Издателство Слънце
Приятелят. Яж, моли се и обичай в Рим в Хеликон
Приятелят. Яж, моли се и обичай в Рим в Books.bg
събота, 20 април 2013 г.
Лука Спагети >> Приятелят. Яж, моли се и обичай в Рим
История в три части, всяка изпъстрена с колоритни анекдоти за храна, чужди езици, изкуство, футбол, музика и ежедневието в прекрасния Рим...
През септември 2003 г. Лука получава от свой приятел американец имейл, който ще промени живота му: „Моя приятелка от университета заминава за Рим за три месеца и ще ти се обади. Тя е писателка и се казва Елизабет Гилбърт.“ Лука си представял скована, костюмирана интелектуалка, която ще гледа иззад очилата си с високомерие на бурния му римски темперамент, но както всички знаем, се оказва точно обратното. Лука става гид/ ангел-хранител за Лиз, твърдо решен, че той и градът, в който живее, ще помогнат на новата му приятелка да се избави от страховете си...
Сашо Серафимов >> Старците умират в края на света
„... Тази вече очертана поетика има своето смислово ядро в единството на отстояваните ценности („любовта – убежище на светлината“ или „думата свободна“ например) с целия метафоричен строй на Сашо-Серафимовата поезия...“ Светлозар Игов
Една сутрин, както си вървях по пътя, попаднах в един бял стих. Беше чиста случайност, защото белият стих, или свободният си е толкова бял и прозрачен като въздуха - толкова невидим и неконтролируем. Просто невероятно – как го нацелих.
И естествено, денят ми се разпиля по цялата улица, излезе извън града, напусна държавата, мина през Европа, подритна света като футболна топка, нагази в Космоса и му изгубих края. Озовах се навсякъде...
И естествено, денят ми се разпиля по цялата улица, излезе извън града, напусна държавата, мина през Европа, подритна света като футболна топка, нагази в Космоса и му изгубих края. Озовах се навсякъде...
Издателство Жанет 45
Старците умират в края на света в Хеликон
Старците умират в края на света в Books.bg
петък, 19 април 2013 г.
Вирджиния Улф >> Орландо
Вирджиния Улф развихря дръзкото си поетическо въображение на тема любов, превратности, история, творчество и с искрящо от остроумие перо ни представя пищна панорама на три епохи...
Дедите на Орландо бяха препускали в полета с асфодел, каменисти полета, напоявани от екзотични реки, и бяха отсекли много глави с различни цветове от много плещи, и ги бяха донесли, за да ги провесят на подпокривните греди. И Орландо щеше да последва примера им, беше дал дума за това. Но тъй като беше само на шестнайсет години и все още твърде млад, за да язди с тях в Африка или Франция, той се измъкваше от майка си и от пауните в градината и се качваше в собствената си таванска стая, където със сабя в ръка нападаше стръвно въздуха и го съсичаше надве. Понякога разсичаше надве и връвта и тогава черепът тупваше на пода и той трябваше да го връзва отново, като го затягаше с рицарско достойнство, въпреки че едва стигаше гредата, и тогава съсухрените черни устни на врага се ухилваха победоносно насреща му. Черепът се люлееше напред-назад, защото къщата, на чийто таван живееше той, беше толкова голяма, сякаш служеше за убежище на вятъра, който вилнееше в нея и зиме, и лете. Зелените гоблени с ловджийски сцени също не спираха да се поклащат. Дедите му, откакто се помнят, винаги са били благородници. Дошли от северните мъгли с перски корони на главите. Всъщност сноповете мрак в помещението, както и жълтите петна, които изпъстряха пода, не се ли образуваха от слънцето, което струеше през цветното стъкло на огромен герб върху прозореца? Орландо се беше изправил точно по средата на жълтото тяло на хералдически леопард. Като постави длан върху перваза, за да бутне прозореца навън, тя моментално се оцвети в червено, синьо и жълто като крилете на пеперуда. И тогава онези, които харесват символите и умеят да ги тълкуват, можеха да забележат, че макар с добре оформени крака, с красиво тяло и добре сложени плещи – всички те украсени с различните багри на хералдическата светлина, – лицето на Орландо, докато отваряше прозореца, беше осветено единствено от самото слънце. На света нямаше по-открито и по-мрачно лице от неговото. Щастлива е майката, която го е родила, но още по-щастлив е биографът, който описва живота на такова създание! Тя няма за какво да се терзае, нито той да прибягва до помощта на романисти или поети. Той трябва само да преминава от дело на дело, от слава на слава, от служба на служба, а неговият писар да върви по стъпките му, докато стигнат до какъвто там пост преследват в най-смелите си желания. Един поглед стига, за да се види, че Орландо е роден точно за такава кариера...
Издателство Колибри
Орландо в Хеликон
Орландо в Books.bg
Ъруин Шоу >> Хляб по водите
Какви биха могли да бъдат последиците от твърде лесно изпълнените желания...
