събота, 23 март 2013 г.

>> Либертарианството. Класически и съвременни есета от Лао Дзъ до Милтън Фридман

Либертарианците трябва да продължат да защитават свободата от нападения от всички страни...

Либертарианството е най-често разглеждано като философия на икономическата свобода, но истинските му исторически корени се уповават най-много на идеята за религиозна толерантност. Тези идеи намират добра почва в плуралистичния Запад и спомагат за схващането на държавата като орган с ограничена власт.

Но борбата за свобода и справедливост никога не спира. Ние сме преодолели деспотизма, робството, феодализма и абсолютната монархия в по-голямата част от света. Скоро преодоляхме и националсоциализма, съветския комунизъм и апартейда. Но все пак възникват нови идеологии за властта. В по-голямата част от ислямския свят се поддържат движения, които са нова версия на теокрация. В развитите страни социално-демократичните държави може да са икономически нестабилни, но остават политически силни. И в твърде голяма част от Европа колебливата икономика доведе до възраждането на национализма, изолационизма, ксенофобията и антисемитизма.

Издателство Абагар



Петър Стефанов >> Българска детска литература ХХ век

За българската детска литература от времето на Българското възраждане, през златното време на 20-те и 30-те години до съвременната класическа приказна и неприказна проза

"Българска детска литература ХХ век" убедително доказва, че литературата за деца далеч не е само обслужващ възпитателни или образователни цели сателит на "високата" класика. Нейните ценности са не само национални, но и универсални. Животът, мирът, хуманизмът, свободата, сигурността, разумът, справедливостта, нравствеността, солидарността, толерантността са "царството на ценностите", неделими и универсални общочовешки ценности, които българската литература за деца в най-високите си образци не само ревностно защитава като своя кауза, но и досътворява.

Издателство Абагар




петък, 22 март 2013 г.

Петър Щабеков >> За музикалното изкуство

Изданието се опитва да събере най-ценното от публицистичната дейност на Петър Щабеков, обхващаща един дълъг период - от началото на 60-те години до неговата смърт през януари 1984 година

По-възрастното поколение музиканти и любители на музиката помнят Петър Щабеков като еталон за пианист акомпанятор, основоположник на единственото в продължение на 25 години камерно вокално-клавирно дуо Барева-Щабеков, изнесло стотици концерти в България и чужбина и пропагандирало активно музиката за глас и пиано.

Невписващ се в тогавашната конюнктура, той нямаше нито титла доцент, нито професор, но неговите дълбоки познания в областта на музиката респектират със своята многопосочност. Той беше търсен съветник на свои колеги и приятели, които истински оценяваха неговата ерудираност и култура. Ростислав Йовчев


Издателство Ars Sofia



Захари Златев >> Една прекрасна легенда за Авитохол

„Авитохол: живя триста години. Родът му беше Дуло. Годината му – ДИЛОМ ТВИРЕМ“

Преди около двадесет години една интересна легенда е открита в литовски архиви, в която се твърди, че:

… така също и князът мизийски или български
бил откърмен от сърна...


Но какво общо има тази новооткрита легенда с Авитохол? На пръв поглед няма никаква връзка. Оказва се обаче, че някаква връзка може въпреки всичко да се намери. За да се установи връзката между легендата за сърната и първия владетел от династията Дуло, е нужно да се използват думи от някои източноирански езици. С помощта на тези езици е възможно да се удостовери, че ави най-вероятно означава сърна и че името на Авитохол може да се тълкува като син на сърната.
Тъй като заедно с упоменаването на Авитохол в списъка на древните български владетели недвусмислено се декларира, че е живял легендарно дълъг живот и освен това самото име е тясно свързано с една друга легенда, съвършено ясно е, че и целият живот на тази забележителна личност е легенда – една прекрасна и изпълнена с много ярки събития легенда за един мъдър и смел владетел на България...

Издателство Труд



Йохан Волфганг Гьоте >> Фауст

Гьоте със своя "Фауст" е казал такива големи, такива дълбоки, такива страшни, такива дивни неща - и на света, и на себе си. Александър Балабанов

“В началото бе Словото.” Това
начало още с първите слова
ме затруднява. Словото ценя,
но не дотам, и ще го заменя,
подскаже ли ми друго някой дух.
Например с “Мисълта”. Добро на слух,
но нека не избързваме с перото
и дообмислим думата, защото
не може мисъл нещо да създава.
Дали да сложим “Силата” тогава?
“В началото бе Силата.” Дори
и тука нещо ми подсказва: “Спри!”
Духът ми шепне друга дума: “Дело.”
Разбира се! И ето, пиша смело,
уверен и с нетрепваща ръка:
”В началото бе Делото.”...

Издателство Захарий Стоянов

Фауст в Хеликон

Фауст в Books.bg

четвъртък, 21 март 2013 г.

