събота, 2 февруари 2013 г.

Франческа Петрицо >> Мемоарите на една кучка

Кучка ли е Хубавата Елена?!

Трогателна, приковаваща, поетична, разтърсваща, тази книга ще ви държи в напрежение...
Творба, посветена на митичната историческа личност, разказана с много човечност.
Хубавата Елена от Троя заявява своята истина. Тук нейната човешка съдба напуска сиянието на древните митове и нахлува по страниците на романа с устрема на живата героиня. Жертва на собствената си красота и волята на властния си баща, тя се бори за истинската любов.
Но съдбата й отрежда друга роля и я заклеймява като "кучка".

Издателство Сиела



Росица Никифорова >> Дизайн в архитектурна среда

Всеобхватна по характера си тема; като схващане за начина на живот и за материалното "нещо" (както се изразяват французите) - "нещо" като предмет, но и като обект, като носител на смисъла; възможност за декодиране на заложената в пространството и детайла информация

Традиционното и строго научно изложение за тесния специалист е умело съчетано с модерните изисквания за четивност и възприемане на текста от по-широк кръг заинтересовани и изкушени читатели. Книгата отразява ситуацията в началото на XXI век и търси амбициозно изясняване на обичайното за такова време натрупване на проблеми както чрез по-новите и философски ориентирани подходи, така и чрез конкретиката на проектното поведение и стратегиите.

Обхватът на изследването от единичния предмет ("и нещото") до културното събитие предопределя привлекателността и полезността на текста за читателя.

Издателство ВСУ "Черноризец Храбър"



Айн Ранд >> Ние, живите

Актуална и днес, Ранд отново е призвана да противодейства на разрушителните социалистически умонастроения на съвременния свят

„Ние, живите” не е „книга за Съветска Русия”. Това е книга за Човека срещу Държавата. Основното в нея е свeтостта на човешкия живот. Използвам думата „святост” не в мистичния смисъл, а в смисъл на „върховна ценност”. Същността се съдържа в думите на Ирина, второстепенен герой в повествованието, младо момиче, осъдена на затвор в Сибир, откъдето знае, че няма да се върне: „Има нещо, което искам да разбера. Не мисля, че някой го знае... става дума за живота ни. Той започва и ти мислиш, че твоят живот е безценен и единствен, прекрасен, като свещено съкровище. Сега той свършва и никой не се интересува от това; не че хората са безразлични, те просто не знаят, не знаят какво означава живота за мен, това мое съкровище, не знаят и не разбират. И аз не го разбирам, но има нещо, което всички трябва да разберем. Но какво е то? Какво?” из Предговор

Издателство Изток-Запад

Ние, живите в Хеликон


петък, 1 февруари 2013 г.

Калина Стефанова >> Още театър, още свят

Пътешествие из света на театъра и театъра на света. От Япония до Канада. От Швеция до ЮАР. През Китай, Южна Корея и, разбира се, театрална Европа...

Още един опит да бъдат уловени и пресъздадени онези мигове от Голямото Изкуство, които уж безвъзвратно отлитат – нали театърът се случва само тук и сега – ала, всъщност, остават толкова трайна диря в душите ни, че ни правят веднъж завинаги други. Или може би просто ни връщат към нас. Като ни припомнят какви сме дълбоко в себе си.

В този смисъл “Още театър, още свят” е също и опит за предоставяне на възможно най-убедителен “доказателствен материал” в защита на една естетическа и житейска позиция, свързана с красотата, хармонията и Доброто...


Издателство Унискорп



Антоанета Радоева >> Графичен дизайн. Основни понятия на визуалния език

За фундаменталните постановки и основни понятия на съвременния визуален език, чрез които функционира днес графичният дизайн

Книгата фокусира върху отношенията между формалните елементи на двумерния дизайн и неговите градивни съставки. Преминавайки от частното към по-сложната проблематика на графичния дизайн, а именно - от точка, линия, равнина, в повествованието се разгръщат темите за мащаба, ритъма, текстурата, за да се достигне логично до кадрирането, йерархията, цветността. Усвоил основни понятия читателят преминава към творческо разгръщане на двумерната визуализация чрез мрежата на модулацията...


Издателство Славена



Хайнрих Бьол >> Възгледите на един клоун

През погледа на клоуна Ханс Шнир, със съчувствие и горчивина, но и с блестящ хумор Бьол рисува разголваща картина на германското общество през следвоенните години, когато шизофренията, догматизмът и отрицанието, примесени с чувството за вина, са заразили нацията...