Скочът беше първото му питие за тази седмица и той задържа глътката в уста, за да му се наслади по-пълно, когато на вратата се позвъни.
– Сигурно е Каролайн – рече жена му, – но тя си има ключ...
Звънецът не спираше – оглушителен, постоянен вой.
– Боже господи! – възкликна Лесли. – Знае, че не сме глухи.
Джими хвърли бърз поглед към баща си. Странд забеляза уплашеното изражение на сина си и почувства, че то отразява неговото.
– Аз ще отворя – каза момчето и бързо излезе от трапезарията.
Странд остави чашата си и тръгна след него, като се стараеше да не показва безпокойството си. Джими тъкмо отваряше вратата, когато той излезе в коридора. Каролайн се препъна, залитна на прага и едва не падна. Крепеше някакъв мъж, чиято глава беше клюмнала на гърдите. И двамата бяха целите в кръв.
„Той е точно на твоята възраст“ – чу един глас или сега
така му се струваше. Някакъв познат глас...
Джими се спусна и се опита да обгърне с ръце и сестра си, и мъжа, когото тя държеше, а Странд се втурна да му помага. Мъжът изохка.
– На мен нищо ми няма – каза задъхана Каролайн. – Него хванете. Кръвта е от него, не от мен.
Тя все още държеше ракетата за тенис в свободната си ръка. Пуловерът и джинсите, които беше облякла върху дрехите си за тенис, бяха изцапани. Пусна мъжа, щом баща ѝ го хвана през кръста. Мъжът беше едър и тежък, а на плешивото му теме бе цъфнала ужасна рана, виждаха се драскотини
и по слепоочието и лявата буза. Коженото му яке беше разпорено на десетина места. Той се помъчи да повдигне глава и да се задържи прав.
– Нищо ми няма – измънка. – Моля ви, не се безпокойте, сър. Само ще поседна малко и... – Той отново се отпусна тежко в ръцете на Странд.
– Какво става тук? – Странд чу гласа на жена си зад гърба си. – О, божичко!
– Няма нищо сериозно, уважаема госпожо – смутолеви човекът и се опита да се усмихне. – Наистина нищо...
– Елинор – извика Лесли, – иди да се обадиш на доктор Принс и му кажи, че трябва веднага да дойде.
– Няма нужда, моля ви – обади се мъжът вече с по-ясен глас. С усилие успя да се изправи. – Моят лекар скоро ще се погрижи за мен. Не искам да безпокоя...
– Заведете го във всекидневната и го сложете да легне на кушетката – отсече тя. – Елинор, не стой така. Ти как си, Каролайн?
– Няма нищо страшно, майко – отвърна момичето. – Само съм се изцапала. Пусни ме, Джими. Нямам нужда от носилка. – В гласа ѝ прозвуча някаква нова остра и сърдита нотка, която Странд никога досега не беше чувал...
– Сигурно е Каролайн – рече жена му, – но тя си има ключ...
Звънецът не спираше – оглушителен, постоянен вой.
– Боже господи! – възкликна Лесли. – Знае, че не сме глухи.
Джими хвърли бърз поглед към баща си. Странд забеляза уплашеното изражение на сина си и почувства, че то отразява неговото.
– Аз ще отворя – каза момчето и бързо излезе от трапезарията.
Странд остави чашата си и тръгна след него, като се стараеше да не показва безпокойството си. Джими тъкмо отваряше вратата, когато той излезе в коридора. Каролайн се препъна, залитна на прага и едва не падна. Крепеше някакъв мъж, чиято глава беше клюмнала на гърдите. И двамата бяха целите в кръв.
„Той е точно на твоята възраст“ – чу един глас или сега
така му се струваше. Някакъв познат глас...
Джими се спусна и се опита да обгърне с ръце и сестра си, и мъжа, когото тя държеше, а Странд се втурна да му помага. Мъжът изохка.
– На мен нищо ми няма – каза задъхана Каролайн. – Него хванете. Кръвта е от него, не от мен.
Тя все още държеше ракетата за тенис в свободната си ръка. Пуловерът и джинсите, които беше облякла върху дрехите си за тенис, бяха изцапани. Пусна мъжа, щом баща ѝ го хвана през кръста. Мъжът беше едър и тежък, а на плешивото му теме бе цъфнала ужасна рана, виждаха се драскотини
и по слепоочието и лявата буза. Коженото му яке беше разпорено на десетина места. Той се помъчи да повдигне глава и да се задържи прав.
– Нищо ми няма – измънка. – Моля ви, не се безпокойте, сър. Само ще поседна малко и... – Той отново се отпусна тежко в ръцете на Странд.
– Какво става тук? – Странд чу гласа на жена си зад гърба си. – О, божичко!
– Няма нищо сериозно, уважаема госпожо – смутолеви човекът и се опита да се усмихне. – Наистина нищо...
– Елинор – извика Лесли, – иди да се обадиш на доктор Принс и му кажи, че трябва веднага да дойде.
