събота, 6 октомври 2012 г.

Светла Христова >> Киносценарият написване и пренаписване (теория и практика)

За киноезика на идеите, авторските задачи в създаването на първия вариант (редакция), както и втората - по-отговорна и сложна част от писането на сценария - пренаписването

Тази книга представя теоретично и популяризира доказани в практиката стандарти и изисквания за преподаване в областта на киносценаристиката.
Тя проследява етапите, през които минава всеки сценарист в работата си.
Целта й е не само усвояването на обем от знания, а повече тяхното практикуване, благодарение на което ще придобиете сценарийни умения, адекватни на уменията на колегите ви по света.



Издателство Сиела




петък, 5 октомври 2012 г.

Иван Радев >> История на българската литература през Възраждането [ Второ преработено издание ]

За създаденото "от Паисий до Ботев"

"История на българската литература през Възраждането" е "учебник" за университетската филологическа общност, но и историографски труд, реконструиращ създаденото "от Паисий до Ботев". Тя представя обхватно и задълбочено литературата на Новото време. Залага на широк кръг от интерпретации с по-обща насоченост към прехода от дидактика към художественост, както и на конкретни анализи на внушителен брой от представителните текстове, със специално внимание към личностите, които имат дял в тяхното създаване. Портретува се делото както на видните участници от Паисий до Ботев, така и на авторите, които уплътняват зададените от "канона" ценностни парадигми. Ревизират се унаследени банализирани виждания и непроизтичащи от фактите твърдения на литературната наука, формулират се нови изходни позиции за оценка на редица от аспектите и спецификите на естетическия развой.

Издателство Абагар



Тачо Танев >> Летоброенето в именника на хунобългарските канове

Точността на хунобългарската астрономия при отчитането на периодите впечатлява, като се има предвид нейната древност и е нещо, с което, ние, българите, трябва да се гордеем

Именникът на хунобългарските канове почти век и половина е обект на много изследвания, но досега нито едно заключение не е прието от науката като напълно задоволително. Невъзможността на изследователите да разчетат паметника произтича от трудното определяне на неговото леточисление /календар/ и неговото летоброене /хронология/ и приравняването им към известните други източници дати и периоди. Трудност, която се дължи на погрешни, както авторът ги нарича "мирогледни представи" за характера на древната хунобългарска астрономия.
Именникът е задоволявал нуждата от внасяне на леточислен и летоброен ред за хода на времето в груповите и частни представи. Неговото предназначение е било да е обществено леточисление, неговото дългогодишно съществуване се е дължало на държавно защитено научно предание.

Издателство ИК Слово и знак



Симеон Радев >> Строителите на съвременна България [ Т. 1-2 ]

Ето, старите дейци умират, без да са оставили никакви писани възпоминания; от техните разкази се образува само една устна традиция, която ще премине у потомците с всичките преувеличения и багри, които може да й придаде политическата страст

***

Стамболов, който през цялата нощ бе водил преговори със София, легна призори да спи върху една маса на телеграфната станция. На часа 7 го събудиха, за да говори с Видин. На апарата се явиха Любомски, Узунов и Белинов. Те му съобщиха декларацията, която вечерта бяха изпратили до Груева и Климента. Стамболов ги поздрави, че се присъединяват към голямото народно движение, но те заявиха веднага, че не искат да се присъединят към никого:
„Ние действуваме като войници и да се бъркаме в династически въпроси считаме себе си не в право.“
Стамболов възрази:
„Защитата на княза не е дело партизанско, защото той е княз на всички българи.“
После им заповяда:
„Предлагам ви от мое име и от името на главнокомандующия да пратите депутация, за да приеме княза и да го отведе във Видинската крепост. Ако това не направите, ще бъдете отговорни.“
Те отказаха, позовавайки се на формулата, която бе изнамерил Белинов, че трябва да се чака съставянето на едно „истинско народно министерство“.
Заявлението им бе изрично. Те казаха:
С дълбоко съжаление ние повтаряме, че да приемем княза във Видин не можем. Това е нашето дълбоко убеждение.“
Стамболов знаеше, че дълбоките убеждения на Любомски не са трайни. За да го стресне, той му съобщи, че софийските детронатори искат милост.
„Срам ме е да чета телеграмата им, дотолкова са жалки“, казваше той.
Усилието му бе сега да склони Видинския гарнизон да се подчини на Муткурова, за да не се делят силите. Ироничен, той претълкува колебанията на Любомски.
„Види се, Видин има тия особени свойства да кара военните да подражават примера на Пазвантоглу.“
Любомски и другарите му продължаваха да мълчат. Стамболов изгуби за минута търпение:
„Молих ви, не искате да ме чуете; заповядах ви, не изпълнихте заповедта. Правете каквото обичате.“
Но после пак почна с увещания, поласка Любомски, че бил юнак. Накрай свърши с едно призвание от миналото:
„Един исторически пример ми иде на ума. Сега, както България е разделена на няколко царства, прилича на същата оная България, която погина под турското владичество.“...

