събота, 1 септември 2012 г.

Жан Делюмо >> Една история на Рая. Том I: Градината на насладите

Християнството дълго виждало в Земния рай историческа действителност...

Наслагвайки разказа от "Битие" върху наследството на античната култура, то сътворило градината на насладите - съчетание от красотите на Златния век и Блажените острови. Земният рай разпалвал въображението на нашите предци - течение на векове църковните учени се питали какъв е бил ръстът на Адам и Ева, как двамата са прекарвали времето си, господари ли са били те над животните, какъв сексуален живот са водили.
Средновековието вярвало, че Земният рай, макар и недостъпен за хората, съществува някъде в Ориента, но после тези представи били изоставени. Тоава едни започнали да търсят отвъд океаните приказни страни, наподобяващи Едемската градина: така се стигнало до географските открития...
Но ето че доказателствата за еволюцията ги подтикнали да мислят, че началата на човешката цивилизация са несравнимо по-невзрачни.

Издателство Изток-Запад



петък, 31 август 2012 г.

БАН >> Официален правописен речник

90 000 речникови единици. Най-пълният досега справочник от този тип

Речникът има нормативен характер - правилата, формулирани в увода, са задължителни за писменото общуване в публичната сфера. Това важи и за правописа на включените в словника думи и форми.
Словникът на речника регистрира активния речников състав на днешния книжовен български език и съдържа значително повече думи и форми от досега действалите официални правописни речници, издания на Института за български език. След внимателен подбор са включени много нови думи от последното десетилетие.
Речникът е изработен от екип езиковеди от Института за български език на БАН, който е упълномощен да проучва промените в писмената практика и да внася единство в правописа чрез системно кодифициране.

Издателство Просвета



Агата Кристи >> Десет малки негърчета

Десет души, попаднали на безлюден остров след покана от неизвестен домакин. Тайнствен отмъстител започва да ги убива един по един, следвайки стиховете на известна детска песничка

Над камината в блестяща хромирана рамка бе поставен лист пергамент с някакво стихотворение.
Вера се зачете в него. От дете помнеше тази детска песничка.

Десет малки негърчета похапнаха добре.
Задави се едното, сега са девет те.
Девет малки негърчета до късно поседяха.
Заспа едното непробудно и вече осем бяха.
Осем малки негърчета пътуваха из Девън.
Едното там остана и върнаха се седем.
Седем малки негърчета сякоха дърва.
Съсече се едното, остана без глава.
Шест малки негърчета гощаваха се с мед.
Жилна го пчела едното — ето ти ги пет.
Пет малки негърчета правото увлече.
Едното стана съдия и четири са вече.
Четири малки негърчета поеха по море.
Заплесна се едно и три са само те.
Три малки негърчета с животните играят.
Мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.
Две малки негърчета подскачат край водата.
Едно издъхна на брега — такава му била съдбата.
Едно малко негърче останало само.
Обеси се и ето вече, че няма ни едно.

Вера се усмихна. Естествено! Та това е Негърският остров.
Тя отново седна край прозореца и се загледа към морето. Колко необятно беше то! От нейния прозорец суша не се виждаше… само безбрежна морска синева… леко развълнувана под лъчите на залязващото слънце.

Морето, съвсем спокойно днес… понякога е тъй жестоко… Морето, което те тегли надолу към своите бездни… Удавен… намерили го удавен… в морето… удавен… удавен…
Не, тя не иска да си спомня… не иска да мисли за това!
То е вече минало…

Издателство Труд



четвъртък, 30 август 2012 г.

Петко Р. Славейков >> Изворът на Белоногата. Поеми, стихотворения, басни, пословици и поговорки

Петко Р. Славейков успява да събере една истинска съкровищница от народни умотворения и използвайки основата на традиционния фолклор, да създаде такива шедьоври в българската литература като поемата "Изворът на белоногата"

От народно-песенния мотив той взема ритъма, римата и сюжета на поемата и увековечава това предание. Освен това Петко Р. Славейков пише стихотворения, пословици, поговорки и басни. Той участва активно в борбата за църковна и национална независимост.

Изданието съдържа най-популярните стихотворения, пословици и поговорки от великия творец Петко Славейков, баща на поета Пенчо Славейков. В него са включени, както всички изучавани произведения от 1 до 6 клас, така и още много весели стихчета за малки и големи, кратка биография на автора, жизнен и творчески път...