– Няма нужда, моля ви – обади се мъжът вече с по-ясен глас. С усилие успя да се изправи. – Моят лекар скоро ще се погрижи за мен. Не искам да безпокоя...
– Заведете го във всекидневната и го сложете да легне на кушетката – отсече тя. – Елинор, не стой така. Ти как си, Каролайн?
– Няма нищо страшно, майко – отвърна момичето. – Само съм се изцапала. Пусни ме, Джими. Нямам нужда от носилка. – В гласа ѝ прозвуча някаква нова остра и сърдита нотка, която Странд никога досега не беше чувал...
Издателство Ера
Хляб по водите в Хеликон
Хляб по водите в Books.bg
Огуст Стриндберг >> Приказки
С тази книга Стриндберг заема достойно място сред големите разказвачи на приказки за всички възрасти и те наистина могат да се подпишат с: „Огуст Стриндберг, ученик на Х. К. Андерсен“...
Настоящото издание разкрива един друг Стриндберг. Стилът тук се откроява с поетично описание на детайлите, с финес и с деликатност.
Един нов вид майсторство отличава повествованието, което е наситено със светла тъга, чар, игривост, хумор и мила ирония, редом с дълбочина на чувствителността. Това спасява приказките както от сантименталност, така и от назидателност.
Удивително е голямото познание на Стриндберг за човека и за природата с нейните тайни и мъдрост.
Издателство Авангард принт
Стриндберг. Приказки в Хеликон
Стриндберг. Приказки в Books.bg
четвъртък, 18 април 2013 г.
Ян Яндоурек >> Бомба под леглото
Ако не сега, то вечерта някой техник пред монитора ще види любовната им игра, а още по-вероятно е цяла тълпа техници и технички от смяната да си пускат кадрите от инфрачервената камера на по-бързи и по-бавни обороти, да режат, монтират, обсъждат. Боже! Каква наслада!...
Хумор! Във всичките му разновидности – от леката ирония до жлъчния сарказъм.
Еротични сцени, будещи смях, се редуват с псевдополитически ситуации и тогава усмивката отстъпва място на сатирата. Авторът отправя лека закачка и към полицията на фона на повратните обществени събития след смяната на режима. Не бива пощадена и жълтата преса. Яндоурек, сам журналист, добре познава практиките в масмедиите и ги взема на прицел, като основна мишена са популярният „Биг Брадър“ и задкулисните му игри. В Контейнера са затворени млади мъже и жени, а официалната теза на комерсиалната телевизия е „да даде на зрителите това, което искат – забавления“.
И голямото „забавление“ наистина започва, когато се оказва, че един от участниците е внесъл тайно бомба в Контейнера...
Издателство Ерго
Бомба под леглото в Хеликон
Бомба под леглото в Books.bg
Майн Рид >> Оцеола
Тялото му бе хармонично развито, а лицето му – красиво. Макар че дрехите му бяха индиански, цветът на кожата му не бе на истински индианец. Лицето му бе по-скоро мургаво, отколкото бронзово. Той явно бе метис...
Ти, Флорида, си все същата, ти и сега си истинска земя на цветята. Твоите дъбрави са все така зелени, твоето небе е все така ясно, твоите води – все така прозрачни. Твоята красота не се е променила.
Но аз виждам, че все пак нещо се е променило. Сцената е същата, но героите са други. Къде е червената раса, къде са твоите червенокожи деца, закърмени от твоята гръд? Няма ги. По твоите поля виждам бели и чернокожи, но не и червенокожи – европейци и африканци, но не и индианци. Няма нито един от потомците на древния народ, който някога те населяваше. Къде са те сега?
Няма нито един от тях. Те всички са си отишли. Те вече не стъпват по осеяните с цветя пътеки, канутата им не порят кристалните рекички, напоеният с ухание зефир не разнася техните гласове, тетивата на техните лъкове не звънтят сред дърветата – те се разделиха с тебе завинаги и отидоха надалеч.
Но не по своя воля си отидоха...
Но аз виждам, че все пак нещо се е променило. Сцената е същата, но героите са други. Къде е червената раса, къде са твоите червенокожи деца, закърмени от твоята гръд? Няма ги. По твоите поля виждам бели и чернокожи, но не и червенокожи – европейци и африканци, но не и индианци. Няма нито един от потомците на древния народ, който някога те населяваше. Къде са те сега?
Няма нито един от тях. Те всички са си отишли. Те вече не стъпват по осеяните с цветя пътеки, канутата им не порят кристалните рекички, напоеният с ухание зефир не разнася техните гласове, тетивата на техните лъкове не звънтят сред дърветата – те се разделиха с тебе завинаги и отидоха надалеч.
Но не по своя воля си отидоха...
Издателство Труд
Оцеола в Хеликон
Оцеола в Books.bg
Васил Георгиев >> Апарат
Неуспял маркетолог създава машина, която да помогне на хората да използват отново разума си, накърнен от манипулациите на рекламата...
