събота, 5 януари 2013 г.

Умберто Еко >> Махалото на Фуко

Трима приятели, два противодействащи заговора, една демонична секта, едно махало-убиец в сянката на Айфеловата кула... мистичните алхимични съставки на една тайнствена история

   Опитахме и успяхме. Земята е гигантски магнит, а големината и посоката на силите му се определят и от влиянието на небесните тела, от различните сезони, от изместването на равноденствието, от космическите цикли. Затова и системата на силите е променлива. Но може би се движат като човешката коса, която, макар че расте по цялата повърхност на черепа, всъщност се разгъва спираловидно в една точка на тила, където най-трудно се поддава на сресване. Ако се определи тази точка и на това място се изгради най-мощната станция, ще могат да се овладеят, управляват и командуват всички телурични приливи и отливи на планетата. Тамплиерите са разбрали, че тайната се състои не само в притежанието на глобалната карта на силите, а и в познанието на критичната точка, Омфалос, Пъпа на Земята, Центъра на Света, Главното Командно Управление.
   Цялата алхимична литература, подземните набези на черната магия, електрическото разтоварване на бялата магия бяха само символи, прозрачни за посветените, на това хилядолетно прислушване, чийто окончателен резултат трябваше да бъде червената магия, пълното познание, ослепителната власт над планетарната система на токовете и силите. Тайната, истинската алхимична и тамплиерска тайна се състоеше в определянето на Източника на този вътрешен ритъм, нежен и в същото време страховит и отмерен като трептенето на змията Кундалини, в много отношения още неопознат, но явно точен като часовник, ритъма на единствения истински Камък, който някога е паднал от небето, Великата Майка Земя.
   Същата тайна е искал да научи и Филип Хубави. Оттук и лукавата настойчивост на инквизиторите по повод на тайнствената целувка in posteriori parte spine dorsi. Мъчели се да открият тайната на Кундалини. Ни помен от содомия...

Издателство Бард



Фридрих Дюренмат >> Съучастникът

Дюренмат изследва сложните, многопластови театрални търсения чрез подробен анализ на пиесата "Съучастникът", публикувана в сборника

Литературата и театъра са два различни свята: освен комедиите, които написах само за театъра, Рlау Strindberg и Портрет на една планета, които представляваха пиеси за упражнение на артистите и които написах като режисьор, в следващото по-долу аз представям - без да засягам първите си пиеси - поетичната редакция, едно обобщение на всичките версии. Фридрих Дюренмат

Издателство Захарий Стоянов

Съучастникът в Хеликон


петък, 4 януари 2013 г.

Любен Каравелов >> Българи от старо време

В повестта "Българи от старо време" са възсъздадени незабравими, ярки, пластични, живи образи; случките са разказани с богат, изразителен език, увлекателно и непосредно; възкресена е с много хумор една отминала епоха

   Хаджи Генчо е такъв един българин, какъвто се рядко ражда и на Еньовден: такъв човек ти не можеш намери ни в Ингелизко. Хаджи Генчо е твърде почтен човек, твърде добър, много учен и разумен; той всичко знае и на всичко е готов да ти отговори, защото е жива душа и пъргаво сърце. По всичко се види, че тоя човек не е напразно имал уши и очи и не е напразно гълтал просеника! Между българите такъв един човек е чисто злато: у другите българи небосклонът е не твърде обширен и това, щото тия знаят, знаят го в еднакъв смисъл, който е останал у тях от дядо и от баба, а хаджи Генчо не е такъв, той обработва своето знание и ако е майка му знаяла три, то той знае цели триесет. Когато ти попиташ някой други българин за нещо, то той ще да ти каже това, щото е чул от майка си, а хаджи Генчо ще да ти разкаже за всичко подробно, като по книга. Е, например попитай го:
   – Дядо хаджи, а дека живее дяволът?
   – В Тартара! – ще да отговори важно дядо ти хаджия и като владишкия ерокирик ще да ти разкаже за всичко на тънко, чегато книга чете: как там дяволите живеят, как ядат, как спят, как се умиват и все нататък…
   В черкова хаджи Генчо ходи всеки ден; в неделя и по големите празници той седи в големия трон при пангала и продава свещи, а през делниците пее на певницата, защото копривщенският псалт Никита Вапцилката се занимава в делник с бояджийско изкуство. Трябва да забележа, че в българските черкови, които са създадени по образа и по подобието на гръцките архиправославни храмове, не стоят, а седят и това седалище се нарича трон. Тия тронове са продадени, препродадени и изпродадени на богатите граждани, а ония люде, които нямат пари или които не желаят да сядат – стоят. Такава е вънкашната наредба на българската черкова; а колкото до вътрешната, то всичката българска черковна йерархия се състои само от един свещеник: няма ни дякони, ни архидякони; но затова всяка копривщенска черкова има по десетина попа. Само попът има право да рече, че той е български пастир…

