Хенри Милър >> Под покривите на Париж

Opus pistorum

   В онези дни бизнесът не вървеше добре и изкарвах допълнително, като продавах различни порнографски материали винаги, когато имах възможност. Клиентите ми бяха главно филмови продуценти, сценаристи и режисьори (...) Хенри, вечно на червено, ми предложи да напише нещо, което ще мога да продам. Предложих да му платя по един долар на страница за всички права върху материала, който ще ми предаде. Не след дълго той започна да носи по няколко страници готов текст и аз му ги плащах по договорената тарифа. След някой и друг месец се събра цяла книга, която той озаглави „Opus pistorum“.
   Спомням си, че когато предаваше последните страници, към средата на 1942-ра, каза:
   – Ето края на книгата. Надявам се да ти покрие наема за няколко месеца.

Милтън Лубовиски, книжар в Холивуд

Преводач Марин Загорчев

Издателство Фама (2015)

А. П. Чехов >> Дамата с кученцето и други разкази

41 измежду най-хубавите Чехови разкази

   Казваха, че на крайбрежната улица се появило ново лице: дама с кученце. Дмитрий Дмитрич Гуров, който беше вече от две седмици в Ялта и бе свикнал с всичко тук, също беше започнал да се интересува от новите лица. Като седеше в павилиона на Верне, той видя как по крайбрежната улица мина млада дама, средна на ръст, блондинка, с барета; след нея тичаше бял шпиц.
   После започна да я среща по няколко пъти на ден в парка и градската градинка. Разхождаше се сама, все със същата барета и белия шпиц; никой не знаеше коя е, и я наричаха просто дамата с кученцето.
   „Ако е тук без мъжа си и без познати – размишляваше Гуров, – няма да е излишно да се запозная с нея“.
   Той нямаше още четиридесет години, но вече имаше дванадесетгодишна дъщеря и двама синове в гимназията. Оженили го бяха рано, още като студент във втори курс, и сега жена му изглеждаше почти два пъти по-възрастна от него. Беше висока, с тъмни вежди, изправена, важна, солидна и както сама се наричаше – мислеща жена. Четеше много, не пишеше в писмата си ъ, наричаше мъжа си не Дмитрий, а Димитрий, а той я смяташе за посредствена, ограничена, неизящна, страхуваше се от нея и не обичаше да стои вкъщи. Започна да ѝ изневерява много отдавна, изневеряваше ѝ често и сигурно затова почти винаги се изказваше лошо за жените и когато пред него говореха за тях, ги наричаше „низша раса!“
   Струваше му се, че има достатъчно горчив опит, за да ги нарича, както си иска, но все пак без „низшата раса“ не можеше да изкара и два дни. В мъжка компания му беше скучно, неловко, беше неразговорлив, сдържан, но когато се намираше сред жени, се чувстваше свободно и знаеше за какво да говори и как да се държи, не му тежеше дори да мълчи с тях. Във външността му, в характера, в цялата му природа имаше нещо привлекателно, неуловимо, което предразполагаше жените към него, привличаше ги; той знаеше това, а и самия него някаква сила го теглеше към тях.
   Многократният опит, всъщност горчивият опит, отдавна го беше научил, че всяка близост, която отначало така приятно разнообразява живота и изглежда мило и невинно приключение, у порядъчните хора, особено у московчаните, които не умеят да рискуват, нерешителни са, неизбежно се превръща в цял проблем, извънредно сложен, и най-накрая положението става тягостно. Но при всяка нова среща с интересна жена този опит се изплъзваше от паметта му, искаше му се да живее и всичко му се струваше толкова просто и забавно.
   И ето, веднъж привечер той се хранеше в парка, а дамата с баретата идеше бавно насам, за да заеме съседната маса. Изразът ѝ, походката, облеклото, прическата му подсказваха, че е от добра среда, омъжена, в Ялта е за пръв път и е сама, че ѝ е скучно тук... В историите за порочността на местните нрави имаше много лъжа, той ги презираше и знаеше, че такива истории се съчиняват в повечето случаи от хора, които сами на драго сърце биха съгрешили, стига да можеха; но когато дамата седна на съседната маса на три крачки от него, той си спомни тия истории за леки победи, за разходки из планината и съблазнителната мисъл за близка мимолетна връзка, за приключение с непозната жена, на която не знаеш името и презимето, изведнъж го завладя...