Издателство Захарий Стоянов



четвъртък, 4 октомври 2012 г.

Капка Касабова >> Вила Пасифика

Премерено и красноречиво без излишни украшения, авторката ни потапя в интригуващ сюжет за нашите най-съкровени страхове

Романът ни отвежда в Южна Америка, на пътешествие с авторката на пътеводителя „Самотната планета”.
Уте е финландка, отдадена на точността и прецизността, тръгнала на мисия – търси факти, за да актуализира поредното издание за една неназована страна по Тихоокеанското крайбрежие. Вила Пасифика е необичаен животински резерват, основан от двама отчаяно пристрастени към никотина пушачи. Нейната работа е да превърне света, който открива, в нещо годно за консумация и приемливо за през отпуската. Крайбрежният курорт обаче се оказва странна и зловеща местност, в която пребиваването е изпитание за човешкото озлобление, ненавист, уязвимост и похот...

Издателство Сиела

Клавдий Елиан >> Всякакви истории

Римлянин, владеещ атическия език по-добре от атиняните по рождение, Елиан не вярвал на угодниците, които го величаели като софист, не се ласкаел и не се възгордявал. Разбирайки, че няма дарбата на оратор, Елиан започнал да пише и с това се прославил...

Пише история по начин, различен от този на своите съвременници. За него историята на обществото и природата е съкровищница, от която могат да се почерпят впечатляващи примери за поука, но и за развлечение на читателя.
Затова и книгата изобилства с примери от различни области на познанието, забележителни събития и случки от живота на елините, персите, индусите, всевъзможни анекдоти, любопитни етимологии, описания на местности, нрави, обичаи.
Стилистичният маниер покорява читателя с необичайната си форма. Това отличава Елиан от другите представители на тъй наречената „втора софистика“, които строго се придържат към традицията на историците от класическия период – Херодот, Ксенофонт, Тукидид.

Издателство Кибеа



Луис Сепулведа >> Лампата на Аладин и други истории, за да превъзмогнем забравата

Обещани срещи, които не се състоят; любовни истории, продължили с години; срещи със смъртта сред шумни тълпи; стари хотели в кътчета, които привличат необикновени пътешественици; хора с необичайни съдби, които обикалят света... в 12 вълшебни разказа

Дървото

На остров Ленъкс има едно дърво. Едно.
Монолитно, вертикално, упорито в ужасната си самота на безполезен зелен фар сред гъстите изпарения на двата океана.
Дървото е стогодишен патагонски кипарис, единственият оцелял от една малка горичка, повалена от южните ветрове, от бурите, пред които християнската представа за ада изглежда смехотворна, от неумолимата ледена коса, която посича юга.
Как е стигнало до това място, запазено само за вятъра?
Според жителите на остров Дарвин или Пинктън е пристигнало в стомаха на някоя дропла като покълнало семенце преселник. Така е дошло, дошли са, пробили си път сред пукнатините на скалата, забили надълбоко корените си и се издигнали с най-бунтовна отвесност.
Бяха двайсет или повече кипариси, казват старите хора от островите, които не са и на половината от възрастта на оцелялото дърво, нито са живели повече от няколко години в този свят, където вятърът и студът нашепват: "Върви си, спасявай се от лудостта".
Започнаха да падат едно по-едно, по логиката на морските проклятия...

Издателство Ера



сряда, 3 октомври 2012 г.

Дерек Ланди >> Скълдъгъри Плезънт: Тленни обвивки

Всички Останки, стотици разкривени души, които превръщат хората в марионетки, се измъкват и започват да търсят могъщество, достатъчно голямо, за да ги води. Изправени пред такива непреодолими трудности, Скълдъгъри, Валкирия, Гастли и Танит не могат да се доверят на никого. Дори и един на друг...