В София се борят най-мощният бизнес-картел на Източна Европа - Споразумението (Веригите), и най-голямата антиконсумеристична организация в света – „Хармония”.
Борбата за спасението на света чрез събуждането на човешкия разум трябва да се осъществи в главата на всеки един човек, за да осъзнае той своята отговорност за запазването на планетата си, за да спре да купува излишни неща и да заживее с най-необходимото.
И така да намери истинския път към щастието.
Издателство Сиела
Апарат в Хеликон
Апарат в Books.bg
сряда, 17 април 2013 г.
Кърт Вонегът >> Безплатен консултант
Двайсет и три комични истории, писани в средата на миналия век
И така, един майски следобед Пит Крокър, шериф на областта Барнстейбъл, която се простираше върху целия Кейп Код, влезе във Федералната приемна по етичните самоубийства в Хаянис и каза на двете близо двуметрови стюардеси да не изпадат в паника, но имало основания да се вярва, че зловещият празноглавец Били Поета се е насочил към Кейп Код.
Под „празноглавец“ се разбираше човек, който отказва да взема етичните хапчета за контрол над раждаемостта по три пъти на ден. Наказанието за това беше 10 000 долара глоба и десет години затвор.
Това бе по време, когато населението на Земята бе достигнало седемнайсет милиарда човешки същества – твърде много, твърде големи бозайници за такава малка планета. Хората буквално бяха наблъскани като сардели.
Сарделите са малки морски рибки, които се консервират.
Така че Световното правителство бе започнало двустранна атака срещу пренаселването. От една страна насърчаваше етичните самоубийства, което означаваше да отидеш в най-близката Приемна за етични самоубийства и да поискаш стюардесата да те убие безболезнено, докато си лежиш на Баркалонг. От друга страна задължаваше всички да вземат етични контрацептиви.
Шерифът обясни на двете стюардеси, които бяха хубави, корави и високоинтелигентни момичета, че за да се залови Били Поета по всички пътища са поставени патрули и че околността ще бъде претърсена къща по къща. Основният проблем бил, че полицията не знаела как изглежда той. Единствените човешки същества, които са го виждали и познавали лично, били предимно жени и показанията им за ръста, очите, цвета на кожата и теглото му се разминавали фантастично.
– Не е нужно да ви напомням, момичета – продължи шерифът, – че празноглавците са много чувствителни от кръста надолу. Ако Били Поета се появи тук и започне да ви създава неприятности, един ритник на подходящото място ще свърши чудеса.
Имаше предвид факта, че етичните хапчета за контрол над раждаемостта всъщност правеха хората безчувствени от кръста надолу...
Издателство Фама
Безплатен консултант в Хеликон
Безплатен консултант в Books.bg
Под „празноглавец“ се разбираше човек, който отказва да взема етичните хапчета за контрол над раждаемостта по три пъти на ден. Наказанието за това беше 10 000 долара глоба и десет години затвор.
Това бе по време, когато населението на Земята бе достигнало седемнайсет милиарда човешки същества – твърде много, твърде големи бозайници за такава малка планета. Хората буквално бяха наблъскани като сардели.
Сарделите са малки морски рибки, които се консервират.
Така че Световното правителство бе започнало двустранна атака срещу пренаселването. От една страна насърчаваше етичните самоубийства, което означаваше да отидеш в най-близката Приемна за етични самоубийства и да поискаш стюардесата да те убие безболезнено, докато си лежиш на Баркалонг. От друга страна задължаваше всички да вземат етични контрацептиви.
Шерифът обясни на двете стюардеси, които бяха хубави, корави и високоинтелигентни момичета, че за да се залови Били Поета по всички пътища са поставени патрули и че околността ще бъде претърсена къща по къща. Основният проблем бил, че полицията не знаела как изглежда той. Единствените човешки същества, които са го виждали и познавали лично, били предимно жени и показанията им за ръста, очите, цвета на кожата и теглото му се разминавали фантастично.
– Не е нужно да ви напомням, момичета – продължи шерифът, – че празноглавците са много чувствителни от кръста надолу. Ако Били Поета се появи тук и започне да ви създава неприятности, един ритник на подходящото място ще свърши чудеса.
Имаше предвид факта, че етичните хапчета за контрол над раждаемостта всъщност правеха хората безчувствени от кръста надолу...
Издателство Фама
Безплатен консултант в Хеликон
Безплатен консултант в Books.bg
Питър Калвокореси >> Световната политика след 1945 г.
След края на Втората световна война над всички останали се открояват два основни проблема: възстановяването и новия политически ред...
