Но градът е и взаимодействието между неговите обитатели, групи и общности, техните всекидневни траектории, истории и биографии - на кварталите, на местата, на хората.
УИ Паисий Хилендарски
събота, 9 февруари 2013 г.
Меглена Златкова >> Етносоциология на града [ По примера на град Пловдив ]
Градът е мястото на гражданите и чужденците, физическо, социално и културно пространство, локус, място от глобалната мрежа, сакрален център, йерархия...
Текстът представя акценти от живота на Пловдив на границата на две столетия и на един негов жилищен район - "Тракия" - като градски палимпсест. Предложена е интерпретация на български град в преход, като се проследяват форми на хетерономизиране на градските пространства, трансформации на местата, договаряне на границите между публично и частно, конструиране на памет и изява на идентичности.
Валентин Бояджиев >> Завоите на българската история
Книгата следва без колебание виражите на българската история, житейските заблуди на нейните герои, техния възход и падение в обществен и личен план
Събитията от Третата българска държава са пресъздадени чрез образите на популярни политици, писатели, актьори, музиканти, художници, журналисти и Завоите на историята. Любопитният детайл, парадоксалният ракурс, търсенето на куриоза дори в сериозната и трагична страна на историята, правят тази книга особено привлекателна за всеки, който бяга от скучното четиво.
От книгата става ясно как княз Фердинанд награждава с орден своя адаш автоконструктора Порше, само защото е почитател на марката. Читателите ще научат кой е нашият лекар, вербуван от руснаците, който години наред е измъквал секретна информация от самия Бенито Мусолини. Специален очерк е посветен на един популярен герой от близкото минало - държавника Кимон Георгиев, който успява да спаси Пиринска Македония от апетитите на Тито. Не е премълчана и ролята на Молотов да останем без Беломорието след войната...
От книгата става ясно как княз Фердинанд награждава с орден своя адаш автоконструктора Порше, само защото е почитател на марката. Читателите ще научат кой е нашият лекар, вербуван от руснаците, който години наред е измъквал секретна информация от самия Бенито Мусолини. Специален очерк е посветен на един популярен герой от близкото минало - държавника Кимон Георгиев, който успява да спаси Пиринска Македония от апетитите на Тито. Не е премълчана и ролята на Молотов да останем без Беломорието след войната...
Издателство Сиела
Завоите на българската история в Хеликон
Завоите на българската история в Books.bg
Фьодор М. Достоевски >> Унижените и оскърбените
Роман за дълбините на човешката природа, трагичните конфликти, които разкъсват личността и опустошават човешкото, ужаса на едно битие, пронизано от егоизъм, незачитане и страдание...
...ако можеше само да стане така, че всеки от нас да опише всичко за себе си, но така, че да не се стесни да изкаже не само онова, което не смее да каже и за нищо на света няма да каже на хората, не само онова, което не смее да каже дори на най-близките си приятели, но дори и онова, което не смее да признае понякога и на самия себе си - тогава по целия свят би се разнесла такава смрад, че всички ще се издушим.
Глупак, който осъзнава, че е глупак, вече не е глупак.
Издателство Захарий Стоянов
Унижените и оскърбените в Хеликон
Унижените и оскърбените в Books.bg
петък, 8 февруари 2013 г.
Айрис Мърдок >> Отделената глава
Едно уж обикновено повествование за живота на една дребнобуржоазна двойка, което обаче умело разчепква големите теми на брака, окачествен от авторката като "дълго плаване в тясна каюта"...
Прелюбодеянието, кръвосмешението...
Главният герой трябва да преживее последователно предателството на съпругата си, приятеля си, на любимата и това на брат си, за да осъзнае факта, че изживявайки се като жертва, той самият наранява всички наоколо.
Макар да третира сериозни проблеми, романът е извънредно четивен и много забавен поради описаните абсурдни, но напълно възможни ситуации в живота на героите...
Отделената глава в Books.bg
Джон Гришам >> Рекетьорът
Малкълм Банистър. Рекетьор. Бивш адвокат. Местообитание: Федералния затворнически лагер близо до Фростбърг, Мериланд.
Бъдещето на затворника Банистър не изглежда особено розово. Излежал е едва половината от присъдата си. Но той разполага със силен коз. Знае кой е убил съдия Фосет. Знае и защо.
В отдалечена вила са намерени два трупа – на магистрата и на младата му секретарка. Няма следи от взлом или от борба. Само един голям отворен празен сейф. Какво е имало в него? ФБР иска да знае.
Малкълм Банистър е готов да им каже. Но всичко си има цена. Особено когато се касае за толкова сензационна информация.
