събота, 29 декември 2012 г.

Жоржи Амаду >> Тиета от Агрести

Прокудената преди двайсет и шест години Тиета се завръща като богата и уважавана вдовица. За да спаси красивите плажове на родния си край от застрояване, тя използва високопоставените си връзки в Сау Паулу – както може да го направи само съдържателката на най-големия публичен дом в града

Сърцат мъж е тоя търговец, дори рибарите го признават. Колко пъти ги е придружавал чак в открито море, пълно с кораби и акули, без да го е грижа за силното вълнение!
Момичето оставя мъжа да се приближи и тогава хвърля от високото шепи пясък, и отново с властния си страхотен вик призовава козите. Не познава друг израз, друга дума, друг звук, свързан с любовта. Беше го чула същия ден от разгонената за пръв път козичка, когато пръчът Инасиу – водачът на стадото – се запъти към нея, разклащайки брада и увиснали мъде. После се появи търговецът и девойката прие поканата му за разходка с лодка – двайсет минути по реката, пет в развълнуваното море, покрай великолепното Манги Секу. Как да не приеме, да каже благодаря, но няма да дойда? Не я съблазниха нито разходката по реката, нито навлизането в морето, нито дори любимите ѝ още от детството дюни.
Съвсем няма намерение да се прави на невинна. Беше отказала предишни покани – търговецът отдавна ѝ бе хвърлил око. Този път тя каза: да вървим, и знаеше къде отива.
Когато обаче усеща тежката ръка да я прихваща над лакътя, потръпва от страх от главата до петите. Но не се помръдва, не се опитва да избяга.
Мъжът я поваля върху сухите палмови листа, повдига ѝ полата, дръпва ѝ надолу гащите – някаква мръсна дрипа. Застанал на колене върху нея, заравя шапката си в пясъка за да не хвръкне, та да се загуби, отваря си цепката. Девойката го оставя да прави каквото е решил. За нея вече е дошло времето, както за козите страшният и желан час, неумолимият час на пръча Инасиу с големите мъдаци – толкова големи, че чак се влачат по земята. Нейният час беше дошъл, нима всеки месец не се стича кръв между краката ѝ?
На дюните в Манги Секу Тиета, пастирката на кози, опозна удоволствието от мъжа – смесица от море, пот, пясък и вятър.
Когато преди няколко часа търговецът я събори като козичка, тя изблея. От болка и от задоволство...

Издателство Колибри

Тиета от Агрести
в Хеликон

Тиета от Агрести
в Books.bg

Ърнест Хемингуей >> Сбогом на оръжията

Смятам, че всички, които се облагодетелстват от войните и ги предизвикват, трябва да бъдат разстреляни още първия ден след началото на военните действия. Ърнест Хемингуей

   Понякога нощем чувахме под прозорците ни да минават войскови части с оръдия, теглени от влекачи. Нощем движението се засилваше. По пътищата сновяха мулета, натоварени със сандъчета с муниции, по едно от всяка страна на самара им, сиви камиони, които превозваха войници, и други камиони, покрити с платнища, които се движеха по-бавно. Денем минаваше тежка артилерия, теглена от влекачи. Дългите дула на оръдията бяха покрити със зелени клони; лозови вейки и зелена шума покриваха и влекачите. На север в дъното на долината, имаше кестенова гора, а зад нея, на нашия бряг на реката, още една планина. Биеха се и за тази планина, но безуспешно, и есента, когато започнаха дъждовете, листата на кестените окапаха, клоните оголяха и дънерите останаха да стърчат, черни от дъжда. Лозята също оредяха и оголяха, цялото поле беше кафяво и мокро, полумъртво от есента. Над реката се носеха мъгли, над планината — облаци, камионите пръскаха кал по пътя, а пелерините на войниците бяха изкаляни чак до горе. Пушките им бяха мокри. Под пелерините си те носеха по две кожени паласки, окачени на коланите им, и тези калъпи от сива кожа, пълни с пачки дълги тънки куршуми от по шест милиметра и половина, така издуваха пелерините, че всички тия войници, които минаваха по пътя, изглеждаха като бременни в шестия месец.
   Минаваха и малки сиви автомобили, които се движеха бързо. Обикновено един офицер седеше до шофьора, а неколцина други отзад. Тези автомобили пръскаха повече кал дори от камионите и ако единият от офицерите отзад беше много дребен и седеше между двама генерали, той самият толкова дребен, че не можеше да се види лицето му, а само върхът на шапката му и тесният му гръб, и ако автомобилът летеше особено бързо, тогава имаше голяма вероятност това да е кралят. Той квартируваше в Удине и обикаляше из тия места почти всеки ден, за да види как вървят работите. А работите вървяха много зле.
   В началото на зимата започна упорит непрестанен дъжд, а дъждът докара холера. Но успяха да я ограничат и в последна сметка в цялата армия от нея умряха само седем хиляди души...

