Франсоа Мориак >> Пустинята на любовта

Върховната възможна близост навярно беше в този досег, в това съвместно гмуркане в мрака с трамвая, който пореше вечерния град. Ала тази вечер той видя срещу себе си една жена - тази дама...

Реймон се изненада от жената, седнала срещу него в работническия трамвай. Той далеч не страдаше, че всяка вечер се слива с човешкия му товар - напротив, приятно му бе да си представя, че пътува сред множество преселници на борда на параход, който цепи мрака. Чувстваше се удобно сред тези хора и далеч не подозираше, че една думичка бе достатъчна, за да изникне изведнъж пустинята, която разделя класите, както разделя и отделните личности...

Издателство Фондация Комунитас

Пустинята на любовта в Хеликон

Пустинята на любовта в Books.bg

Каролине Щьосингер >> Един век мъдрост: Истинска история за силата на духа и оптимизма

На 109 години, пианистката Алис Херц Зомер е най-старият човек, преживял холокоста...

   Тя е една от малцината оцелели от концентрационния лагер на територията на днешна Чехия – Терезин. Това не е бил обикновен концентрационен лагер – на това място са били депортирани най-изтъкнатите евреи интелектуалци, писатели, артисти и музиканти от Чехия, Австрия, Полша, Дания и Германия. Там било разрешено да се изнасят представления, за да може немската пропагандна машина да поддържа илюзията, че Терезин не е концентрационен лагер, а убежище за евреи.
   Една от най-добрите пианистки на своето време, Алис Херц Зомер изнася повече от 100 концерта в Терезин. В музиката тя намира утеха и вдъхновение, сила и надежда, че красотата и изкуството не могат да бъдат унищожени. Тя й помага да запази човешкото в себе си и да направи по-светъл живота на хиляди хора в концентрационния лагер.
   Въпреки преклонната си възраст, Алис държи на своята независимост, живее и се грижи сама за себе си. Всеки ден тя прекарва поне 3 часа в свирене на пиано, плува и се движи самостоятелно. Истински артист по душа, Алис успява да съживи образите на Бах и Моцарт, на Бетховен и Шуберт и да обогати музикалната култура на своите читатели. Запазила своята любознателност и сърдечност, тя обича да се среща с нови хора, да научава нови неща...

Издателство Хермес

Един век мъдрост: Истинска история за силата на духа и оптимизма в Хеликон

Един век мъдрост: Истинска история за силата на духа и оптимизма в Books.bg

Джейн Остин >> Ема

Ема Удхаус е най-известната интригантка в света на литературата – изискана, привлекателна и има своя прекрасен провинциален дом...

Ема има един-единствен недостатък – тя смята за законно свое право да режисира живота на всички около себе си. И напълно убедена, че те са отчаяно зависими от нейната „помощ“...

В едно свое писмо Джейн Остин пише: Трябва да приемеш предложението за брак, само ако бъдещият ти съпруг ти харесва истински. Всичко е за предпочитане и понасяне пред брак без любов.

Издателство Апостроф

Ема в Хеликон

Ема в Books.bg

Милен Русков >> Джобна енциклопедия на мистериите

Книга за паметта, за миналото, за чара на изгубените от нас светове на ренесанса, късното средновековие и отчасти Античността – предпросвещенските светове, свързани тук по линията на магичното...

"... самата книга не е песимистична, а много жизнелюбива, радостна и радостотворна. Очевидно става дума за една много добре (блестящо, образцово - тези са по-верните думи, но не ги употребявам, щото няма да ми повярват, преди да са прочели книгата, а след като я прочетат, моите думи няма да имат никакво значение) написана книга. Станало е така, защото при Милен дори обичайните умения, необходими за белетристическия занаят, са се развили в таланти. Той има например изключителен талант на проучвател, сякаш като едно дете, той рови с клечка из праматерията на някакъв си историко-архивен материал и точно като играещо дете, винаги се натъква на находки." Ани Илков