(Откъсът е по превода на Илиана Владова)

Преводачи Лиляна Минкова, Пенка Кънева
Издателство Фама (2015)

>> Български сонети [ Избрано ]

Комплект от 2 тома

Сонетът е стихотворение, на което му е провървяло, както на никое друго в дългата история на световната поезия.

Неговият неувяхващ живот продължава вече почти осем столетия. Многообразната му, гъвкава, диалектична природа се актуализира както в периоди на разцвет, така и в периоди на упадък на поезията, пък и на обществото.
Двутомното издание с български сонети съдържа произведения на Иван Вазов, Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, Кирил Христов, Дора Габе, Димитър Бояджиев, Теодор Траянов, Николай Лилиев, Атанас Далчев...

Издателство Еквус Арт

Български сонети. Избрано в Pimodo

Деница Дилова >> Дневният живот на нощните пеперуди

Напоследък не гледах на четенето с много добро око...

   Когато разбрах, че работата ми вече не ме интересува и постоях около седмица, без да правя нищо, започнах да си търся оправдание за пред себе си. Например, че бях наследница на човекоподобна маймуна, космата красавица, която по цял ден е висяла на клона и се е пощела. Една прекрасна маймуна на средна възраст, с добри шансове за реализация в стадото. Сладък женски примат, за който ще кандидатстват поне два мъжки екземпляра и моята прародителка ще избере по-силния за чифтосване. Това ще е единственият избор, който ще ѝ се налага да направи. Една маймуна в мир със себе си. Успях да си представя, че аз съм тя, че никой не очаква нищо от мен и не се налага. За миг усетих допир до пълното щастие. После се опомних и видях колко зле се е отнесла еволюцията с мен. Каквото и да изберях, все страдах. Към свежия поток на мисълта, с който се гордеех – моя единствен капитал, – се задаваха тъмни облаци, оформяше се циклон. И щеше да докара много беди на главата ми. Такива като мен ставаха опасни и за околните. Бях класически случай на синдрома на крайното повишение – патологично състояние на служител, който е достигнал нивото на своята служебна некомпетентност. Цялата работа в машината на вестника, който оглавявах, се вършеше от останалите. Ако сега някой ме застреляше, ритъмът на работа с нищо нямаше да се наруши.
   Изпробвах в течение на два дни да посещавам разни събития, без да записвам и да снимам. Всички услужливо се втурваха да ми изпращат прессъобщения и снимки. В днешно време всеки снима, дори чистачката, и всички искат да се видят във вестника. Вече нямаше институция или елементарна фирма без пиар. Тези хора ни изядоха главата. Помощничката ми сортираше материалите и снимките в папка за текущия брой. Дизайнерът нареждаше нещата като пъзели. Не трябваше да съм гений, за да осъзная, че бях абсолютно безполезна.
   Пътят беше един – надолу...

Художник Дамян Дамянов
Издателство Сиела

Sarah Simblet >> Anatomy for the Artist

Inside the human frame

Using superb, specially commissioned photographs of male and female models, together with historical and contempory works of art and her own illustrations, Sarah shows us how to look inside the human frame to map its muscle groups, skeletal strength, balance, poise and grace. Selected drawings superimposed over photographs reveal fascinating relationships between external appearance and internal structure...

– More than 250 specially commissioned photographs and 100 drawings are used to reveal and celebrate the body
– Drawings and photographs interact to illustrate the relationship between the surface appearance of the human form and the complexities of its underlying structure
– Practical drawing lessons explain how to visualise and draw each part of the body
– Ten masterpieces examine world-famous paintings, to explore each artist's attitude, knowledge and use of anatomy

Photographer John Davis

Publisher Dorling Kindersley

Anatomy for the Artist at Pimodo