Издателство Скорпио



Габриел Гарсия Маркес >> За любовта и други демони

Ще успеят ли двама влюбени да се преборят за свободата и любовта си срещу властта на Светата инквизиция?

ХVІІІ век. Картахена де Индиас. Пепеляво куче със звезда на челото се втурва из тесните улички на пазара в първата неделя на декември, преобръща маси, разбутва индиански сергии и лотарийни тенти и мимоходом ухапва четирима души, които му се изпречват на пътя. Трима са черни роби. Другата е Сиерва Мария де Тодос лос Анхелес, единствена дъщеря на маркиза на Касалдуеро, която е дошла с една слугиня мулатка да купят наниз звънчета за празненството по случай дванайсетия ѝ рожден ден. Кучето се оказва бясно, ала момичето продължава да е здраво, жизнено и свежо като цвете. Бащата въпреки това е разтревожен от ухапването и заради случайна лека треска на Сиерва Мария кани лекари, аптекари, знахари и бръснари, които да предотвратят възможната поява на беса. Всички те обаче ѝ причиняват все повече и повече страдания. Тогава се намесва Църквата, за която единственият лек е прогонването на демоните, които има вероятност да са се вселили в момичето. Нещата се усложняват съвсем, когато определеният наставник и лечител на Сиерва Мария, отец Кайетано Алсино дел Еспириту Санто Делаура и Ескудеро, отказва да бъде неин екзорсист, влюбва се в нея и тя в него...

Издателство Лъчезар Минчев



Таня Дюкерс >> Кафене „Бразилия“

пиша с лявата ръка - ако не знам дали да завия наляво или надясно, свивам винаги наляво, казва тя

Дюкерс може да бъде иронична по много остроумен начин... книгата й е вид пламенна пледоария за своенравието, за различността – за така наречения индивид. Зюддойче Цайтунг

Разказите на Дюкерс, коварни, хладнокръвни и забавни, понякога еротични, отразяват не само географските спирки в нейната биография, но и опита на цяло поколение, изживяващо своята история чрез свят от емоции. Хановерше Алгемайне Цайтунг

Таня Дюкерс (р. 1968, Западен Берлин) следва германистика, американистика и изкуствознание в Берлинския свободен университет и в университета в Амстердам. Във връзка с преподавателската й дейност и професията на свободен писател е живяла из цял свят: Лос Анджелис, Бристол, Барселона, Париж, Прага, Кракау, Букурещ, Сибиу, Готланд, Брюксел, Залцбург, Кипър.

Издателство Ерго



сряда, 29 август 2012 г.

Вал Уилямс >> Кое прави фотографията велика

Алфред Щиглиц, Ернст Хаас, Нан Голдин, Ринеке Декстра, Мартин Пар...

Вал Уилямс анализира методите и качествата, поради които дадена снимка се отличава от останалите - композиция, колоратура, текстура, вярност към обекта, разкривайки тъкмо онова, което я прави значима и велика.
Проникновеният текст ни помага да осъзнаем въздействащата сила на ключовите фотографии от различни епохи и жанрове: портрет, пейзаж, фотожурналистика и документалистика.

Издателство Книгомания



Юри Лазаров >> Тълковен речник

Що е джуган, каква е ролята на селските язовирчета, кои врабчета гнездят в носталгичните наблюдения на автора и какво е рекъл внукът на художника Кулев еди-кога си...

Юри Лазаров прекарва голяма част от времето си в път. Между София и морето, между София и едно селце в Северна България. Мечтата му е да превърне столицата във виртуален град – хем да знае, че го има, хем да е далече от него и да си общуват чрез чудесата на съвременните технически достижения. Засега го използва като гардеробна и място за временно преспиване. Нищо, че е роден в епицентъра на столичния пъп, той предпочита да гледа пясъка край морето, остров Свети Иван, тревата в селския си двор, старата круша до старата си къща там, боровите гори по хълмовете и други едни такива прости неща. Там се чувства някак по-добре и може на спокойствие да си играе с думите. Между предишната му книга „Чичо Весо Облия” и „Тълковен речник” се случиха и се промениха важни неща. Неизменни останаха само пътят, морето, селският двор, семейството му и приятелите му. Та на тях Юри Лазаров посвещава тези препатени разкази.

Издателство Сиела



вторник, 28 август 2012 г.