Фокусът на Студената война е Германия, където сблъсъкът за Берлин през 1948 – 1949 г. едва не прераства във въоръжен конфликт, но завършва с победа на западната страна без започване на военни действия. Това контролирано премерване на силите стабилизира Европа, която се оказва
най-устойчивото място в света в продължение на няколко десетилетия, докато враждебните отношения почти по същото време се пренасят в Азия, започвайки с триумфа на комунизма в Китай и войната в Корея. От своя страна тези събития водят до ускоряване на независимостта и превъоръжаването на Западна Германия, включена в Евроамерикански съюз, и до
поредица от конфликти в Азия, най-опустошителен от които е войната във Виетнам. В нито един момент съперниците не се изправят пряко един срещу друг, но и двете страни се стремят да разширят влиянието си и да постигнат териториално надмощие в съседни части на света и особено в Близкия изток, както и в Африка след деколонизацията. Нито едно от тези събития не е от решаващо значение и в продължение на почти половин век Студената война намира външен израз не в настъпления и отстъпления, а в натрупване и усъвършенстване на средствата, с които всяка от страните цели да заплаши другата, или, с други думи, в надпревара във въоръжаването. Затихването на Студената война идва в резултат както на високата цена на оръжията, така и на развенчаването на митовете, които я подхранват...
най-устойчивото място в света в продължение на няколко десетилетия, докато враждебните отношения почти по същото време се пренасят в Азия, започвайки с триумфа на комунизма в Китай и войната в Корея. От своя страна тези събития водят до ускоряване на независимостта и превъоръжаването на Западна Германия, включена в Евроамерикански съюз, и до
поредица от конфликти в Азия, най-опустошителен от които е войната във Виетнам. В нито един момент съперниците не се изправят пряко един срещу друг, но и двете страни се стремят да разширят влиянието си и да постигнат териториално надмощие в съседни части на света и особено в Близкия изток, както и в Африка след деколонизацията. Нито едно от тези събития не е от решаващо значение и в продължение на почти половин век Студената война намира външен израз не в настъпления и отстъпления, а в натрупване и усъвършенстване на средствата, с които всяка от страните цели да заплаши другата, или, с други думи, в надпревара във въоръжаването. Затихването на Студената война идва в резултат както на високата цена на оръжията, така и на развенчаването на митовете, които я подхранват...
Издателство Труд
Световната политика след 1945 г. в Хеликон
Световната политика след 1945 г. в Books.bg
Александър Караджов; Вилиан Стефанов >> Пътеводител на Забравената България: От връх Вейката до Долината на стръвниците
Някъде там, в Източните Родопи, има една отдавна забравена територия, където времето е спряло преди цяла вечност, а на мястото на хората сега живеят призраци...
Чували ли сте за изгубеното турско село Емелер, изоставено преди 100 години, и знаете ли защо всички негови жители са го напуснали само в рамките на едно денонощие? Знаете ли защо старшините във военната застава на Ботурче се пропивали и полудявали? Защо в Източните Родопи е добре да уважаваш мъртвите и да не прекаляваш с тяхното гостоприемство
Предполагате?
Можем да ви разкажем нашата история, така както я преживяхме ние, през дългия ни път из Източните Родопи, от Смолян, та чак до връх Ветреник (Коджаеле) на българо-гръцката граница.
Издателство Фабрика за книги
Пътеводител на Забравената България... в Хеликон
Пътеводител на Забравената България... в Books.bg
вторник, 16 април 2013 г.
Питър Хелър >> Кучешките звезди
Мъж, който е отчасти воин и отчасти мечтател, ловец с изключителен прицел и със сърце, което отказва да закоравее; много смешен и болезнено тъжен, спиращ дъха разказ за това какво означава да си човек...
Хиг оцелява след грипната епидемия, която убива всички около него. Жена му я няма, приятелите му са мъртви, той живее в хангара на малко изоставено летище с кучето си и единствения си съсед - въоръжен до зъби мизантроп. В своята Чесна модел 1956 година той патрулира периметъра на летището или отива в планината на риба, за да се преструва, че нещата са както преди. Но когато по радиото улавя случайно предаване, загадъчният глас разпалва в него надежда, че някъде там може би има по-хубав живот - нещо като стария му живот. Рискувайки всичко, той преминава точката, отвъд която горивото няма да стигне за връщане. Това, което намира и пред което трябва да се изправи - в хората, които среща, и в себе си - е едновременно по-хубаво и по-лошо от всичко, за което се е надявал.
Издателство Екслибрис
Кучешките звезди в Хеликон
Кучешките звезди в Books.bg
Кристина Крънчева >> Бизнес етикет
Най-мощното познато оръжие за оцеляване и просперитет в света на корпоративните отношения...
R.S.V.P. е съкращение на френския израз Rеpondez s’il vous plаit, който в превод означава „моля, потвърдете“. Няма по-голямо разочарование за организаторите на събития и
тържества от това да не получат потвърждение за присъствието или отсъствието на гостите. Организаторите планират количеството храна и напитки в зависимост от поканените гости. Именно това е една от причините на някои тържества храната да е недостатъчна, а на други – да е прекалено много.
