петък, 7 декември 2012 г.

Антон Страшимиров >> Хоро

В изданието са включени романът "Хоро", разкази и "Книга за българите"

   Белите нощи по Дунава и в Загорието, по Странджа и над Лома, край Марица и по Огоста… белите септемврийски нощи!
   Легнала е сребърна светлина в дълбокия двор на обущарите Капанови, прелива полусрутените дворни огради и открива далеч натурени камъни за преходи от двор в двор! Ех, предателски нощи, съвсем предателски! Мяркат се като самодиви женски фигури по стоборите. Учителките ще да са, разбира се. Няма да патаксат. Толкова човешки жертви, толкова кръв и пак. Млади, та щури. Луди глави, луди, това си е.
   – Защо бе, дядо Предо?
   – Не е редно жените да гинат.
   – Нека гинат. Да гинат, ти казвам. Такъва време дошло. Редно ли е пък да скръстим ръце, когато ни зверовете разкъсват. На какво би замязал животът.
   – Е, и аз не думам нещо.
   – Ха тъй. Виж, повиках те, че ще трябва да укрием за повечко време човек един, та у тебе ще е, къде другаде?
   – И-их, пак ли бела бре, момче.
   – Е, бела. Ха побързай, разчисти скривалището.
   – Сега.
   Старецът се издаде из мрака на Капановия сенник и заслиза по спуснатата към Сакъзлийчина двор стълбичка. Скоро прегърбената му фигура се замярка по полусрутените преходи на дворищата. Поникваха изневидяло дългокоси глави, упътваха стареца и втъваха пак в сенките...

Издателство Захарий Стоянов

Хоро в Хеликон

Хоро в Books.bg

Никола Вапцаров >> Песен за човека

Никола Йонков Вапцаров е роден на 7 декември (1909-1942)

Елтепска

На Елтепе дими мъгла.
Далече някъде във ниското
са моите села,
окъпани във слънце, като в приказка.

А доле плиснала водите,
притиснати в скали и клек,
като човек
приказва с мене Глазне.

Разказва ми, че там една жена,
съсухрена от скръб и от тревога,
ме чака да се върна у дома
и още, още ме обича много.

Разказва ми как с поглед замъглен
тя всеки пътник пита простодушно
дали ще се завърна някой ден.
И аз мълча, мълча, мълча и слушам.

Отсреща боровия хълм
събаря облачни грамади.
Просветва. После пада гръм.
И във очите блясва радост...

Издателство Захарий Стоянов

Песен за човека в Хеликон

Песен за човека в Books.bg

сряда, 5 декември 2012 г.

Кърт Вонегът >> Безотечественик. Бог да те поживи, доктор Кеворкян

Безотечественик - Съкровено, нежно послание на един човек към сънародниците му, американците, в което понякога има шеги, понякога отчаяние, но винаги стремеж към истината
Бог да те поживи, доктор Кеворкян - Какво е смъртта? Състояние? Място? Не край, а събитие, променящо онези, на които се случва?

Бях най-малкият в семейството, а най-малкото дете във всяко семейство задължително е майтапчия, защото майтапите са единственият начин да се включиш в разговора на възрастните. Сестра ми беше пет години по-голяма от мен, брат ми - девет, а майка ми и баща ми си бяха бъбриви. Затова по време на вечеря, когато бях съвсем малък, бях отегчителен за всички тези други хора. На тях не им се слушаха тъпите детински новини от моите дни. Говореше им се за наистина важни неща, които са се случили в гимназията или може би в колежа и службата. Единственият начин да се вклиня в разговора беше да кажа нещо смешно. В началото сигурно съм го правел случайно, пускал съм по някой каламбур, който е прекъсвал разговора, нещо от тоя род. После открих, че с майтап мога и аз да се включа.

