петък, 15 февруари 2013 г.

Асен Игнатов >> Психология на комунизма

„Митът на революцията е от екзистенциален порядък и се основава на метафизичната неудовлетвореност от съществуването ни. Може обществото да е дори идеално организирано, може да е най-доброто, най-хуманното и най-справедливото, то винаги ще поражда една неудовлетвореност.”

Асен Игнатов великолепно отбелязва амбивалентното преплитане между вяра и сциентизъм в комунистическата психология. Псевдорелигиозните черти на марксизма-ленинизма са очебийни. Всички признаци на религията намират своя секуларизиран корелат в доктрината и практиката на комунизма. На идеята за първородния грях съответства представата за появата на частната собственост. На традиционния религиозен принцип за борбата между доброто и злото съответства теорията за класовата борба. Чрез пророчеството за неизбежната победа на пролетарската революция, комунизмът се превръща в една секуларизирана, земна есхатология. Безкласовото комунистическо общество е религиозно-марксистки вариант на Божествения рай...

Издателство Нов български университет



Джон Ъпдайк >> Заека се завръща

Безгрижните години на Хари Енгстръм-Заека са отминали...

 Импулсивният бивш спортист се е превърнал в зрял мъж. Но неговото търсене не е приключило, а бягството отдавна е невъзможно.

Сега Хари е оставил света шеметно да се върти около него, докато той се опитва да остане здраво стъпил на земята. Завладян от усещането, че няма какво повече да загуби, той открива свободата, за която е копнял преди години. Тя го плаши и го изкушава, заставя го да направи своя избор и да поеме последиците...

Издателство Ера



Марко Пицути >> Забранените научни открития

Никола Тесла, Мартин Флаишман, Стенли Понс, Луис Керван, Едуард Пиидскалнин, Джон Вилхем Райх, Руджеро Мария Сантили, Виктор Шубергер, Джон Хътчисън, Марко Тодексини, Илия Вълков и много други, осъдени на забрава от академичната научна общност...

Защо всички знания и открития за алтернативна енергия систематично се отхвърлят и опровергават на институционално равнище, а информационните източници ги премълчават?
Какво се случи с автомобила, работещ с вода, на българина Илия Вълков? Студеният ядрен синтез - тайната, която пари... Морето и вълните - ток без пари... Какво в действителност е станало в Тунгуска? Кой всъщност е откривателят на безжичното пренасяне на енергия, патентовано през 2007 г. от Масачузетския технически институт, което революционизира разпределянето на електрическата енергия в домакинската мрежа?
Марко Пицути отговаря на тези и на още много други останали без отговор въпроси: антигравитацията, секретните оръжия на нацистите, експериментите за етера, двигателите с компресиран въздух, студения ядрен синтез на Флайшман и Понс, мистерията на Кораловия замък, геофизичните оръжия, проучванията на проф. Серджо Фокарди и на инженер Андреа Роси...

Издателство Атеа Букс

Забранените научни открития
в Хеликон

Забранените научни открития
в Books.bg

четвъртък, 14 февруари 2013 г.

П. Г. Удхаус >> Няколко на екс

Писането на моите истории ми доставя удоволствие. Но измислянето направо ми взема здравето. Не можеш да измисляш сюжети като моите, без да те обхваща съмнение от време на време, че нещо сериозно се е повредило в двете полукълба на мозъка ти и широката лента напречни нерви, наречени corpus callosum. П. Г. Удхаус

   Непривичната сериозност в държането на господин Мълинър ни направи силно впечатление още щом влязохме във „Въдичарски отдих“, а безмълвният, замислен начин, по който си сърбаше затопленото уиски с лимон, окончателно ни убеди, че нещо куца и то съществено. Затова се втурнахме към него да се осведомим съчувствено за причината за това необичайно поведение.
   Нашата загриженост явно му допадна и той живна.
   – Е, господа, нямах намерение да натрапвам на приятната ви компания личното си безпокойство, но все пак ще ви кажа, че един мой втори братовчед е напуснал жена си и е подал молба за развод. Затова съм тъй разстроен.
   Нашата топлосърдечна барманка госпожица Посълтуейт, която бършеше чаши, внесе милосърдни нотки в разговора.
   – Да не би някоя усойница да се е вмъкнала в семейното му гнездо? – поинтересува се тя.
   Ала господин Мълинър поклати глава.
   – Не, няма усойници. Всички неприятности произтичат от това, че щом братовчед ми заговорел, жена му се ококорвала, накланяла глава на една страна като канарче и питала „Кво?“ Той търпял единайсет месеца и три дни, което възнамерява да регистрира като нов европейски рекорд, след което решил, че е време да предприеме някакви мерки. – Тук господин Мълинър въздъхна. – Лошото е, че в днешно време женитбата е твърде достъпна за мъжа. Няма нищо по-лесно от това да оплете в мрежите си някое прелестно девойче, но ожени ли се, спира да го цени. Убеден съм, че това е причината за съвременния разцвет на разводите. За да се превърне в трайна институция, женитбата се нуждае от сериозни препятствия в периода на ухажването. Аз например изцяло отдавам непоклатимо щастливия брак, на който се радва моят племенник Осбърт, на непосредствено предхождащите го събития. Ако пътят му до олтара беше постлан с рози, той нямаше да държи толкова на жена си.