А рекетьорът никак не е глупав…
Издателство Обсидиан
Рекетьорът в Хеликон
Рекетьорът в Books.bg
Жул Верн >> Тайнственият остров
„Тайнственият остров“ е: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко - чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три...
Никой навярно не е забравил страшния североизточен вятър, който се изви същата година сред равноденствието и през който барометърът спадна на седемстотин и десет милиметра. Непрестанен ураган, който трая от 18 до 26 март. Той нанесе грамадни щети в Америка, Европа и Азия над площ, широка хиляда и осемстотин мили, която се простираше косо на екватора от тридесет и петия северен до четиридесетия южен паралел! Разрушени градове, изкоренени гори, брегове, опустошени от водни планини, които се спускаха като порои - ето доказателствата за страшната сила на тоя чудовищен ураган. Той надмина по разрушения ураганите, които опустошиха така страшно Хавана и Гваделупа, единият на 25 октомври 1810 година, другият на 26 юли 1825 година.
И тъкмо когато толкова бедствия се сипеха над суша и море, друга, не по-малко страшна драма се разиграваше в развихрения въздух.
И наистина един балон, понесен като топка на вихъра, подет от кръгообразното движение на въздушния стълб, летеше в простора със скорост деветдесет мили в час, като се въртеше сам около себе си, сякаш грабнат от някакъв въздушен въртоп.
На долния обръч на балона висеше кош, в който имаше петима пътници - те едва се забелязваха сред гъстата мъгла, примесена с воден прашец, която стигаше до повърхността на океана...
И тъкмо когато толкова бедствия се сипеха над суша и море, друга, не по-малко страшна драма се разиграваше в развихрения въздух.
И наистина един балон, понесен като топка на вихъра, подет от кръгообразното движение на въздушния стълб, летеше в простора със скорост деветдесет мили в час, като се въртеше сам около себе си, сякаш грабнат от някакъв въздушен въртоп.
На долния обръч на балона висеше кош, в който имаше петима пътници - те едва се забелязваха сред гъстата мъгла, примесена с воден прашец, която стигаше до повърхността на океана...
Издателство Труд
Тайнственият остров в Хеликон
Тайнственият остров в Books.bg
четвъртък, 7 февруари 2013 г.
Скот Мактавиш >> Ръководство за оцеляване на младия татко
Прерязване на пъпната връв, устройство и функциониране на НСП (новото семейно попълнение), хранене и къпане на НСП, оцеляване в условията на постоянно будуване, разпускане без помощта на алкохол, големият майтап с бюста...
И така, скоро светът ти ще се обърне с главата надолу. Може да си мислиш, че знаеш какво те чака, но помни ми думата: изобщо нямаш представа. Обаче спокойно – аз съм насреща.
Не съм акушер-гинеколог, педиатър или психолог.
Не, просто мъж, който вече два пъти е минал по тоя път и е успял да му хване цаката и да се сдобие с безброй безценни трикове и тайни, които ще ти помогнат да се подготвиш за предстоящото физическо, психологическо и
емоционално изпитание, наречено бащинство.
Аз напълно си заслужих нашивките и ще помогна и на теб. Продължавай да четеш.
Периодът, разгледан в това ръководство, започва
малко преди раждането и приключва в края на третия месец, като тук-там са вметнати съвети, полезни за цялата първа година. В него ще намериш изцяло практически препоръки, това не е справочник с медицински
съвети. Ако искаш да разбереш какво е мъжкото определение за биберон или как да разпуснеш след напрегнат ден, попаднал си на правилната книга. А ако се чудиш дали биберонът би бил полезен за твоето бебе, трябва да се посъветваш със здравен специалист, или поне с човек, който е по-умен от мен. Всъщност нищо чудно пощаджията да е по-компетентен от мен по въпроса. Или пък не. Я по-добре питай педиатъра.
След три-четири месеца стаж като татко вече ще си стара пушка; ще се пръскаш от гордост и няма да има по-уверен мъж от тебе. Но сега-засега се готви за пълно объркване и жалък смут. Така е, откакто свят светува, и така ще бъде.
Не съм акушер-гинеколог, педиатър или психолог.
Не, просто мъж, който вече два пъти е минал по тоя път и е успял да му хване цаката и да се сдобие с безброй безценни трикове и тайни, които ще ти помогнат да се подготвиш за предстоящото физическо, психологическо и
емоционално изпитание, наречено бащинство.
Аз напълно си заслужих нашивките и ще помогна и на теб. Продължавай да четеш.