Щом сте получили покана и смятате да отидете на коктейла, приема или благотворителния бал, непременно потвърдете желанието си. Това се прави или по телефона (ако е изписан отдолу под R.S.V.P.), или изпратете кратко писмо на посочения адрес под R.S.V.P. Ако сте възпрепятстван, направете същото. Имайте предвид обаче, че не е достатъчно да кажете или да напишете „няма да присъствам“. Задължително трябва да посочите и приемлива причина, например „датата съвпада с планирана отдавна моя командировка“...
тържества от това да не получат потвърждение за присъствието или отсъствието на гостите. Организаторите планират количеството храна и напитки в зависимост от поканените гости. Именно това е една от причините на някои тържества храната да е недостатъчна, а на други – да е прекалено много.
Щом сте получили покана и смятате да отидете на коктейла, приема или благотворителния бал, непременно потвърдете желанието си. Това се прави или по телефона (ако е изписан отдолу под R.S.V.P.), или изпратете кратко писмо на посочения адрес под R.S.V.P. Ако сте възпрепятстван, направете същото. Имайте предвид обаче, че не е достатъчно да кажете или да напишете „няма да присъствам“. Задължително трябва да посочите и приемлива причина, например „датата съвпада с планирана отдавна моя командировка“...
Издателство Изток-Запад
Бизнес етикет в Хеликон
Бизнес етикет в Books.bg
Анатол Франс >> Театрална история
Една от вечните любовни истории на френския майстор на перото...
Актрисата Фелиси сломява сърцето на своя колега Шьовалие. Той се самоубива пред очите й с отчаяната клетва:
"Щом не си моя, няма да принадлежиш на друг!"
И пред Фелиси зейват вратите на ада...
Издателство Глория мунди
Театрална история в Хеликон
Театрална история в Books.bg
понеделник, 15 април 2013 г.
>> Дело 585/1942 г. Никола Йонков Вапцаров
Факсимилета на оригиналните страници на делото, такива каквито са запазени в архивите...
Защо от общо 48 подсъдими по дело № 585/1942, са разстреляни само шестима? А сред останалите са били и хора, които вече са имали доживотни присъди. Те как са се измъкнали, не е ли имало лични договорки и оттам облекчени присъди на предатели с прочутия полицай Никола Гешев?
В групата за подривна дейност са участвали хора с всякакви възгледи - звенари, земеделци, франкофони, англофили... Не само и единствено членове на компартията. Самият Георги Димитров с телеграма от онова време призовава да бъдат събирани хора патриоти от различни сфери. При обиска у Вапцаров например било намерено писмо от Иван (Ванче) Михайлов, свидетелстващо, че поетът е човекът на ВМРО в антифашистката организация, с препоръка да му се оказва съдействие...
В групата за подривна дейност са участвали хора с всякакви възгледи - звенари, земеделци, франкофони, англофили... Не само и единствено членове на компартията. Самият Георги Димитров с телеграма от онова време призовава да бъдат събирани хора патриоти от различни сфери. При обиска у Вапцаров например било намерено писмо от Иван (Ванче) Михайлов, свидетелстващо, че поетът е човекът на ВМРО в антифашистката организация, с препоръка да му се оказва съдействие...
Издателство Фондация Вапцарова вяра
Дело 585/1942 г. Никола Йонков Вапцаров в Хеликон
Дело 585/1942 г. Никола Йонков Вапцаров в Books.bg
Кейт Мортън >> Отминали времена
Духът на трагична гибел, на жестока принуда, на лудост и насилие витае над величавите старини на замъка Милдърхърст и неговите три обитателки...
В съзнанието ми изникна една картина, смътен спомен за снимката върху нощното шкафче на баба ми, когато вече беше стара и на смъртно легло. Три деца, най-малкото от които майка ми – момиче с къса тъмна коса, стъпило на нещо най-отпред. Странно беше, седяла съм при баба стотици пъти, но в онзи момент не можах да извикам ясно чертите на момиченцето в съзнанието ми. Може би децата просто не се интересуват какви са били родителите им, преди те да се родят, не и докато не се случи нещо конкретно, което да осветли миналото. Пиех си чая и чаках мама да продължи.
– Разказвала ли съм ти за онези дни? По време на войната, на Втората световна война. Беше ужасно. Такава неразбория, толкова много неща бяха разрушени. Сякаш... – въздъхна тя, – ... ами струваше ми се, че положението в света никога няма да се нормализира. Че земята е клюмнала на оста си и вече нищо не би могло да я изправи. – Тя обхвана с ръце ръба на чашата си, от която се издигаше пара, и забоде поглед в нея. – Семейството ми – мама, татко, Рита, Ед и аз – живеехме всички заедно в малка къща на „Барлоу Стрийт“, близо до Елефант и Касъл, и в деня след избухването на войната ни събраха в училището, отведоха ни под строй до гарата и ни натъпкаха във вагони. Никога няма да го забравя – всички деца с табелки, маски и раници и майките, които бяха размислили и тичаха по улицата към влака, крещейки на пазачите да пуснат децата им, а после се провикваха към по-големите братя и сестри да се грижат за по-малките и да не ги изпускат от поглед.