Издателство Жанет 45, Стигмати

Джобна енциклопедия на мистериите в Хеликон

Джобна енциклопедия на мистериите в Books.bg

Етгар Керет>> Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог

„Керет може да направи повече с шест абзаца, отколкото повечето автори с 600 страници.“ Кайл Смит, Observer

... Предложих на първия срещнат войник да прочете написания лист. Беше наборникът, който идваше да ме смени в края на дежурството. Той беше сержант, аз – все още редник. Бе едва година по-възрастен, но имах чувството, че разликата ни е много по-голяма. На лявата си китка сержантът носеше ланец, на дясната часовник за гмуркане.
– Искаш ли да прочетеш нещо, което написах? – попитах развълнувано.
– Еби си майката – отговори, без да му мигне окото.
Оттогава минаха двайсет и една години и сега пак предлагам на някого да прочете първите ми разкази. Континентът е друг, отдавна вече не съм войник и даже езикът се е преобразил от иврит на български. Но все още ще съм ви ужасно признателен, ако сте малко по-мили от онзи сержант с ланеца. Етгар Керет

Издателство Жанет-45

Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог в Хеликон

Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог в Books.bg

Кирмен Урибе >> Билбао – Ню Йорк – Билбао

Баските – една от малкото до сега нерешени големи загадки на Европа. Кои са те? Откъде са дошли? Защо езикът, който говорят, толкова се отличава от всички останали езици на народите по света?

Главният герой, самият Кирмен Урибе, тръгва за Америка, като пътува през Франкфурт до Ню Йорк. Подобно пътуване са предприемали и други баски в по-стари времена, но тогава е било по вода и е отнемало месеци.

От въздуха младият мъж поглежда към родната си Баския и най-вече към историите, разказвани в семейството: за дядо си Либорио Урибе, чийто кораб носи загадъчното име „Двама приятели“, за леля си Маргарита, която открива загубената си венчална халка в корема на рибата, която приготвя за обяд, за годеницата си и още многo незабравими семейни разкази.

Когато Либорио Урибе разбира, че ще умре, той пожелава да види за последен път картината на Аурелио Артета. Кирмен е заинтригуван от тази картина и покрай проучванията си научава много за приятелството на художника с друга голяма личност – архитекта Бастида.

Издателство Enthusiast

Билбао – Ню Йорк – Билбао в Хеликон

Билбао – Ню Йорк – Билбао в Books.bg

Ха. А. Мелер >> Най-големите лъжи в историята

Повечето от “великите” личности, населяващи учебниците по история, са банда професионални лъжци, негодници и убийци, най-често - серийни. Останалите от компанията на величията - като легендарните пророци Мойсей, Исус и Мохамед - или не са съществували, или са съзнателно митологизирани от поколения баснописци...

   Вярно е, че в сферата на знанието в момента се намираме едва ли не в ядрото на истинска експлозия. Това важи и за историческата наука. Специалността история днес е изключително обособена научна област, която претендира да представя истината далеч по-обективно, отколкото преди едно-две столетия, поради простата причина, че днес разполагаме със съвсем различни средства.
   Документите, на които можем да се опрем, са далеч по-обемисти, методите станаха по-точни, а въпросите - по-настойчиви. Физиката и химията се издигнаха до ранг на помощни науки за историята. Знаем все повече за методите на фалшификатори, които са били толкова изтънчени и обиграни, че и днес предизвикват възхищение. Факт е, че още в древността съществували поне 13 техники за фалшифициране на някоя реч на Цезар, което ще рече - да му я припишат. С подобни техники потайно и със задна дата са добавяни определени текстове към Новия завет. Още в Античността са фалшифицирали Платон и Аристотел, части от Библията и свещените текстове на ислямската религия. Един-единствен фалшификатор успял сам да "модифицира" поне 4000 цитата на Мохамед!
   Разбира се, има груби опити, ала се срещат и безкрайно изпипани, направо научни фалшификации. Навремето са съществували цели индустрии за фалшифициране, които не се занимавали с нищо друго, освен да приписват със задна дата ръкописи, текстове и документи на големи философи, религиозни водачи или владетели с цел нечия позиция да получи повече тежест, да се бетонира някоя юридическа претенция или определено учение.
   Това е една от причините днес постоянно да се коригират мненията и възгледите за нашето минало.
   Целта на тази книга е да даде малък, скромен принос към процеса на коригиране. Обединихме няколко нови гледни точки, послужихме си с новите исторически помощни науки, без които не би било възможно да разкрием истината. В тази връзка трябва да се споменат преди всичко подмолните методи на Public Relations - понятие, което обикновено подценяващо се превежда като "връзки с обществеността_. Все повече обаче се налага заключението, че още в Античността и в Средновековието се е лъжело на поразия. С помощта на пъблик рилейшънс новите "истини" се налагали толкова нагло, но и толкова успешно, че можем само да се чудим...

