събота, 11 юли 2015 г.

Сър Ранулф Файнс >> Студ

Светът си е с все същите размери още от времето, когато за първи път осъзнах, че съществува. СРФ

   Голяма част от живота ми е свързана със студа. След като напуснах армията, започнах да си търся цивилна работа, за да осигурявам прехраната на семейството си. Надявах се, че студените места, уменията за оцеляване в студа и чупенето на „студените“ световни рекорди ще свършат работа.

   Прекарах ранното си детство в слънчева Южна Африка. Семейството ми се върна в Англия, когато бях на 11 години, а първият път, когато помня да ми е било студено, беше в колежа „Итън“, докато се катерех по големия купол на училищната сграда в една влажна и ветровита ноемврийска нощ. Занимание, което, ако бъдеше разкрито, би довело до изключването ми. След трудно изкачване с другаря ми по катерене оставихме старото му черно палто да се вее от гръмоотвода, но когато стъпихме обратно на земята малко преди изгрев слънце, той призна един шокиращ пропуск.
   – Няма да повярваш, Ран, но мисля, че забравих да махна етикета с името си. Ще разберат, че съм бил аз.
   – Искаш да кажеш, че... – ахнах аз.
   – Да. – Той поклати глава, отказвайки да повярва на собствената си глупост, и след като погледна часовника си, каза: – Можем да се качим отново, да махнем етикета и да се върнем преди гонга за закуска.
   – Ние? – Не вярвах на ушите си. – Нали не смяташ, че ще се върна горе, за да взема палтото ти, и ще рискувам да бъда изхвърлен от училище? Сигурно се шегуваш.
   В крайна сметка и двамата успяхме да се качим навреме и да вземем палтото му. Пропълзях през заден прозорец на спалните помещения малко след пукването на зората, ръцете ми бяха вкочанени и кървящи и треперех от студ. Час по-късно на опашката за закуска зъбите ми все още тракаха.

   След като завърших, по време на отпуск от армията, изкопах първата си дупка в снега и прекарах нощта в нея като част от двоен облог с приятели. Бяха се обзаложили, че няма да се кача със ските по основната и пълна с хора писта на Авимор, само по слипове и ски обувки, след което да прекарам нощта с приятелката си в изринатата в снега дупка на същата ски писта. Това също се оказа студено преживяване, макар че в момента е само един неясен спомен на фона на хиляди други по-студени нощи...

Преводач Диляна Пчелова
Издателство Вакон (2015)

Студ в Pimodo

петък, 10 юли 2015 г.

Джорди Пунти >> Тъжните животни

Обяснение в любов на Барселона

Истинска мозайка от необичайни герои, до един жертви на крехкото равновесие на любовта. Преплетени в знойната мараня на летен испански следобед, историите, съставящи тази комедия от грешки, разкриват с безпощадна точност какво ни прави хора: мечтите и чувствеността, спомените и илюзиите, убийствената самота и скритите загуби на понякога измитото ни всекидневие.
Барселона, такава, каквато е, във всичките ѝ багри.

Искрата на магическия реализъм вдъхва живот на текста на Пунти. Publishers Weekly

Преводач Венцислав Иков
Издателство Сиела (2015)

Тъжните животни в Pimodo

четвъртък, 9 юли 2015 г.

>> Колко ягоди растат по морето

Стари баби баят, кучетата лаят...

Детски броилки, приспивни песнички с неочакван край, истории за лавандула синя и зелена тревица, за кучето на име Киви, за кофата и метлата, за „парчета, въжета и опашки на куци кутрета“, за агънцето на Мери и булката на бача-барабача, коминочистача.
Детски римушки от забавачката на езика, на голямата литература. Има ли ги и в българския – има ги, разбира се, ако разровим в детството си, ще си ги спомним...
Същия стремеж към свобода и отказ от подценяване на аудиторията струи и от 250-те страници с цветни илюстрации. Те изглеждат непринудено, сякаш художникът се опитва да „забрави“ онова, което знае, и да играе с молива, химикала и цвета наравно с децата, следвайки спонтанността на собствената си читателска реакция, вслушвайки се в стихчетата и приемайки тяхната покана за игра, предизвиквайки искрен откривателски смях у децата, пък и у възрастните...

Преводач Александър Шурбанов
Художник Ясен Григоров
Издателство Точица (2015)

сряда, 8 юли 2015 г.

Юрт & Русенфелт >> Човекът, който не беше убиец

Дори и най-тъмните тайни няма да останат потулени завинаги.
Защото най-дълбоките ни страхове ще ги изкарат на светло...