Периодът, разгледан в това ръководство, започва
малко преди раждането и приключва в края на третия месец, като тук-там са вметнати съвети, полезни за цялата първа година. В него ще намериш изцяло практически препоръки, това не е справочник с медицински
съвети. Ако искаш да разбереш какво е мъжкото определение за биберон или как да разпуснеш след напрегнат ден, попаднал си на правилната книга. А ако се чудиш дали биберонът би бил полезен за твоето бебе, трябва да се посъветваш със здравен специалист, или поне с човек, който е по-умен от мен. Всъщност нищо чудно пощаджията да е по-компетентен от мен по въпроса. Или пък не. Я по-добре питай педиатъра.
След три-четири месеца стаж като татко вече ще си стара пушка; ще се пръскаш от гордост и няма да има по-уверен мъж от тебе. Но сега-засега се готви за пълно объркване и жалък смут. Така е, откакто свят светува, и така ще бъде.
Затова грабвай кубинките и нахлупвай каската – бебетата идват...
Издателство Изток-Запад
Ръководство за оцеляване на младия татко в Хеликон
Ръководство за оцеляване на младия татко в Books.bg
Жан-Пол Блед >> История на Мюнхен
Град на бирата (Bierstadt) и Октоберфест - с огромните бирарии, „просторни като катедрали”, но и като град на изкуството (Kunststadt), богат с барокови паметници, с перлите си в стил рококо, с галерии и престижни булеварди...
Често конфликтни, отношенията между „града на бирата” и „града на изкуството” прокарват една от линиите в историята на Мюнхен.
Мюнхен е свързан и с болезнената страница от съвременната история, когато западните демокрации абдикират пред Хитлер…
Днес Мюнхен е седалище на правителството на „Република Бавария” и на градските власти, които работят в равновесие. Едновременно баварски, германски и европейски, Мюнхен е признат за едно от най-добрите за живеене места в света...
Издателство Рива
История на Мюнхен в Хеликон
История на Мюнхен в Books.bg
Кристофър Прийст >> Престиж
Всяка сценична илюзия се състои от три части: подготовка, изпълнение и „престиж“, или ефект...
Зашеметяващо магическо представление с всички задължителни реквизити – спиритически сеанси, различни разказвачи, семейно проклятие, двойници, загубен бележник, безтелесни духове, къща с призраци, дяволски машини, телепортация и изобилие от ужаси със специални ефекти от самия Никола Тесла...
През 1878 година двама млади илюзионисти влизат в конфликт по време на спиритически сеанс. От този момент животът и на двамата се превръща в мрежа от лъжи и разкрития, докато всеки се мъчи да заблуди и изобличи другия. Съперничеството им ги води до върховете на кариерата им, но с ужасни резултати. В стремежа си да се унищожат взаимно, те използват всичките си магьоснически умения – най-висша манипулация и най-тъмна наука...
През 1878 година двама млади илюзионисти влизат в конфликт по време на спиритически сеанс. От този момент животът и на двамата се превръща в мрежа от лъжи и разкрития, докато всеки се мъчи да заблуди и изобличи другия. Съперничеството им ги води до върховете на кариерата им, но с ужасни резултати. В стремежа си да се унищожат взаимно, те използват всичките си магьоснически умения – най-висша манипулация и най-тъмна наука...
сряда, 6 февруари 2013 г.
Анелия Гешева >> Още едно копче надолу
За глупостите, които правим стремейки се към любовта; за смешното и страшното по пътя към нея; за това, че не всичко е секс; и за това, че понякога е...
Налетя на чадъра й и сърцето му заседна в гърлото. Целуна я нескопосано насред тълпата, смотолеви колко се радва да я види. Тя не го прибра под чадъра, както би направила преди три месеца. “Лош знак” – помисли си. Попита я много ли е заета, има ли време да се видят на вечеря. Тя каза, че денят й е разпилян, утре пътувала за някаква творческа командировка, а имала да свърши доста неща, пък и багажът й не е събран още, но както и да е – до довечера има много време, така че може да се чуят и да решат дали и за колко ще седнат някъде да поговорят. Разделиха се.
Не я огледа добре, нямаше време, а и изненадата от срещата блокира сетивата му за кратко. За трите месеца, откакто скъсаха, това беше първата им среща... Пианото
Не я огледа добре, нямаше време, а и изненадата от срещата блокира сетивата му за кратко. За трите месеца, откакто скъсаха, това беше първата им среща... Пианото
Издателство Орфеева лира
Още едно копче надолу в Хеликон
Още едно копче надолу в Books.bg
Джеймс Хадли Чейс >> Гроб за двама
В тиха американска провинция се укрива опасен престъпник
За една нощ избива шест души и ранява още няколко. В издирването са мобилизирани щатската полиция и Националната гвардия.
Само местният шериф успява да се досети къде се крие убиецът, но проблемът е, че е заложен животът на най-преуспяващият холивудски сценарист. При открита атака писателят ще е първата жертва...
