петък, 21 декември 2012 г.

Франсис Скот Фицджералд >> Странният случай с Бенджамин Бътън

Съдбата на Бенджамин Бътън, роден със странна "болест" в съдбовен ден - в деня, когато свършва първата "велика" война. Той се ражда старец, който с времето започва да младее и умира като бебе

В леко фантастична атмосфера книгата разказва прекрасната и завладяваща история на възрастен мъж, който започва да се подмладява по необясними причини.
За някои това би представлявало безмерно щастие, но за Бенджамин Бътън се оказва истинско проклятие.
На 50-годишна възраст, той се влюбва в 30-годишна жена, но се сблъсква с парадокса - невъзможната любов между двама души, които няма да могат да остареят заедно.
Последиците от странната романтична афера, която започват влюбените, са смущаващи и необратими... Петя Георгиева



Издателство Intense



Джовани Бокачо >> Декамерон

В стоте разказа Бокачо показва богатството на човешката душа - добра и лоша, разнообразните ситуации - щастливи и нещастни, в които може да бъде поставен човек, различните решения - справедливи и несправедливи, на човешката воля... Исак Паси

Да не говорим за това, че жените изобщо са много по-слаби от мъжете. Както не е трудно да се установи, с влюбените мъже такива работи не се случват. Налегне ли ги тъга, обземат ли ги мрачни мисли, те имат хиляди начини да се разтушат и поразсеят. Стига да пожелаят, могат да отидат, където си искат, да чуят и видят много неща, да идат на лов за птици или зверове, да ловят риба, да яздят, да се заловят с игри или с някаква търговии; всяко едно от тези занимания може - напълно или отчасти - да разсее грижите им и да отклони поне за известно време тяхното внимание от тъжните размисли; а после, така или иначе, човек или се утешава, или почва да страда по-малко. Ето защо, подтикван от желанието да поправя поне отчасти несправедливостта на съдбата, която се скъпи да оказва подкрепа там, където най-много липсват сили - както виждаме, че става у слабите жени, - аз възнамерявам да помогна на влюбените дами и да ги поразвлека (защото на другите им стигат иглата, вретеното и хурката), като им предложа сто новели или басни, притчи или приказки - наричайте ги както искате, - разказани в продължение на десет дни от една почтена дружина от седем дами и трима млади мъже, събрали се по време на последната смъртоносна чума, както и няколко канцони, които споменатите дами са изпели за собствено удоволствие. В тези новели те ще намерят забавни или тъжни любовни истории и други необичайни случки, станали както в наши дни, така и в най-стари времена. Като ги четат, влюбените дами ще изпитат удоволствие от разказаните забавни истории и едновременно с това ще намерят и полезни съвети, защото ще научат какво трябва да се стремят да избягват и как изобщо да постъпват; убеден съм, че това не може да не ги поразтуши. И ако е рекъл Господ да стане именно така, то нека те благодарят на Амур, които, като ме освободи от своите окови, ми позволи да се погрижа за тяхното развлечение...

Издателство Захарий Стоянов

Декамерон в Хеликон

Декамерон в Books.bg

Хайнрих Бьол >> Групов портрет с дама

"Задачата ни е да напомняме, че човекът съществува не само за да бъде управляван - и също тъй, че разрушенията на нашия свят са не само външни." Хайнрих Бьол

... Може би най-привлекателното в книгите на Бьол - онова, което и по-късно, въпреки оспорването и несъгласието му печели такъв успех, включително с произведения като "Групов портрет с дама" (1971) и "Изгубената чест на Катарина Блум" (1974), е назовано в думите на самия писател: "С известно пренебрежение често ме наричат писател на малките хора: неловко, но ще призная, че винаги възприемам тази квалификация като ласкателство. Ние, авторите сме вродени вмешатели... Звучи идеалистично, но не е. Вмешателството е единствената възможност да останем реалисти." Бисерка Рачева


Издателство Захарий Стоянов



четвъртък, 20 декември 2012 г.

Чарлс Дикенс >> Коледна магия: Щурец в огнището. Сделка с призрак

С коледните повести „Щурец в огнището” и „Сделка с призрак” Дикенс ни отвежда в един неповторим свят, в който страхът и съмненията са победени от добротата и съпричастието

Щурец в огнището” се е радвала на по-голяма популярност дори и от прочутата „Коледна песен”. Повестта възпява идеала за щастливото семейство и прославата на топлия дом, отзивчивостта и доброто у човека. На български език е издавана два пъти (1928 г. и 1982 г.).