Израсъл съм по време на Голямата депресия, време, когато в държавата ни имаше страхотни комедии. По радиото човек можеше да чуе сума ти невероятни комици. И аз неволно съм ги изучавал. Докато растях, съм слушал комедии поне по един час всяка вечер и ми стана страшно любопитно какво е това шегата и как въздейства...

Вярно, има и несмешни шеги, които Фройд нарича обеснически хумор. В живота има ситуации, които са толкова отчаяни, че за тях няма отдушник.

Докато ни бомбардираха в Дрезден, седяхме в едно мазе, бяхме се хванали за главите, в случай че таванът падне, и точно тогава един от войниците изтърси, сякаш е херцогиня в богаташка къща в студена дъждовна вечер: "Какво ли правят клетите хора в такава вечер?" Никой не се засмя, но пак се зарадвахме, че го е казал. Ако не друго, поне още бяхме живи. Той го доказа...

Издателство Бард



Александър Дюма >> Кралица Марго

Маргарита, потомка на Медичите, и френският двор, с неговите тайни, заговори и домогвания до властта

   В понеделник, осемнадесети ден на месец август 1572 година, в Лувъра имаше голямо празненство.
   Вечно тъмните прозорци на старинното кралско жилище бяха ярко осветени; съседните площади и улици, обикновено безлюдни, щом от Сен-Жермен-л’Оксероа прозвъни девет часа, сега се изпълниха с народ, въпреки че вече бе полунощ.
   Цялата тази заплашителна, забързана, шумна тълпа приличаше в тъмнината на мрачно, бурно море, чиито вълни прииждаха с грохот; това море се плискаше върху кея, а оттам се люшваше по улиците Фосе-Сен-Жермен и Л’Астрюс; и при прилив миеше стените на Лувъра, а при отлив се отдръпваше отсреща до основата на Бурбонския дворец.
   Въпреки кралския празник, а може би именно заради него, в това множество имаше нещо заплашително, защото то несъмнено долавяше, че тържеството, на което присъствува като обикновен зрител, е само прелюдия за следващия понеделник, когато то щеше да бъде поканено и щеше лудо да се забавлява.
   Дворът празнуваше сватбата на нейно височество Маргьорит дьо Валоа, дъщеря на крал Анри II и сестра на крал Шарл IX, с Анри дьо Бурбон, наварски крал. Действително същата сутрин кардинал дьо Бурбон беше благословил съюза на младоженците с подобаващата тържественост, установена за бракосъчетанията на френските принцеси, на подиума, издигнат пред входа на „Парижката света Богородица“...

Издателство Емас

Кралица Марго в Хеликон


вторник, 4 декември 2012 г.

Богдан Русев >> Думите

Духове, Племена, Бурени, Корени - четири новели от Богдан Русев

Духове - Какво се случва с нас в другите ни възможни животи, в които не сме загубили най-важното...

Племена - Емил заспива и се събужда в съня... А това може да се окаже игра на живот и смърт...

Бурени - София от една друга версия на петдесетте, в която общата европейска валута е райхсмарката... Бургас от една друга версия на деветдесетте, в която победилият социализъм властва над свободния свят... Пловдив от 2050 година, в която центърът на света е на двата бряга на Босфора. Три града, трима мъже и една тайна...

Корени - “Изглеждаше така, все едно щеше да му се отрази добре да беше поспал още няколко часа, но беше гладко избръснат и ухаеше на одеколон... Над лявата му китка имаше избеляла татуировка на лисица, свита на кълбо. Не вярвам да беше повече от седемдесет килограма, но ръкостискането му беше доста силно.”