Само местният шериф успява да се досети къде се крие убиецът, но проблемът е, че е заложен животът на най-преуспяващият холивудски сценарист. При открита атака писателят ще е първата жертва...
И наистина погребват двама, но кои?
Печатно издание и е-книга
Издателство Труд
Гроб за двама в Хеликон
Гроб за двама в Books.bg
Питър Мейл >> Френски уроци: Приключения с нож, вилица и тирбушон
Един англичанин предприема пътешествие на вкуса, въоръжен с нож, вилица, тирбушон и много хумор...
Малки провинциални ресторанти и прочути заведения със звезди от „Мишлен", селски пазари и годишни фестивали, литургия в чест на трюфела, маратон през легендарните лозя на Бордо, панаир на прочутите пилета от Брес, празник на охлюва - това са само част от приключенията, които ви очакват на страниците на тази книга.
Питър Мейл разкрива някои от най-добре пазените тайни на френската кулинария и надниква в свят, в който любовта към добрата храна и качественото вино е начин на живот...
Издателство Гурме Пи Си Ти ООД
вторник, 5 февруари 2013 г.
Стефан Цвайг >> Шахматна новела
Това е единствената игра, която принадлежи на всички народи и на всички епохи, а при това никой не знае името на божеството, донесло я на земята, за да разсейва скуката, да изостря сетивата, да ободрява душата. Къде е нейното начало и къде – краят й?
Тя е древна и вечно нова; механична в своята основа, тя довежда до победа само с помощта на въображението; ограничена в тясно геометрично пространство и в същото време безгранична в нейните комбинации; непрестанно развиваща се и въпреки това безплодна; мисловна дейност, която не води до никакви резултати; математика, която не изчислява нищо; изкуство без творби; архитектура без строителен материал и въпреки това, както е доказано на дело, издържала изпитанията на времето много по-успешно от всички книги и художествени произведения...
Издателство Enthusiast
Шахматна новела в Хеликон
Шахматна новела в Books.bg
Генчо Стоев >> Цената на златото. Завръщане
Човечеството естествено ще преживее и в новата безписмовна ера, но и то ще е основно ремонтирано. Мутирало. Както става ясно, моят оптимизъм е безграничен. Генчо Стоев
Какво може да се купи с хилядо лири чисто злато? С две хиляди? А с голямата гевгирена къща сред селото? С многото казани тахан и шарлаган, с хектарите лозя и бъчвите с виното?
Хадживраневите от Перущица ги имаха. Излезли из раята, те бяха искали да спечелят пари и достойнство. Намери се малко мая, случи се здраве и късмет, провървя им. Дори Исмаил ага Сулейманоглу, първенецът на турското село Устина, взе да им идва на гости. Той се падаше правнук на знатния спахия Сулейманоглу, прочутия султански рицар, участвувал в превземането на Будапеща, в потурчването на Родопите и дарен с чифлици в тоя край.
За чест по-голяма от тая Хадживраневите не можеха да мислят. Но тъкмо добиха желаното, през един април синовете им отказаха гостоприемство на агата, забъркаха се във въстанието...
Даскал Петър Бонев ги подмами. Нямал свой имот и злато, както думаше хаджи Враньо, имал само силен език и стара охтика, та затуй му било лесно да говори за "общо дело", за "свобода и смърт". Какво ще загуби? Чорбаджи Рангел Гичев, който водеше голямата сестра на Даскала, който бе харчил пред бога и пред хората, за да изучи своя паметлив и слабоват шурек, съжаляваше, че му е давал хляб, а не отрова.
Всичко заради Даскала стана. И защо го направи той, щом като (тъй се разправяше) и самият се колебаел?
Било през Велика събота - последния мирен ден. Рано призори към планината потеглили конници. Отивал Даскала с десетниците да огледа родопските пещери - стават ли за убежище.
Там ги заварил светликът. Сами всред здрача на планинските гънки, всред нощната тишина, изостанала там, те чули как се надпяват хилядите петли на селото и видели златните православни кръстове на новата църква да блестят над едва порозовялата далечина. Слънцето било още скрито, само кръстовете искрели - като че те излъчвали кротката розова светлина, като че те самите раждали утрото.
- Слушайте и гледайте! - рекъл Даскала, като спрял коня си и замрял. - Наслушайте се, нагледайте се! Само че защо нарекохме църквата "Архангел Михаил", а не "Свети Рогльо"?
Рогльо не бил светия. На времето, когато се извършвало потурчването на околните села, ковачът Рогльо станал хайдутин, отървал Перущица, ала и сетне продължил хайдутлука. Не прилягало да бъде наричан светия...
