В Здрача, между Светлината и Мрака
Това се случи, когато Джак, чието име чуваха сенките, пристигна в Иглес, в земите на Здрача, за да посети Адските Игри. Тъкмо там го видяха за първи път, докато разглеждаше замислено Адския Пламък.
Всъщност Адския Пламък е изящно гравирана урна от сребристи огньове, върху чиито сияещи пръсти се крепи рубин с размер на юмрук. Пръстите стискат рубина с невероятна сила, което не му пречи да озарява околността с хладна червеникава светлина.
През този ден Адския Пламък бе изваден на показ, за да му се любуват всички присъстващи, ала самият факт, че бяха видели Джак край него, бе причина за известно безпокойство. Току-що пристигнал в Иглес, отпърво го зърнаха да се скита по озарените от опушени фенери коридори, сред многолюдните тълпи зяпачи, които се носеха като мудна река към изложбения павилион. Двамината, които го разпознаха, се наричаха Смадж и Квазер, дошли тук на свой ред да си съперничат за този безценен трофей. Те незабавно потърсиха Разпоредителя на Игрите, за да го уведомят за случката.
Смадж пристъпваше от крак на крак и придръпваше нервно мустаци, докато очите му се наляха със сълзи и започна да премигва. Едва тогава ги втренчи в своя спътник Квазер – коса, очи, плът все в еднакъв сив оттенък, – за да избегне пронизващия поглед на Бенони, Разпоредителя на Игрите, чиято воля бе закон по тези места.
– Какво искате вие двамата? – попита ги той.
Смадж продължи да го зяпа и да си дърпа мустаците. Накрая Квазер реши да вземе нещата в свои ръце.
– Трябва да ви съобщим нещо – каза той.
– Това го чух. Казвай нататък.
– Разпознахме един, чието присъствие тук е особено обезпокоително.
– Кой?
– Преди да ви кажа, трябва да отидем на някое осветено място.
Разпоредителят на Игрите завъртя глава и втренчи кехлибарените си очи първо в единия, после в другия.
– Ако това е някаква шега... – поде той.
– Не е – прекъсна го Квазер, без да мигне.
– Добре, тогава. Последвайте ме. – Той въздъхна, завъртя копринената си оранжево-зелена пелерина, обърна се и пое към ярко осветената палатка.
Вътре отново ги погледна.
– Тук достатъчно светло ли ви е?
Квазер се огледа.
– Да – кимна той. – Той няма да ни чуе тук.
– За кого говорите? – настоя Разпоредителят на Игрите.
– Познавате ли един, когото наричат Джак и който винаги чува името си, ако е произнесено в сенките?
– Джак от Сенките? Крадецът? Да, чувал съм много истории.
– Тъкмо затова пожелахме да разговаряме на някое ярко осветено място. Той е тук. Само преди няколко минути двамата със Смадж го видяхме. Разглеждаше Адския Пламък.
– О, божичко! – възкликна уплашено Разпоредителят на Игрите. – Той ще го открадне!
Смадж престана да суче мустаци и кимна няколко пъти.
– А пък ние дойдохме да го спечелим – изръмжа той. – Няма да можем, ако го открадне.
– Трябва да го спрем – заговори Разпоредителят на Игрите. – Какво според вас да направя?
– Думата ви е закон тук – рече Квазер.
– Вярно... Може би не е зле да го прибера в някоя килия, докато свършат Игрите.
– В такъв случай – подметна Квазер – постарайте се мястото да е лишено от всякакви сенки. Казват, че било изключително трудно да бъде задържан – особено в присъствието на сенки.
– Но тук навсякъде има сенки!
– Така е. Това е основната пречка да бъде заловен и затворен.
– В такъв случай нито ярките светлини, нито пълната тъмнина са подходящо решение.
– Ако всички светлини не бъдат нагласени под строго определен ъгъл – произнесе Квазер, – той пак ще може да създаде сенки, от които да се възползва. В мрака пък му е достатъчна съвсем слаба светлинка, за да се сдобие с каквото му е нужно.
– И каква сила черпи от сенките?
– Не зная това да е известно някому.
– Той е обитател на Тъмната страна, нали? Не е човек.
– Според някои идва от Здрача, но близо до Мрака – там, където винаги има сенки.
– Все си мисля дали няма да е най-добре, ако го изпратим на пътешествие в Торните Ями на Гливе.
– Страховито – каза Смадж и се изкиска зловещо.
– Елате да ми го посочите – нареди им Разпоредителят на Игрите.
Тримата напуснаха палатката. Небето над тях бе сиво, на изток се променяше в сребристо и ставаше съвсем черно на запад. Звездите пронизваха мрака над веригата от сталагмитни планини. Облаци нямаше.
Пресякоха озарения от светлините на факлите тунел и свърнаха право към павилиона на Адския Пламък. За миг далеч на запад, в граничните земи, където пустеят светилищата на безпомощните богове, проблесна светкавица...
Издателство Бард (2015)