Вратите се разтвориха рязко и Първосвещеник Аурон Тенебре влезе с решителна крачка в стаята, а робата се развяваше зад високата му източена фигура.
От дясната му страна ситнеше Куивър, пестелив на думи, затова пък прекомерно щедър на усмъртителни погледи.
От лявата страна на Първосвещеника вървеше Крейвън, откровен блюдолизец, притежаващ свръхестествена способност да пропълзява неусетно все по-напред, завоювайки пълната благосклонност на началника си. Напоследък
Соломон Рийт се срещаше с триото твърде често.
– Духовник Рийт – поздрави Тенебре и кимна царствено.
– Ваша светлост – отвърна Рийт с дълбок поклон. – На какво дължа тази чест?
– Ти как мислиш, за какво ли сме дошли? – подигра го Крейвън. – Докладът ти се бави. Смяташ, че Първосвещеникът забравя толкова лесно? За глупак ли го вземаш?
– Не, съвсем не вземам Първосвещеника за глупак, не – спокойно отвърна Рийт. – Но що се отнася до интелигентността на приближените му, определено не мога да бъда толкова категоричен в оценката си...

Издателство Студио Арт Лайн



Цветан Марангозов >> Безразличният

Но нали саморазправата ражда сама вдъхновението си? Така мазохизмът става мярка за достоверност...

Как да пишем за нещо, което искаме да забравим? Късно научаваме, че само онова, което крием от себе си, заслужава да бъде разказано. (Всичко друго е занаят.) Дяволчето чака с нарастващо нетърпение да пробием съединителната тъкан на белезите, да разровим капсулираните картини на страха, на позорното ни безсилие, на циничните ни оправдания. Но срамът не намира думи. Ще ни се да затънем в гузната утайка, но без да се изцапаме, без да вдишваме отново вонята на светлото ни минало, без да изчоплим детайлите на всекидневното самопредателство. Това боли, трови луксозната ни безпаметност...


Издателско ателие Аб

Безразличният в Хеликон


Гор Видал >> Месия

Гор Видал се присмива на човешкото лековерие и глупост. Резултатът е брилянтна сатирична фантазия. Sunday Times

Харизматичният Джон Кейв е един от многото проповедници, подвизаващи се в САЩ. Учението му – че смъртта е далеч за предпочитане пред живота – първоначално набира малцина последователи. Ала когато бива подпомогнато от масирана телевизионна кампания и подплатено от "теология", сътворена от историка Юджийн Лутер, посланието на Кейв завладява тълпите и полага основите на нова религия, която бързо взема връх над християнството и исляма. Събитията съвсем излизат от контрол, когато теорията за "доброволната смърт" се превръща в доктрина и дневен ред за печелещата милиони корпорация на Кейв...

Издателство Фама

Месия в Хеликон

Месия в Books.bg

вторник, 2 октомври 2012 г.

Ган Бао >> Издирени и записани чудновати истории

Искаше ми се да събера на едно място разпилените по многобройните книги истории и забравените случки в изгубените свитъци, та да са наедно, сякаш свързани в един наниз. Ган Бао

По времето на Шъннун – Чудотворния земеделец – Чъсундзъ, Учителя Червения бор, бил Повелител на дъжда. Гълтал прах от воден нефрит и учел на същото Шъннун. Влизал в огъня, без да изгаря. Стигал до планината Кунлун и прониквал в каменния дом на Си’уанму –  Повелителката на Запада. Качвал се и слизал
оттам с вятъра и дъжда.
Една от дъщерите на Йенди – Прародителя на огъня – догонила Чъсундзъ, станала безсмъртна и тръгнала с него.
По времето на Гаосин Чъсундзъ отново станал Повелител на дъжда и бродел сред хората.
Сегашната длъжност Повелител на дъжда води началото си оттогава.


Издателство Изток-Запад



Димчо Дебелянов >> Черна песен

Томът съдържа стихотворения, невключени в изданието от 1920; творби, печатани след смъртта му; новооткрити стихотворения; сатирични творби; проза; произведения, печатани приживе; редове от биографията на Димчо Дебелянов и статии от Вл. Василев и Ив. Гранитски

КРИЗА

Шум се дига, шум до Бога,
шум и крясък, шум и бяс,
цяла София в тревога -
ето кризата у нас.

Шефове дебели, мазни
край палата се въртят,
с новини разнообразни
вестникарите крещят.