Издателство Кронос

Няколко на екс в Хеликон


Петко Ю. Тодоров >> Идилии

Творбите на Петко Тодоров се отличават с романтично приповдигната емоционална атмосфера и изящен пейзажен рисунък. Богатата образност и своеобразният слог превръщат някои от идилиите в художествен синтез между поезия и проза

   Думаха му. – Нея вечер излезе майка му с пълно ведро мляко из кошарата и се спря на вратника отпреде му: – Стига, Косьо, стига свири... И месечко ще изгрей, не е на добро. Ще ти стане нещо да се разболейш, подир не можем те уварди от съседи.
   Облегнал гръб о дирека на вратника, впил очи в срещния прозорец тамо горе, па подкършил песен на свирка – той не чува. – Какво ще му приказва майка му! Наведе тя мълчаливо глава, вдигна ведрото и зави към другите порти за вкъщи. Сетни ненакатранени кола проскърцаха татък зад плетищата; отсам-оттатък по тесния път залостят вече врати; – залости своите насреща и Недина майка.
   Излезе буля му и тя, издоила, ще се прибира. – Хай, драгинко, хай, ела си. Виж как свети месечко, не личи да е нощя. Потайна доба е – всякакво броди наоколо.
   Овчарчето снеме свирка, извърне глава: – прибрало се вече всичко из село. Само хлопатари на овце се обаждат един други из кошари; отсреща край Недина плет промъждукват светулки, а прозорчето изнича горе изпод лозата, провесила тежки гроздове по бялата стена, и вътре се потайва сама Неда и не иска да го знае.
   Застои се той, пак току го сепне кака му, изстъпана отдолу на портите, вика го.
   – Ти си върви – сопне се Косьо и пак засвири... Змейно

Издателство Захарий Стоянов

Идилии в Хеликон

Идилии в Books.bg

Георги Мишев >> Дами канят

Историята за чаровния инструктор по кормуване, който става център на женското внимание в малко градче...

Само животът може да "измисля" така богато и пищно, всичко страшно мирише на истина, толкова страшно, че ти се иска да е художествена измислица! А най-потресаващото е това, че обществото, средата на героите, техните съграждани и роднини гледат на тоя шабаш на морални изроди, хитри хватки, ловки ходове, шмекерии и долно мошеничество като на работи в реда на нещата, завиждат, учат се от героите как и те да се подредят така, да си уредят същия лек и приятен, а иначе мерзък живот... проф. Тончо Жечев


Издателство Слънце

Дами канят в Хеликон

Дами канят в Books.bg

вторник, 12 февруари 2013 г.

Турски народни приказки

Приказният свят на турското народно творчество разказва за щедри и жестоки владетели, за мързеливи и умни принцеси, за глупави синове и мъдри сиромаси...

Приказка за езика * Човекът, който искал да плени месечината * Забавленията на падишаха * Магьосникът и неговият чирак * Неземна красавица * Принцът гълъб * Великанът на ветровете * Самодивска девойка * Хвърчащият змей * Златният бик * Везирът и шивачът * Чанга - чунга * Приказка за бръснаря * Двамата ловци и купчината злато * Който се труди, и имане намира * Дяволско хоро * Палечко * Дъщерята на овчаря * Куцата гъска * Заварената дъщеря * Лъвска делба * Котката и вълкът * Кучето и петелът * Лисицата и мелничарят

Издателство Дамян Яков

Турски народни приказки
в Хеликон

Турски народни приказки
в Books.bg

Пол Скот >> Перла в короната

1942. Индия – перлата в короната на Империята – вече не е повод единствено за радост и гордост за англичаните

Индия. Втората световна война показва, че англичаните не са непобедими и идеята за самоуправление на страната набира много поддръжници.
Срещата между Дафни Манърс и Хари Кумар, млад индиец, който е изцяло с английско възпитание и образование, е съдбовна и води до фатална промяна в живота и на двамата. Дафни, която е силно отчуждена от сънародниците си, открива истинска сродна душа у Хари. Бяла жена и мургав мъж. Британка и индиец през едно преломно време. И двамата самотни и неразбрани от своите.
И наказанието срещу тяхната дръзка любов не закъснява...

