събота, 26 януари 2013 г.

Джуно Диас >> Краткият чуден живот на Оскар Уао

Една фуку история. Книга с осем лица

„Такова добро писане се случва, ако сме късметлии, веднъж или два пъти на поколение.“ Observer

„Превъзходен, възхитително небрежен и пълен с живот, наситен с остроумие и проницателност. Голямото постижение на Краткият чуден живот на Оскар Уао е умението на Диас да удържи равновесието в интимната история на семейната трагедия на няколко поколения... Минало и настояще остават на фокус в еднаква степен, с еднаква непосредственост, а акробатичната проза на Диас изкусно жонглира с реалностите и не спира да ни омайва.“ The Boston Globе





Владимир Свинтила >> Платото [ Антиутопичен роман ]

"Платото" с персонажи като Надзора и Великия конвой е онова плоско и равно място, където се вие пътят ни - между греха, дявола и смъртта. Път, който писателят безспорно познава

Макар през 60-те години на ХХ век да настъпва кратко „размразяване“ в Източна Европа (1958-1968), всичко се оказва поредната лъжа.
Под егидата на хрушчовизма реформаторите-комунисти предприемат една – уж непримирима – критика и самокритика на сталинизма (това се отнася и за т. нар. „априлско поколение“ у нас!).
Ала в действителност те само подновяват старата марксическа утопия и възкресяват илюзорните блянове на ленинизма за тотална – освен политическа, също „научно-техническа“ и „културна революция“.
Илюзии, в които авторът вече не вярва.



Издателство Кибеа



Иън Крофтън >> Науката без досадните подробности

Цялата чалната наука, за която всъщност не ти трябва да знаеш

Трепери!... когато радиоастрономите прихващат мистериозния сигнал "Уау!" от далечния Космос! Изахкай!... когато математиците извадят число, което е толкова голямо, че не може да се смести в познатата ни вселена. Диви се!... когато смъртоносните лъчи на Архимед унищожават кораби преди повече от 2 000 години! Смей се!... когато разсеяният Айзък Нютън сварява часовника си, следейки за времето по яйцето! Нека ти се повдигне!... когато съветски хирурзи присаждат глава на пале върху раменете на вече възрастно голямо куче! Впечатли се!... от вкуса на малини в центъра на Млечния път! Удиви приятелите си!... с истории за прескочени секунди, светещи бради, летящи монаси, маймуни, които си чистят зъбите, намигващи трупове, древни парни машини, радиоактивни свещи, кал за ядене и много, много още...

Издателство Сиела



петък, 25 януари 2013 г.

Владимир Висоцки >> Поезия

Нови преводи на 70 стихотворения на Владимир Висоцки

Пиратска

На борда - бунт. След снощните гуляи
започна бой - за златото - клане!
Обесиха уж двама негодяи.
Но още двама трябваше поне!

Хванете бързо вятъра в платната!
Успехът - мит е! Всеки кораб - враг!
Сами избрахме шанса на пирата,
и вярата - във тоя черен флаг.

От борд до борд - кълбо от кръв и хора,
забравени са пирове - и чест!
И всичко подивя на тоя кораб,
и всеки ножа си извади днес.

И ето двама сочат капитана:
"Вържете го!" - от ада нямат страх!
Но вчерашната плячка в океана
изхвърли капитана със замах.

Като покров ни скри вълната горда,
ръката пусна гърлото - и спря. . .
Изхвърляй всичко с дъх на кръв зад борда!
И вярвайте - цената е добра!

Хванете бързо вятъра в платната!
Успехът - мит е! Всеки кораб - враг!
Сами избрахме шанса на пирата,
и вярата - във тоя черен флаг.

Издателство Абагар

Владимир Висоцки - 70 нови превода в Хеликон


Вирджиния Улф >> Госпожа Далауей

Животът на съзнанието - умело използвайки вътрешния монолог, който следва движението на мисълта във времето, Вирджиния Улф изплита блестяща психологическа проза, която и днес се смята за ненадмината като художествено въздействие

