Хокан Несер >> ... а площад "Пикадили" не се намира в Кумла

Психологически трилър, социална сатира и хроника на бурната и влиятелна културна епоха на 60-те години на ХХ век

1967. За шестнайсетгодишния Мориц всеки миг, прекаран в шведското провинциално градче, е пропусната възможност.

Светът някъде далеч бушува от нови идеи, Бийтълс издават Sgt. Pepper, а основна тема на разговор по време на вечеря на улица Фимбулгатан е дължината на косата му.

Нищо не може да смути интелектуалния му бунт освен любовта към момичето от къщата отсреща.

Докато тя не става сцена на хладнокръвно убийство, което ще промени живота му завинаги.

Издателство Роборид

... а площад "Пикадили" не се намира в Кумла в Хеликон

... а площад "Пикадили" не се намира в Кумла в Books.bg

Астрид Линдгрен >> Пипи Дългото чорапче

Пълната трилогия с веселите приключения на Пипи

Пипи замислено хапеше палеца на единия си крак, без да каже нищо. Но изведнъж решително изсипа цялата вода от легена на пода, така че панталоните на Господин Нилсон, който седеше наблизо и си играеше с някакво огледало, съвършено се измокриха.
— Несправедливо е! — каза строго Пипи, без да я е грижа за отчаяния Господин Нилсон и за мокрите му панталони. — Съвсем несправедливо е! Не мога да понеса това!
— Какво именно? — учуди се Томи.
— След четири месеца е Коледа и вие ще имате ваканция. А аз, какво ще имам аз? — гласът на Пипи прозвуча тъжно. — Никаква ваканция, никаква, дори и най-малка Коледна ваканция — проточи жално тя. — Това не може да продължава така! От утре тръгвам на училище.
Томи и Аника заръкопляскаха от възторг.
— Ур-а-а! Тогава ще те чакаме пред нас в осем часа.
— О, не — каза Пипи. — Толкова рано не мога да тръгна. А освен това сигурно ще пристигна на кон...

За първи път на български език се публикуват главите:

- Пипи се бори с огнена стихия
- Пипи още живее във Вила Вилекула
- Пипи пише писмо и пак тръгва на училище - но за малко...
- И Пипи отива на училищен излет
- Пипи на панаир
- Пипи си остава във Вила Вилекула
- Пипи разведрява леля Лаура

Издателство Пан

Пипи Дългото чорапче в Хеликон

Пипи Дългото чорапче в Books.bg

Габриел Миро >> Заспалият дим

Въпросите за смисъла на човешкия живот, смъртта, любовта, приятелството, въображението, вярата, прошката, невинността...

Разказаните истории имат дълбока вътрешна връзка и са обединени в роман, който непринудено излиза извън границите на жанра и извън модернизма и неговите стремежи и вълнения.

Търсенията на духа и възвишените стремления, сложността на характерите, многопластовостта и наситеността на речта са само някои от чертите, които свързват Миро с модернизма.

Необходимостта от правдоподобност кара писателя строго да свърже своите истории с реалността.

Издателство Унискорп

Заспалият дим в Хеликон

Заспалият дим в Books.bg

Джеймс М. Кейн >> Пощальонът винаги звъни два пъти

Студеният свят на самотата, свят на безнаказано разложение и поквара – свят, нарисуван с черното мастило на нихилизма и суровата, брутална ирония

Историята е разказана в първо лице от главния герой – младият безделник Франк Чеймбърс, който допуска фатална грешка – отбива се да похапне в крайпътно заведение на име „Двата Дъба“ някъде в Калифорния. Той, разбира се, няма никакви пари, но възползвайки се умело от дарбата си на лъжец не само си изпросва безплатен обяд, а и със сладки приказки успява да убеди собственика, простодушният грък Ник Пападакис, да го вземе на работа.
Проблемите възникват след срещата на Франк с младата сексапилна съпруга на Пападакис – Кора. Двамата веднага се харесват и скоро започват бурна връзка зад гърба на наивния и лековерен грък, като дори кроят планове да се отърват от него. Но убийството и измъкването от ръцете на закона се оказват по-лесната част от това, което им предстои. Постепенно ревност, недоверие и параноя обладават и двамата, и с бясна скорост форсират стремглавото им пропадане.

Издателство Skyprint

Пощальонът винаги звъни два пъти в Хеликон

Пощальонът винаги звъни два пъти в Books.bg

Роалд Дал >> Фантастичният господин Фокс

13 септември е датата, на която се е родил фантастичният господин Дал...

