свидетели на титаничната битка за надмощие на Земята и в Царството на Хаоса, където силите на Амбър и Хаоса водят непрестанна борба за власт посредством заговори и смели ходове...

Амбър е единственият истински свят, който се отразява в безброй огледални светове Сенки, подвластни на Принцовете на Амбър.
Кралското семейство е разединено от завист и подозрения. Изчезването на родоначалника Оберон е засилило вътрешните конфликти и тронът е уязвим за узурпатори...

Издателство Бард



Алфонс Доде >> Невероятните приключения на Тартарен Тарасконски

В Тартарен са се вселили душите и на Дон Кихот, и на Санчо Панса и съжителството им си е направо безкрайна гражданска война...

Тартарен е комичен, пълнокръвен, с невероятни идеи и с непресъхваща вяра в живота. Забавен и същевременно хитрец, той ще накара читателя да се посмее от сърце. Като безсмъртния Дон Кихот, Тартарен се опитва със силата на фантазията си да се измъкне изпод похлупака на жестоката действителност. И на него, както на световноизвестния му предшественик, навсякъде му се привиждат битки, пътешествия, слава, които авторът описва през призмата на комичното и сатирата. Тартарен също е опиянен и почти загубва разсъдъка си от четенето на прекалено много приключенски романи, и решава, че животът му може да заприлича на този на любимите му герои от книгите. С огромен ентусиазъм и замах във всяко начинание, той напуска Тараскон и се отправя към Алжир в търсене на атласки лъвове, бленувайки за слава и подвизи...

Издателство Унискорп



неделя, 12 май 2013 г.

М.-Л. фон Франц >> К. Г. Юнг: Неговият мит в нашето време

Биографичен портрет на Юнг човека и Юнг интелектуалния пионер, както и история на израстването и развитието на творческия потенциал на личността, от която възниква омагьосващият "мит" за един велик човек в наше време...

Идеите на Юнг повлияват дълбоко такива дисциплини като изкуство, антропология, атомна физика, философия, теология и парапсихология, както и областта на психологията и психотерапията.

В книгата се проследява еволюцията на основните идеи на Юнг - комплекси, архетипове и колективно несъзнавано, психологически типове, творчески инстинкт, активно въображение, индивидуация и много други - от тяхното възникване до емпиричното им документиране в многобройните му книги, статии и записани лекции...

Издателство Леге Артис



Пантеон [ Том 3 ] >> Световният интелектуален елит и България

Изданието разкрива значимостта на българската култура и приноса й в развоя на европейските цивилизации...

137 бележити културни дейци – чужденци, свързали съдбата си с българския народ, творци, които му подадоха ръка в най-тежките робски години. Помагаха му, когато в новоосвободената родина започна усиленото културно строителство. Езиковеди, филолози и поети, художници и музиканти, актьори, режисьори и общественици, редом с нашите труженици изграждаха Пантеона на българската духовност. Те изтъкнаха значимостта на Кирило-Методиевото дело за славянските литератури: видяха огромния скок, който направи нашата култура само за едно столетие, изправена, редом с цивилизования свят.

Издателство Арс Милениум МММ



Владимир Въжаров >> Лечебните гъби в България

Лечебните гъби са имуностимулатори, имат противоракови, антибактериални, антивирусни, антиоксидантни, антидиабетни, антихипертонични, антихолестеролни и много други свойства...

В този богато илюстрован наръчник за диворастящите лечебни гъби у нас за първи път са описани много видове гъби с широк спектър на лечебно действие. Включени са и познати гъби, като акцентът е главно към техните медицински свойства, установени както от народната и традиционната медицина на различни страни по света и от редица съвременни медицински научни изследвания.

Чрез наръчника бързо и точно могат да се определят повечето видове гъби дори и от хора незапознати с тях.
Има точна информация и за тези, които искат да отглеждат лечебни гъби като шийтаке и други в двора си. За всяка гъба са дадени лечебните й свойства и рецепти за приготвяне от нея на лечебни препарати в домашни условия.

Издателство Биана