Чарлс Дикенс >> Нашият общ приятел

Последният роман, излязъл изпод перото на Дикенс, и несъмнено най-мрачното му и сложно произведение

Оспорвано наследство, убийство, трудна любов, много мошеничества и цяла плеяда незабравими второстепенни герои. Но за разлика от предишните романи тук главните герои не са с ангелски крилца и ореоли, злодеите събуждат известна доза съпричастност, а повествованието е лишено от обичайната сантименталност и сладникавост. Романът е сатиричен шедьовър за примамливата сила на парите и опасностите, които таят в себе си, и обединява всички важни теми от предишните романи на Дикенс: претенциозността на парвенютата, изобретателността на стремящия се към по-високо социално стъпало бедняк, неизменната способност на богатството да корумпира всеки, който се докосне до него.

Издателство Колибри



понеделник, 27 август 2012 г.

Николас Кар >> Под повърхността

Кара ли ни Гугъл да оглупяваме? Дали като се потапяме в изобилието на интернет, не жертваме способността си да четем и да мислим задълбочено

В „Под повърхността” Кар развива тази тема до завладяващо изследване на интелектуалното и културното влияние на Мрежата.
Как „инструментите на ума”- от азбуката през картите до печатарската преса, часовника и компютъра – оформят човешката мисъл през вековете?
Могат ли технологиите за търсене, съхраняване и споделяне на информация да пренасочат невронните ни пътеки?
Имат ли своя „интелектуална етика” различните информационни технологии?
Наистина ли интернет ни преправя по свой образ?


Издателство ИнфоДар



Белези. Автобиографията на Антъни Кийдис / Red Hot Chili Peppers

Историята на едно хлапе, родено в Гранд Рапидс, Мичиган, мигрирало в Холивуд и открило в края на дъгата повече, отколкото е в състояние да понесе

За посвещението на музиката, за откриването на душата, за проблемите и решенията, за слабостите и изкуплението...
Написана в съавторство с Лари Сломан, „Белези” подробно проследява кариерата на Red Hot Chili Peppers, разкривайки как са създадени някои от най-големите им хитове и вдъхновението зад тях.
В книгата ще намерите преводи на тези песни, както и над 100 снимки от личния архив на Антъни Кийдис. Специално за българското издание е добавена и пълна дискография и видеография на групата.
Белези” се изкачва до № 1 в класацията за бестселъри на „Ню Йорк Таймс” и в момента по нея се подготвя да бъде заснет тв сериал с работно заглавие „Спайдър и син”.

Преводач Николай Т. Василев

Издателство Махалото

Белези в Хеликон

Белези в Books.bg

Морис Карем >> Приказки за Каприн

Или илюстровани приказки за средно тежка нощ

– Понеже беше много послушна, сега ще ти разказвам приказки.
– Значи не ме обичаш вече – отвръща Каприн. – По-добре ме прегърни.
И лукаво рисува сърце върху моя лист хартия.
– Хайде, седни на коленете ми!
– О, знам, че си готов да ме прегърнеш, обаче това доказва ли, че ме обичаш?
– Щом не ми вярваш, да идем заедно да питаме люляка от живия плет. Той няма никакъв интерес да лъже… Друже люляко, аз не обичам ли вече Каприн?
Люлякът леко свежда цъфнала глава към прозореца и прошепва:
– Все едно да ме питаш дали водата, която тече в прерията, не обича вече коритото си от камъчета.
– Добре! Каприн, как ти се струва?
– О, това не доказва нищо. Всички цветя те познават.
– А ако попитаме чинката, която свирука на ябълковото дърво? Хей, дружке чинке, аз не обичам ли вече Каприн?
Чинката ги поглежда с лъскави очи и се разсмива:
– Все едно да ме питаш – казва тя – дали дървото не обича вече градината, в която расте!
– Как ти се струва?
– Това не доказва нищо. Всички птици те познават!
– Все пак нали няма да кажеш, че познавам онова облаче, което приближава към нашата къща? Ще попитам и него.
– Все едно да ме питаш – отвръща то – дали вятърната мелница, която виждаш ей-там, не обича вече вятъра.
– Добре! Каприн, убеди ли се?
– Ама ти си приятел и с облаците!
– Тогава искаш ли да почакаме до вечерта? Ще попитам която звезда ми посочиш.
– Не, не! Това не са доказателства. Цветята, облаците, птиците, звездите са ти приятели и аз често ги виждам да ти кимат.
– Тъй да бъде! След като нямаш доверие нито на цветята, нито на облаците, нито на птиците, нито на звездите, дано поне повярваш на сърцето, което сама нарисува преди малко. Искаш ли да ми подадеш ножиците?
Внимателно изрязвам сърцето, нарисувано върху листа хартия.
– Красиво сърчице, имам нужда от твоята помощ. Каприн твърди, че не я обичам вече. Ако тя се лъже, искаш ли начаса да станеш птица и да полетиш?
Тутакси от двете страни на сърцето изникват две малки крилца и то започва да пърха из стаята.
– Е, добре! – възкликвам аз тържествуващ. – Какво повече ти трябва?
– О, това пак не доказва нищо – отвръща Каприн и внимателно хваща за крилцата сърцето, кацнало на китката й. – Птиците са ти приятели и бързо ще ти заемат две крилца. Знам, че ако помолиш сърцето да се обсипе с маргаритки, да се превърне в облак или да заискри като звезда, то ще ти се подчини.
– Тогава нека това сърце отново стане обикновено късче хартия – казвам аз намусен. – Върни ми го.
И така рязко го дръпвам от ръцете на Каприн, че то се скъсва. Развълнувана, тя ме стиска за китките.
– Спри, спри, ама че си лош! Виж, сърцето кърви…
– Вярно – смутено признавам аз, забелязал капка кръв, бликнала на скъсаното. – Но ти винаги гледаш да ме ядосаш.
– Не се сърди – казва тя и се настанява на коленете ми. – Прегърни ме, знам, че ме обичаш, само че бих искала да ми го повтаряш по-често. А сега, понеже съм много послушна, разказвай…