Хадживраневите от Перущица ги имаха. Излезли из раята, те бяха искали да спечелят пари и достойнство. Намери се малко мая, случи се здраве и късмет, провървя им. Дори Исмаил ага Сулейманоглу, първенецът на турското село Устина, взе да им идва на гости. Той се падаше правнук на знатния спахия Сулейманоглу, прочутия султански рицар, участвувал в превземането на Будапеща, в потурчването на Родопите и дарен с чифлици в тоя край.
За чест по-голяма от тая Хадживраневите не можеха да мислят. Но тъкмо добиха желаното, през един април синовете им отказаха гостоприемство на агата, забъркаха се във въстанието...
Даскал Петър Бонев ги подмами. Нямал свой имот и злато, както думаше хаджи Враньо, имал само силен език и стара охтика, та затуй му било лесно да говори за "общо дело", за "свобода и смърт". Какво ще загуби? Чорбаджи Рангел Гичев, който водеше голямата сестра на Даскала, който бе харчил пред бога и пред хората, за да изучи своя паметлив и слабоват шурек, съжаляваше, че му е давал хляб, а не отрова.
Всичко заради Даскала стана. И защо го направи той, щом като (тъй се разправяше) и самият се колебаел?
Било през Велика събота - последния мирен ден. Рано призори към планината потеглили конници. Отивал Даскала с десетниците да огледа родопските пещери - стават ли за убежище.
Там ги заварил светликът. Сами всред здрача на планинските гънки, всред нощната тишина, изостанала там, те чули как се надпяват хилядите петли на селото и видели златните православни кръстове на новата църква да блестят над едва порозовялата далечина. Слънцето било още скрито, само кръстовете искрели - като че те излъчвали кротката розова светлина, като че те самите раждали утрото.
- Слушайте и гледайте! - рекъл Даскала, като спрял коня си и замрял. - Наслушайте се, нагледайте се! Само че защо нарекохме църквата "Архангел Михаил", а не "Свети Рогльо"?
Рогльо не бил светия. На времето, когато се извършвало потурчването на околните села, ковачът Рогльо станал хайдутин, отървал Перущица, ала и сетне продължил хайдутлука. Не прилягало да бъде наричан светия...
Издателство Слово
Цената на златото. Завръщане в Хеликон
Цената на златото. Завръщане в Books.bg
Леда Милева >> Изгубеното хвърчило
С цялото си творчество Леда Милева посочва на малките [ и големите ] светлите пътеки, по които те трябва да търсят човечността, справедливостта и красотата...
Синя приказка
Повя южнякът.
Две цветни семенца разбраха, че няма защо да се чака, и пуснаха тънки стебла.
Първото цвете погледна небето и дребните му цветчета станаха сини.
Второто цвете погледна слънцето и реши да си сложи голяма златна корона. После важно застана сред тихата поляна:
– Всичко хубаво е златно! – рече то. – Златно е житното зрънце, златно е ясното слънце, златно и аз съм, макар че името ми е Глухарче. А твоето име какво е, дребно синьо цвете?
– Не знам. Никой не ми е казвал…
Вечерта дойде една мравка:
– Тъмно е вече, а мравунякът ми е далече. Може ли да преспя при вас?
Златното глухарче се направи, че не чува.
Но синьото цвете прошепна:
– При мене ела и добре си дошла!
Мравката заспа под синьото цвете. И чудно! Цяла нощ сънува сини сънища. Сънува, че се къпе в потока – и потокът бе син. Сънува, че плува върху син листец по реката дълбока – и реката бе синя. Сънува, че седна в синя ракета и литна към небето – и небето бе синьо.
Сутринта мравката каза, че никога няма да забрави тази чудна нощ, тези сънища сини и непременно пак ще намине.
Цветето се усмихна:
– Довиждане, Мравке!
– Довиждане, Незабравке!
И цветето научи своето име.
За глухарчето всичко това не беше приятно. То мълчеше и ставаше все по-голямо и по-златно.
Един ден мравката отново дойде. И веднага попита:
– Нямаш ли вече другарче? Къде е голямото златно глухарче?
– Няма го – отвърна Незабравката. – То се надуваше, че е златно. Но се случи нещо невероятно: глухарчето побеля, стана леко и южнякът го издуха!… Виж стеблото му само остана до моето рамо – една клечица суха…
– Няма да те оставя самичка! – каза мравката. – Ще живея при тебе. Денем ще се трудя, но всяка сутрин, щом се събудя, ще ти разказвам моите сини сънища, като малки сини приказки. Искаш ли?
– Как да не искам? – И синята незабравка погали с листенце своята вярна приятелка – умната мравка.
Повя южнякът.
Две цветни семенца разбраха, че няма защо да се чака, и пуснаха тънки стебла.
Първото цвете погледна небето и дребните му цветчета станаха сини.