   Не беше убиец.
   Повтаряше си го наум, докато влачеше трупа надолу по скло- на. Аз не съм убиец.
   Убийците са престъпници. Убийците са лоши. Мракът е погълнал душите им и по разни причини те са прегърнали тъмнината и я приветстват, обръщайки гръб на светлината. Той не беше лош.
   Напротив.
   Не беше ли представил напоследък ясно доказателство за обратното? Не беше ли пренебрегнал чувствата и желанията си и не се ли бе въздържал заради доброто на други? Обърна другата буза – ето какво направи. Присъствието му тук – в това мочурище насред дивата пустош с мъртвото момче – не беше ли още едно доказателство, че се стреми да постъпи правилно? Принуден е да постъпи както трябва. И че никога повече няма да извърши предателство.
   Мъжът спря и дълбоко въздъхна. Въпреки възрастта си момчето беше тежко. Мускулесто. Прекарало беше много часове в спортната зала. Но не оставаше още много път. Мъжът хвана крачолите на панталоните му, които някога са били бели, но сега изглеждаха почти черни в мрака – от момчето изтече много кръв.
   Да, грешно е да се убива. Петата Божия заповед гласи: Не убивай. Има обаче изключения. На много места Библията всъщност оправдава убийството. Някои хора го заслужават. Грешното може да бъде правилно. Не съществува абсолютна истина.
   Ами ако причината да убиеш не е егоистична? Ако загубата на един човешки живот би спасила други? Би им дала шанс. Би им дала живот. В този случай постъпката със сигурност не може да се определи като лоша. Ако намерението е добро.
   Мъжът спря до тъмните води на малкия вир. Обикновено беше дълбок няколко метра, но дъждът напоследък бе напоил земята и сега вирът приличаше на малко езеро насред обраслото с растителност тресавище.
   Мъжът се наведе, сграбчи тениската над раменете на момчето и с огромни усилия успя да нагласи безжизненото тяло в полуизправено положение. За момент погледна право в очите му. Какви ли са били последните мисли на момчето? Дали бе имало време за една последна мисъл? Съзнавало ли беше, че ще умре? Чудило ли се беше защо? Мислило ли беше за всички неща, които не бе успяло да направи през краткия си живот, или за нещата, които беше направило?
   Нямаше значение.
   Защо се измъчваше така – повече от необходимото?
   Той нямаше избор.
   Не можеше да ги предаде.
   Не и отново.
   Бутна момчето и трупът шумно цамбурна във водата. Мъжът се стресна. Не беше подготвен за звука в тишината и мрака.
   Тялото на момчето потъна във водата и се скри от погледа му.
   Човекът, който не беше убиец, се върна при колата си, спряна на тясната горска пътека, и се отправи към дома си...

Преводач Юлия Чернева
Художник Анелия Калева
Издателство Ера (2015)


вторник, 7 юли 2015 г.

Джеймс Дж. Фрейзър >> Златната клонка [ Част II ]

Антропологични изследвания

Фрейзър е сред пионерите, които изследват задълбочено връзка между мит и ритуал. Ученият разглежда множество вярвания и обичаи у европейските народи и въз основа на многобройни проучвания и съпоставки и използвайки сравнителен метод, достига до заключението за връзката между първобитните вярвания, които са станали основа на съвременните религии. Основни принципи в мащабното изследване са еволюционното развитие и идеята за наличието на единство в многообразното развитие на човечеството. Разгледан е също универсалният цикъл живот-смърт-възраждане, като са направени паралели между древните култури и ранното християнство. Фрейзър прилага еволюционната теория в антропологията и въвежда три стадия в развитието на човечеството: магия, религия, наука.

Преводач Цветан Петков
Издателство Изток-Запад (2015)

понеделник, 6 юли 2015 г.

Томас Харди >> Уесекски истории и други разкази

Нищо не е толкова странно, че да не се е случвало никога. ТХ

Уесекски истории


   Тримата странници
   История от 1804 година
   Меланхоличният хусар от немския легион
   Изсъхналата ръка
   Съграждани
   Натрапници в „Нап“
   Раздвоеният проповедник

Други разкази

   Трагедията на две амбиции
   Адвокатска обиколка
   Свирачът на шотландски танци
   Преобразилият се мъж
   Просто интермедия

Преводач Весела Кацарова
Художник Петър Станимиров
Издателство Изток-Запад (2015)

неделя, 5 юли 2015 г.

О.Хенри >> Стражари и апаши

Cabbages and Kings

   Чаровни калпазани и невинни измамници, привлекателни авантюристи и изобретателни службогонци, безнадеждно влюбени и бегълци от света на условностите – те се връщат при нас, героите на О.Хенри в „Стражари и апаши“.
Оригиналното заглавие е "Cabbages and Kings" – в буквален превод „Зелки и крале“. Но английската дума за „зелка“ означава още и „крада, мишкувам“. „Крале“ пък е игра на карти, а колоритните зевзеци на О.Хенри честичко прибягват до хазарта като изход от кашите, в които се забъкват. Във всяка ситуация, в която са поставени, те непрестанно играят на „стражари и апаши“, като си разменят местата и не спират да се надхитряват взимно, пораждайки коя от коя по-забавни случки. АМ


Преводач Аглика Маркова
Издателство Фама (2015)