Издателство Бард

Най-големите лъжи в историята в Хеликон

Най-големите лъжи в историята в Books.bg

Арно Гайгер >> Старият крал и неговото изгнание

„Деликатен, филигранно изпипан роман, със съвсем простичък сюжет, монумент на живите. Това не е просто една вълнуваща книга, но и нещо много повече – семейна история, детски спомени, хроника на провинциалния живот и освен това разказ за живота, който водим всички ние.“ Neue Züricher Zeitung

Бях на шест, когато дядо престана да ме разпознава. Живееше в къщата под нашата и случеше ли се да мина през овощната му градина, за да си съкратя пътя до училище, понякога той ме замеряше с цепеница, защото нямало какво да диря в поляните му. Друг път, като ме зърнеше, се радваше, идваше до мен и ми викаше Хелмут. В такива случаи не знаех как да се държа. Дядо почина. Забравих за тези си преживявания – докато болестта не спипа баща ми.
Руснаците имат поговорка, която казва, че в живота нищо не се повтаря освен грешките. А с възрастта те се увеличават. Тъй като татко винаги си е падал малко темерут, ние си обяснявахме появилите се скоро след пенсионирането му бели петна в паметта с това, че той почва да губи какъвто и да е интерес към заобикалящия го свят. Поведението му бе типично за него. Затова няколко години му лазихме по нервите с настойчиви молби най-после да вземе да се стегне.
Днес ме хваща тиха ярост заради това пилеене на силите; защото ругаехме човека, а имахме предвид болестта. „Моля те, не продължавай повече така!“ – казвахме му хиляди пъти, а татко приемаше забележките търпеливо и според правилото, че попаднеш ли в неприятна ситуация, най-лесно ще ти е, ако навреме се оттеглиш встрани. Не искаше да се противопоставя на забравянето, не използваше каквито и да е опори за паметта си и ни веднъж не се оплака, че някой е вързал възли по носните му кърпи. Не водеше упорита окопна война срещу духовния си упадък и никога не отвори дума за това, макар че – от днешна гледна точка – най-късно в средата на деветдесетте години би трябвало да е осъзнал сериозността на положението си. Само да беше казал на някое от децата си: съжалявам, мозъкът ми ме оставя в беда, всички ние бихме могли по-добре да се справим със ситуацията. Но при нас се получи дългогодишна игра на котка и мишка, с баща ми – като мишка, с нас – като мишки, и болестта в ролята на котката...

Издателство Колибри

Старият крал и неговото изгнание в Хеликон

Старият крал и неговото изгнание в Books.bg

Жан Жьоне >> Света Богородица на цветята

Едновременно роман, автобиография и поема, "Света Богородица на цветята" е най-знаменитата белетристична творба на Жан Жьоне

Възможно е тази история да ви се стори не навсякъде измислена и, въпреки желанието ми, да чуете гласа на кръвта; то е защото понякога нощем съм блъскал глава във вратата, за да освободя болезнения спомен, който ме измъчва от сътворението на света; простете ми.