Госпожа Далауей каза, че сама ще отиде за цветята. Защото Луси си имаше друга работа. Трябваше да се свалят вратите от пантите; щяха да идват от фирмата „Ръмпълмейър“. Пък и, помисли си Клариса Далауей, какво утро – свежо, сякаш отредено за детски игри на морския бряг.
Колко забавно! Сякаш се гмурваш! Усещането й бе познато от Бъртън, когато с леко изскърцване на пантите, което още отекваше в ушите й, тя разтваряше широко остъклените врати към градината и се гмурваше във въздуха навън. Колко свеж, колко спокоен, по-безветрен и от този сега бе въздухът в ранна утрин; като плисъка на вълна; като целувката на вълна; хладен, пронизващ и все пак (за едно осемнайсетгодишно момиче, каквото бе тя по онова време) тържествен, внушаващ чувството, каквото изпитваше тя, застанала на прага на отворената врата, че предстои да се случи нещо; наблюдаваше цветята, дърветата, над които се извиваше дим, враните, които се издигаха, падаха; стоеше и наблюдаваше, докато веднъж Питър Уолш попита: „Мечтание сред зеленчуците?“ – така ли беше? – „Лично аз предпочитам хората пред карфиола“ – така ли беше? Вероятно го е казал някоя сутрин, когато тя е излязла на терасата след закуска – Питър Уолш. Той би трябвало скоро да се завърне от Индия – през юни или през юли, забравила е точно кога, защото писмата му са ужасно скучни; човек помни думите му; очите му, джобното ножче, усмивката, цупенето и, колкото и да е странно, след като милион неща са изчезнали безвъзвратно, някои негови изрази като тези за карфиола...

Издателство Колибри



У. Съмърсет Моъм >> Младата романтичка

Писането на разкази е истинското призвание на Моъм и някои от неговите творби в този жанр с право се нареждат измежду най-доброто в изящната словесност. Антъни Бърджис

По единодушното мнение на критиката разказите на Съмърсет Моъм са връхна точка в творчеството му.
Независимо дали описва лондонското висше общество, лекомислените парижки нрави, романтиката на Севиля или екзотични места като островите на Южния Пасифик и британските колонии в Азия, Моъм разказва вълнуващи истории за любов, изневяра, страсти и предразсъдъци, в които проявява присъщото си иронично отношение към човешката природа.
Включените в настоящия том разкази излизат за първи път на български.

Издателство Фама



Робърт Бърнс >> В цъфналата ръж

Двуезично издание, припомнящо ни стиховете на “истинският поет в ентусиазма на страстта”

— Кой хлопа в този късен час?
— Аз хлопам — каза Финдли.
— Върви си! Всички спят у нас!
— Не всички! — каза Финдли.

— Не зная как си се решил…
— Реших се — каза Финдли.
— Ти май си нещо наумил.
— Май нещо — каза Финдли.

— При тебе ако дойда вън…
— Ела де! — каза Финдли.
— Нощта ще минеме без сън.
— Ще минем! — каза Финдли.

— При мен да дойдеш, току-виж…
— Да дойда? — каза Финдли.
— До утре ти ще престоиш.
— До утре! — каза Финдли.

— Веднъж да минеш моя праг…
— Да мина! — каза Финдли.
— И утре, знам, ще тропаш пак.
— Ще тропам! — каза Финдли.

— Ще ти отворя, ала чуй…
— Отваряй!… — каза Финдли.
— Ни дума някому за туй.
— Ни дума! — каза Финдли.

Издателство Дамян Яков

В цъфналата ръж в Хеликон


четвъртък, 24 януари 2013 г.

Николо Макиавели >> За властта и човека

Монархията лесно се изражда в тирания, аристократическото управление - в олигархия, а демократичното - в произвол. Николо Макиавели

На един владетел никога не липсват законни причини да се обоснове, когато не удържи на думата си.

Който има добри войски, винаги има добри съюзници.

Властта лесно намира титлите, но титлите не дават власт.

В политиката изборът рядко е между доброто и злото, а между злото и по-малкото зло.

Да управляваш, означава да поставиш поданиците си в невъзможност да ти навредят и дори да се замислят за това.

Издателство Фама



Колектив >> Българска семейно-родова лексика. Енциклопедичен речник

Материалите за този речник са събирани в продължение на повече от 50 години по различни проекти (програми) и от изследвачи с различна подготовка и квалификация – научни работници (езиковеди, етнографи), учители, студенти, културни дейци от читалища и местни или регионални музеи и др. Към сбирката сега се добавят и материали, ексцерпирани от речници и диалектоложки и етнографски изследавния

Нъм|ери Й|анка х|ора задр|ужни:
св|екър, свик|ърва, д|евикь д|евиръъ,
с|едим и|търви, ч|етири з|ълви...
(нар. пес.)


Стани ми, стани девойче, свекърва огън
накладе, зълвите куки сметоха, девер ти
дукян отвори...
(нар. пес.)