Издателство Обсидиан

Думите в Хеликон

Думите в Books.bg

Харуки Мураками >> 1Q84 [ Книга 3 ]

Аомаме и Тенго вече не са сами под двете луни на 1Q84. Те не го съзнават още, но това е единственото безупречно място на света. Едно напълно изолирано място и все пак единственото, необагрено в цветовете на самотата

– „Крадеца само друг крадец може го хване“ – разпери широко ръце Ушикава, сякаш им споделяше някаква обаятелна тайна. – От него нищичко няма да съумееш да скриеш. Знам, че не съм красавец, но пък притежавам великолепен нос. Който може да върви и по най-слабата следа докрай. Понеже и самият аз съм крадец. Което пък ми налага да върша нещата така, както аз си знам, с моето си темпо.
Напълно разбирам, че времето тече, но се налага да ви помоля да поизчакате още малко. Апелирам към търпението ви, за да не допуснем евентуален пълен провал.
Ушикава продължаваше да си играе със запалката.
Нула номер наблюдаваше търпеливо движенията му, после вдигна поглед:
– Ще ви бъда благодарен, ако ми съобщите какво сте установили дотук, независимо от непълнотата на фактите.
Отчитам вашия специфичен метод на работа, но много ще загазим, ако не отнеса нещо конкретно на началниците ми.
А ми се струва, че и самият вие, господин Ушикава, сте в едно не особено благоприятно положение.
Тия младежи наистина яко са го закъсали, мина му през ум на Ушикава. Като специалисти по бойни изкуства са им поверили охраната на Вожда. А някой да вземе да го убие под носа им. Не че има доказателства, че е бил убит – нито един от членуващите в сектата лекари не е успял да открие външни наранявания. Но пък и медицинското им оборудване надали е било кой знае колко добро...

Издателство Колибри

1Q84 [ Книга 3 ] в Хеликон


понеделник, 3 декември 2012 г.

Елин Пелин >> Ветрената мелница

Повестите "Гераците" и "Земя", разкази, биографията на Елин Пелин...

   На хълма сред село Подгоре, до китка стари брястове, се белееше нова черква и на поляната около нея се трупаше народ, облечен празнично. Камбаната биеше непрекъснато и нейният меден глас на вълни, на вълни се носеше над селото и се разстилаше на отсечки по цялото поле. Из черквата се изнесоха хоругви и се наведоха благославяще. Свещеникът в среброткан хитон тръгна напред, народът по него, и по хълма надолу се спусна пъстро шествие, което на дълга върволица потъна в зеленината на селото. Скоро копринените алени хоругви се показаха накрай село, излязоха на шосето и поведоха дългата върволица селяни. Пъстротата от новите премени се посипа като цветя по сивия друм и заигра ярко на слънцето, което вече силно печеше.
   Беше първата неделя след Гергьовден. Два месеца не беше валяло дъжд и селяните от Подгоре излизаха да правят молебен над полето.
   Камбаната биеше все така бързо и непрестанно, както от сутринта, и към дългата върволица на шествието, което цяло се източи на широкия друм, прииждаха и последните закъснели жени и деца. Попът вървеше бавно и пееше проточено молитвите, които старият клисар, като носеше книгата отворена, канерваше със задавения си глас. Хоругвите плаваха бавно и се носеха леко, като че на тях бяха кацнали невидими ангелчета.
   Наоколо по вълнообразната равнина се разстилаха зелените посеви, немощни от дългата суша, и обнадеждено се вслушваха в дългите молитвени припеви на стопаните, които вървяха гологлави в шествието. Пролетта беше още в началото. По полянките край пътя и под сенчестите дървета още се виждаха ситни червени черупки от великденски яйца. Лятото беше далече. Имаше надежда. Стига един дъждец да падне и всичко отведнаж ще се обнови. За три деня ще вретенят нивите... Земя

Издателство Захарий Стоянов



Джоузеф Конрад >> Господарят Джим

"Господарят Джим" е поставен под номер 85 в списъка на стоте най-добри романа на английски език през ХХ век

Приключенията на младия моряк Джим по моретата и океаните, между цивилизования свят и островите на Малайзия, между падението и саможертвата; достигнал уважението и любовта на хората, с които живее, защото "той е един от нас"...



Издателство Емас


Господарят Джим в Хеликон

Господарят Джим в Books.bg