Тази книга трябва да бъде просто частица от вътрешния ми живот. Жан Жьоне

Книгата е тук, страшна, жестока, непристойна, неизбежна. Не знаеш откъде да я подхванеш. Тя е, тя ще бъде, ще пребъде. Ще застави ли света да бъде такъв, какъвто е в нея? За мен „Света Богородица на цветята” е голямото явление за своето време. Творба, от която негодувам, отвращавам се, възторгвам се. Жан Кокто

Издателство Фама

Света Богородица на цветята в Хеликон

Света Богородица на цветята в Books.bg

Петър Величков >> Прототипи и герои - тайни, загадки, съдби

Събрани истории на някои от най-известните прототипи предимно в българската литература...

За съжаление историята на прототипите в
литературата у нас е слабо засегната. Какъв е
пътят на проучването им, когато и автор, и прототипи не са вече живи? Започва се с някакво
известие кой е прототипът и оттам нататък като
детектив проучваш все нови и нови евентуални
източници. Повечето от изворите на информация са съхранени в труднодостъпни издания
и вестници, екземпляри от които има обикновено в някои от най-големите ни библиотеки.
Разкриването на някоя тема продължава и във
времето – месеци след написването на текста за
Шибил, чух и песента за него в изпълнение на
народната певица Вълкана Стоянова. Признавам, че изпитвах на моменти истинско раздразнение поради пропуска да имаме мнението и на прототипите за начина, по който те са ползвани – с разрешение или без от автора. Тяхната реакция, доволство или незадоволство! Техните снимки, архиви, мемоари...

Издателство Изток-Запад

Прототипи и герои - тайни, загадки, съдби в Хеликон

Прототипи и герои - тайни, загадки, съдби в Books.bg

Робърт Лъдлъм >> Ръкописът на Чансълър

Какъв дял има истината в измислицата, озаглавена "Рькописът на Чансълър", и дали това е част от една ужасяваща и смразяваща реалност?

   ... Чансълър знаеше, че за комисията съществува още по-сериозен недостатък. Работата му бе написана страстно и гневно, а в една докторска дисертация няма място за чувства.
   Твърдението, че финансовите магнати пасивно са стояли настрана, докато група фанатизирани психопати кроели съдбата на Германия след падането на Ваймарската република, бе нелепо. Не само нелепо, но напълно лъжливо. В същност многонационалните корпорации едва смогвали да захранват вълчия апетит на нацистката глутница. И колкото по-могъща ставала глутницата, толкова по-хищнически се разпалвали апетитите на пазара.
   Целите и методите на германските нацисти били изоставени на заден план в интерес на икономическото развитие. Изоставени! Нищо подобно! С тях се съобразяваха, в крайна сметка дори ги бяха приели успоредно със стремглаво растящите приходи. Финансовите магнати издадоха на икономиката на болната нацистка Германия свидетелство за прекрасно здравословно състояние. А сред колосите на световния капитал, които тъпчеха гушата на орела на Вермахта, имаше и немалко уважавани индустриалци от Америка.
   В това се състоеше проблемът...

Издателство Прозорец

Ръкописът на Чансълър в Хеликон

Ръкописът на Чансълър в Books.bg

Джак Керуак >> СЪБУДИ СЕ. Животът на Буда

Проникновено свидетелство за развитието на убежденията на Керуак – предан последовател на Буда и един от най-влиятелните писатели на XX век

Книгата “Събуди се” е неговият разказ за живота на принц Сидхартха Гаутама, който загърбва богатство, семейство и дом, за да търси Просветлението.

Извлечена от множество канонични текстове, творбата на Джак Керуак обхваща най-важното от ученията на Буда и се превръща в задълбочена медитация за същността на живота, желанието, мъдростта и страданието.