Селска рода стои от стопан, стопанка,
татко, майка ... деда, баба, кум, кума,
кумашин, кумашинка.
(Е. Каранов, по РРДД 223)

Автори: Христо Холиолчев; Максим Младенов; Лилия Радева

Издателство Изток-Запад



Дейвид Мичъл >> Хилядите есени на Якоб де Зут

Империя, която се е затворила за света за век и половина. Никой неин поданик не може да излезе извън пределите й, чужденците не се допускат, религиите им са забранени, а на идеите им се гледа с подозрение. Държавата е Япония...

   – Как иначе – горещи се Даниел Сниткър – да получи човек справедливо възнаграждение за ежедневните унижения, на които ни подлагат тия дръпнатооки пиявици. “Като не плащаш на слугата, той сам си плаща”, казват испанците, и дявол да го вземе, поне в това са прави. Защо сте толкова сигурни, че след пет години компанията още ще съществува, за да ни плати? Амстердам е на колене; корабостроителниците ни са празни, манифактурите – замлъкнали; житниците ни – плячкосани; Хага е сцена на подскачащи марионетки, дърпани от Париж; пруските чакали и австрийските вълци се хилят по границите ни; бога ми, от лова на птички при Кампердаун насам останахме морска нация без флота. Британците превзеха Добра надежда, Коромандел и Цейлон без едно цуни-ми-задника и че Ява е следващата тлъста коледна гъска, е ясно като бял ден! Без неутрални задници като този – презрително свива устни и кимва към капитан Лейси, - майчице, как ще гладува Батавия. В такива времена, Форстенбос, единствената гаранция на човека е продаваемата стока в склада. Иначе защо, за бога, сте тук?
   Старият фенер с китова мас се поклаща и пращи…

Издателство Прозорец



сряда, 23 януари 2013 г.

Александър Въчков >> Балканската война 1912-1913

Илюстрована хроника, представяща една различна история на Балканската война – човешка и правдива; визуален разказ за ентусиазма, мащабните битки и величавите победи на българската армия

За личностите, осъществили безпримерния подвиг да се изправят срещу една световна империя, техен доскорошен поробител, за тъжната статистика на смъртта... Защото величието на саможертвата се разбира най-силно, когато погледнеш в очите на нейните съзидатели...

– Подготовка на войната
– Мобилизация
– Бойни действия
– Българската войска
– Съюзници и противници
– Резултати от войната
– Повече от 600 уникални фотографии

Издателство Световна библиотека София



Иван Динков >> Навътре в камъка

„горчивото пространство от талант” Светлозар Игов

Какво са България и българите за него: "страна, в която винаги е имало мъжко месо за враните", но и "един народ подхвърля кости и гарвани опитомява"; "мой скептичен, мой лъган, мой достоен народ", но и "Господи, който си вечен, този народ е обречен"; "Проклет да бъде моят стих! С народа си се разродих!", но и "Страна, в която се родих, проклета да си в моя стих"; "народ - измислен, друг път - реален, на глас прочетен, но неразлистен, веднъж прехвален, друг път прежален - по тъмно ходи и тъмно мисли", но и "в надеждите му за България с цафара свири всяка вечер и пее българският стих". Отношение, което учените хора ще определят като амбивалентно, а самият той като "представа за родината, напръскана по веждите с катран".

Всъщност - този канон е зададен от Ботев с неговото "Отечество мило любя, неговия завет пазя, но себе си, брате, губя, тия глупци като мразя". Това е формулата на трагичното наше родолюбие: "Отечество, плюс "но"! Иван Динков не се подмазва на народа си - той на жените не се подмазва, дори в "Признания пред Белла Цонева", та на нас ли... Владимир Янев

Издателство Жанет-45



Стендал >> Червено и черно

„Великата трагедия на Жулиен Сорел е, че твърде дълго трябва да носи над белите лебедови криле, над извитата царствена шия, устремена към небето като у древните статуи на Аполон, клоунските пера на патица, да плува сред блатата, да кълве нечистотии и да произнася свещени текстове на латински език.“ Ефрем Каранфилов