Вече беше тъмно, когато пристигнах в Бон, наложих си пристигането ми да не протече механично, както се бе получило по време на петгодишното ми постоянно пътуване: надолу по стълбите на гарата, нагоре по стълбите на гарата, оставяне на пътната чанта, изваждане на билета от джоба на палтото, взимане на пътната чанта, подаване на билета, отиване до будката за вестници, купуване на вечерните вестници, излизане навън и повикване на такси. Цели пет години почти всеки ден заминавах за някъде и пристигах някъде, сутрин се изкачвах по стълбите на гарата и слизах по тях, а следобед слизах и се качвах, повиквах такси, бърках в джобовете на палтото си за пари, за да платя на шофьора, купувах си вечерните вестници от будките и в едно ъгълче на моето съзнание се наслаждавах на точно заучената небрежност на тази механичност. Откакто Мари ме напусна, за да се омъжи за Цюпфнер, този католик, действията ми станаха още по-механични, без да загубят от небрежността си. За разстоянието от гарата до хотела, от хотела до гарата има една мярка: таксиметърът. На две марки, на три марки, на четири марки и петдесет от гарата. Откакто Мари я няма, понякога излизах от ритъма си, обърквах хотела с гарата, нервно търсех пред портиера билета си за влака или питах служителя на изхода на гарата за номера на хотелската ми стая, нещо неопределено, което може да се нарече съдба, изглежда ми помагаше да си спомня професията и положението си. Аз съм клоун, официалното название на професията ми е: комик, не съм длъжник на никоя църква, на двадесет и седем години съм и един от моите номера се казва: „Пристигане и заминаване“, една (почти прекалено) дълга пантомима, при която зрителят до края бърка пристигането със заминаването, тъй като най-често репетирам този номер още веднъж във влака (той се състои от повече от шестстотин епизода, чиято хореография естествено винаги трябва да помня), близко е до ума, че понякога се поддавам на собствената си фантазия: нахълтвам в някой хотел, търся разписанието на влаковете, и го намирам, тичам по някакво стълбище нагоре или надолу, за да не изпусна влака си, докато всъщност трябва само да отида в стаята си да се подготвя за представлението...

Издателство Фама



четвъртък, 31 януари 2013 г.

Петър Волгин >> Радикална еврейска енциклопедия

Редактор в малко издателство за криминални романи съзира около себе си заговор на антисемити-неонацисти...

Нали си спомняте какво се случва, след като Мойсей извежда евреите от Египет? Бързо отшумява първоначалната еуфория от спасението и придобитата свобода. Хората открито почват да роптаят срещу Мойсей. Защо ни доведе в тази пустиня – гневят се те, – по-добре да си бяхме останали в Египет при котлите с месо и хляба. Преживяното от Мойсей ще се повтаря безброй пъти след него. Много хора ще разберат от  болезнения си опит, че когато измисляш нещо, винаги има риск да не бъдеш разбран и дори да бъдеш охулен. Но без да поемеш този риск, нищо не става, нали? Ако не се престрашиш, ще си останеш завинаги пленник на статуквото...

Алберт Бенбасат >> Алиса в дигиталния свят

Умира ли авторството? Да затрием ли издателствата?

Книгоиздаването отдавна не е същото. Докато през ХХ в. книжният бизнес беше притиснат от електронните медии, то в последните години виртуалният свят промени статута на книгата. Което някои наричат революция, а други апокалипсис.
Тече прогресивно и повсеместно "копи-пействане" и присвояване, а също и превръщане на комбинации от чужди текстове в грубо съшити пастиши.
Капиталисти-потосмукачи ли са издателите на гърба на автора и читателя ли паразитират? Превърна ли е-book тази институция в анахронизъм, в цензор, спиращ свободното разпространение на словото? "Ние можем без издателите, те не могат без нас" - тръбят звани и незвани пишещи. Ала измислил ли е някой по-сполучлива формула за откриване и налагане на добрия автор от намесата на добрия редактор, изчел стотици слаби текстове?
Новият "дигитален морал" си присвоява повече права, отколкото отговорности. Интернет дава шанс и за по-масова употреба на книгата, превръщайки я в леснодостъпно подобие на книга...

Издателство Кралица Маб



Норман Мейлър >> Замък в гората

Какъв е бил Адолф Хитлер? Какви са корените му? Как се е появил и е връхлетял в Историята?

