Анте Томич >> Какво е мъж без мустаци

История за млада вдовица, влюбена в алкохолизирания селски свещеник...

В кълбото от страсти, морал, предразсъдъци, мечти и илюзии трагичното и комичното са неразделни, както в живота, а в ярките и запомнящи се образи се оглеждат характерни за днешното хърватско общество модели на поведение.

Романът се чете на един дъх, разсмива до сълзи и те оставя с единственото желание да го подариш на някого или поне да го прочетеш още веднъж.

Издателство Алтера

Какво е мъж без мустаци в Хеликон

Какво е мъж без мустаци в Books.bg

Майкъл Шърмър >> Вярващият мозък

От призраци, богове и извънземни до конспирации, икономика и политика – как мозъкът изгражда вярвания и ги утвърждава като истини...

   Във „В търсене на...“, документална версия на „Досиетата Х“ от 70-те години, Нимой казва: „Следващият разказ за среща с извънземни е истински. Като казвам истински, имам предвид измислен. Всичко е лъжа. Но забавна лъжа, а това не е ли самата истина? Отговорът е „не“.“

   „Не“ на квадрат. Постмодернистичното вярване в относителността на истината, съчетано с водещата култура на масмедиите, в която продължителността на вниманието се мери в мигове, ни осигурява шеметен списък от твърдения за истини, пакетирани в единици инфотейнмънт. Трябва да е вярно – видях го по телевизията, в киното, в интернет. „Зоната на здрача“, „До краен предел“, „Невероятно!“, „Шесто чувство“, „Полтъргайст“, „Дребни пари“, „Цайтгайст“. Мистерии, магия, митове и чудовища. Окултното и свръхестественото. Конспирации и кабала. Лицето на Марс и извънземни на Земята. Голямата стъпка и Лох Нес. ЕСВA и пси-фактор. НЛО-та и зелени човечета. ИТПB и ПБСC. Дж. Ф. К, Р. Ф. К,  М.Л.К.D – азбучни конспирации.
Променени състояния и хипнотична регресия. Далечно виждане и астрални проекции. Дъски за спиритически сеанси и карти таро. Астрология и гледане на ръка. Акупунктура и хиропрактика. Потиснати и фалшиви спомени. Разговори с мъртвите и вслушване в детето вътре в теб. Всичко това е една размътена амалгама от теория и догадки, реалност и фантазия, документалистика и научна фантастика. Пуснете драматична музика.

Затъмнете екрана. Насочете сноп светлина към лицето на водещия.

Не вярвайте никому. Истината е някъде там. Искам да вярвам...

Издателство Изток-Запад

Вярващият мозък в Хеликон

Вярващият мозък в Books.bg

>> [ Египетската ] Книга на мъртвите

„Книга на мъртвите“ е наследник на хилядолетна традиция, документирана за първи път в епохата на строителството на пирамидите...

Заклинание 1

Начало на заклинанията за излизане през деня,
възхвалата и саху, излизането и спускането в некропола,
които са действени в прекрасния Запад,
изричат се в деня на погребението;
когато се влиза след излизането.
Изговаряне на думите от NN:
Поздравявам теб, Бик на Запада –
каза там Тот, царят на вечността-нехех.
Аз съм велик бог, на страната на ладията,
и сражавах се за теб.
Аз съм един от тези богове на съвета,
оневиних Озирис пред враговете му
[в] този ден на осъждането на словата.
Аз принадлежа на семейството на Озирис,
аз съм един от тези богове, родили децата на Нут,
които заклаха враговете на Озирис,
които затвориха разбунтувалите се срещу него.
Аз принадлежа на твоето семейство, Хор,
сражавах се за теб,
и грижих се за твойто име.
Аз съм Тот, който оневини Озирис пред враговете му
[в] този ден на отсъждането на словата
във Великия дом на благородника, който е в Иуну (Хелиопол).
Аз съм Този от Джеду (Бусирис), син на Този от Джеду,
заченат в Джеду, роден съм аз там.
Аз съм заедно с жалещите и с оплаквачките на Озирис
на двата бряга на Рехит,
които оправдаха Озирис срещу враговете му –
така казаха те...