Тя поседя мълчаливо, хапейки долната си устна, докато сцената се разиграваше в паметта й.
– Сигурно си била изплашена – обадих се тихичко.
В нашето семейство не бяхме особено сантиментални, иначе щях да се пресегна и да взема ръцете й в своите.
– Отначало да. – Мама свали очилата и потърка очите си. Лицето й беше уязвимо, някак недовършено без очилата, приличаше на дребна нощна животинка, заблудена на дневна светлина. Добре, че отново си ги сложи и продължи: – Дотогава никога не ме бяха отвеждали далече от дома, никога не бях прекарвала и една нощ без майка ми. Обаче с мен бяха по-големият ми брат и сестра ми, а по време на пътуването една от учителките ни раздаде шоколад и всички се поразведрихме и започнахме да възприемаме случващото се по-скоро като приключение. Представяш ли си? Бяха ни обявили война, а ние пеехме, ядяхме грах от консерви и си играехме на „През прозореца виждам нещо, което започва с...“. Понякога децата са много издръжливи, много корави...
– Разказвала ли съм ти за онези дни? По време на войната, на Втората световна война. Беше ужасно. Такава неразбория, толкова много неща бяха разрушени. Сякаш... – въздъхна тя, – ... ами струваше ми се, че положението в света никога няма да се нормализира. Че земята е клюмнала на оста си и вече нищо не би могло да я изправи. – Тя обхвана с ръце ръба на чашата си, от която се издигаше пара, и забоде поглед в нея. – Семейството ми – мама, татко, Рита, Ед и аз – живеехме всички заедно в малка къща на „Барлоу Стрийт“, близо до Елефант и Касъл, и в деня след избухването на войната ни събраха в училището, отведоха ни под строй до гарата и ни натъпкаха във вагони. Никога няма да го забравя – всички деца с табелки, маски и раници и майките, които бяха размислили и тичаха по улицата към влака, крещейки на пазачите да пуснат децата им, а после се провикваха към по-големите братя и сестри да се грижат за по-малките и да не ги изпускат от поглед.
Тя поседя мълчаливо, хапейки долната си устна, докато сцената се разиграваше в паметта й.
– Сигурно си била изплашена – обадих се тихичко.
В нашето семейство не бяхме особено сантиментални, иначе щях да се пресегна и да взема ръцете й в своите.
– Отначало да. – Мама свали очилата и потърка очите си. Лицето й беше уязвимо, някак недовършено без очилата, приличаше на дребна нощна животинка, заблудена на дневна светлина. Добре, че отново си ги сложи и продължи: – Дотогава никога не ме бяха отвеждали далече от дома, никога не бях прекарвала и една нощ без майка ми. Обаче с мен бяха по-големият ми брат и сестра ми, а по време на пътуването една от учителките ни раздаде шоколад и всички се поразведрихме и започнахме да възприемаме случващото се по-скоро като приключение. Представяш ли си? Бяха ни обявили война, а ние пеехме, ядяхме грах от консерви и си играехме на „През прозореца виждам нещо, което започва с...“. Понякога децата са много издръжливи, много корави...
Издателство Колибри
Отминали времена в Хеликон
Отминали времена в Books.bg
Борис Стругацки >> Безсилните на този свят
Постижимо ли е безсмъртието и всъщност нужно ли ни е то...
Петербург през деветдесетте години на ХХ век. Група хора, събрани от странните си таланти, се опитват да помогнат на приятел в беда.
От Вадим е поискано да промени бъдещето.
Дали ще успее и какво ще донесе това?
Какво е талантът и има ли човек без талант?
Кой ще ни отвори вратата към него и какво ще стане, ако отворим грешната врата?
Все важни и уж трудни въпроси...
Издателство Инфодар
Безсилните на този свят в Хеликон
Безсилните на този свят в Books.bg
неделя, 14 април 2013 г.
Джонатан Франзен >> Поправките
Робувала цял живот на представата за „порядъчност“ и скланяла глава пред тесногръдите мнения на провинциалната си среда, жизнерадостната Инид с всички сили се мъчи да си затвори очите пред случващото се...