Тоз погалил, тоз зарязал,
тез ще дойдат! Не! Онез.
Входът някому показал,
другите поканил днес.

Всички ощ неуморими
три нощи веч как не спят.
Мигат ли и пред очите им
все се кокали въртят.

Ходят, питат като в съне,
не усещат глад, ни мраз.
Всички днес са кат на тръне -
ето кризата у нас.

Само ние хич нехаем
със оръфаний балтон,
само ний не щем да знаем,
че в червения салон

разни планове се сплитат
зарад нов за нас ярем...
Хатовете там се ритат,
ний "магаретата" мрем!

Издателство Захарий Стоянов

Черна песен
в Хеликон

Черна песен
в Books.bg

Греъм Грийн >> Пътешествия с леля ми

Метаморфозно повествование за пътуванията на оттеглил се от делата пенсиониран банков чиновник и стар ерген Хенри Пулинг, който на погребението на майка си се запознава със своята ексцентрична, капризна, претенциозна и неуважаваща законите леля

– Ами ти? – попита леля Огъста. – Още ли си в банката?
– Не, пенсионирах се преди две години.
– Какво? Млад човек, а вече пенсионер! По дяволите, какво правиш с толкова свободно време?
– Отглеждам гергини, лельо Огъста.
Тя с царствен жест се извърна встрани и сякаш ме помете с въображаем шлейф.
– Гергини! Добре, че баща ти не е жив!
– Е, той наистина нямаше отношение към цветята. Смяташе, че всяка градина е похабен строителен парцел, и все изчисляваше колко спални една над друга би могъл да изгради на съответното място вероятно защото си беше поспалив.
– Спалните му бяха нужни не само за спане – каза леля ми доста грубо, с което ме изненада.
– Задрямваше на най-невероятни места. Спомням си как веднъж го намерих в банята…
– Ама в спалнята не спеше, а вършеше други неща – прекъсна ме леля Огъста. – Ето ти например си живо доказателство.
Започнах да разбирам защо родителите ми така настойчиво избягваха леля Огъста. Майка ми не понасяше хора с такъв характер. В никакъв случай не бе пуританка, но обичаше всяко нещо да се казва и да се върши, когато му е времето: на масата разговаряхме за различни видове ястия – евентуално за цените на хранителните стоки; когато отивахме на театър, през антракта разменяхме мисли за пиесата или за други постановки; на закуска обсъждахме новините. Ако случайно разговорът се отклонеше, тя много умело го връщаше в правите релси. Обикновено казваше: „Скъпи, сега не му е времето…“

Издателство Колибри




Книгата е филмирана изключително успешно от Джордж Кюкор с Маги Смит в ролята на леля Огъста, за което актрисата е номинирана за Оскар.



понеделник, 1 октомври 2012 г.

Иван Радоев >> Чудо [ Избрани пиеси ]

Поетите са конфликтни личности. Драматурзите също се занимават с конфликти. Човек е длъжен да остави добър спомен за себе си. Защото какво е човекът? Човекът е един спомен в края на краищата, нищо друго. Иван Радоев

„Истинско щастие беше да познаваш Иван не само защото беше голям поет, но и голям човек.
Всъщност за него „беше” не съществува, защото „беше” се отнася за обикновените хора като нас.
Той е и ще остане жив за всички след нас.
Жалко, че хората зад стиха, който ще прочетат, няма да видят и усетят топлата му човешка длан.” Наум Шопов

В изданието са включени пиесите:

Садал и Орфей, Човекоядката, Чудо, Кълбовидна мълния, Сън, Упи или театърът в края на века


Издателство Жанет-45




Исак Паси >> Философски послания

Философските размишления на Исак Паси, опиращи се на духа, който той открива в общуването си с емблематични за историята градове и държави

Търсиш ли ги, философските послания могат да дойдат отвсякъде: от местата, където си бил, от държавите и градовете, които си посетил, от книгите, които се прочел, от разговорите, които си водил, и изобщо от всичко, което си преживял, което просто и накратко се нарича "живот". Стига само да можеш да ги откриеш, ако, разбира се, можеш...

Тук твърде много се говори за държави, които обаче не ме интересуват като географ или турист (какъвто не съм), а само с оглед на посланията, които те ти изпращат, както също така и за градове, от които не се интересувам като архитект и градостроител (какъвто също не съм), а като съдържащи явни или скрити послания, сиреч философия във възможния най-широк смисъл на тази дума. Исак Паси

Издателство Захарий Стоянов



Явор Веселинов >> Ноември

Какво е да се влюбиш в страховете си? Какво е да обикнеш своя потенциален враг и противник?