Сделка с призрак”, петата, последна от коледните повести на Дикенс, е издадена през 1848 г. В нея се разказва не за самото празнуване, а за духа и същината на празника и затова се смята за своеобразно завръщане към посланието на „Коледна песен”. В България е издавана само веднъж (1920 г.).

Издателство Ера

Коледна магия с Чарлс Дикенс: Щурец в огнището; Сделка с призрак в Хеликон

Коледна магия с Чарлс Дикенс: Щурец в огнището; Сделка с призрак
в Books.bg

Джон Стайнбек >> Небесните пасбища

За вечната борба между човека и природата, в която – често смешна или иронична – хората приписват на природата качества, съществуващи единствено в тяхното въображение

Зелените небесни пасбища – чудно красива долина в Калифорния. По щастлива случайност тази земя не е била иззета от държавата и дълги години е лежала забравена в пазвите на хълмовете, докато не се настаняват няколко бездомни семейства. След сто години местността се оформя като селище, в което има вече двадесет семейства и малки ферми, които живеели в благополучие и мир. Земята била богата и се обработвала лесно, а плодовете от градините се славели като най-хубавите в централна Калифорния.
Всеки се труди според силите си, живее в своя въображаем свят, ала никой никому с нищо не пречи, докато не пристигат нови заселници. За кратко време идилията се нарушава, духовете се възбуждат, раждат се конфликти, извършват се две убийства и едно самоубийство...

Издателство Прозорец



сряда, 19 декември 2012 г.

Михаел Енде >> Приказка без край

Точно за това беше мечтал толкова пъти досега, желал го беше, откакто живееше с тази страст - приказка, която никога не свършва! Книга на книгите! Трябваше да притежава тази книга, каквото и да струваше!...

Има хора, които рискуват живота си, за да покорят един планински връх. Никак, дори и самите те, не могат точно да обяснят защо правят това. Други се погубват, за да спечелят сърцето на дадена особа, която не ще и да знае за тях. Трети пък се провалят, защото не могат да устоят на насладите на търбуха или на шишето. Някои затриват цялото си състояние, за да спечелят в хазарта, или жертват всичко за фикс идея, която никога не може да стане реалност. Други мислят, че могат да бъдат щастливи само ако са някъде другаде, и цял живот обикалят по света. Има и такива, които не могат да си намерят покои, преди да се доберат до властта. С две думи, колкото хора - толкова страсти.

За Бастиян Балтазар Букс това бяха книгите.


Издателство Дамян Яков



Мирча Елиаде >> Трактат по история на религиите

Днес ни интересуват вътрешната структура, механизмът на функциониране, сложното равновесие и взаимодействие между частите, които са характерни за всички религии и са изразени, теоретически или символично, във всяка теология, митология и богослужение. Жорж Дюмезил

Съвременната наука реабилитира един принцип, който беше сериозно компрометиран от някои злоупотреби през XІX в.: феноменът се разкрива само от онова равнище, към което той принадлежи по своята същност. Не без ирония Анри Поанкаре пита: „Нима естественикът, който е изучавал слона само под микроскоп, си въобразява, че достатъчно добре познава това животно?“ Микроскопът разкрива пред нас структурата и механизма на функциониране на клетките, които са сходни при всички многоклетъчни организми. Несъмнено слонът е многоклетъчен организъм... Но нима той е само това? Ако останем на равнището на микроскопа, можем да дадем доста мъгляв отговор. Но на равнището на човешкия поглед, което, ако не друго, притежава преимуществото, че представя пред нас слона като зоологичен феномен, колебанието е невъзможно. По същия начин религиозният феномен ни се разкрива като такъв само ако бъде възприет и изучен в собственото му измерение, с други думи – на религиозно равнище. Ако се опитаме да го ограничим в рамките на физиологията, психологията, социологията, икономиката, лингвистиката, изкуството и т.н., ще изопачим природата му; ще пропуснем именно уникалното и неповторимото в него, което ще рече – сакралния му характер. Естествено, не съществуват „чисти“ религиозни феномени; не съществуват единствено и изключително религиозни явления. Религията е човешко дело и по тази причина тя е свързана със социологията, лингвистиката, икономиката – защото е невъзможно да си представим човека извън езика и живота в колектив. Мирча Елиаде

Издателство Изток-Запад



Дора Панчелиева >> Долма кухня

Долмата е философия, изкуство, до което можем да се докоснем с всичките си сетива

Пълнените ястия са царете на кухнята.
Вкусът на долмата е ненадминат. Така както никоя друга, приготвена на печката храна, тя дава чувството за семеен уют, пълнота и топлина на дома. Превъзходните й аромати ни връщат често към прекрасните времена на детството в кухнята на мама. Долма кухнята е свързана с по-сложна и по-бавна технология, но нали пък нейната родина са местата, в които хората не се състезават с времето, а му се наслаждават. Долмата не е обикновено готвене - тя се нуждае от време за вторична и третична обработка. Но пък вкусовите качества, които се извличат от тази обработка, са шедьовър на гозбите, особено в комбинация с превъзходни сосове, украса и сервиране.