Превод от древноегипетски Теодор Леков

Издателство Изток-Запад

Книга на мъртвите в Хеликон

Книга на мъртвите в Books.bg

Рабиндранат Тагор >> Върховната нощ

В изданието са подбрани най-хубавите разкази на носителя на Нобелова награда за литература (1913) Рабиндранат Тагор

Разказите му се разливат с небивала естественост, подобно на спокойна, пълноводна река. Без много бързеи, те следват своя път и ни водят през легенди и предания към самите нас.

Тагор разказва за любовта, самотата, смъртта, вярата, прошката, предопределеността, илюзията, предразсъдъците и други общочовешки въпроси, които звучат актуално и днес...

Издателство Унискорп

Върховната нощ в Хеликон

Върховната нощ в Books.bg

Тери Пратчет >> Зимоковецът

Третата книга от поредицата за Тифани Сболки и волния народец...

Всичко това все още не се е случило.

Може пък и изобщо да не се случи.

Бъдещето винаги е малко хлабаво.

Всякаква дреболия, например падането на снежинка или изпускането на неподходящата лъжица може да го запрати с гръм и трясък по нов път.

Или може би не.
А всичко започна предишната есен, в деня с котето...

Издателство Архонт - В

Зимоковецът в Хеликон

Зимоковецът в Books.bg

Михаил Булгаков >> Записки по маншетите

Сборникът включва „Записки по маншетите“ и още девет разказа, писани в периода 1922-1926 година

Сблъсъкът на писателя с властта е тема, която преминава през цялото творчество на Михаил Булгаков, но за пръв път присъства по-отчетливо в ранната му автобиографична повест "Записки по маншетите" /1922/, която авторът така и не доживява да види отпечатана в родината си.

С неподражаем хумор, неочаквани обрати и магически елементи Булгаков пресъздава очевидната нелепост, ирационалност и абсурди на болшевишката система.

Издателство Фама

Записки по маншетите в Хеликон

Записки по маншетите в Books.bg

Орхан Памук >> Истанбул

Обяснение в любов към града, наричан „зеницата на света“

Четях с интерес как през осемнайсети век на празника по повод сюнета на принц Мустафа, син на султан Ахмед III, някакъв въжеиграч преминал по грижливо опънатото между корабните мачти въже над Златния рог и с наслада се взирах в отразяващата това събитие черно-бяла рисунка. Научавах, че в Каряадъ Байъръ в Еюб е имало гробище за палачи, понеже „дедите” ни смятали за неподходящо в едно и също гробище да бъдат погребвани обикновените люде и палачите, които по професия били задължени да убиват. Четях как по времето на Осман II, през 1621 година зимата се случила изключително сурова, как замръзнали целият Златен рог и частично Босфора и с изключителна наслада съзерцавах дълго подробностите в рисунката със заклещилите се между скелетата каици върху Босфора, с гемиите, затиснати между ледовете, без да ми идва наум, че тя просто отразява истинската мощ на художническото въображение, както е при още доста рисунки в книгата. Винаги и с удоволствие разглеждах и друга една причудлива рисунка – рисунката с двамата прочути луди истанбулчани от времето на Абдюлхамид II: мъжът на име Осман, дето непрекъснато се разхождал гол (художникът го е нарисувал как си „прикрива срамните части” като човек, притесняващ се от голотата си) и обличащата се с каквото завърне жена на име Мадам Упола. Двамата луди, според нашия автор, при всяка среща така се хващали гуша за гуша, че хората гледали да не ги изтласкват към „Моста”. (По онова време от босфорските мостове и от днешните четири моста над Златния рог е нямало и помен, съществувал един-единствен дървен мост – „Галата”, свързващ Каракьой и Еминьоню, построен през 1845-а и обновяван три пъти до края на двайсети век: истанбулчани го наричали просто „Моста”.) Очите ми грабваше рисунка, изобразяваща мъж с огромен кош на гърба: мъжът е вързан за едно дърво с въже, прекарано през шията му и аз прочитах, че Хюсеин бей, един от агите, от длъжностните лица на Истанбул (кмет) като видял как пътуващ продавач на хляб връзва за дървото коня си, натоварен с претъпкания с хлябове кош, за да поиграе карти в кафенето, се разпоредил вместо коня да вържат за дървото продавача - наказание точно толкова мъчително, колкото и за клетото животно...