Главният герой в криминалния трилър, детектив от полицията, разследващ убийство, се влюбва опасно в жена, която може да бъде фатална за него, и то не само в професионален план. Чувствата и терзанията му са изгарящи.
Действието е динамично и непредсказуемо с множество обрати и нови и интересни герои.
Любопитен елемент в книгата е използването и на поезия. Главният женски персонаж, всъщност е известна певица. Фрагменти от нейни песни, които участват ефектно в действието, всъщност са стихове на голямата наша поетеса Маргарита Петкова.
Докъде си готов да стигнеш в една любов, която може да те изсмуче целия, преди да те убие? Готов ли си да загърбиш всички страхове, да се усъмниш в приятелството и да го жертваш заедно с душата си, в името на едно силно и изгарящо чувство, което е равносилно на болест...

Издателство Roi Book

Ноември в Хеликон

Roi Book в Books.bg

неделя, 30 септември 2012 г.

Лаура Ескивел >> Законът на любовта

Метафизичен екшън с жанрови щрихи и от научната фантастика, чието действие се развива в Мексико Сити през 23-ти век и ни потапя в една космична любов

По време на конкистата на Мексико оцелели само хората, които успели да реагират на мига, онези, които толкова се страхували от смъртта, че впрегнали всичките си рефлекси, всичките си инстинкти, всичките си сетива в служба на ужаса. Страхът се превърнал в команден център на техните действия. Разположен точно зад пъпа, той получавал преди мозъка всички усещания, възприемани чрез обонянието, зрението, допира, слуха, вкуса. Там те били обработвани за хилядни от секундата и после изпращани към мозъка с определена заповед за действие. Цялата операция отнемала не повече от секундата, необходима на човек да оцелее. Със същата бързина, с която се научили да реагират, телата на конкистадорите развили нови сетива. Можели да предусетят атака в гръб, да подушат кръвта, преди да се е появила, да чуят предателство, преди да бъде произнесена и дума, и най-вече, можели да предвидят бъдещето като най-добрата гадателка. Ето защо в деня, в който Кортес зърнал индианец да надува раковина пред останките на древна пирамида, той разбрал, че не може да остави града в развалини. Това би означавало да остави паметник за величието на ацтеките. Рано или късно носталгията щяла да подтикне индианците да опитат да се обединят, за да си върнат града. Нямало време за губене. Трябвало да изтрие от паметта на ацтеките великия Теночтитлан. Трябвало да построи нов град, преди да е станало прекалено късно. Не съобразил обаче, че камъните носят много по-дълбока истина от онова, което погледът успява да улови. Притежават собствена енергия, която не се вижда, а само се усеща. Енергия, която не може да се затвори в рамките на къща или църква. Нито едно от новите сетива, които Кортес придобил, не било достатъчно усъвършенствано, за да я долови. Енергията била прекалено фина. Невидимото й присъствие й давало пълна свобода на действие и тя можела да циркулира безшумно на върха на пирамидите, без никой да разбере...

Печатно издание и е-книга

Издателство Колибри



Труман Капоти >> Закуска в „Тифани”

Холи Гоулайтли („стъпваща леко”) обича да ходи в Тифани, защото там всичко е тъй красиво. Ефирна като името си, тя преминава през живота с лекотата на безименната котка, намерена от нея, но въпреки всички усилия да живее само в днешния ден тя носи неизбежния отпечатък на своето минало като всички хора на този свят

Холи изглежда толкова реална за мен, че ми е трудно да повярвам, че тя не е в Ню Йорк точно в този момент и не буди някого посред нощ, понеже отново си е загубила ключовете.
Ексцентричността й е нейният истински чар.
Този свободен дух и силен емоционален заряд, които Гоулайтли носи я прави скъпа за всеки, докоснал се до нея, включително и за този, от чието име се води повествованието. И въпреки шумните запои вечер, книгата те превзема със своята тиха тъга. Не е лесно да осъзнаеш, че Холи няма да открие (където и да било по света) своята „Тифани”. Гоулайтли остава сама, но още по-лошо е, че остава самотна. Причината се корени дълбоко в нея – онова безумно „проклятие” – на „скитащата душа”…
Веселина Желева, Хеликон Бургас

Издателство Колибри