Дитер работи към специален отдел на SS и му е възложено от Хайнрих Химлер да разучи миналото на Фюрера. В своето разследване той се добира до невъобразими тайни, свързани с произхода му и дори с неговото зачеване. Кръвосмешения и насилничество, похот и издевателства са белег на целия му род, а още от детството си Адолф постепенно бива обсебен от жаждата за власт и от страст към унищожение, което му доставя сексуална наслада.

И скоро Дитер разкрива – той всъщност е демон, натоварен от Сатаната да направлява и утвърждава заложеното зло...


Издателство Фама

Замък в гората в Хеликон


сряда, 30 януари 2013 г.

Богдана Карадочева >> Мързеливата Богданка

Нарекох тези рецепти "Мързеливата Богданка", защото ако решите да ги опитате, ще се убедите, че наистина са бързи, лесни и мързеливи. И най-важното - вкусни. Б. Карадочева

Обичам да готвя за най-близките си и за приятелите си. Но в никакъв случай не го правя всеки ден.

За разлика от баба ми, която казваше, че едно ядене става вкусно, когато се приготвя на тих и бавен огън, аз готвя бързо, лесно и мързеливо. Някои много харесват моята кухня, затова, въпреки че нямам претенции за голям кулинар, си позволявам да разкажа няколко мои рецепти, проверени от времето и хората, които обичам.


Издателство Жанет-45



Туве Янсон >> Малките тролове и голямото наводнение

С тази история ще се включим в първото увличащо - всъщност направо заливащо! - приключение на Муминтрол и майка му...

За да намерят нов дом нашите герои ще се сблъскат с много и неочаквани премеждия. Тъмнината винаги плаши. Какво да кажем за огромната змия в блатото? Ами за голямото наводнение? Но, както всеки от нас знае „В бури заякват крилете“!
Помощта за нашите муминтролове се явява в лицето на едно прелестно създание Тюлипа и стогодишно марабу, за да се стигне до кулминацията с прекрасната къща и абсолютен happy end. Веселина Желева

Ето че и ние вече сме жители на чудноватия свят, населен с хемули и мюмли, снусмумрици и сноркове, филифьонки и хатифнати - а това си е направо магическо заклинание за дълго вълшебно пътешествие!...

Издателство Дамян Яков



Даниъл Силва >> Портретът на един шпионин

Йеменец, бивш сътрудник на ЦРУ, създава нова терористична мрежа, за да унищожи Запада...

Приятен уикенд в Лондон, превърнал се в кошмар. Разхождайки се със съпругата си, Габриел Алон забелязва мъж, който отговаря на профила на типичния атентатор самоубиец. Но преди бившият агент на Мосад да успее да предотврати атентата, терористът успява да взриви експлозива.
Измъчван от угризения, че не е могъл да спаси десетки невинни жертви, Габриел се оттегля в английската провинция.
Скоро обаче е повикан във Вашингтон, където получава задачата да предотврати предстоящи терористични атаки, организирани от Рашид ал Хусейни, нов радикален водач.
Габриел и екипът му съставят план как да разрушат новата терористична мрежа. Обаче Алон трябва да се обърне към една жена от миналото си – Надия ал Бакари. Ще приеме ли тя да работи с човека, убил баща й?

Издателство Хермес

Портретът на един шпионин в Хеликон

Портретът на един шпионин в Books.bg

вторник, 29 януари 2013 г.

Стивън Пинкър >> Материалът на мисълта

Всеки път, когато ругаем, демонстрираме елемент от човешката емоционалност. Когато пък използваме завоалирани изрази, за да предложим подкуп, отправим заплаха или подхванем флирт, разкриваме аспект от човешките взаимоотношения...

Обвързването на думите с действителността ни помага да разсеем тревогата, че езикът ни оплита в една самосъдържаща се мрежа от символи. Това е тревогата, че значението на всяка дума се дефинира посредством други думи и така в една
кръгова безкрайност. Както отбелязва един семантик, всеки нормален речник играе тази игра, като осведомява читателя, че „заповядвам означава командвам, а ръководя и направлявам
са „не толкова категорична форма на командвам и заповядвам“, а командвам означава „ръководя с правото да изисквам подчинение“, но ръководя означава заповядвам, а направлявам – „давам разпореждания“; или пък че моля означава „изисквам учтиво“, докато изисквам означава „настоявам за нещо, полагащо ми се по право“, а настоявам – „искам или изисквам“, докато искам означава „отправям молба“ и т.н.
Тази въртележка изглежда като пълен кошмар за онези, които копнеят за сигурност в думите, предизвиква възторг у деконструктивистите и постмодернистите и е уместно използвана от автора на един речник за компютърния жаргон, който беше написал:
       затворен кръг, същ. и. Вж. кръг, затворен.
       кръг, затворен. същ. и. Вж. затворен кръг.