Издателство Прозорец

СЪБУДИ СЕ. Животът на Буда в Хеликон

СЪБУДИ СЕ. Животът на Буда в Books.bg

Джон Уиндъм >> Денят на трифидите

"Денят на трифидите" не е роман на ужасите, а мъдро предупреждение за риска, който крие всяка самонадеяна човешка безотговорност

   Когато в сряда сутринта цари характерната за неделя тишина, трябва да знаеш, че някъде нещо не е в ред.
   Почувствувах това още щом се събудих. И все пак, като се поразмислих, започнах да се съмнявам. В края на краищата имаше голяма вероятност сгрешилият да съм аз, а не останалата част от човечеството, въпреки че това ми се струваше невъзможно. Продължих да чакам, измъчван от съмнения. И скоро получих първото обективно доказателство – далечен часовник удари, както ми се стори, осем. Слушах напрегнато и недоверчиво. Скоро силно и решително заби друг часовник и без съмнение отброи осем. Сега вече бях сигурен, че нещо се е случило.
   Причината, поради която пропуснах да видя края на света – е, поне края на света, който познавах от трийсет години, – беше чиста случайност: в същност както е с всеки оцелял, ако се позамисли човек. Светът е така устроен, че една част от хората са винаги в болница и по закона на вероятностите преди около седмица и аз станах един от тях. Съвсем същото би могло да ми се случи и преди две седмици – само че тогава нямаше да съм жив, за да пиша тези редове. Но случаят не само беше решил да попадна в болницата точно по това време, ами на всичко отгоре очите ми, а в същност и цялата ми глава бяха омотани в превръзки – нещо, за което трябва да съм благодарен на онзи, който се занимава с вероятностите...

Издателство Унискорп

Денят на трифидите в Хеликон

Денят на трифидите в Books.bg

Дъглас Адамс >> Пътеводител на галактическия стопаджия

Винаги съм вярвал, че шансовете да разберем какво наистина става, са толкова абсурдно нищожни, че е най-разумно да кажем майната му на всичко и постоянно да си намираме работа. Дъглас Адамс

   Съществува една теория, според която ако някой някога открие точно какво представлява Вселената и защо я има, тя моментално ще изчезне и на нейно място ще се появи нещо още по-странно и необяснимо.
   Съществува и една друга теория, според която това вече се е случило.
   

   Разказът дотук.
   В началото бе създадена Вселената. Този факт разгневи силно много хора и сега се шири мнението, че това е била погрешна стъпка...

... Така например една цивилизация от свръхинтелигентни полиизмерни същества веднъж си построи гигантски суперкомпютър, наречен Дълбока мисъл, за да даде веднъж завинаги отговор на Вечния въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало.
   В продължение на седем и половина милиона години Дълбока мисъл изчислява и пресмята и накрая обяви, че всъщност отговорът е Четиридесет и две. Ето защо се наложи да построят друг, още по-голям компютър, който да открие какъв е бил първоначалният въпрос.
   И този компютър, наречен Земя, бе толкова голям, че често го вземаха за планета – особено онези чудновати маймуноподобни същества, които бродеха по повърхността й в пълно неведение, че са просто част от една гигантска компютърна програма.
   И това е много странно, защото без знанието на този най-прост и очевиден факт е невъзможно да се обясни нищо от онова, което някога се е случвало на Земята.
   За съжаление обаче, миг преди дългоочакваният резултат да се появи на екрана на монитора, Земята най-неочаквано бе разрушена от вогоните, за да се отвори място – твърдяха те – за нов суперкосмически околовръстен път, и това сложи край на всички надежди да се открие някога смисълът на живота.
   Или поне така изглеждаше...

Издателство Бард

Пътеводител на галактическия стопаджия в Хеликон

Пътеводител на галактическия стопаджия в Books.bg

Софроний Врачански >> Житие и страдания грешнаго Софрония

“Житие и страдания грешнаго Софрония”; думи за Софроний Врачански: автобиография: историческо и литературно значение; Животоописание...