Рангел Вълчанов >> Хем съм сам, хем няма никой

Всеки ред от чуждите книги ми доказват липсата на познание, но от друга страна тая моя книга подозира ли тя, ако е много умна, какво лично аз знам и какво не знам... и тогава от къде това нейно нахалство, надраскано върху личните ѝ бели листи. Рангел Вълчанов

   Важно според мен е, че моето лице „Аз" е родено в село Кривина находящо се на 15 км източно от София, до самия околовръстен път, почти до пистата на летището. Над моята Кривина през последните 60-70 години денонощно на опасна височина с трясък прелитат гражданите на Европа и Света. Ня­колко поколения, макар и оглушели от децибелите на прелитащата цивилизация, все пак оживяхме, но макар и глухи, за целта се навеждахме и прегърбени като буквата „Г", се спасявахме от спуснатите самолетни колесари, гордо, с келнерска чупка в кръста, винаги готови да поемем бакшишите.
   Макар и прегърбен, успях сериозно да се отдалеча от рож­дената си дата и няма как, съдбата ме затрупа с много боклуци, камара баластра от излишни срещи и навалица, идиотски по­знанства задръстиха паметта ми, объркаха я и вече не съм сигурен дали не се озовах в зоната на големите гаснещи илюзии, в зоната на здрача. Макар че в „зоната" понякога наставаше голям смях и веселба - всеки подминава другия и никой не те пита за нищо, не те забелязва, не те бръсне за слива, - но така е от вечни времена: „Хем си сам, хем няма никой!" ако изключим навлеците от топлофикация и енергоснабдяване. Може би затова, малко паникьосан, посегнах към чезнещата памет, дано в нея открия някаква надежда, да намеря верния приятел и спа­сител. Дано тя да ми протегне ръка, да разсее съмненията: дали тоя тук съм „аз", или ония отсреща пак съм „аз", или както по­вечето хора живеем с автобиографията и биографията си като призраци, облечени в един и същ костюм...

Издателство Сиела



Мишима Юкио >> Галопиращи коне

В Галопиращи коне Мишима брилянтно проследява конфликтите на времето; природата и сезоните са обвързани с дълбока символика, а кодовете на японската традиционна култура и религия са умело вплетени в тъканта на романа...

1932 година. Хонда е вече съдия, подчинен на принудите на кариерата и брака. Убеден е, че безвременната смърт на най-добрия му приятел Кийоаки е обезсмислила и собствения му живот.
На турнир по кендо, където е отишъл служебно, Хонда е завладян от представянето на един млад боец, в когото разпознава преродения си приятел. Но възторгът му скоро се превръща в смут, тъй като младият Исао се оказва фанатик, запленен от самурайския морал на епохата Мейджи, който е убеден, че капитализмът е отговорен за деградацията на модерна Япония.
Момчето се увлича в безразсъдно рискована акция, замислена на практика като самоубийство, чиято цел е да бъдат екзекутирани представители на финансовия елит на страната. Заговорът е разкрит поради предателство...

Издателство Летера



Джон Фаулз >> Абаносовата кула

Изданието включва новелите "Абаносовата кула", "Едуик", "Горкият Коко", "Загадката" и "Облакът"

   Посред моравата се издигаше каталпа, окастрена като грамадна зелена гъба; в сянката ѝ се мъдреха, сякаш унесени в разговор, градинска маса и три плетени стола. Зад тях, обгърнати от зноя, две голи момичета лежаха на тревата едно до друго. Оттатъшното, полускрито, бе по гръб, сякаш заспало. Отсамното лежеше по корем, с брадичка, подпряна на ръцете, и четеше книга. На главата имаше широкопола сламена шапка, горната част обвита с тъмночервено парче плат. И двете тела бяха съвсем кафяви, равномерно кафяви, и явно нямаха понятие, че на трийсетина метра от тях в сенчестото антре стои непознат.
   Не разбираше как не бяха чули колата му в горската тишина. Но той наистина бе изпреварил часа „за чая“, който сам бе предложил в писмото си; а може би на вратата имаше все пак някакъв звънец или прислужник, който да го чуе. За няколко мига Дейвид запамети топлите тонове на двете лениви женски фигури, зеленото на чадъра каталпа и зеленото на тревата, тъмнокарминеното на шапката, розовата стена отвъд със старите плодни дръвчета, подпрени с колове. После се обърна и тръгна обратно към главния вход по-скоро развеселен, отколкото смутен. Помисли пак за Бет: как би се възхитила на това гмуркане в легендата...
   Порочният стар фавън и неговите прочути следобеди. Там, дето беше нахълтал в началото, веднага съзря онова, което в любопитството си бе пропуснал. На каменния под, зад една от страничните греди на вратата, се мъдреше пиринчен звънец с дръжка. Вдигна го и го разклати – прииска му се да не го бе сторвал: резкият училищен звън враждебно нахлу в смълчаната къща, в озарения ѝ от слънцето покой. Нищо не се случи; отгоре не се чуха никакви стъпки, не се отвори и никаква врата в дъното на дългото помещение, където бе застанал...