Издателство Изток-Запад



Ю Несбьо >> Спасителя

Спасителя идва безшумен, безмилостен, сеещ смърт...

Осло в блясъка на коледните светлини, един безжалостен убиец и един инспектор, чийто живот излиза извън релси.

Хари Хуле се впуска в спираща дъха схватка с хърватски наемен убиец, в когото открива достоен противник...


Издателство Емас


Спасителя в Хеликон

Спасителя в Boks.bg

А. П. Чехов >> Дамата с кученцето

В историите за порочността на местните нрави имаше много лъжа, той ги презираше и знаеше, че такива истории се съчиняват в повечето случаи от хора, които сами на драго сърце биха съгрешили, стига да можеха...

– Аз ви опръсках, ваше-ство… Простете… аз нали… не че…
– Ах, стига… Аз вече забравих, а вие все за това! – каза генералът и нетърпеливо мръдна долната си устна.
“Забравил, а в очите му ехидство – помисли Червяков, като поглеждаше подозрително генерала. – И да говори не иска. Би трябвало да му обясня, че съвсем не съм искал… че това е природен закон, а то ще вземе да си помисли, че съм искал да плюна. Сега и да не помисли, после ще помисли!…”
Като се върна вкъщи, Червяков разказа на жена си за своето невежество. Жена му, както му се стори, се отнесе много лекомислено към случилото се; тя само се изплаши, а после, като разбра, че Бризжалов е “чужд”, се успокои.
– Все пак иди, извини се – каза тя. – Ще си помисли, че не знаеш да се държиш в общество!
– Тъкмо там е работата! Извинявах му се, но той някак странно… Нито една свястна дума не каза. Пък и нямаше кога да разговаряме.
На другия ден Червяков облече новия си вицмундир, подстрига се и тръгна за Бризжалов да му обясни… Влизайки в приемната на генерала, той видя там много просители, а между просителите – и самия генерал, който вече бе почнал приемането на прошенията. Като изслуша няколко просители, генералът вдигна очи и към Червяков.
– Вчера в “Аркадия”, ако си спомняте, ваше-ство – започна да докладва екзекуторът, – аз кихнах и… без да искам, ви опръсках… Изв…
– Що за глупости! Голяма работа!... Вие какво обичате? – обърна се генералът към следващия просител.
“Не иска да говори! – помисли си Червяков, пребледнявайки. – Сърди се значи… Не, това не бива да се остави така… Ще му обясня…”...

Издателство Труд



понеделник, 28 януари 2013 г.

Астрид Линдгрен >> Мадикен

Тъй като в селото им няма много деца, с които да си играе, палавата Мадикен сама си измисля забавления. Но всички те са малко особени – скача с чадър от покрива на къщата, търси заровено съкровище, пазено от призрак, а за разнообразие продава сестричката си в робство...

Мадикен живее ей там, в голямата червена къща долу край рекичката.Там живеят също мама и татко, малката й сестричка Еласабет, черният пудел Сасо и едно малко котенце на име Гусан. А също и Алва. Мадикен и Елисабет живеят в детската стая, домашната помощница Алва – в своята стаичка, Сасо – в една кошница в коридора, а Гусан – пред кухненската печка. Мама живее почти в цялата къща, татко – също, освен когато е във вестника и пише, за да имат хората в града нещо аз четене.
Всъщност Мадикен се казва Маргарета. Но когато беше малка, тя сама се нарече Мадикен. И въпреки, че сега е голяма и почти на 7 години, все още й викат така. Само когато е сторила някоя пакост и трябва да й се скарат я наричат Маргарета. А това се случва често. На Елисабет й викат Лисабет и рядко се налага да й се карат. Но Мадикен има толкова много щури хрумвания и не се замисля, докато... докато вече не е станало късно. Тогава й става тъжно и се разкайва. Толкова много й се иска да е мила и послушна, затова е жалко че понякога не се получава...