Издателство Еър груп

Долма кухня в Хеликон


вторник, 18 декември 2012 г.

Лий Чайлд >> Джак Ричър: Един изстрел

Малък град в Индиана. Самотен стрелец се крие в обществен паркинг и стреля по тълпата. Жертвите на това безсмислено кръвопролитие са вече пет. Но стрелецът оставя ясни следи и полицията бързо го залавя. Името му е Джеймс Бар. Единственото, което казва по време на разпита е: „Доведете ми Джак Ричър.”

И, разбира се, Ричър идва. Той познава задържания мъж – обучен снайперист, който няма как да не улучи, дори веднъж. Ричър е сигурен, че нещо не е наред, и скоро пределно ясният случай се замъглява.

В екип с красива млада адвокатка бившият военен полицай се приближава до невидимия враг, който дърпа конците. Ричър си дава сметка, че единственият начин да победи своя противник е да прояви същата жестокост и коварство.


Издателство Обсидиан




„Джак Ричър”, екранизацията по трилъра „Един изстрел” на Лий Чайлд, с участието на Том Круз, Робърт Дювал и Ричард Дженкинс, ще бъде в българските киносалони от 28 декември.


Цветан Тодоров >> Гоя в сянката на Просвещението

През погледа на Цветан Тодоров образите на Гоя са нещо повече от историческо свидетелство. Те ни отварят очите за насилието, суеверието и безумието в съвременния свят. Без да забравят и радостите от живота

Гоя е не само един от най-значимите художници на своето време, но и е сред най-задълбочените тогавашни мислители и в това отношение може да се мери със съвременника си Гьоте или пък с Достоевски, който твори петдесет години по-късно. Това е безспорно още за първите му биографи в средата на XIX век, въпреки че те интерпретират идеите му твърде повърхностно: „Той внушава идеи с боите си“, пише Лоран Матерон през 1858 г. Шарл Ириарте продължава в същия дух през 1867 г.: „Зад художника се крие мислител, който остави плодотворна диря след себе си. [...]
Рисунката се превръща в език и изразява мисли.“ Що се отнася до гравюрите му, те „не отстъпват на най-възвишената философия“.
През следващия век славата на художника Гоя се затвърждава, но става някак обичайно да се гледа снизходително на философския принос на този самоук талант, когото Ортега-и-Гасет описва като човек с „манталитет почти като на работник“, а писмата му като „дърводелски“...

Издателство Изток-Запад



Андре Мороа >> Климати

Забележителна история за силата и превратностите на любовта

Какво харесвам у вас:
– Черните ви очи, дългите ви клепки, линията на врата и раменете, тялото ви.
– Най-вече една смесица от смелост и слабост, дързост и свенливост, въздържаност и пламенност. Във вас има нещо героично, добре прикрито зад липсата на воля в дреболиите, но все пак съществуващо.
– Държанието ви на младо момиче.
– Спортните ви рокли.

Какво не харесвам у вас:
Малко несръчната скованост на движенията ви. Вида ви на малко момиче, уловено в грешка.

Това, което ми харесва у вас: Всичко, което не харесвам у вас.
Защото всичко това е част от вас и аз не бих желал да ви променям...

Издателство Фама

Климати в Хеликон

Климати в Books.bg

понеделник, 17 декември 2012 г.

Василка Радева >> Български тълковен речник

В предлагания нов лексикографски справочник, в който е включен издаденият Български тълковен речник („Хермес“, 2004), са обхванати новите думи и значения, обогатили лексикалния състав на езика ни в последното десетилетие

Като еднотомен, тълковният речник не си поставя задачата да отрази в пълнота словното
богатство на българския език...