Издателство Библиоскоп



неделя, 26 август 2012 г.

Амос Оз >> История за любов и мрак

Разказ на дете, изведнъж попаднало в света на възрастните и необятните им любов и мрак

Кухничката ни побираше една маса с мушама на цветя и три стола без облегалки. Беше малка, с нисък таван и тъмна. Подът беше леко хлътнал, а стените - почернели от печката. Прозорчето гледаше към сивите бетонни стени на задния двор. Понякога, когато татко го нямаше, сядах на неговия стол, точно срещу мама, и докато белеше и режеше зеленчуци или чистеше леща, тя ми разказваше приказки.
Приказките на мама бяха странни, нямаха нищо общо с приказките, които разказваха на другите деца, нито с тези, които аз разказвах на моите, бяха обвити в мъгла, не започваха от началото и не свършваха в края, сякаш изникваха за малко изпод земята и пак се скриваха там. Навяваха отчуждение и страх, образите оживяваха пред мен като страховити сенки по бетонната стена, омайваха ме, понякога от тях косъмчетата по врата ми настръхваха и преди да разбера какво точно се е случило, се оттегляха в мрака. И до днес помня някои от тях, помня всяка дума. Ето една, която разказва за един много стар човек на име Алилуeв:

Имало едно време забравено от Бога селце с малки схлупени къщурки. Намирало се зад високите планини, зад дълбоките реки и безлюдната степ. На края на селото в тъмната борова гора живеел един сляп и ням старец. Казвал се Алилуев и си нямал нито приятели, нито роднини. Старият Алилуев бил по-стар и от най-стария човек в селото и дори в цялата степ. Не бил просто стар, бил древен. Толкова древен, че по гърба му растял мъх, а вместо коса на главата му изникнали черни гъби. На мястото на бузите му имало дупки, пълни с лишеи. От краката му пропълзели корени, а в очните му кухини се настанили цели рояци светулки. Този Алилуев бил по-стар от гората, по-стар от снега, по-стар от самото Време. Един ден се разчуло, че в най-тъмния ъгъл на колибата му, чиито капаци винаги били затворени, живее друг старец. Той се казвал Чорничортун и бил много, много по-стар от Алилуев, по-сляп, по-парцалив, по-мълчалив и по-глух, по-гърбав и износен като татарска монета. През дългите зимни вечери хората в селото разказвали, че старият Алилуев се грижел за стария Чорничортун, промивал раните му, хранел го с горски плодове, миел го с кладенчова вода или разтопен сняг, оправял му леглото, а понякога през нощта му пеел като на бебе: лю-ля, лю-ля, лю-ля, ля, не се страхувай, слънце мое, лю-ля, лю-ля, лю-ля, ля, недей да ми трепериш. И двамата заспивали сгушени един в друг - старият мъж и още по-старият му приятел, а отвън вятърът виел и навявал огромни снежни преспи. Ако дивите животни не са ги изяли, може би все още живеят в схлупената си къщурка, вълците все още вият отвън, а вятърът свири в комина...

Издателство Millennium