   Градчето Вериер може да мине за едно от най-красивите във Франш-Конте. Белите му къщи с островърхи стрехи, покрити с червени керемиди, се нижат по склона на един хълм, дето китки от могъщи кестени бележат и най-малките извивки. На няколкостотин стъпки под укрепленията му, някога построени от испанците, а сега превърнати в руини, тече Ду.
   Висока планина, едно разклонение на Юра, засланя Вериер откъм север. Назъбените върхове на Вера се покриват със сняг още с първите октомврийски студове. От планината се спуща един поток, прекосява Вериер, преди да се влее в Ду, и движи голям брой дъскорезници; тази проста промишленост дава поминък на мнозинството от жителите, които са по-скоро селяни, отколкото граждани. Ала не с тези дъскорезници се е замогнало градчето. На фабриките за щампосани или както ги наричат мюлузки платове се дължи общото благосъстояние, което след падането на Наполеон е позволило да се възобновят фасадите на, кажи-речи, всички къщи във Вериер.
   Едва влязъл в града, оглушава те грохотът на една боботеща и страхотна на вид машина. Повдигани от едно колело, което водата на потока върти, двадесет тежки чука падат с трясък, от който настилката на улицата се тресе. Всеки един от тези чукове произвежда всекидневно по не знам колко хиляди гвоздея. Млади, свежи и красиви девойки подлагат под ударите на огромните чукове късчета желязо, които тозчас се превръщат в гвоздеи. Тази работа, толкова груба наглед, е едно от онези неща, които най-много учудват пътешественика, проникнал за пръв път в планините, които отделят Франция от Швейцария. Ако, когато влиза във Вериер, пътешественикът запита чия е тази хубава фабрика за гвоздеи, която оглушава възлизащите по главната улица хора, ще му отговорят провлечено: „Хе, че тя е на господин кмета!“

Издателство Захарий Стоянов

Червено и черно в Хеликон


вторник, 22 януари 2013 г.

Фридрих Вайсенщайнер >> Жените на гениите

Жените в сянка до Волфганг Амадеус Моцарт, Йохан Волганг фон Гьоте, Рихард Вагнер, Алберт Айнщайн, Густав Малер и Томас Ман

Шестте жени произлизат от най-разнообразни социални среди и се различават по своя интелект, образование, характер, темперамент, способност за съпреживяване и светоглед, но си приличат по едно: всяка е живяла за кратко или по-задълго в сянката на гений и така се е лишила от собствен живот. Те са оставили на заден план личните си желания и потребности, съзирайки житейската си мисия да служат на делото на своя съпруг - нерядко до пълно себеотричане. Не една от тях се е отказала от творческа или научна кариера. Тези жени са играли наложената или самоналожена роля с търпение, примирение със съдбата, всеотдайност, придружена с неуморни грижи...

Издателство Рива



Аугуст Стриндберг >> Червеният салон

В "Червеният салон" Стриндберг рисува широко епическо платно на живота в страната си, изправена пред сложен и преломен момент в своята история

Действието на този "стокхолмски роман" е фокусирано в 70-те години на XIX век, когато динамиката и необратимостта на редица социално-политически и културни процеси пораждали специфична атмосфера, пресъздадена от Аугуст Стриндберг с голяма художествена сила, с хумор, преминаващ в сарказъм, но и с лиризъм, с убеденост, че изправена пред изпитанието на повратни промени, Швеция ще се приобщи към Европа и към света, вече навлязъл в нова и вълнуваща фаза на своето развитие.



Издателство Хемус груп



Готхолд Ефраим Лесинг >> Ернст & Фалк. Масонски разговори

"И най-бавният човек, който не губи от поглед своята цел, все пак се движи по-бързо от оня, който блуждае без цел." Лесинг

Първите три разговора разкриват същността на Братството на свободните зидари и обясняват тайните на свещения съюз. Разговорите са между свободен зидар и непосветен в тайните...
При осмислянето на четвъртия и петия разговор става ясно защо тогавашните зидари са се застъпвали Лесинг да не дава гласност и да не публикува текстовете. В тези разговори между отдавна посветен майстор и млад зидар Лесинг показва една нова светлина и нов вариант на тълкуване на свободното зидарство. Той извежда историческите основи на понятието "Зидарство" от Кръглата маса на крал Артур, взема отношение за връзката между зидарството и тамплиерството, номинира майстора и основателя на "Кралското общество" Кристофър Рен за основоположник на модерното зидарство.

Издателство Абагар



понеделник, 21 януари 2013 г.

Йордан Радичков >> Пътеписи

Два от най-интересните пътеписи на Радичков – "Неосветените дворове" и "Малка северна сага". В първия той ни отвежда в потайностите на необятния Сибир, а във втория – в привлекателната и непозната за нас Скандинавия

"Криво-ляво ние завършихме сибирския поход. Думите клечат сега около мене с побити крака, почиват си и примигват на светлината. Също, както човек примигва, за да пропусне светлината в очите си или да изстиска от тях светлина. Благодаря ви, думи мои, благодаря ви и ви целувам всичките по муцуните."

"Швеция е каменна страна. Тя лежи върху гранитна основа. Времето търпеливо е събирало земя и звезден прах, за да покрие с тънко дюшече гранитите. И в тоя тънък пласт са поникнали треви, подир тревите дошли храстите, подир храстите големите дървета пуснали корени, диви зверове се завъдили в горите, птици прелетели, за да гнездят в дърветата. Много векове се търкулнали безшумно по гранитите на шведската земя и много труд са вложили стихиите, докато оформят полята и горите на тая северна красавица."