Издателство Еднорог

Истанбул в Хеликон

Истанбул в Books.bg

Алан Бенет >> Книжният гамбит на кралицата

Смут, хаос и много смях...

Какво ще настъпи, ако английската кралица внезапно се пристрасти към четенето и промени образа си на благосклонен, но издигнат над всекидневието владетел?

Ако стигне дотам да пренебрегне монархическия си дълг и преобърне с главата надолу протокола и вековния ред в Бъкингамския дворец, хвърляйки в паника целия двор, от лакеите, та до министрите и принц Филип?

Издателство Фама +

Книжният гамбит на кралицата в Хеликон

Книжният гамбит на кралицата в Books.bg

Рей Бредбъри >> Вино от глухарчета

Лято на ябълкови дръвчета, окосени ливади и нови гуменки; на бране на глухарчета и на преяждане с вкусните гозби на баба; време на скърби и чудеса, на златни пчели...

   Беше тиха ранна утрин, градът тънеше в мрак и блажено кротуваше в леглата. Въздухът вече лъхаше на лято, вятърът галеше приятно, природата дишаше дълбоко, топло и спокойно. Стигаше само да скочиш от леглото, да надзърнеш през прозореца и тутакси да разбереш, че ей сега, в този миг, започват свободата и волният живот, че изгрява първото утро на лятото.
   Дъглас Споулдинг, дванадесетгодишен, отвори сънливо очи и остави лятото да го полюшква на своите утринни вълни. Отпуснат сред завивките в спалнята си, горе, в купола на третия етаж, той усещаше надмощието, което му даваше най-високата кула в града, облъхвана сега от юнския ветрец. Нощем, когато всички дървеса се сливат в едно, от тази кула той обхождаше с фара на погледа си безбрежното море от бряст, от дъб, от клен… А пък сега…
   – Ах, чак да не повярваш! – прошепна Дъглас.
   Едно цяло, едно дълго лято, което да отмята на календара ден по ден. И той се видя, също като богиня Шива от книгите с пътеписите, с безброй много ръце, които шарят навсякъде, късат ту недозрели ябълки, ту праскови, ту сини сливи. Да стане едно с дърветата, с храстите и с реките. Блажено да се заледи върху скрежната мустаката врата на ледника. Да се пече и препича със стотиците пилета в бабината си пещ.
   А сега, хайде бързо напред – чакаше го едно приятно задължение.
   Веднъж в седмицата му позволяваха да оставя баща си, майка си и братчето си Том кротко да спят в малката им съседна къщица, а той се измъкваше, изтичваше нагоре по тъмната вита стълба до дядовия купол и тук, в тази магьосническа кула, заспиваше с мълниите, и виденията, за да се вдигне преди звънтящото потракване на бутилките с мляко и да извърши своя магически обред.
   Той застана пред отворения прозорец в мрака, дълбоко пое дъх и го изпусна.
   Уличните лампи, подобно свещи по празнична шоколадова торта, изгаснаха в миг. Той духна пак, и пак – звездите започнаха да чезнат.
   Дъглас се усмихна. Насочи пръст напред.
   Тука, после там. Ето сега оттатък, и отвъд…
   В здрачния свят на зазоряването блеснаха жълти квадрати — в домовете светваха лампи. Изведнъж полето долу се изпъстри със светлинки.
   – Хайде сега – прозейте се! Станете!
   Големият дом под него се размърда...

Издателство Бард

Вино от глухарчета в Хеликон

Вино от глухарчета в Books.bg

Федерико Гарсиа Лорка >> Лирика

Федерико Гарсиа Лорка е роден на 5 юни (1898-1936)

Розата
не търсеше утринна заря:
почти вечна в своите клонки,
тя търсеше нещо друго.