Издателство Унискорп

Сбогом на оръжията Т.5/ Колекция Хемингуей в Хеликон

Сбогом на оръжията Т.5/ Колекция Хемингуей
в Books.bg

петък, 28 декември 2012 г.

Марсел Пруст >> Против Сент Бьов и други есета

Есе, етюд или роман, „Против Сент Бьов“ е първообразът на „По следите на изгубеното време“, обединяващ фикционални и критически фрагменти, създадени от Марсел Пруст през 1908 и 1909 година

За възникването на „Против Сент Бьов“ през 1908 г. авторът пише на свой приятел: „В процес са повече мои работи: една за аристокрацията, един парижки роман, едно есе за Сент Бьов и за Флобер, едно есе за жените, едно за педерастията (трудно бих му намерил издател), едно изследване върху рисуваните витражи, една студия върху романа.“ От тези различни по тема фрагменти Пруст пристъпва към написването на доста новаторски роман, който впоследствие прераства в романовия цикъл „По следите на изгубеното време“.

„... Един писател е повече или по-малко поет. Дори най-големите от нашия век, в несъвършения ни свят, в който шедьоврите на изкуството не са друго освен потъналите отломки от велики умове, свързаха с една интелигентна нишка скъпоценностите на чувството, където се появяват само тук-там. И ако някой мисли, че по този важен въпрос разбира най-добрите от своето време, значи се заблуждава; идва момент, когато човек се отърсва от леността си и изпитва нуждата да го каже.“ Марсел Пруст

Издателство Ерго



Еврипид >> Трагедии

Шест трагедии на Еврипид - непревеждани досега или превеждани много отдавна, - подредени хронологично по реда на поставянето им в Атина

"Алкестида" - най-ранната творба, достигнала до нас, - е вълнуващ разказ за саможертвата на предана съпруга.
"Медея" е сред прочутите произведения на Еврипид; тя е част от митологичния цикъл за пътуването на Аргонавтите, но авторът внася нови събития в мита, правейки от Медея детеубийца.
"Андромаха" е част от Троянския митологичен цикъл, посветена на съдбата на вдовицата на Хектор в плен на Елада.
"Ион" е трогателна история на син на бог Аполон от смъртна жена, подхвърлен от майка си и после повторно намерен от нея.
"Вакханки" - разказ от Тиванския митологичен цикъл за въдворяването на култа на бог Дионис в родната му Тива и
"Ифигения в Авлида" - пиеса за заминаването на ахейците към Троя и за жертвата на дъщерята на Агамемнон Ифигения, за да може походът да се осъществи, са двете последни пиеси на Еврипид, писани при двора на македонския цар Архелай, където трагическият поет прекарва последните години от живота си.

Издателство Ерго



четвъртък, 27 декември 2012 г.

Йордан Радичков >> Новели

"Неделя", "Привързаният балон", "Последно лято" и "Вятърът на спокойствието"

Мъжкарите се въртяха около своите работливи приятелки и пееха. Те бяха високомерни като султани и също толкова глупави, защото пееха със затворени очи, чужди на видимия свят. Смъртта ги сварваше неочаквано и те умираха още горе, в клоните, без да имат време дори да се изненадат. Живите се гмуркаха уплашено, гонени от изстрелите на ловците. Но уплахата им минаваше бързо и се връщаха пак, преди да се е разсеял мирисът на барут. Те бързаха да изпеят всичките си песни в края на лятото, докато не са тръгнали на юг с номадските племена на другите пернати. Ловците също бързаха, защото знаеха, че ще отлетят и че сега са най-вкусни - крехки и тлъсти. Те ги дебнеха сутрин (прекрасни изгреви, стреснати от гърмежи!) или надвечер, когато идваха като свистящ мираж в разлюления от маранята въздух... Вятърът на спокойствието