Издателство Анубис

Пътеписи в Хеликон

Пътеписи в Books.bg

Джордж Оруел >> Още въздух

В тази книга неговият ироничен хумор е по-завладяващ отвсякога. Observer

"Ще преувелича, ако кажа, че войната превърна хората в интелектуалци, но временно ги превърна в нихилисти. Хора, които при нормални обстоятелства биха преминали през живота, проявявайки склонност да мислят сами колкото пудинг с лой, се настройваха болшевишки единствено по силата на самата война. Какъв ли щях да бъда сега, ако не беше войната? Не знам, но щях да съм различен. Ако не те убие, войната те кара да се замислиш. След цялата тази идиотска бъркотия не можеш повече да възприемаш обществото като нещо вечно и несъмнено, като пирамидите. Вече знаеш, че просто е пълна каша."



Издателство Фама

Още въздух в Хеликон

Още въздух в Books.bg

Любен Каравелов >> Мамино детенце

Белетристичните произведения на Любен Каравелов, редове от биографията и статии от Георги Бакалов, П. Зарев и П. Анчев

Който не е видял новосадската лития, който не е прочел Максима Изповедника, който не е ходил в Бачковския манастир, който не е ял „шкембе-чорбасъ“ в Цариград, който не е живял у мадам Клайн в Болград и който не е пил казанлъшка гюлова ракия, – той нищо не знае, от нищо не отбира. Ах ти, моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийко! В твоите алкохолни искрици се скриват стотина тома из най-знаменитите епохи на българската история, които са пълни с хиляди велики с славни подвизи, с Димостеновски красноречия, Aтиловски походи, с Ватерловски сражения и пр. и пр. Който те е пил веднаж, той никога не може да те заборави, а който те попива честичко, той оставя в българската история по няколко извънредно важни психологически революции. И аз съм те пил някога си, и аз съм се наслаждавал от твоя аромат, и аз съм имал удоволствие да изпитам твоята приятност… Ох, вярваш ли, и до тая минута помня твоите животворящи сили и твоето нравствено и физическо значение. Когато те пият смъртните богове, то усещат такава забележителна приятност, каквато не усеща даже и онзи, когото гладят вечер преди да заспи по петите, нито пък онзи, комуто Господ Бог е помогнал да получи наследство от непредвидена страна. А каква е твоята бистрота, каква е твоята белота! Сребро, брилянт, сълза, капка от роса, хрустал, който виси в черкова на полиелеите… Вземете билюрова чаша, измиите я добре, налейте я до половина с тая божествена влажност, закрийте с два пръста лявото си око и погледнете в нея с дясното… Охо-хо-хо, сълза, да я вземе дявол! Разбира се, че ако всичкото това да не би било доложителна математическа истина, то казанлъчени не би били казанлъчени, а били би… например сопотненци или калоферци, а галоган-бейовците не би могли да наторят с имената си всемирната история. Тъй е то! А Захара е седнала, та ни се гордее със своите милинки, Ени Захара – със своите саралии, Пловдив – със своите кокони и с киселото мляко на арапина при шадраванът, Търново – със своите ханове и с „Малтичкината песен“, Габрово – със своите похлупци и с каменния мост, Едрине – със своята халва и със своето народолюбие, Цариград – със своя рахат-локум, Станимака – със своето калугерско произхождение, Ахело-Бургас, – със своята солена риба, Русчук – своите калдаръми и Краставо село – със своите тикви! Смешни градове, смешни граждани! Ако не е възможно да сравняваме Париж с Женева и Лондон с Оряхово, то не е възможно да сравняваме и Казанлък с… с какво и с кого би вие желали? – да речем с Дъбене...

Издателство Захарий Стоянов

Мамино детенце в Хеликон


неделя, 20 януари 2013 г.

Борислав Гаврилов >> История на новото време. Курс лекции

Лекционният курс обхваща основните теми в периода на Новото време - от началото на XVI в. до края на Първата световна война

Авторът се е стремил да разработи тематиката, свързана с този огромен период, от гледна точка на наративния подход - разказвайки в хронологическа последователност историята на Модерната епоха.
Тематичният подход, който е може би по-ефектен, предполага известно предварително познаване на същностни факти, събития и личности и поради това би бил неуместен за основен лекционен курс.
Казвайки това, авторът се чувства длъжен да увери своите бъдещи читатели, че темите са разработени въз основа на нова и разнообразна литература.


Издателство УИ Св. Климент Охридски