Издателство Апостроф



Джордж Оруел >> Почит към Каталония

Собствените преживявания и наблюдения на Оруел върху събитията по време на гражданската война в Испания

Писана само няколко месеца след участието му в тях, Почит към Каталония предлага погледа на Оруел върху случващото се там; личните съдби и драми, политическите нагласи и настроения, мечтите и илюзиите, омразата и разделението.

Книгата е определяна от множество почитатели и критици като едно от най-добрите произведения на Оруел.


Издателство Кванти


понеделник, 11 февруари 2013 г.

Павел Милюков >> Живата истина [ Студии за България ]

Академик, професор, доктор по история, археолог, политик, основател на Конституционнодемократичната партия в Русия през 1905 г., неин лидер до смъртта си, публицист и голям борец за Истината, но почти непознат днес за България. „Аз се смятам за българофил“ - заявява Павел Милюков през 1914 г. пред лорд Грей

... На 1867 обаче не бе съдено да се превърне в годината на българското освобождение. Периодът на усложненията на европейската дипломация клонеше към края си и същевременно отслабваше интересът на Европа към Източния въпрос. Княз Михаил, тръгнал през лятото на същата година да обикаля Европа с цел да проучи отношението на държавите към предприетата от него борба, се върна, както стана ясно, напълно неудовлетворен от резултата. Срещата с Андраши през есента довършва впечатлението му и когато се завръща у дома си, сменя борбения си министър Гарашанин с по-изтънчения и предпазлив Йован
Ристич. Русия остава недоволна от тази промяна и от спирането на военните приготовления; още по-недоволни са българските доброволци. Подготвените за въстанието чети вече не могат да бъдат спрени; още през пролетта против волята на сръбските власти те са пуснати да заминат за България със съвета да не вдигат въстание, а само да го подготвят. Безспорно тази промяна на ролята с нищо не е в състояние да промени действията им. Останали без всякаква външна подкрепа и твърде малобройни, те лесно са разпръснати от турците. Както винаги в подобни случаи, разочарованите патриоти започват да се оплакват от измяна; изменници са сърбите. През есента българският легион в Белград е разпуснат; за останалите, върнали се след лятната авантюра доброволци, се основава военно училище, в което те могат да се подготвят, за събитията през следващата пролет, без да пораждат формални затруднения за Сърбия. Нетърпението на тези мними „ученици“ расте с наближаването на зимата; тяхното непокорство и волен живот предизвикват възмущение сред сърбите; въпросът приключва с това, че всички подават оставка при първите строги дисциплинарни наказания...

Издателство Изток-Запад



Приказна съкровищница >> Руски народни приказки

Вечните приказки за Баба Яга, Василиса Прекрасна, Вълшебният пръстен, Златната рибка, Иван Царският син и сивият вълк, Морският цар и Василиса Премъдра, Царкинята Жаба и По заповед на щуката...

В световната съкровищница на предания и легенди, руските народни приказки блестят с неподправен блясък и мъдрост.
Добрите герои в тези приказки - състрадателни и великодушни, красиви и безстрашни, се срещат с безброй изпитания, но вълшебните сили ги подкрепят и им помагат в беда.
И както винаги се случва във всяка приказка, накрая доброто побеждава.

Издателство СофтПрес



Миряна Башева >> Не всичко тече

"Срещам аз един стар приятел, който ми се хили отдалеч, и съответно му се мятам на врата. Удрям му две целувки и чак тогава осъзнавам, че преди време го бях напъхала в "черния списък". Е, няма как, след тези интимности го извадих." Миряна Башева


Бързия ли, експрес ли чакам? 
Чаках, пушех и ставах - мъж...
Някой тихо псуваше в мрака
и валеше страхотен дъжд.

Между две океански локви
като малък архипелаг
два семафора в сто посоки
разпиляваха влак след влак.