   ... И като станах архиерей, у тоя ден велика радост стана у митрополи, и у дом наш трапеза и учреждение великое. После седях на Арбанаси три месеци, докле са наготвя и докле ми прииде ферман и повеление от Цариград.
   И повдигнах ся да поида на епархия моя декем, на 13 ден. Ала беше лютий студ и сняг. Имах намерение да постигна на епископия моя за Рождество Христово. И като поидох на Плевен, почудиха ми ся християните како съм дерзнул да поиду на таковое време на Враца.
   Ето - первая смущенная вест ся зачена!
   И аз попитах: "Какво е това смущение къмто Враца?" А они ми рекоша, како има Пазванджиоолу крамола сас Генч ага и сас Хамамджиоолу, що ги и изгонил из Видин. И они собрали няколико войска, турци и арнаути, да са бият сас Пазванджия. Ала като не могат да поидат на Видинския кадилик от Пазвановая войска, седят по врачанскии села.
   Ами како да поидем ний на Враца! Седях на Плевен три дни и на четвертия ден востанах и потеглих къмто Враца. Пратих напред человеци селяни, ако има войска по селата, да потекут насреща нас да ми скажат да са възвърнем пак на Плевен. И тако поидохме до село Коинлари, що е пол пут до Враца. Ала посреди нощи приидоша человеци и сказаша, како доишле на село Браница до 400 пандури пазвански, що е един час близо то село до Коинлари. Ала то име пандури ний като не знаем, обзе ни един страх, чудяхме ся камо да пойидем. Пратих человеци да ми фатят ясакчии, ала от студ и от страх не хоче никой да поиде. Стана обед, человеци не дохождат. А мене страх да не припаднат пандурите да ни съблякат. Ала едвам наишле едного турчина, повдигнахме са от тое село и като приближихме до Враца, гледаме толико войска излази от Враца и иде насреща нас. Ала не знаяхме какова е тая войска. Докле разберем, колико страх потеглихме, а то били врачани - отхождали да гонят оная войска, почто разсипали и соблякли врачанските села.
   И приидох на епископия моя...

Издателство Захарий Стоянов

Житие и страдания грешнаго Софрония в Хеликон

Житие и страдания грешнаго Софрония в Books.bg

Михаил Булгаков >> Театрален роман

Булгаков обожаваше театъра и в същото време го ненавиждаше. Така човек се отнася към любима жена, която го е напуснала. Елена Сергеевна Булгакова

   ... Сергей Леонтиевич заявяваше, че напускайки живота, подарява записките си на мен, неговия единствен приятел, за да ги редактирам, да сложа под тях своето име и да ги издам.
   Странно, но предсмъртно желание!
   В продължение на година търсих да открия роднини или близки на Сергей Леонтиевич. Напразно! Той не бе излъгал в предсмъртното си писмо: не му беше останал никой на този свят.
   И аз приемам подаръка...

Издателство Фама

Театрален роман в Хеликон

Театрален роман в Books.bg

Агоп Мелконян >> Суматоха за душите

Не можеш да прободеш утехата. Агоп Мелконян

   Тук е пълно с гении, докторе. Тук всеки е написал нещо изумително, или изобретил, или ще изобрети. Тук ухае на велики идеи и велики творби, пък аз съм само един дървен цилиндър. Тънък и дълъг дървен цилиндър. Долу съм вкопан в земята, затова дойдох при теб с усилия. А горе, на върха, съм увенчан с две порцеланови чашки. Бели чашки, марка „сименс“. Не си помнят годините, но аз се гордея с тях. Ти нали се гордееш с първата си любов? С децата си, нали? А аз се гордея с две порцеланови чашки марка „сименс“.
   Понякога ми се струва, че вече не ставам за нищо. Избелях и се олющих. Стърча самотно до оградата на един селяндур, който не знае какво е телеграф. Ходи по нужда в ъгъла на двора и изобщо не подозира какво бях аз, какво величие бях, какъв финес. През мен, докторе, минаваше половината любов на света и половината омраза. Другите половини вероятно са минавали през друг двор, но не зная през кой. Моята работа си беше да пренасям половината любов и половината омраза, нищо повече.
   Е, по едно време един щъркел си направи апартамент от слама връз главата ми, беше много досаден, чаткаше с клюна, но после му се родиха едни такива мънички симпатяги, таткото ги топлеше, мама ги хранеше. А аз си траех. Първо – защото имах много по-важна работа, трябваше да пренасям любов и омраза наляво и надясно. Второ – тъй като любов и омраза има и в държавните работи, трябваше да устоявам на ветровете на всякакви правителства. И като капак – тези щъркели. Едни такива сивички, човките им непрекъснато отворени. Мама току донесе нещо от супермаркета и напълни човките, ама те пак искат. А таткото стои встрани, никога не взема от тяхното. И изглеждаше ужасно тъжен, когато есенес тръгна към топлото... Самотникът и самотата