Издателство Анубис



Херта Мюлер >> Още тогава лисицата е била ловец

Роман за властта на деспотичните режими и играта им със страха, за това в какво страхът превръща хората

Румъния в последните дни от режима на Чаушеску: приятелите се превръщат в предатели, други изчезват - вероятно убити; бившите директори стават учители, а администраторите - директори. Във вездесъщата атмосфера на страх и ужас учителката Адина, работничката Клара и музикантът Паул се опитват да оцелеят. Дори когато превратът е извършен, заплахата не е преминала. Лисицата продължава да ловува.
В жилището на учителката Адина е просната лисича кожа. Един ден тя намира опашката на лисицата отрязана, после едното задно краче, после едната предна лапа. По лисичата кожа тя разбира, че е заплашвана от румънската тайна служба Секуритате. Лисицата е ловецът.

Издателство Сиела

Още тогава лисицата е била ловец в Хеликон

Още тогава лисицата е била ловец в Books.bg

Труман Капоти >> Музика за хамелеони

Капоти – независимо дали пуши в компанията на жената, която му чисти, или си разменя пикантни сексуални клюки с Мерилин Монро – си остава неизменно най-елегантният злобар и най-състрадателният автор, насочил поглед към обществената фауна на своето време

„Музика за хамелеони“ ни среща с безупречно соанирана креолска аристократка, отпиваща деликатно абсент в елегантния си салон на остров Мартиника, със злостен убиец, изпращащ на бъдещите си жертви зловещи предупреждения под формата на миниатюрни ковчези, с достопочтен мъж от достопочтения щат Кънектикът, луд по дванайсетгодишно момиче, което дори не е виждал.

Пет от тринайсетте разказа излизат за първи път на български език. Те са били спестени на нашия читател при първото издание през 1981 г., тъй като в тях се говори открито за секс, за хомосексуалността на автора, а и за някои политически пристрастия, сметнати навремето за неподходящи.

Издателство Колибри



сряда, 26 декември 2012 г.

Амос Оз >> Между приятели

Срещите им, музиката на Шуберт, разговорите и понякога мълчанието, бяха онези важни неща, които ги караха да забравят тежкото минало и да запазят отношенията помежду си - двама души преживели твърде много...

Цви Провизор и Луна Бланк навикнаха да разговарят всяка вечер. Той сядаше в десния край на лявата пейка до поляната, а тя наблизо, в левия край на дясната пейка. Цви примигваше, докато й говореше, а Луна, облечена в хубава лятна рокля без ръкави, мачкаше носната си кърпичка между пръстите и го слушаше. Хвалеше градината на кибуца, плодовете на неговия труд, и често му повтаряше, че благодарение на него живеят в тучен оазис, под сенките на урожайни дръвчета сред прелестни цветни лехи. Тя имаше слабост към красивите думи. Луна учеше децата в трети клас и рисуваше изящни графики, които висяха по стените на нашите апартаменти. Лицето й беше кръгло, усмихнато и с дълги мигли, все още изглеждаше младо, макар че по шията вече се виждаха бръчици. Краката й бяха прекалено тънки, почти нямаше гърди. Съпругът й беше загинал по време на запас в Газа. Нямаха деца. Членовете на кибуца я смятаха за жена, достойна за възхищение, успяла да превъзмогне трагичната загуба и отдала цялата си душа на преподаването. Цви й разказваше за различните сортове рози. Тя кимаше, сякаш се съгласяваше с всяка негова дума. Друг път й заговори за бедственото нашествие на скакалци в Судан, опустошило тамошната реколта.

Луна промълви:
- Ти си много чувствителен човек.

Издателство Millenium

Между приятели в Хеликон


Милена Цветкова >> Книгата като медия

Що за чудо е книгата? „Книга“ е първото име за „медия“.

...
Може ли да има не-книги и анти-книги? 

Да, и ще узнаем, че не-книгите са всички онези подобия на книга, които предметизират и фетишизират книгата или само книжното тяло. В спектъра на не-книгите са обхванати сувенирите, промишлените имитации, скулптурните интерпретации на книгата, книгите–обект или „ready-made“-книгите, книгите за „гледане“ или „немите“ книги, книгите като дреха и аксесоар, книгите за консумация – за ядене, за пиене, за пушене и т.н.
А какво е анти-книга? Анти-книгата е нефункциониращата книга, книгата без читател. Наричам я несъстоялата се медия – нежеланата книга, ненужната книга, еднократната книга и празната книга.