Цялата къща се огласяше от звън, който само те двамата можеха да чуят. Тревожен звън. Същият като от металния диск с електрическо чукче, който прогонваше учениците от класните стаи при противопожарно учение. Той звънеше от толкова отдавна, че Ламбъртови вече не чуваха самия сигнал „тревога“, а – както става с всеки шум, който продължава толкова дълго, че човек може на спокойствие да го разчлени на звуците, от които е съставен (или пък както когато се взираш в някоя дума, докато накрая тя не се разпадне в низ от мъртви букви) – единствено бързото удряне на чукчето по металния резонатор, не един ясен тон, а неравна поредица от почуквания с дразнещо покритие от обертонове; звънът отекваше от години и вече просто се сливаше с фона, освен в някои сутрешни часове, когато единият или другият се будеше, облян в пот, и си даваше сметка, че не помни откога се е появил този звън в главите им, дето звънтеше от толкова отдавна, че звукът беше заменен от някакъв метазвук, който се усилваше и отслабваше не в ритъма на звуковите вълни, а на много, много по‑бавното укрепване и залиняване на осъзнаването на звука. А това осъзнаване се изостряше най‑вече, когато времето навън будеше тревога. Тогава Инид и Алфред – тя коленичила в трапезарията пред отворените чекмеджета, той в мазето, взрян в злополучната маса за пинг-понг – имаха чувството, че едва ли не ще се пръснат от тревога.
Тревога за талоните с отстъпка в чекмеджето със свещи в дизайнерски есенни цветове. Талоните бяха захванати с ластик и Инид бавно проумяваше, че крайният срок за използването им (често пъти наперено ограден с червен кръг от производителя) е изтекъл преди месеци и дори години: стотината талона, на обща стойност над шейсет долара (над сто и двайсет в супермаркета „Чилтсвил“, където стойността на талоните се удвояваше), вече не ставаха за нищо. „Тилекс“ с отстъпка шейсет цента. „Екседрин“ с отстъпка от долар. Датите дори не бяха скорошни. Датите бяха праисторически. Тревожният звън отекваше от години...
Тревога за талоните с отстъпка в чекмеджето със свещи в дизайнерски есенни цветове. Талоните бяха захванати с ластик и Инид бавно проумяваше, че крайният срок за използването им (често пъти наперено ограден с червен кръг от производителя) е изтекъл преди месеци и дори години: стотината талона, на обща стойност над шейсет долара (над сто и двайсет в супермаркета „Чилтсвил“, където стойността на талоните се удвояваше), вече не ставаха за нищо. „Тилекс“ с отстъпка шейсет цента. „Екседрин“ с отстъпка от долар. Датите дори не бяха скорошни. Датите бяха праисторически. Тревожният звън отекваше от години...
Хартиено издание и е-книга
Издателство Колибри
Поправките в Хеликон
Поправките в Books.bg
Веселина Антонова >> Потомците на Баба Тонка и Народният съд
Историята на една знаменита фамилия, чиито представители са имали щастието (а и нещастието) да се слеят със съдбата на своя град и на своя народ...
Надали ще се намери българин, който да не знае поне нещичко за легендарната Баба Тонка, „майката на апостолите“, онази, ако следваме познатото клише, „обикновена българка“ – всъщност една повече от необикновена личност, без която историята на националната революция би била много по-бедна, откъсната от своите корени. Защото, както отбелязва Веселина Антонова, „... неграмотното момиче, родено и живяло в патриархалната среда на ХІХ в., в годините на своята зрялост достигна до равнището на политическа личност (...), майката, която без колебание поставя на първо място в скалата на семейните ценности героизма и саможертвата в името на националния интерес...“. Защото Баба Тонка олицетворява „... безрезервната отдаденост на другите...“.
Животът на тази българка, отдаден на една велика мисия, я издига на пиедестала на националните герои, превръща я в „... част от паметта на нацията, а името й излиза извън рамките на историческата действителност и постепенно се превръща в легенда...“. проф. д-р Пламен Павлов
Животът на тази българка, отдаден на една велика мисия, я издига на пиедестала на националните герои, превръща я в „... част от паметта на нацията, а името й излиза извън рамките на историческата действителност и постепенно се превръща в легенда...“. проф. д-р Пламен Павлов
Издателство Изток-Запад
Потомците на Баба Тонка и Народният съд в Хеликон
Потомците на Баба Тонка и Народният съд в Books.bg
Албер Лондр >> Комитаджии или тероризмът на Балканите
Веднъж главният редактор извиква Лондр, за да му каже, че един от репортажите му за Рур не се съобразява с „линията на вестника“. В присъщия му стил журналистът отвръща: „Репортерът, господине, познава само една линия – железопътната.“
Точно този журналист решава да посети през 1931 година България. „Македонските убийства“ правят силно впечатление в Европа, както и очевидната невъзможност на българските власти да ги прекратят. Правителството не може, или по-точно не иска да промени и фактическата загуба на държавния суверенитет в Пиринския край, в който ВМРО изцяло контролира живота на населението. Това са причините, които тласкат Лондр да проучи случая на място. В желанието си да напише обширен репортаж по въпроса той пристига в София с намерението да „освети“ нелегалната ВМРО и водача й Иван Михайлов. Странстванията на Лондр из страната в търсене на неуловимите комитаджии са в основата на двайсет и четирите епизода на репортажа, събрани от него в отделна книга.
Издателство Факел експрес
Комитаджии или тероризмът на Балканите в Хеликон
Комитаджии или тероризмът на Балканите в Books.bg
Абонамент за:
Публикации (Atom)