Розата,
не търсеше ни светлина, ни мрак:
на границата между плът и блян,
тя търсеше нещо друго.

Розата,
не търсеше роза.
Неподвижна от небето,
тя търсеше нещо друго.


Издателство Захарий Стоянов

Лорка. Лирика в Хеликон

Лорка. Лирика в Books.bg

Ърнест Хемингуей >> Безкраен празник

„Скици от Париж” е работното заглавие, което авторът сам поставя на ръкописа...

Издаденият посмъртно през 1964 година „Безкраен празник” покрива времето, което авторът прекарва в Париж от 1921 до 1926 г.
В действителност книгата никога не е била окончателно завършена в представите на Хемингуей. Той оставя няколко варианта през предходните години, но за нито един от тях не е написал въведение или последна глава, които да го задоволят, нито пък се е спрял на определено заглавие. Истината е, че Хемингуей работи върху книгата до април 1961 г.
Някои от главите имат по два края, написани лично от него и все още не е решил кой да остане. Алтернативните варианти са оставени в настоящото издание в първоначалния им вид, дело на самия писател.
Най-мъчително Хемингуей е написал онази част от „Безкраен празник", в която се описва епизодът с изневярата му към Хадли с Полин, както и краят на техния брак. Угризенията, които Хемингуей изразява и отговорността, която поема за раздялата с жена му, както и „невероятното щастие”, което изпитва с Полин – всичко това редакторите изрязват от текста в публикуваните досега издания. За първи път читателите на настоящото издание ще прочетат пълния текст, написан от Хемингуей.

Издателство Унискорп

Безкраен празник в Хеликон

Безкраен празник в Books.bg

Борис Акунин >> Черният град

Баку – градът, който не само е черен от нефт, но и душите са почернели от алчност...

По повод обстановката полковникът бе кратък: „Това е най-опасното място в Руската империя“. В Баку се въртят много големи, направо луди пари. И както винаги се случва в подобни случаи, особено далеч от централната власт, в тази изобилна и тъмна джунгла обитават много зъбати хищници и едните само гледат как да измъкнат плячката на другите. Нефтените барони са готови да си прегризат гърлата заради печалбите; тюрките и арменците са във вражда; много е развит обичаят на кръвното отмъщение; навсякъде се мотаят чуждестранни агенти; революционери от всякакви породи се занимават с експроприации и изнудване, а освен това градът гъмжи от обикновени престъпници. Всеки ден има нападения срещу добре облечени хора – в този тлъст град почти всеки приличен господин има в портфейла си солидна сума пари, а в джоба – златен часовник. Затова всеки поне малко предвидлив човек носи оръжие за самоотбрана – ако не може да си позволи лична охрана.
– Законността, откровено казано, която у нас, в Русия, и така не се спазва много-много, в Баку изобщо отсъства – каза Пеструхин, като парадираше с либерализъм, което сред офицерите от жандармерията се смяташе за особено шик. – Предполагам, че такива градове не сте виждали досега.
– Защо да не съм – отвърна Ераст Петрович. – В американския Див Запад...

Издателство Еднорог

Черният град в Хеликон

Черният град в Books.bg

Жан Ануи >> Антигона

Жан Ануи пресъздава античния мит, откроявайки сложността на човешката природа, нееднозначността на мотивите, неизбежността на компромисите и тяхната цена...

Антигона на Ануи предизвиква не толкова „житейската проза“, с която се борят бунтарките от предишните му пиеси, колкото несправедливия световен ред, чието олицетворение е Креонт.

Но при френския драматург той не е послушен изпълнител на божествената воля (тя не властва над героите в тази пиеса), нито пък е злодей, който вижда в постъпката на Антигона заплаха за властта си. Той е труженик, решаващ ежедневните проблеми на града, и авторът се отнася към него с немалко симпатия.

На Антигона не ѝ е лесно да отрече справедливите му доводи, когато той се опитва да ѝ докаже безсмислието на нейната саможертва. Тя е принудена да пожертва и любовта си към Хемон. В любовния диалог силата на чувствата им е такава, че самоубийството на Хемон след смъртта на Антигона изглежда като единствена възможност.