Коя книга манипулира?

Всяка книга манипулира. При всяка книга манипулацията е възможна, когато за читател се търси индивидът от тълпата – „тълпоидът“. Книгата като средство за манипулация съществува в девет типа: развлекателни и книги по приложна психология, инфотейнмънт книги, еротични и порнографски книги, дезинформационни книги, лъженаучни книги, пропагандни и PR книги, сектантски книги, „черни“ книги и книги с насилие, негационистични и екстремистки книги.

Кое е опасното в опасните книги?

Опасна книга априори не съществува. В смисъла на „книгата като издателски продукт“ опасни книги няма. Но в смисъла на „книгата като медия“ говоря за текстове – посредници в криминални актове и за текстове – съучастници в престъпността. Опасността е заложена в съдържанието – сектантско, нацистко, негационистично, дискриминационно, шовинистично, антисемитско, фундаменталистко, терористично и т. н. Сред опасните книги ще разпознаем и Деветте книги на Деветимата непознати и „Ръкописът на Войнич“.

А коя е най-опасната книга на света?

Легендарната книга „Necronomicon“, книгата, която убива по време на четене...

Издателство Enthusiast




Елизабет Костова >> Историкът

Дали Дракула още съществува или е само легенда? Професор по история в американски университет получава странно писмо, което го въвлича в тайната за Дракула. А всеки, който е получил такова писмо е вече мъртъв...

... В края на октомври вече бяхме готови за следващото си приключение, а то щеше да ни отведе в един непознат за нас свят: отивахме в България… Ако тогава някой ми беше казал, че след петнайсет години в мичиганския ми дом ще се говори колкото английски, толкова и български, щях да го зяпна недоверчиво. Когато с моите приятели се качихме на експресния влак от Белград за София, точно беше започнало да застудява, а аз бях нервна и възбудена, сякаш ме качваха на ракета за Марс. Бях на върха на щастието… изведнъж осъзнах, че през прозореца виждам България… Аз съм рационален човек, не съм настроена мистично, въпреки че по-късно написах първия си роман на донякъде свръхестествена тема. Не бях очаквала да изпитам чувството, че вече съм виждала тази земя, че по някакъв начин мястото ми е тук, не подозирах, че в гърлото ми ще заседне буца, а очите ми ще се напълнят със сълзите на преоткриването.
   България стана моят втори дом и аз следях премеждията й между тежките промени и нестихващата надежда...

Издателство Сиела

Историкът в Хеликон

Историкът в Books.bg

понеделник, 24 декември 2012 г.

Михаил Булгаков >> Майстора и Маргарита

Един ден дяволът отива на посещение в Москва, за да проучи как се развива човечеството и как му се отразява съветският строй... Близо две хиляди години по-рано, в Юдея, римският прокуратор е принуден да потвърди смъртната присъда на един беден скитник философ... Един московски историк пише роман за Пилат Понтийски и среща голямата, непобедима и извънвременна любов...