Издателство Аргус

Суматоха за душите в Хеликон

Суматоха за душите в Books.bg

Борис Виан >> Културни развлечения

Най-смешните разкази на Борис Виан и повестите "Смут сред тревите" и "Приказка за прочит от средни хора"

   Стенният електронен часовник удари два пъти и аз подскочих целият, едва успял да се отърся от вихрушката от картини, преплетени в съзнанието ми. Установих с известна изненада, че биенето на сърцето ми леко се учести. Бързо затворих книгата, като се изчервих, това беше „Ти и аз“, старо прашно томче отпреди двете световни войни, което до момента се бях колебал дали да прочета, тъй като познавах реалистичния подход към темата. И тогава си дадох сметка, че сърдечните ми смущения идваха както от часа и деня, така и от книгата: беше петък, двадесет и седми април хиляда деветстотин осемдесет и втора година, и аз, както обикновено, очаквах стажантката си Флоранс Лор.
   Не мога да ви опиша колко ме развълнува това откритие. Имам се за човек с широки разбирания, но не е редно мъжът да се влюбва пръв, във всички случаи ние, мъжете, трябва да пазим сдържаността, която подхожда на нашия пол. След този начален шок обаче аз размислих – и си намерих оправдание.
   Представата за учените, в частност за жените-учени, като за хора с властна и грозна външност, е предразсъдък. Несъмнено жените имат по-голяма дарба от мъжете за изследователска работа. А някои професии, в които външният вид играе избирателна роля, актьорската например, съдържат относително висок процент венери. Но ако се задълбочим в проблема, много бързо може да се установи, че красива математичка не е по-рядко срещано явление от интелигентна актриса. Наистина математичките са повече от актрисите. Във всеки случай бях изтеглил печеливш билет от лотарията със стажантките и въпреки че до този ден никаква смущаваща мисъл не ми беше минавала през главата, вече бях признал – съвсем обективно – безспорния чар на моята ученичка. Това оправдаваше настоящото ми вълнение.
   Беше точна отгоре на всичко; пристигна, както обикновено, в два и пет.
   – Страхотно сте елегантна – казах аз, малко изненадан от смелостта си.
   Беше облякла прилепнал комбинезон от бледозелен плат с преливащи отблясъци, с проста кройка, но си личеше, че е произведен в луксозна модна къща.
   – Харесва ли ви, Боб?
   – Много ми харесва.
   Не бях от тези, които биха намерили цвета за неуместен дори за една толкова класическа женска дреха, каквато е лабораторният комбинезон. С риск да ви скандализирам, ще си призная дори, че жена в пола не ми прави впечатление.
   – Много се радвам – отговори тя подигравателно.
   Независимо че съм с десет години по-голям от нея, Флоранс ме уверява, че изглеждаме на еднаква възраст. Вследствие на този факт взаимоотношенията ни са малко по-различни от нормалните взаимоотношения между учител и ученичка. Тя се държи с мен като с приятел. Това малко ме притеснява. Разбира се, бих могъл да обръсна брадата си и да си подстрижа косата, за да заприличам на стар учен от хиляда деветстотин и четиридесета година, но тя твърди, че това би ми придало женствен вид и няма да й вдъхва респект...

Издателство Фама

Културни развлечения в Хеликон

Културни развлечения в Books.bg