В отчаяние и тревога
с мен гореше зелен фенер.
Всеки миг ми искаше огън
някакъв милиционер.

Стар джебчия с печална морда
се въртеше над куп палта.
Дъжд валеше. Над всички лордове
и над всички крадци в света.

И над мене. Аз все тъй чакам.
Аз от чакане станах мъж.
Над безумните черни влакове
се изсипва страхотен дъжд.

Бясна свирка процежда пара
през присвита и зла уста.
Дъжд се лее! Над всички гари
и над всички мъже в света.


Издателство Захарий Стоянов; УИ "Св.Климент Охридски"

Не всичко тече в Хеликон

Не всичко тече в Books.bg

неделя, 10 февруари 2013 г.

Антология >> Десет [ български ] разказа за любовта

Десет съвременни български писатели разказват истории за любовта: Алек Попов, Александър Шпатов, Деян Енев, Елена Алексиева, Йорданка Белева, Людмил Станев, Надежда Радулова, Оля Стоянова, Силвия Чолева, Яна Букова

Да поговорим за любовта. За онова чувство, което превръща просяците в принцове, морските раковини - в огромни кънтящи градове, а мелодията на някаква случайна песен - в доживотен затвор. Ето една история, която се случи в града София. Срещнах жената, която ми я разказа, да я наречем Ангелина, на спирката на трамвай номер 5 на "Павлово". Трамвай обаче нямаше, явно беше станала някаква повреда. Жената на име Ангелина видя, че пуша, и дойде при мен да ми поиска огънче. Заприказвахме се. Каза, че работела на три места, чистела някакъв офис, чистела дома на някакви баровци и едно стълбище. Беше слаба женица, увита в шушляково яке. Беше още млада, ако не броим бръчките като ветрило около устните є. Позволявам си да разкажа аз тази история само защото нейният истински тромпетист още не се е родил.
Мъжът на Ангелина умря. Ей, хора, мъжът й умря. Тя седеше във фоайето на операционната и гледаше как хирургът, който й съобщи печалната вест, сваля маската от лицето си и нервно пали цигара... На спирката Деян Енев

Издателство Прозорец



Бертолт Брехт >> Страх и мизерия в Третия райх

Всички 27 [ + 2 ] сцени от пиесата, рисуващи картината на живота в Третия райх

Още с първото си драматично произведение, написано в емиграция, Бертолт Брехт се обръща и към така наречения "еврейски проблем" - през 1934 г. създава сценичната поредица "Страх и мизерия в Третия райх". Тук той показва как фашизмът завзема всички области на живота, как отравя и разрушава най-интимните човешки отношения. В работните си записки към пиесата Брехт отбелязва: "Германия, нашата родина, стана народ, съставен от два милиона шпиони и осемдесет милиона подложени на преследване. Бащата подбира думите си пред своя син, за да не бъде арестуван. Свещеникът прелиства Библията и търси словата, които може да произнесе, без да го арестуват. Учителят изнамира за някое деяние на Карл Велики такива подбуди, които може да поднесе на учениците, без да бъде арестуван. Когато подписва смъртен акт, лекарят посочва такава причина за смъртта, която няма да го заведе в затвора. Поетът си блъска главата над рима, заради която няма да го арестуват." В сцената "Правосъдие 1934" Брехт изобразява социалната ситуация, при която всеки може да бъде подложен на унижения и преследване, щом с нещо е неудобен на нацистката власт... Венцеслав Константинов

Издателство Black Flamingo



Борис Пастернак >> Стихотворения

„Тишина, ти си най-доброто, което съм чувал.“ Борис Пастернак

Сън

Сънувах есен в полумрака на стъклата,
приятелите си и теб сред шутовската им тълпа,
като сокол, нагребал кръв от небесата,
сърцето ми се спускаше към твоята ръка.
Но времето минаваше, старееше, глъхтеше,
и рамките обточвайки със сребърни иви,
сиянието от градината обливаше стъклата
със септемврийски кървави сълзи...
Но времето минаваше, старееше. Ронлива
като лед, върху креслата пукаше, топеше се коприната.
Внезапно, както беше шумна, онемя ти и утихна
и моят сън като камбанен звън затихна.
Събудих се. А утрото бе тъмно като есен
и вятърът на тръгване понесе,
тъй както от талига сламен дъжд струи,
рой по небето бягащи брези.

Издателство Захарий Стоянов