Тъй като в лексикографската практика доста непоследователно се разграничават характеристики като „диалектно“ и „областно“, „народно“ и „простонародно“, а също и „просторечно“, стилистичната характеристика на думите е максимално обобщена, като предимно са използвани определенията разговорно и неодобрително. Лексикални единици, които се определят като „нежелателни“, „вулгарни“, „жаргонни“ и пр., не са включени в речника. Тяхната употреба би трябвало да се ограничава, а не да се популяризира чрез включването
им в справочник, адресиран към по-широк кръг читатели. Това има отношение и към въпроса за изграждане на езикова култура и не означава, че тази лексика няма място в многотомен или в по-пълен тълковен речник....

Издателство Изток-Запад



Дж. К. Роулинг >> Вакантен пост

Пагфърд е олицетворение на английската идилия с калдъръмения си пазарен площад и древното абатство, но онова, което се крие зад красивата фасада, е град на бойна нога. Богати воюват с бедни, юноши воюват с родителите си, съпруги – със съпрузите си, учители – с учениците си... Пагфърд не е онова, което изглежда

Бари Феърбрадър нямаше никакво желание да излизат за вечеря. Цял уикенд го мъчеше главата, а на всичко отгоре гонеше и срока за редакционното приключване на местния вестник.
Но по вдървеното и необщително поведение на съпругата му по време на обяда бе заключил, че картичката му за годишнината от брака им не бе смекчила престъпното му усамотяване от сутринта в работния кабинет. Не помагаше и фактът, че пишеше не за някой друг, а за Кристъл, която Мери, въпреки всичките си твърдения, никак не обичаше.
– Изгарям от желание да те изведа някъде на вечеря, Мери – излъгал бе той, за да стопи леда. – Деветнайсет години, деца! Деветнайсет години, а майка ви изглежда по-хубава от всякога.
Мери поомекна и му се усмихна, при което Бари се беше обадил в голф клуба – хем беше наблизо, хем със сигурност щяха да им запазят маса. Стараеше се да създава поне дребни удоволствия на жена си, особено откакто беше осъзнал, че след близо две десетилетия съвместен брак редовно я разочароваше по отношение на по-важните неща. Не че го правеше умишлено. Просто двамата имаха коренно различни възгледи по това, кое е най-важното в живота.
Четирите деца на Бари и Мери отдавна бяха надраснали възрастта, в която да се нуждаят от гледачка. Бяха зяпнали в телевизора, когато за последен път си взе довиждане с тях; единствен Деклън, най-малкият, се извърна, погледна го и махна с ръка за сбогом...

Издателство Колибри

Вакантен пост в Хеликон


Рада Москова >> Ние - негероите

„В една анкета, мисля че беше на Макс Фриш, на въпроса „какво човешко качество ви е най-неприемливо?” си отговорих: чувството за превъзходство. Интелектуалното високомерие. Сладките привилегии на умниците. Те ме разсмиват. От социализма, освен назначените богаташи, ни завещаха, и някои назначени интелектуалци. Така се сринаха моралните авторитети. Остана ни само Бог. (Без митрополитите му!)” Рада Москова

Човек с метла

Беше застанал пред мен. Стоеше, облегнат на метлата, с купчина листа в краката:
- Не сте от тук?
Кимнах. Не ми се говореше.
- Аз не съм от социалните. Плащат им колкото да се подпират на метлите. На мен не ми плащат.
Човек без възраст – вехт като панталона и фанелката си.
- Събирам листата – продължи той. (Толкова обичаме да съобщаваме очевидни неща.) - После ще ги запаля. – Позасмя се. – Разпръсвам праха по тревата за тор - да не става зян. Седнали сте на пейката ми.
- Ще се преместя.
Не ми се мърдаше, но бях готова да стана.
- Стойте – разреши той. – Крия метлата зад онази барака. Ако я сложа вътре, ще я вземат. Като видят врата, отворят. А като я отворят, трябва да вземат нещо.
- Крадат метли?
- Те са като пианисти – упражняват се. Вие по каква работа?
- Не ми се говори.
- Една другарка чакам. Водят я на разходка по това време. Цанка Спиридонова. Прокурорка.
Той се настани до мен, запали цигара, без да попита “може ли?” и заговори без да се интересува дали го слушам. Чувстваше се шеф на градината - на прашните алеи, на очуканите пейки, на нападалите листа, сигурно – и на самата есен. Да го изтърпя или да ставам?

Издателство Факел

Ние - негероите в Хеликон


неделя, 16 декември 2012 г.