Издателство Сиела



сряда, 20 март 2013 г.

Чарлс Буковски >> Тежко без музика

Разказите на Буковски са като живота му - ярки, ужасно смешни, улично-ангелски и тъжни...

„Хвърлих се в обятията на своя личен бог: ПРОСТОТАТА. Колкото по-стегнато и кратко пише човек, толкова по-малка е опасността да сбърка или да излъже. Една от проявите на гения е да изрази дълбоки неща по простичък начин. Думите бяха куршуми, думите бяха лъчи, думите проникваха през гибел и обреченост.”
Основно обучение, Чарлс Буковски



Издателство Прозорец



Питър Уотс >> Слепоглед

„Слепоглед“ е страхотно произведение на новата твърда фантастика, сериозен научнофантастичен роман, от който няма да можете да се откъснете и който ще ви бомбардира с идеи; те ще ви обсебят, щом веднъж проправят заразния си път в малкия ви мозък! SFRevu

   Историята не започна там, сред звездите. Не започна с криволячовците, нито с „Роршах“, нито пък с Биг Бен или „Тезей“, или с вампирите. Мнозина биха предположили, че началото са сложили Светулките, но ще сбъркат. Всичко това доведе до края.
   За мен историята започна с Робърт Паглино.
   Моят най-добър и единствен приятел, когато бях на осем.
   И двамата отблъснати от останалите деца, ние си другарувахме, сближавани от сходно нещастие. Моето беше плод на проблем по време на вътреутробното развитие. Неговото – вродено: неконтролиран генотип, водещ до късогледство, акне и (както се оказа по-късно) податливост на наркотици. Родителите му така и не го бяха оптимизирали. Малцината двайстовековски реликви, които все още вярваха в Бог, подкрепяха и мнението, че не бива да се опитваме да подобряваме Неговите ръкоделия. Тъй че, макар и да бе могло да поправят и двама ни, само единият всъщност премина ремонт...

Издателство Изток-Запад

Слепоглед в Хеликон

Слепоглед в Books.bg

Владимир Зарев >> Битието

„Битието” на видинския род Вълчеви започва в далечната 1890 година и проследява драматичните събития от следосвобожденската епоха, през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война до Девети септември 1944 година...

   Той беше грешен, добър и жесток човек, с кървава тайна в младостта си и порочни старини. Все още ходеше при циганите, носеше им вино и дребни монети, а те го веселяха с кларнетите си, циганките сядаха в скута му, разрошваха копринените му мустаци, в жегата му вееха с фустите си и изчакваха да ги погали между гърдите или по задника с някоя петолевка.
   Имаше и една влахинка, вдовица, с руси слабини, която вечерно време му отваряше портата на обеднялата си къща, опитваше от старческата му немощ и го тровеше с напомадената си кожа. Понякога той се напиваше или играеше на зарове по кръчмите, но ходеше редовно на църква, просълзяваше се по време на литургия и докато вземаше комка от отец Анисий, побелялата му коса потрепваше.
   Беше голям мъж с тежък живот и с тежка ръка, обичаше Бога и хората повече от себе си, ала постъпваше само според своя ум и своята съвест, създадени сякаш от целувката на Юда с някои милозлив ангел. Тя му прощаваше със същата упоритост, с която той грешеше, защото имаше от него стъклен гердан, пет деца и още толкова басмени рокли.
   Беше я укротил още първите години след сватбата им, вечер я намираше между чергите, с които се завиваха, покриваше я с ласки, но най-вече с насилие, а сетне бълнуванията му я стряскаха – „Ще те съсека – викаше той някому, – малък е тоя свят, няма място и за двама ни в него…”...

Издателство Сиела

Битието в Хеликон

Битието в Books.bg

понеделник, 18 март 2013 г.

Луис Сакър >> Съкровището от Зеленото езеро

Всъщност, насред пустинята няма никакво езеро. Имало е, но преди повече от сто години. Сега от него е останало само сухото, равно дъно, в което Станли и другите лагерници неуморно копаят дупки...