Второто цвете погледна слънцето и реши да си сложи голяма златна корона. После важно застана сред тихата поляна:
– Всичко хубаво е златно! – рече то. – Златно е житното зрънце, златно е ясното слънце, златно и аз съм, макар че името ми е Глухарче. А твоето име какво е, дребно синьо цвете?
– Не знам. Никой не ми е казвал…
Вечерта дойде една мравка:
– Тъмно е вече, а мравунякът ми е далече. Може ли да преспя при вас?
Златното глухарче се направи, че не чува.
Но синьото цвете прошепна:
– При мене ела и добре си дошла!
Мравката заспа под синьото цвете. И чудно! Цяла нощ сънува сини сънища. Сънува, че се къпе в потока – и потокът бе син. Сънува, че плува върху син листец по реката дълбока – и реката бе синя. Сънува, че седна в синя ракета и литна към небето – и небето бе синьо.
Сутринта мравката каза, че никога няма да забрави тази чудна нощ, тези сънища сини и непременно пак ще намине.
Цветето се усмихна:
– Довиждане, Мравке!
– Довиждане, Незабравке!
И цветето научи своето име.
За глухарчето всичко това не беше приятно. То мълчеше и ставаше все по-голямо и по-златно.
Един ден мравката отново дойде. И веднага попита:
– Нямаш ли вече другарче? Къде е голямото златно глухарче?
– Няма го – отвърна Незабравката. – То се надуваше, че е златно. Но се случи нещо невероятно: глухарчето побеля, стана леко и южнякът го издуха!… Виж стеблото му само остана до моето рамо – една клечица суха…
– Няма да те оставя самичка! – каза мравката. – Ще живея при тебе. Денем ще се трудя, но всяка сутрин, щом се събудя, ще ти разказвам моите сини сънища, като малки сини приказки. Искаш ли?
– Как да не искам? – И синята незабравка погали с листенце своята вярна приятелка – умната мравка.
Издателство Захарий Стоянов
Изгубеното хвърчило в Хеликон
Изгубеното хвърчило в Books.bg
понеделник, 4 февруари 2013 г.
Валентин Пламенов >> Не се влюбвай привечер
Изречената истина за безнадеждността на квартал "Надежда"...
Онези работнически блокове, в които "авангардът на класата" оставяше подпетените си обувки пред входната врата, а вътре безумно пиеше гроздова по потник.
Една тъжна социална история с главни герои майор Лъчезар Иванов и лейтенант Младен Демирев. Без капчица Шерлок Холмс.
Ромаът носи всички белези на произведение от криминалния жанр - напрегнато повествование, усложнена интрига която задържа вниманието на читателя, неочаквана развръзка: едно на пръв поглед "излишно" убийство, кражби на икони, интересни съдби - ето с какво се сблъсква в първото си самостоятелно разследване лейтенант Младен Демирев.
Една тъжна социална история с главни герои майор Лъчезар Иванов и лейтенант Младен Демирев. Без капчица Шерлок Холмс.
Ромаът носи всички белези на произведение от криминалния жанр - напрегнато повествование, усложнена интрига която задържа вниманието на читателя, неочаквана развръзка: едно на пръв поглед "излишно" убийство, кражби на икони, интересни съдби - ето с какво се сблъсква в първото си самостоятелно разследване лейтенант Младен Демирев.
Издателство Сиела
Не се влюбвай привечер в Хеликон
Не се влюбвай привечер в Books.bg
Павел Матев >> Елегични изповеди
Атмосфера, наситена с тъга по отминалата (или незапомнената) младост, по непостижимото, изобщо с екзистенциалното усещане за края...
Синева
Ти отмина...
Сякаш сън,
сякаш сняг,
сякаш дъжд,
сякаш пролет
и есен
и зима...
Твойта сянка над младата ръж
се изви като кърпичка синя.
Непрежалена тъжна шега
като яребица се заобажда.
И една ароматна тъга
почна лекичко
да те възражда.
Аз се спрях.
И затворих очи.
Вероятно да те преживея...
А душата виновно мълчи.
Само сянката мина през нея.
Само вятъра вейна едва.
Пиле някакво изписука...
Ах, каква,
ах, каква синева
сме забравили някога тука!
Ти отмина...
Сякаш сън,
сякаш сняг,
сякаш дъжд,
сякаш пролет
и есен
и зима...
Твойта сянка над младата ръж
се изви като кърпичка синя.
Непрежалена тъжна шега
като яребица се заобажда.
И една ароматна тъга
почна лекичко
да те възражда.
Аз се спрях.
И затворих очи.
Вероятно да те преживея...
А душата виновно мълчи.
Само сянката мина през нея.
Само вятъра вейна едва.
Пиле някакво изписука...
Ах, каква,
ах, каква синева
сме забравили някога тука!