У. Съмърсет Моъм >> Една Коледа в Париж

Чарли Мейсън, млад, красив, умен и заможен англичанин, заминава за първи път сам за коледните празници в Париж, жадувайки насладите на живота във френската столица, но още първата нощ среща емигрантка с трагична съдба

В Париж младежът очаква с нетърпение срещата си със стар приятел, както и неспирните удоволствия, които предлага космополитният град.
Рускинята Лидия, с която го среща съдбата, ще го отведе в един съвсем различен свят от аристократичния и богат живот, на който е свикнал.
Трагичната й история и връзката й с убиец, ще променят Чарли.
Целият престой в Париж ще преобърне из основи живота му.


Издателство Фама




Артър Кларк >> За времето и звездите

„Моля да бъда извинен, че в настоящия сборник унищожавам света цели пет пъти. За автор на научна фантастика, провъзгласяващ се за оптимист, това е малко прекалено. И все пак поне „Утрешен ден няма да има“ е може би единственият съществуващ хумористичен разказ за края на света. Любопитно ми е да узная дали някой друг писател може да се похвали със същия съмнителен подвиг.“ Артър Кларк

   – Но това е ужасно! – каза Върховният Учен. – Навярно можем да направим нещо!
   – Да, Ваша Ученост, но това би било изключително трудно. Планетата се намира на разстояние над петстотин светлинни години и поддържането на контакт с нея е много трудно. Струва ни се, че вече създадохме там предмостие. За съжаление, това не е единственият проблем. Досега не успяхме да установим връзка с тези същества. Телепатическите им способности са изключително слаби, ако въобще ги притежават. Не успеем ли да проведем разговор с тях, няма да бъде възможно да им помогнем.
   Настъпи дълга пауза от мисловно мълчание, докато Върховният Учен анализира обстановката и откри, както винаги, изход от положението.
   – Във всяка разумна раса съществува поне определен брой лица с телепатични способности – разсъди. – Нека стотици наши наблюдатели се настроят на вълна приемане, за да доловят и най-малката следа от мисловно излъчване. Когато откриете дори един-единствен разум, способен да реагира, съсредоточете всичките си сили върху установяването на връзка с него. Непременно трябва да им съобщим нашето послание.
   Разумните същества от планетата Таар започнаха да изпращат своите мисловни импулси през бездната, която и светлината прекосяваше за петстотин години, с надеждата да попаднат поне на едно човешко същество, способно да усети тяхното присъствие. Имаха късмет, тъй като попаднаха на Уилям Крос.
   Поне в началото им се стори, че са имали късмет, тъй като по-нататък престанаха да бъдат толкова уверени в това. Съчетанието от обстоятелства, благодарение на което разумът на Бил се отвори към тях, продължи броени секунди и едва ли щеше да се повтори...

Издателство Абхадон



Джейн Остин >> Гордост и предразсъдъци

В един скромен дом в провинциална Англия едно обикновено семейство води монотонен и донякъде спокоен живот. Лекомислената и истерична майка и ироничният и ленив баща обаче трябва да задомят успешно своите пет пораснали дъщери

   Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж трябва да си вземе съпруга.
   Все едно какво чувствува такъв един човек, все едно какво си представя, когато пристига за пръв път в някой край: тази истина е тъй загнездена в съзнанието на новите му съседи, щото всяко семейство го възприема като законна собственост на една от дъщерите си.
   – Мистър Бенит, драги – обърна се един ден към него съпругата му, – знаете ли, че имението Недърфийлд най-сетне си има наемател?
   Мистър Бенит отвърна, че не знаел.
   – Да, да, така е – потвърди мисис Бенит, – мисис Лонг ей сега беше тука и всичко ми разправи.
   Мистър Бенит мълчеше.
   – Не ви ли интересува кой е той? – раздразнено възкликна жена му.
   – Е, щом настоявате, нямам нищо против да чуя.
   Думите прозвучаха като подканване.
   – Мисис Лонг каза, че Недърфийлд Парк го е наел някакъв млад богаташ от Северна Англия; дошъл в понеделник в карета с двоен впряг, огледал имението и тъй го харесал, че веднага приел условията на мистър Морис; той самият щял да се нанесе преди Архангеловден, а част от прислугата се очаква още в края на другата седмица!
   – Как му е името?
   – Бингли.
   – Женен ли е, или е свободен?
   – А, свободен е, драги мой, свободен, разбира се! Свободен, и то богат; с годишен доход от четири-пет хиляди лири. Голямо щастие за дъщерите ни!
   – Че защо? Тях какво ги засяга?
   – Слушайте, мистър Бенит – вдигна глас жена му, – започвате да ме ядосвате! Не разбирате ли, че възнамерявам да го оженя за една от тях?
   – Аха, значи, това го е подтикнало да се премести тука.

Издателство Апостроф