Издателство Захарий Стоянов



Артър Кларк >> Деветте милиарда имена на Бога

С пълно право Артър Кларк се слави с почти пророческата си визия за бъдещето

Първият том със събрани разкази на Артър Кларк е безценно богатство в научната фантастика.
Хрониката на жанра би била непълна без историите, събрани тук.
Страници с едни от най-добрите фантастични разкази, създавани някога.

Много от разказите показват и пълния размах на въображението му, достигащо до необозримо далечното бъдеще и до запокитените в безкрайността галактики.


Издателство Сиела



Деветте милиарда имена на Бога Т. 1 (Избрани разкази)
в Хеликон

четвъртък, 3 януари 2013 г.

Алекзандър Поуп >> Похищението на къдрицата

Поуп изглежда едновременно критичен към и воайорски втренчен в бляскавия beau monde, който го обкръжава. Къдрицата предлага една неподражаема картина на пъстрото, остроумно, безсърдечно общество от времето на кралица Анна. Бавно възстановяващо се от разпуснатите крайности на Реставрацията, обществото по онова време е по-скоро аморално, отколкото неморално...

По-немощно в лазурния ефир
Sol свети над Нептуновата шир
от блясъка на нежните зари,
който гръдта на Темза посребри.
Сред франтове и нимфи грейна тя
и всеки взор от нея засия,
чe кръстът на гръдта ѝ, боже, в миг
покръстил би юдей и еретик.
Ум-палавник в лицето ѝ личи,
по-бърз и по-менлив от тез очи,
що казват „не“ с усмивка всеки път,
та ничие сърце да не ранят.
В тях всеки поглед вперен е в захлас.
Те като Sol огряват всички нас
и ловко крият грешки и петна,
макар петна да няма у жена.
Но в тази нимфа и да видиш грях,
ще го забравиш, като зърнеш тях.

Издателство Изток-Запад



Ярослав Хашек >> Алкохолна идилия

В ръцете на госпожа Ходишкова попадна една диплянка на дружеството за борба с алкохола. Това е онази ужасна общност за борба с алкохолизма, чиито усилия са винаги напразни, защото все едно че води битка с многоглава ламя...

... Но дружеството за борба с алкохола е неуморно, макар че по време на неговите лекции за пагубното влияние на алкохолизма слушателите пият бира и само пред лектора има бутилка със сода.
Именно дружеството за борба с алкохола провъзгласи, че всеки, който пие дори само една чаша бира, е алкохолик, чийто ум е затъпял, който оглупява все повече, и че една чаша бира на ден е напълно достатъчна, за да стане човек в продължение на една година пълен идиот. По-нататък в диплянката най-подробно беше описан случаят с един чиновник алкохолик, който също не правел нищо кой знае какво, само дето си пиел своята чаша бира на ден.
И както си пиел така ден след ден чашата бира, мозъкът му започнал все повече да се замъглява, постепенно човекът напълно загубил представа за задълженията си и тъй като вътрешните му сили отслабнали, не можел вече да си помага финансово с хонорари за извънредна работа, които допълвали скромната му заплата, далеч недостатъчна, за да издържа многобройното си семейство. Бедата вече се била настанила в това иначе така мирно и спокойно семейство, а той все така продължавал да пие своята проклета чаша бира, нехаейки за риданията на жена си и децата си, които все повече изнемощявали от глад...

Издателство Труд



Дж. Р. Р. Толкин >> Децата на Хурин

Средната земя крие предания от далечни епохи преди “Властелинът на пръстените”...

Първият Мрачен владетел Моргот живеел далече на север в титаничната си крепост Ангбанд, наречена Железния ад, и трагедията на Турин и неговата сестра Ниенор се развива в сянката на страха от Ангбанд и войната, разпалена от Моргот срещу земите и тайните градове на елфите.

Техният кратък и страстен живот е белязан от първичната ненавист на Моргот към тях, защото са деца на Хурин - човекът, дръзнал да се опълчи и да му се присмее в лицето. Срещу тях Моргот праща най-страховития си слуга Глаурунг, могъщ дух във формата на чудовищен огнен дракон.
В тази история за жестоки нашествия и бягства, за горски укрития и гонитби, за съпротива и гаснеща надежда, Мрачният владетел и драконът излизат на сцената като ярки и страховити образи. Коварният и насмешлив Глаурунг изкривява съдбата на Турин и Ниенор чрез убийствено лукави и злостни лъжи, за да се изпълни прокобата на Моргот.