   - Така, аз съм Шефа. Ше-фа, набий си го хубаво в главата. За теб съм господин Шефа, ясно ли е?
   Станли се поколеба. Не му се вярваше "Шефа" да е име. А и как трябваше да се обръща към него, с "господин Шефа" или с "господин шефе?".
   - Ъъъ, да, господин Шефа – смутолеви той.
   - Това тук не е лагер за момичета – заяви господин Шефа.
   След това господин Шефа го накара да се съблече и го претърси да не би да крие нещо. После му даде хавлия и два ката дрехи: два оранжеви работни гащеризона с дълги ръкави, две оранжеви тениски и два чифта жълтеникави чорапи. На Станли му се струваше, че чорапите първоначално са били бели, а с времето са потъмнели.
   Получи също така и едни бели кецове, оранжева шапка и пластмасова манерка, която за съжаление беше празна. Отзад на шапката беше пришито парче плат, което да закрива врата.
   Станли се преоблече. Дрехите ухаеха на прах за пране.
   Господин Шефа му обясни, че единият кат дрехи е за работа, а вторият ще носи, когато си почива. След три дни щели да вземат работните му дрехи за пране и да му дадат нови. Тогава другите ставали за работа, а чистите щял да носи, докато си почива.
   - Всеки ден, включително събота и неделя, ще изкопаваш по една дупка. Тя трябва да е дълбока метър и половина и също толкова широка. Мярка ти е лопатата, дупката трябва да е дълбока и широка колкото нея. Закуската е в четири и половина...

Издателство Millenium



Станислава Чуринскиене >> Инцидент

"Тъжно е, че трябва почти да умреш, за да се промениш..."

Една история с класическата структура на детективски роман. С една разлика – престъпление няма, поне не в обичайния смисъл на понятието. Един мъж хвърля на една жена ключовете от общия им дом заявявайки, че не иска да я види никога повече. И изчезва. Поведението му е толкова нетипично за него, че вместо да се разгневи, жената се впуска да го търси. След като го намира, в продължение на повече от година се разбулват пластове от тайни и неизговорени неща, които никой от нас не би искал да открие за любимите си хора. В хода на историята, мъжът и жената многократно сменят позицията на насилник и жертва, докато стане ясно, че това са просто роли, а не непроменим житейски избор. Точно, когато читателят си мисли, че е стигнал до дъното на мрачната история за един уж случаен инцидент между двама души, следва финален обрат, който отново повдига въпроса кой всъщност е „престъпникът“.

Издателство Жанет 45

Инцидент в Хеликон

Инцидент в Books.bg

Кен Фолет >> Трилогия XX век. Книга 2: Зимата на света

Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва. Уошингтън Поуст

„Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ – петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения.
Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби...

Издателство Артлайн Студиос



неделя, 17 март 2013 г.

Ървин Д. Ялом >> Когато Ницше плака

Кой е болен? Кой е отчаян? Кой е ученикът и кой – учителят? Кой кого лекува?

Ето я и нея! Жената, която се спускаше по „Рива дел Карбон“ и се насочваше към кафенето. Само тя би могла да напише подобна бележка – такава внушителна жена, висока и стройна, увита в кожа, която крачеше към него наперено и устремено през лабиринта от разположени нагъсто маси. И докато се приближаваше, Бройер забеляза, че е млада, може би дори по-млада и от Берта. Вероятно още ученичка. А какво властно присъствие, наистина необикновено! То можеше да я отведе далеч!
Лу Саломе продължаваше да върви към него без следа от колебание. Откъде беше толкова уверена, че това е той? Лявата му ръка приглади набързо червеникавата остра брада, за да премахне всяка следа от закуска по нея. Дясната издърпа долния край на черното му сако, изглаждайки гънките около тила му. Когато стигна само на няколко крачки от него, жената спря за миг и го прониза с дръзкия си поглед.
Внезапно вътрешният глас на Бройер спря да бъбри. Сега гледането не изискваше концентрация. Сега ретината и мозъкът му си съдействаха идеално, позволявайки образът на Лу Саломе да се излее свободно в съзнанието му. Тази жена притежаваше необикновена красота: властно чело, изваяна волева брадичка, будни сини очи, плътни и чувствени устни и платиненоруса коса, събрана небрежно на висок кок, който откриваше ушите и изящната й дълга шия. С особено удоволствие Бройер забеляза няколко изплъзнали се от кока кичури коса, които стърчаха своеволно във всички посоки.
Още три крачки и бе до масата....

Издателство Колибри



Кен Фолет >> Трилогия XX век. Книга 1: Крахът на титаните

Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият...

Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка...
В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият – в кървавите джунгли на тихоокеанските острови...
Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма...
Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти...
В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война...

Издателство Артлайн Студиос



>> Тайните на почерка. Подробен наръчник за графологичен анализ

Можем ли да подправим начина по който пишем и да заблудим околните?

Както и да е съставен един документ, винаги под него трябва да стои ръкописният ни параф - независимо дали става въпрос за лични документи или за най-обикновена пощенска пратка - важен е подписът.

Защото дори и в този синтезиран, кратък почерк специалистите могат да открият неповторимите индивидуални черти. Какво може да ни каже почеркът за характера на даден човек? Какви тайни крият и съответно издават пред вещото око най-фините детайли от ръкописа ни?...



Издателство Millenium