Издателство Жанет-45
Елегични изповеди в Хеликон
Елегични изповеди в Books.bg
Светослав Минков >> Дамата с рентгеновите очи
В една своя гротеска Светослав Минков нарече битовата проза "витаминозна". Неговото капризно въображение е нарисувало една пародия: когато четем подобни книги, в стаята ни пониква буйна трева, тук-там прошарена с метличина, дочува се лай на псета и мучене на крави... Ако решим да му отговорим със същата елегантна пародия, неговите разкази би трябвало да бъдат "авитаминозни", защото, когато ги четем, около нас се появяват апарати, кабели, рентгенови лъчи, фантаскопи... Симеон Султанов
Работех като разпоредител в един кинематограф, близо до Кралската опера. И непрестанно ме измъчваше мисълта, че новата ми квартира се намира в осемнадесетия бецирк. Защото да живееш в осемнадесетия бецирк и да отиваш на работа в първия - това значи да даваш половината от заплатата си само за поправка на обущата. А по онова време всичките ми разходи бяха тъй старателно изчислени, че даже и трамваите се кичеха с понятието на един завиден лукс.
Но може би аз щях да се откажа от трите чаши абсент, които пиех всяка вечер у „Дяволската пеперуда“, и да си взема квартира по-близо до центъра, ако не се случиха събития, които ме принудиха да остана.
Стаята, която бях наел, се намираше на петия етаж на едно грамадно здание и не се отличаваше с особена мобелировка. Една маса, един счупен креват и едно кресло от избеляло червено кадифе. Но за оправдание на думите „добре мобелирана стая“ служеха още и няколко картини, които въпреки позлатените си рамки откриваха баналността на една старомодна безвкусица. Цветя и плодове.
Всичко това, разбира се, накърняваше твърде много чувството ми към естетика. Но друго едно обстоятелство пращаше по дяволите това чувство: всяка сутрин фрау Марта оставяше на масата ми чаша weisskafe и малко бутерброд. И тоя жест на фрау Марта ме радваше неимоверно, защото за такъв един бродяга като мене сутрешната закуска имаше едно спасително преимущество. Тя заместваше обяда. А може би доволството ми щеше да продължи и за в бъдеще, ако не срещнах онази жена, която хвърли тъмна сянка над светлите дни на моя разпътен живот...
Но може би аз щях да се откажа от трите чаши абсент, които пиех всяка вечер у „Дяволската пеперуда“, и да си взема квартира по-близо до центъра, ако не се случиха събития, които ме принудиха да остана.
Стаята, която бях наел, се намираше на петия етаж на едно грамадно здание и не се отличаваше с особена мобелировка. Една маса, един счупен креват и едно кресло от избеляло червено кадифе. Но за оправдание на думите „добре мобелирана стая“ служеха още и няколко картини, които въпреки позлатените си рамки откриваха баналността на една старомодна безвкусица. Цветя и плодове.
Всичко това, разбира се, накърняваше твърде много чувството ми към естетика. Но друго едно обстоятелство пращаше по дяволите това чувство: всяка сутрин фрау Марта оставяше на масата ми чаша weisskafe и малко бутерброд. И тоя жест на фрау Марта ме радваше неимоверно, защото за такъв един бродяга като мене сутрешната закуска имаше едно спасително преимущество. Тя заместваше обяда. А може би доволството ми щеше да продължи и за в бъдеще, ако не срещнах онази жена, която хвърли тъмна сянка над светлите дни на моя разпътен живот...
Издателство Захарий Стоянов
Дамата с рентгеновите очи в Хеликон
Дамата с рентгеновите очи в Books.bg
неделя, 3 февруари 2013 г.
Илия Троянов >> Ледовете се топят
За човека, който започва борба за глетчерите; роман-изповед с много поезия и страст за величието на природата и за заплахите пред нашия свят
Мъж толкова много обичащ глетчерите, потъва в отчаяние поради тяхната смърт: като глациолог Цено е посветил живота си на един алпийски глетчер. Когато умирането на глетчера му вече не може да бъде спряно, той потегля на един круизер, за да обяснява на туристите чудесата на Антарктика. Но по време на своето пътуване той се отчайва и от пренебрежението на пасажерите, и от ограниченото им внимание към чуждия свят и от постоянното топене на ледовете...
Пол Остър >> Човек на тъмно
Седемдесет и две годишният Огъст Брил се възстановява след автомобилна катастрофа в къщата на дъщеря си във Върмонт. Нощем, когато не може да заспи, лежи и си разказва истории, за да отпъди мислите си за неща, които предпочита да забрави...