Главният герой, лисицата господин Фокс, успешно надхитря съседите си фермери и краде храна под носа им.

Всеки път, когато господин Фокс открадне пиле от фермите им, Богис, Бънс и Бийн побесняват.

Тримата фермери са най-големите подлеци в долината и са съставили коварен план да изкопаят веднъж завинаги лисицата от нейната дупка.

Но те не знаят, че господин Фокс също има фантастичен план.

Какъв е той?...

Издателство Enthusiast

 Фантастичният господин Фокс в Хеликон

 Фантастичният господин Фокс в Books.bg

Павел Горковски >> Забраненият Тесла

Кой е той – мистификатор или учен, озарил с електрически мълнии прехода между ХІХ и ХХ век

Фактите, лишени от емоции, потвърждават, че негови идеи присъстват в целия спектър на съвременните технологии.

Част от неговите разработки са патентовани от конкурентите му – например едва през 1943 г. съдът признава, че не Маркони, а Тесла е изобретил радиото. Друга част са откупени или присвоени от Джон Морган, за да не видят никога бял свят. Олигархът се страхува, че ако бъдат реализирани, те ще променят цялостната икономическа конюнктура в САЩ. Един ден след смъртта на учения ФБР конфискува архива му. Десетилетия по-късно в проекти на НАСА и Пентагона ясно прозират идеите на Тесла.

Издателство НСМ-Медиа

Забраненият Тесла в Хеликон

Забраненият Тесла в Books.bg

Пер Петершон >> Следи във водата

Като гмурване в леденостудена вода... проза, която можеш почти да вдишаш. The Guardian

Семейството на Арвид е споходено от трагедия.

Шест години по-късно Арвид преживява период, в който го измъчват спомените за баща му, но въпросът какво е мъката важи също и за съпругата и децата, които вече не живеят с него, и за оцелелия брат...

Тонът е суров, черният хумор – подчертан, а езикът – майсторски, както винаги при Петершон.

Издателство Делакорт

Следи във водата в Хеликон

Следи във водата в Books.bg

Жоржи Амаду >> Пастири на нощта

Нощта подкарвахме на паша като стадо девици и я извеждахме до портите на зората с криваците си от кашаса и гегите от смехове...

... Щом се родеше край пристанището, ние повеждахме нощта — птица, тръпнеща от страх, с мокри от морето криле, наплашена още от сирашката си люлка, — въвеждахме я през седемте врати на града с нашите лични ключове, давахме й да яде и да пие лееща се кръв и кипящ живот и тя растеше благодарение на грижите и вещината ни, сребриста, блеснала в дъжда.Тя сядаше с нас в най-веселите кръчми, девица звездочела. Танцуваше самба с позлатената си от звезди пола, полюшваше черните си африкански бедра, а гърдите й трептяха като морски вълни. Тя участваше в капоейрата, знаеше всички движения и дори измисляше нови, лудешки хрумвания, незачитащи правилата на играта, лекомислена палава нощ! В танца на новопосветените нощта беше най-почитаното божество сред всички: Ошалуфа, подпрян на сребърния си жезъл — превитият Ошала, раждащата риби Йеманжа, Шанго със светкавиците и гръмотевиците, Омолу с проядените от шарка ръце; тя беше Ошумаре със седемте цвята на дъгата, женствената Ошун и войнствената Янса; беше като реките и изворите на Еуа. Нощта владееше всички цветове и всички желания, билките на Ошани и неговите вълшебства, неговите заклинания и магии, игрите на сенки и светлини...

Издателство Колибри

Пастири на нощта в Хеликон

Пастири на нощта в Books.bg

Бен Голдейкър >> Псевдонауката

Безцеремонна, забавна, хаплива, образователна – основателна от първата до последната буква!

... Позволете да ви осведомя докъде са стигнали нещата. На децата редовно се втълпява – от техните учители в хиляди британски държавни училища, – че ако си размърдат главата нагоре-надолу, това ще увеличи кръвоснабдяването на фронталните дялове на мозъка им и така ще подобри съсредоточаването им; че ако потъркат пръстите си едни о други по специален псевдонаучен начин, това ще подобри „енергийния поток“ през тялото; че в обработените храни няма вода; че ако задържат вода на езика си, тя ще хидратира мозъка директно през небцето – всичко това като част от специална програма упражнения, наречена „мозъчна гимнастика“. Ще отделим известно време на тези представи и, по-важното, на смешниците в образователната ни система, които ги подкрепят.