Издателство Бард

Децата на Хурин в Хеликон


сряда, 2 януари 2013 г.

Блага Димитрова. >> Пътуване към себе си

"Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който отриват в нашите очи. Може би затова новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се представят други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си." Блага Димитрова


   Дано никой не ме е видял. На никого не се обадих. Втурнах се в прахоляка след един камион, без да си давам време да премисля. Първо запратих куфара, после сама се метнах отзад в движение. Имах двегодишен тренинг: вкопчвам ръце в задното крило, привдигам се до лакти, прехвърлям единия крак, сетне другия и готово. Въпрос на навик. Не питах накъде отива колата. Все едно ми бе. Стига само да е по-далеч от тия проклети планини! И в камиона не спрях. Продължавах вътрешно да тичам, задъхвах се все повече, гонена от страха. Нищо не ме интересуваше освен скоростта. По-бързо да се махна оттам!
   Щом усетих голямото нанадолнище, малко си поех дъх. Един празен варел в каросерията дрънчеше проглушително. Не ме дразнеше, напротив. За мене това стана звуков мерач на скоростта. Седнах върху куфара, облегнах се о гърба на шофьорската будка. Пътят ме затресе като треска. Всяка чупка, всеки камък и дълбей ме избраздяваше отвътре. Не аз минавах по пътя, а грапавият път минаваше през мене...

Издателство Тих-Ивел



Айзък Азимов >> Фондация [ Том 2 ]

Хари Селдън основава две Фондации, които да контролират прехода. Прекрасен план. Който отива по дяволите...

Старата Галактическа империя е на върха на могъществото си. И на прага на разпадане. Това се разбира само от Хари Селдън, създател на науката психоистория /ПИ/, която предсказва статистически достоверно поведението на огромни групи от хора.
След разпада на старата до появата на нова велика империя ПИ доказва период от 30000 тъмни години на анархия и хаос в Галактиката. Пак с помощта на ПИ този период може да се скъси до 1000 години...

Томът съдържа последните три книги от цикъла Фондация: Втората Фондация, Острието на Фондацията и Фондация и Земя.

Издателство Бард

Фондация [ Том 2 ] в Хеликон

Фондация [ Том 2 ]
в Books.bg

понеделник, 31 декември 2012 г.

Георги Данаилов >> Цената на безсмислието

Мъдри размишления за цената на смисъла

Преди два века и половина Жан Жак Русо отрече научния прогрес, усъмни се в ползата от изкуствата, изпитваше носталгия към благородното дивачество и шикалкавеше за човекоядството. След него се заредиха голям брой скептици и песимисти, Шопенхауер, Ницше, Шпенглер, който предсказа залеза на западната цивилизация. И както обикновено се случва, още от времето на Йоан Богослова сроковете за гибелта не се определяха, нито се изясняваше колко пагубна може да бъде ролята на прогреса. По-късно се появиха личности като Сент Екзюпери, Албер Камю, които също не виждаха зарите на светлото човешко бъдеще! Сент Екзюпери написа най-хубавата и най-четената приказка за Малкия принц, изпълнена със свещена тъга. Емил Чоран беше строго-категоричен, когато ставаше дума за утрешния ден: "Някога аз мислех, че човечеството загива. Сега мисля, че то трябва да загине!"...

Издателство Абагар

Цената на безсмислието в Хеликон

Цената на безсмислието в Books.bg

Бернхард Шлинк >> Четецът

Метафора за четенето, за проглеждането и за любовта въпреки всичко

Четенето на глас се превръща в част от любовната игра между любознателен професорски син и красивата кондукторка Хана, чиято разлика във възрастта е цели две десетилетия.
Задължителна увертюра, която неизменно предхожда физическото сбъдване на любовните копнежи на прилежния гимназист, за чийто таен живот никой не подозира.
След внезапната раздяла главният герой остава с болезнена празнота на мястото на отнетото истинско щастие.
На него обаче му е съдено отново да срещне жената, преобърнала живота му.
По време на Втората световна война Хана е служила в СС и дори е била надзирател в лагер на смъртта...
Тя получава тежка присъда пред очите на присъстващия в съдебната зала студент по право, които отказва да повярва, че любимата му е отговорна за гибелта на невинни хора.
Четенето на глас за Хана продължава независимо от болката, ужаса от вината и кошмара на неизречената тайна, която само двамата знаят...