Издателство Пан

Мадикен в Хеликон

Мадикен в Books.bg

Йосиф Бродски >> Отделяне от себе си. Интервюта

26 интервюта от периода 1973-1995 г. Сред събеседниците на Бродски са Шеймъс Хийни, Дерек Уолкот, Лес Марей, Джон Глед, Адам Михник, Юз Алешковски, Евгений Рейн, Пьотър Вайл и Александър Генис, Аманда Айзпуриете

Бродски остава верен на монументалните и универсални теми в поезията и есеистиката си - за творчеството и времето, за религията и идеите, за езика и съдбата на онзи, който му се подчинява.
Разговорите дават допълнителен материал за по-задълбочено тълкуване на поетичното творчество на Бродски, разкриват истинския размах на неговата мисловна дейност и дълбочината на идеите му, понякога твърде концентрирани и трудни за разчитане в отделните му стихотворения. Широката ерудиция на поета, неговото оригинално светоусещане, опитът му от две култури образуват огромно смислово поле от препратки и асоциации и го налагат като един от виртуозите на жанра. Бродски отново смайва със своята жизненост и интелектуална любознателност, противоречивост и парадоксалност, с оригиналния си поглед към света и гениалната си изобретателност.

Издателство Факел експрес



Исмаил Кадаре >> Легенда на легендитe

Легендите са нашата мъгла. Мъглата, от която всички ние, жителите на тази планета, имаме толкова голяма нужда...

Тирани и роби, добри и лоши, щастливи и угрижени, свободни или оковани и унижени, банкери и нехранимайковци, благородници, проститутки и убийци...

Тази мъгла ни е необходима, защото гледките и събитията в света са твърде ужасяващи за нашите очи и съзнание. Те се нуждаят от един воал, така че истината да достига до нас пречупена като през призма...


Издателство Стигмати & Жанет-45




неделя, 27 януари 2013 г.

Роберто Боланьо >> Отдалечена звезда

Многобройните разклонения на историята, митологиите и литературната ситуация разкриват противоречивите действия на един самозванец (не сме ли всички ние самозванци в някой момент от живота си?), на човек с много имена, но без морал, с единствена ценност естетиката (не е ли това стремежът на всеки творец?), на убиец, поклонник на ужаса и фотограф на страха, художник варварин, довел творенията си до крайни смъртоносни превъплъщения

Разказвачът среща за пръв път този човек през 1971 или 1972 г., по времето на Салвадор Алиенде. Тогава той се представя като Руис-Тагле и, недостъпен и предпазлив като котка, се промъква в литературните кръжоци на университета в град Консепсион. Пише също толкова недостъпни и предпазливи стихове, изкушава жените, а у мъжете буди смущаващо недоверие.
Вижда го отново след военния преврат, в дните, когато младите осемнайсетгодишни поети като тях се изправят пред своята внезапна, окървавена зрялост. Но тогава разказвачът все още не подозира, че зад пилота на име Видер, изписвал в небето библейски цитати с дима на своето самолетче, и кандидат-поета Руис-Тагле се крие едно и също лице. Библейските стихове достигат до пленниците по стадионите, ала вече няма как да ги прочетат близначките Гармендия, две от поетесите, изкушени, а сетне и предадени от него...

Издателство Рива



Дж. Д. Селинджър >> По-горе билото, майстори! Сиймор: Запознаване

Усещам, че се движа по много тънко въже или дъска, но ще опитам още няколко крачки; години наред съм чакал да се съберат тези чувства и да ги отприщя... дж. д. с.

Часът е един без четвърт след полунощ, а аз седя тук от десет часа и се мъча, докато физическият облик на Сиймор е все още на страницата, да намеря начин да го представя като Атлет и Играч, без да ядосам онези, които мразят спорта и игрите. И съм смаян и отвратен, че това няма да ми се удаде, ако не започна с извинение. Първо на първо, все пак се числя към английската катедра, а най-малко двама от нейните членове са на път да станат модерни поети от утвърдения репертоар, трети пък, литературен критик, е изключително на мода в академичните среди тук, по Източното крайбрежие, доста внушителна фигура сред специалистите по Мелвил. Тези тримата (на всичките аз съм им голяма слабост, както можете да се досетите) в разгара на бейзболните мачове от професионалното първенство току търчат към телевизора и бутилката студена бира, ама така, че всички да ги видят. За жалост малкото, обвито с бръшлян камъче, което хвърлям в градината им, няма да нанесе чак такива разрушителни поражения, защото го хвърлям от стъклена къща...

Издателство Дамян Яков



Джон Ъпдайк >> Версията на Роджър

Любовта, сексът, обсебването, разочарованията, пропуснатите възможности...

Един професор по теология на средна възраст и неговият опонент, току-що завършилият евангелистки студент Дейл, който се опитва да докаже съществуването на Бог чрез компютърните науки...

Почти всичко в този странен роман се случва във въображението на главния герой. Дали историите в него са фантазиите и желанията на Роджър Ламбърт или наистина са реалност?!


Издателство Абагар