Но тази книга не е сбирка от маловажни абсурди. Тя проследява едно естествено кресчендо, от глупостта на шарлатаните през доверието, което им се оказва в масовите медии, фокусите на индустрията за хранителни добавки за 30 милиарда лири, злините на фармацевтичната индустрия за 300 милиарда лири, трагедията на медийното отразяване на науката, та чак до случаи, когато хора попадат в затвора, превъртат или умират просто заради царящото в обществото ни невежество по отношение на статистиката и данните... Из Въведение

Издателство Изток-Запад

Псевдонауката в Хеликон

Псевдонауката в Books.bg

Симеон Радев >> Това, което видях от Балканската война. Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.

За успехите на българските воини, за радостта на освободените им братя от Македония и Тракия... и задкулисните игри, и нечестни сделки и недалновидност на българското правителство и подлостта на балканските държави

... Само един цитат, който рисува атмосферата на брутално наложената на България конференция „за мир“: „... когато в първата нощ, прекарана в Букурещ, се намерих сам в стаята си, всред тоя враждебен град, аз видях като никога дотогава ужаса на нашето положение и участта на България късаше ми сърцето (...). Толкова възторг и героизъм, толкова слава! Народите стояха удивени пред нашия устрем (...). Нашите съседи щяха да решават сега съдбата на повалена България, България, довчера предмет на тяхната завист...“.
Възможността българската армия да бъде тотално разгромена от доскорошните ни „съюзници“ Сърбия и Гърция изпълва „... с особена страст и екзалтация гръцкия крал (...). „Голямото ни преимущество днес е, че ще можем да останем спокойни от страна на България за много поколения (...). Казвам, че трябва да изчезне България!"
Днес, от дистанцията на едно столетие това може да ни се стори някак си нереално и абсурдно, но през лятото на 1913 г. съдбата на България е заложена на карта. Симеон Радев анализира развитието на военните действия, дипломатическите маневри и интриги от страна на Сърбия и Гърция, както и на Румъния – страната, нанесла подлия удар в тил на България, насърчена в това си действие от Русия! Същата тази Румъния в лицето на нейния крал и първите й държавни мъже на конференцията в Букурещ се изживява като покровител (!) на България...

Издателство Изток-Запад

Това, което видях от Балканската война. Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г. в Хеликон

Това, което видях от Балканската война. Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г. в Books.bg

Луси и Стивън Хокинг >> Тайният ключ на Джордж за Вселената

Добре дошъл - каза Космос - във Вселената!

Когато домашният любимец на Джордж, неговото прасе, нахлува през оградата в съседската градина, момчето се среща с новите си съседи – Ани и нейния баща учен Ерик – и намира таен ключ, който му разкрива изцяло нов начин да гледа на света. Откъм Космоса!
Защото Ерик има най-съвършения компютър на света, свръхинтелигентния Космос, който светкавично може да изпрати Джордж и неговите приятели до всяка точка на Вселената. Изведнъж Джордж се впуска в шеметно пътуване през необятните простори на космоса – покрай планети, през астероидна буря до самия край на Слънчевата система и отвъд.
Но и някой друг крои планове за Космос – планове, които ще поставят Ерик и Джордж в ужасна опасност...

Издателство Сиела

Тайният ключ на Джордж за Вселената в Хеликон

Тайният ключ на Джордж за Вселената в Books.bg

Колъм Маккан >> Нека големият свят се върти

Алегория на шока и последиците от 11 септември 2001 г., метафора на пропадащия и едновременно с това запазващ равновесие град. Observer

Човекът стоеше на самия ръб на сградата – черен силует на фона на сивото утро. Може би мияч на прозорци. Или строителен работник. Или самоубиец.
Там горе, на височина сто и десет етажа, абсолютно неподвижен, тъмна запетайка върху облачното небе. Виждаше се само под определен ъгъл, така че зяпачите трябваше да спрат в края на някоя улица, за да намерят пролука между сградите, или да се измъкнат от сенките в търсене на незапречена от корнизи, водоливници, перила и покривни ръбове гледка. Все още никой не обръщаше внимание на тъмната линия под краката му, опъната от кула до кула. Това, което ги задържаше с протегнати вратове, разкъсвани между гибелното обещание и разочарованието от обикновеното, беше човешката фигура.
Мъжът се изпъна и ново затишие се настани сред полицаите горе и навалицата долу, поток от емоции премина през тях, защото човекът се беше изправил с тънък прът в ръце, поклащаше го, пробваше тежестта му, леко го мърдаше нагоре-надолу, дълъг черен прът, толкова гъвкав, че краищата се люлееха, а човекът стоеше вторачен в отсрещната кула, все още обвита в строителни скелета, като ранен звяр, който чака да бъде спасен.
Зяпачите долу си поеха едновременно дъх. Въздухът внезапно стана споделен. Мъжът горе беше дума, която изглежда знаеха, макар да не я бяха чували преди.
Той пристъпи.