Издателство Intense

Четецът в Хеликон

Четецът в Books.bg

неделя, 30 декември 2012 г.

Владимир Зарев >> Поп Богомил и съвършенството на страха

Българските еретици в Италия са наричани катари, във Франция - албигойци, а в Англия - всички еретици - бугри. Богомилското учение повлиява мощно върху развитието на цялата европейска цивилизация, на католицизма и процъфтяването на Ренесанса

Романът се разгръща в четири жития.
Действието в първите три се развива през 957 година в България. Те са привидно противоречащи си, объркващо различни и едновременно взаимодопълващи се, белязани от едни и същи знакови събития, исторически личности и символи. Записани са от един прокажен, от един монах, загубил паметта си и от друг придворен монах, тръгнал да търси истината и справедливостта в бездната на безверието. Главен герой е променящия се и изплъзващ образ на поп Богомил.
Четвъртото житие ни отвежда в един францискански манастир през 1327 година, скътал и укрил в лабиринта на огромната си библиотека безкрайността на знанието. Главен герой в него е Умберто Еко от Болоня, който се явява в ролята на инквизитор и се опитва да разгадае лабиринта на Библиотеката, за да намери и възкреси екземпляра от прокълнатия ръкопис на Аристотел за комичното.

Издателство Сиела



Ръдиард Киплинг >> Книга за джунглата

Маугли, попада в джунглата и е отгледан от глутница вълци; мечката Балуму му преподава Закона на джунглата, а Черната пантера Багира го учи на лов. С тяхна помощ Маугли побеждава най-страшния си враг – Куция тигър Шир Хан

– Някой идва насам – предупреди Мама вълчица и помръдна едното си ухо. – Приготви се!
Храстите зашумоляха леко и Татко вълк приклекна ниско на задните си крака, готов да скочи. И ако бяхте там в онзи момент, щяхте да видите една от най-редките гледки на света – вълк, който прекъсва по средата своя скок. Той вече се бе хвърлил напред, когато забеляза какво стои пред него, и направи опит да спре. Резултатът беше, че излетя право нагоре четири-пет фута и се приземи почти на същото място.
– Човек! – стъписа се той. – Човешко дете! Гледай!
Точно отпред, хванало се за една ниска клонка, стоеше току-що проходило мургаво детенце – най-нежното мъниче, влизало някога във вълче леговище. То погледна Татко вълк в лицето и се засмя.
– Нима това е човешко дете? – учуди се Мама вълчица. – Никога не съм виждала дете. Донеси го тук.
Вълк, свикнал да мести своите малки, е в състояние, ако се наложи, да вдигне и яйце със зъби, без да го счупи, и макар че Татко вълк събра челюсти върху гърба на детето, дори един зъб не одраска кожата му, докато го поставяше сред вълчетата.
– Колко е мъничко! Колко е голо и колко е смело! – каза Майка вълчица с голяма нежност.
Детето си пробиваше път между вълчетата, за да се доближи до топлата кожа.
– Ехей! Опитва се да суче заедно с другите. Значи това е човешко дете.
Едва ли друга вълчица може да каже, че е отгледала човешко дете заедно със своите рожби.
– Чувал съм, че са се случвали подобни неща, но не и в нашата глутница, не и по мое време – обясни Татко вълк. – Детето няма никаква козина и бих могъл да го убия само с едната си лапа. Но виж как ни гледа и въобще не се страхува!
Внезапно лунната светлина бе затулена от огромната четвъртита глава и раменете на Шир Хан. Зад него скимтеше Табаки:
– Господарю, господарю, влезе тук, влезе тук!
– Шир Хан ни оказва голяма чест – поздрави Татко вълк, но очите му святкаха яростно. – Какво желае Шир Хан?
– Плячката си. Едно човешко дете е влязло тук – отговори той. – Родителите му избягаха. Дайте ми го!
Шир Хан бе стъпил в огъня на дърварите, както се досети Татко вълк, и сега бе вбесен от болката в обгорените му лапи. Но Татко вълк знаеше отлично, че входът на пещерата е прекалено тесен, за да може да влезе вътре тигър. Дори там, където се намираше сега, Шир Хан бе със заклещени рамене подобно на човек, който иска да се напъха в бъчва.
– Вълците са свободен народ – отговори Татко вълк. – Те приемат заповеди само от водача на глутницата, а не от всеки срещнат раиран убиец на добитък. Човешкото дете е наше – ще бъде убито, ако ние решим...

Издателство Труд