От малки слушаме, че „
Вълкът козината си мени, но нрава не” и че „
На лъжата краката са къси”. Като пораснем, се убеждаваме, че в съветите „
Простирай се според чергата си” и „
Приятел в нужда се познава” има голяма доза истина. Тези и много други
пословици и поговорки са част от нашето родово наследство, понякога се връщаме към тях, но малко от нас се запитват
как точно са се появили
Джериес Авад, израелец от палестински произход, си задава този въпрос и решава да тръгне
по дирите на най-популярните арабски поговорки. Търсенето му го отвежда до откритието, че зад много от тези крилати фрази
стоят конкретни истории. С времето историите може да избледняват, често дори потъват в забрава, но също като самите поговорки те
носят дълбок смисъл и заслужават да бъдат разказани.
„Не всичко, което блести, е злато” е сборник с истории, дали началото на 101 популярни арабски поговорки. Решиш ли да тръгнеш на това пътуване назад във времето, добиваш странно усещане. В един момент като че ли яздиш през пустинята, в друг си на гости в малко селце някъде на Изток, после изведнъж попадаш в сарай на велик владетел, като онези от приказките на Шехерезада, а накрая сякаш си се срещал с Хитър Петър. Да, странно е, но се оказва, че в арабските приказки има един герой Джуха, който особено прилича на нашия Хитър Петър. За читателя ще е любопитно да разбере, че някои от крилатите фрази в книгата имат своите български аналогии и са му много познати. Например „Въжето на лъжата е късо” носи смисъла на нашата поговорка „На лъжата краката са къси”. Други обаче са напълно непознати и са изцяло в духа и традициите на арабската култура (сред тях е, да кажем, „Втората жена е мъка, дори и делва да е тя”).
Издателство AMG Publishing