Ято скорци прелитат отгоре, навлизат в зрителното му поле за пет-шест секунди, след което изчезват в здрача. Брик се изправя, за да огледа наоколо, и в този миг усеща предмет, който издува левия преден джоб на панталона му. Оказва се портфейл, неговият портфейл, и освен седемдесет и шест долара в американска валута, в него има шофьорска книжка, издадена от щата Ню Йорк на някой си Оуен Брик, роден на 12 юни, 1977. Така се потвърждава онова, което Брик винаги е знаел, а именно че е човек, наближаващ трийсетте, който живее в Джаксън Хайтс, Куинс. Освен това е наясно, че има съпруга на име Флора и че в продължение на последните седем години е работил като професионален фокусник, като е давал представления предимно на детски рождени дни в целия град под сценичния си псевдоним Великия Дзавело. Тези факти обаче само още повече задълбочават мистерията. Щом е толкова сигурен кой е, тогава как така се е озовал на дъното на тази дупка, облечен – ни повече, ни по-малко – в ефрейторска униформа, без документи, без табелка с името му, без военна книжка, която да доказва ранга му?...
Издателство Колибри
Човек на тъмно в Хеликон
Човек на тъмно в Books.bg
Добри Немиров >> Бедният Лука
Изданието включва Бедният Лука, Братя, разкази, биография и критика за Добри Немиров
Училищният разпус гълташе дните, които изчезваха, уморени от нашата жажда да награбим колкото се може повече радости и бегли удоволствия от лудориите. Така ние изгубвахме представа за времето и го пропущахме, без да усетим – сякаш минутите и часовете се изсипваха между пръстите на ръцете ни и изчезваха, невидими и нечути.
Тъй отсъствието на Коста минаваше почти незабелязано за мене. Но ето че една вечер, когато всички сме се прибрали в къщи, до слуха ми долита сигналът. Аз в миг скоквам, сякаш подхвърлен от пружина.
Майка ми изкърпва нещо до масата и ме поглежда с шеговит укор:
– Можеш ли да не чуеш? Коста, свири – шега работа ли е то?
А Коста нарежда:
„Дочко, Дочко бе! Дочко бе!“ – и целият сигнал трепти от набрана радост, готова света да залее.
Изхвръквам на улицата. Коста се доближава към мене и протяга ръка, треперещ от радост.
– Добър вечер! – казва той, цял разнежен от велики приятелски чувства, стиска ми ръката и трепери. А очите му – малките жълти очички – излъчват чудна, необикновена преданост, сякаш през целия разпус само за мене е мислил и само мене е сънувал. Тоя час той беше готов да умре за мене. И като се ухили широко, още веднъж произнесе:
– Добър вечер! – но сети се изведнъж за нещо и бързо измъкна от джоба си едно старо, дрипаво тефтерче. – Донесох ти армаган. Хубаво тефтерче… има много празни листове…
Едва сега виждах, че без него игрите ми са били бедни, дотегливи, сухи… Друго е с него – смях, викове, къпания в Дунава, походи из лозята… какво не!
Това наше приятелство, види се, не се харесваше на някои от уличните другари, та често се мъчеха да ни скарат, но не сполучиха... Приятели
Тъй отсъствието на Коста минаваше почти незабелязано за мене. Но ето че една вечер, когато всички сме се прибрали в къщи, до слуха ми долита сигналът. Аз в миг скоквам, сякаш подхвърлен от пружина.
Майка ми изкърпва нещо до масата и ме поглежда с шеговит укор:
– Можеш ли да не чуеш? Коста, свири – шега работа ли е то?
А Коста нарежда:
„Дочко, Дочко бе! Дочко бе!“ – и целият сигнал трепти от набрана радост, готова света да залее.
Изхвръквам на улицата. Коста се доближава към мене и протяга ръка, треперещ от радост.
– Добър вечер! – казва той, цял разнежен от велики приятелски чувства, стиска ми ръката и трепери. А очите му – малките жълти очички – излъчват чудна, необикновена преданост, сякаш през целия разпус само за мене е мислил и само мене е сънувал. Тоя час той беше готов да умре за мене. И като се ухили широко, още веднъж произнесе:
– Добър вечер! – но сети се изведнъж за нещо и бързо измъкна от джоба си едно старо, дрипаво тефтерче. – Донесох ти армаган. Хубаво тефтерче… има много празни листове…
Едва сега виждах, че без него игрите ми са били бедни, дотегливи, сухи… Друго е с него – смях, викове, къпания в Дунава, походи из лозята… какво не!
Това наше приятелство, види се, не се харесваше на някои от уличните другари, та често се мъчеха да ни скарат, но не сполучиха... Приятели
Издателство Захарий Стоянов
Бедният Лука в Хеликон
Бедният Лука в Books.bg
Абонамент за:
Публикации (Atom)