Смъртта на Антигона носи спокойствие в Тива – стражиците, равнодушни към всичко, продължават своята игра на карти. Сломен от гибелта на сина си и жена си, Креонт отново се захваща с държавните дела.

Кой е победителят?

Издателство Фама

Антигона в Хеликон

Антигона в Books.bg

Бил О'Райли и Мартин Дъгард >> Да убиеш Кенеди

Книгата не се занимава с догадките, а с фактите за живота и смъртта на 35. американски президент – описва само онова, което безспорно се е случило – по часове и дати; с хронологична точност и историческа достоверност...

   Роуланд е очарован, но прави съвсем погрешно заключение.
   – Искаш ли да видиш един агент на Секретната служба? – пита жена си той.
   – Къде?
   – Ей там, в онази сграда – отсреща, отговаря той, като сочи.
   Шест минути по-късно, преди кортежът да стигне до „Дийли Плаза“, Роналд Фишър и Робърт Едуардс, които работят в ревизорската служба на близкия окръг, поглеждат нагоре и виждат мъж, който седи неподвижно на прозореца на шестия етаж.
   „Не помръдна – спомня си по-късно Фишър. – Погледът му не трепна. Стоеше, втренчен като статуя.“
   В същото време, Хауърд А. Бренън, местен водопроводчик, бърше потта от челото си с ръкава на своята войнишкозелена риза. Това го кара да се зачуди колко ли е горещо и той поглежда към таблото „Херц“ под покрива на Тексаското училищно хранилище, което показва часа и температурата. Вдигайки очи към таблото, Бренън съзира загадъчен, неподвижен като статуя мъж, заел позиция за стрелба на горния прозорец.
   Но точно тогава до него долитат приветствените възгласи с приближаването на кортежа все по-наблизо. По улица „Мейн“ хорското множество е от 3 до 6 метра по-широко и възгласите му отекват в облицованите с прозорци „каньони“ на търговската част в Далас. При цялото това въодушевление гледката на човека, застанал до прозореца с пушка в ръце, е забравена. Президентът е близо.
   Нищо друго няма значение...

Издателство Книгопис

Да убиеш Кенеди в Хеликон

Да убиеш Кенеди в Books.bg

Владимир Зарев >> Изходът

Втората част от мащабната семейна сага, преплитаща съдбите на героите от могъщия и разпадащ се във водовъртежа на събитията Вълчев род с драматичните събития в България...

Действието обхваща периода от 9 септември 1944 г. до т.нар. перестройка, преминава през интересните и заредени с помитащи противоречия години на социализма и разкрива истината за времето с цялата му дълбочина и сложност.

Тази част от трилогията („Битието“, „Изходът“ и „Законът“) проблематизира смешението между идеология и държава.

Авторът изследва психологията, философията и техниките на властта, разглежда я като човешка привилегия, но и като отказ от свободата, като всепроникващо деформиращо насилие.

Издателство Сиела

Изходът в Хеликон

Изходът в Books.bg

Маркиз дьо Сад >> Философия в будоара [ първите четири диалога ]

Към развратниците...

Дълго време отношението към творчеството на Сад е било блокирано от една натрапваща се интерпретация; дълго време творчеството на Сад е жертва на биографията му: авторът сам бе превърнат в персонаж от фикция (садистка), подхранвана от фантазмите на масовото подсъзнание и иззела интереса към писателя. Сад е сочен за един от предтечите на Фройд, но творчеството му няма нищо общо с психоанализата; в замяна на това то най-често е обяснявано с Фройдовата творческа сублимация. Сад е обвиняван за това, че върху хартията осъществява престъпните си фантазми, чиято реализация му е отказана в действителността. От друга страна, самото му творчество е внушавало и налагало в масовото съзнание въображаемата чудовищна биография. В действителност Сад никога и никого не е убивал... Ивайло Знеполски

Издателство Пулсио

Философия в будоара в Хеликон

Философия в будоара в Books.bg