В един скромен дом в провинциална Англия едно обикновено семейство води монотонен и донякъде спокоен живот. Лекомислената и истерична майка и ироничният и ленив баща обаче трябва да задомят успешно своите пет пораснали дъщери
Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж трябва да си вземе съпруга.
Все едно какво чувствува такъв един човек, все едно какво си представя, когато пристига за пръв път в някой край: тази истина е тъй загнездена в съзнанието на новите му съседи, щото всяко семейство го възприема като законна собственост на една от дъщерите си.
– Мистър Бенит, драги – обърна се един ден към него съпругата му, – знаете ли, че имението Недърфийлд най-сетне си има наемател?
Мистър Бенит отвърна, че не знаел.
– Да, да, така е – потвърди мисис Бенит, – мисис Лонг ей сега беше тука и всичко ми разправи.
Мистър Бенит мълчеше.
– Не ви ли интересува кой е той? – раздразнено възкликна жена му.
– Е, щом настоявате, нямам нищо против да чуя.
Думите прозвучаха като подканване.
– Мисис Лонг каза, че Недърфийлд Парк го е наел някакъв млад богаташ от Северна Англия; дошъл в понеделник в карета с двоен впряг, огледал имението и тъй го харесал, че веднага приел условията на мистър Морис; той самият щял да се нанесе преди Архангеловден, а част от прислугата се очаква още в края на другата седмица!
– Как му е името?
– Бингли.
– Женен ли е, или е свободен?
– А, свободен е, драги мой, свободен, разбира се! Свободен, и то богат; с годишен доход от четири-пет хиляди лири. Голямо щастие за дъщерите ни!
– Че защо? Тях какво ги засяга?
– Слушайте, мистър Бенит – вдигна глас жена му, – започвате да ме ядосвате! Не разбирате ли, че възнамерявам да го оженя за една от тях?
– Аха, значи, това го е подтикнало да се премести тука.
Издателство Апостроф