Издателство Жанет-45

Нека големият свят се върти в Хеликон

Нека големият свят се върти в Books.bg

Ким Монзо >> Размерите на трагедията

Онова, което първоначално изглежда като преимущество, се превръща в трагедия

Няколко седмици подред Рамон-Мария методично и бавно бе скъсявал дистанцията между себе си и Мария-Еухения, бе пускал едни намеци, тънки-тънки (както му се струваше), та чак някои от тях недоловими. И ето най-сетне бяха останали насаме, двамата, на вечеря. Тя седеше срещу него, от другата страна на масата, и чак не му се вярваше. Доста старания и умения щяха да са му нужни, за да доведе нещата до успешен край. Понякога го осеняваше мисълта, че помислите на Мария-Еухения са като неговите и затова се е съгласила да излязат. Често се случваше така. На моменти пък му се струваше, че в намеренията й влизаше само вечеря и нищо повече, без продължение. И това често се случваше. Щеше ли да има достатъчно смелост? Глождеше го такова съмнение, но не защото имаше себе си за малодушен, а защото, откакто се бе споминала Роса-Маргарида преди година, флиртовете бяха станали такава рядкост в ежедневието му, че сякаш бе отвикнал, сякаш бе забравил как се правят такива неща. Затова сега не беше сигурен как трябва да подхожда в различните моменти от вечерта; затова не знаеше как да тълкува усмивките, които му отправяше събеседничката, нито как да надвива тягостното мълчание, което се настаняваше от време на време помежду им. Липсваше му практика. Неведнъж си представи как пъха ръка под полата на Мария-Еухения, как гали бедрата й – тези нейни фантастични бедра, които, поразкрачени, владееха фасадата на театъра в мащаб 5:1; поразкрачени, понеже входът на театъра минаваше точно отдолу им, по средата. При мисълта как тия бедра се трият под масата в неговите, лицето му поруменяваше. А това от години не бе му се случвало. Глътна наведнъж първата чаша от втората бутилка шампанско, само и само да потуши смущението. А Мария-Еухения се разсмя. Когато се смееше, в крайчеца на очите й се оформяха тънки бръчици, които в тоя момент му изглеждаха особено приканващи...

Издателство Колибри

Размерите на трагедията в Хеликон

Размерите на трагедията в Books.bg

Едвард Радзински >> Александър Втори - живот и смърт

Може да звучи парадоксално, но според автора паралелите между нашето време и времето на Александър II са много. "Всичко, което се случваше в моята книга, се случваше и зад прозореца. Там също имаше нови руснаци, крадлив капитализъм, духовно и материално обедняване на народа и неразбиране на нуждата от реформи от страна на обществото."

… защо руското общество обръща гръб на царя, наречен от руската история “Цар Освободител”, ликвидирал срамното руско робство и реформирал целия руски живот? Защо първото руско преустройство поражда могъща терористична организация, невиждана дотогава в Европа? Защо великият реформатор е убит от децата на собственото си преустройство?
Но загадките на онова време засягат не само Русия. Руският терор, зародил се по времето на Александър ІІ, е предтеча на терора от нашия век. И в сегашните вестници могат да се прочетат същите фрази, същите идеи, които са вълнували отдавна изтлелите в земята руски терористи от времето на Александър ІІ…

Издателство Прозорец

Александър Втори - живот и смърт в Хеликон

Александър Втори - живот и смърт в Books.bg

Робърт М. Пърсиг >> Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет

Съществуват толкова пътища, колкото отделни души

Щастлив съм, че отново пътувам по тия места. Затънтени, съвсем с нищо непрочути и привлекателни именно поради това. Напрежението изчезва из такива стари пътища. Друсаме се по разбития бетон между папури и ливади и после още папури и блатни треви. Тук-там се появява открито водно пространство и ако човек се вгледа внимателно, може да види диви патици по края на папурите. И костенурки… Ето един червенокрил кос.
Тупвам коляното на Крис и му показвам.
- Какво? - крещи той.
- Кос!
Казва нещо, което не чувам.
- Какво? — крещя в отговор.
Той хваща задната част на каската ми и крещи:
- Виждал съм ги много, тате!
- О! - крещя през рамо. После кимвам. Когато човек е на единадесет години, не му правят особено впечатление червенокрили косове...

Издателство Фама

Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет в Хеликон

Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет в Books.bg