   Един пролетен ден, в часа на небивало горещ залез, в Москва, на Патриаршите езера, се появиха двама граждани. Първият, със сивкав летен костюм, беше нисък, охранен, плешив, твърде приличната си шапка с вгънато дъно носеше в ръка, а на грижливо избръснатото му лице бяха кацнали очила със свръхестествена големина и черна рогова рамка. Вторият, широкоплещест младеж с буйна червеникава коса и килнат на тила кариран каскет, носеше спортна риза, смачкан бял панталон и черни платнени обувки.
   Първият беше самият Михаил Александрович Берлиоз, председател на управителния съвет на едно от най-големите московски литературни обединения, наричано съкратено МАССОЛИТ, и редактор на реномирано литературно списание, а неговият млад спътник – поетът Иван Николаевич Понирьов, известен с псевдонима Бездомни.
   Като се озоваха под сянката на едва раззеленилите се липи, писателите се втурнаха най-напред към шареното павилионче с надпис „Бира и безалкохолни напитки“.
   Да, трябва да отбележим първото странно нещо в тази страшна майска привечер. Не само край павилиончето, но и по цялата алея, успоредна на улица „Малая Бронная“, нямаше жива душа. В този час, когато човек сякаш нямаше вече сили да диша, когато слънцето, нажежило Москва, потъваше в суха мъгла някъде отвъд Садовое кольцо, никой не беше излязъл под липите, никой не беше седнал на пейка, алеята беше пуста.
   – Моля, газирана вода – поръча Берлиоз.
   – Няма – отговори жената от павилиончето и, кой знае защо, се докачи.
   – Бира има ли? – с дрезгав глас се осведоми Бездомни.
   – Бирата я карат по-късно – отговори жената.
   – А какво имате? – попита Берлиоз.
   – Кайсиев сок, но топъл – каза жената.
   – Добре, дайте, дайте, дайте!…
   Кайсиевият сок вдигна обилна жълта пяна и наоколо замириса на бръснарница. Литераторите го изпиха и веднага се разхълцаха, платиха и седнаха на една пейка с лице към езерцето и с гръб към Бронная.
   И тогава се случи второто странно нещо, но то засягаше само Берлиоз. Той изведнъж спря да хълца, сърцето му изтупка, потъна за миг някъде, после се върна, но със забодена в него тъпа игла. Освен това го обзе неоснователен, но толкова силен страх, че му се дощя веднага да избяга презглава от Патриаршите езера. Берлиоз жално се озърна – не проумяваше какво го бе уплашило. Той побледня, избърса си челото с кърпа и си помисли: „Какво става с мен? Такова нещо не ми се е случвало“…

Издателство Дамян Яков



Джеймс Хадли Чейс >> Няма да ти се размине

Хари Грифин измисля гениален план за обир. И е на път да го осъществи с всеотдайната помощ на чаровната госпожица Глори Дейн. Изгледи за успех, обаче, няма

   Отдавна бе престанала да се самоиронизира заради неудачните си връзки с мъжете. Беше на трийсет и две и животът вече є бе отнел по-голямата част от красотата и чара.
Едно време (колко назад в миналото є се струваше това време!) тя бе избрана за подгласничка на победителката в конкурса “Mис Америка 1947”! Е, ако тогава имаше сегашния
си опит, сигурно по-добре щеше да изиграе картите си спрямо двамина от съдиите, както всъщност стори победителката… И нямаше да бъде втора, а първа!
   После дойде неизбежната проба в киното. Дадоха й две-три малки роли във второразредните филми на режисьора Соли Ловенщайн. Може би се бе държала със Соли прекалено разпуснато и леконравно. Надяваше се, че той ще я изстреля към висините на шоубизнеса, но подобно нещо изобщо не се случи. Четири месеца по-късно той загуби интерес към нея, а едновременно с това сякаш по даден знак целият Холивуд също спря да се интересува от личността є. Успя да си намери работа като манекенка, но за кратко, а после стана сервитьорка в нощния клуб “Елдорадо”...

Издателство Труд



неделя, 23 декември 2012 г.

Джеръм К. Джеръм >> Как да гледаме философски на живота

Това философията е проста наука. Идеята е, че нищо няма значение, защото да речем след сто години - в краен случай - ще бъдем мъртви. Но на нас всъщност ни трябва мъдрост, която ще ни помогне да се справяме, докато все още сме живи

Аз не се тревожа за своята стогодишнина, а за следващия половин ден. Чувствам, че ако можеше другите да се махнат и да ме оставят на мира - имам предвид данъчните инспектори, критиците, инкасаторите и тям подобни, - то и аз самият бих могъл да бъда философ. Аз съм достатъчно готов да приема, че нищо няма значение, но те не са. Те казват, че газта ще бъде изключена и говорят за съдебни призовки. Аз им отговарям, че това няма да има никакво значение за никого от нас след сто години. Но те отвръщат, че не говорят за тогава, а за сумата, която им дължа от миналия април. Но, да бъда честен, и мен не ме успокоява особено философското становище, че след сто години със сигурност ще бъда мъртъв, поне при обикновен късмет. Много повече ме крепи надеждата, че ще бъдат мъртви онези хора...

Издателство Фама



Франсоаз Саган >> Добър ден, тъга

Още с първия си роман, “Добър ден, тъга”, Франсоаз Саган мигновено взривява литературния свят. Причината е не само качеството на романа – трепетен и четивен, лек и същевременно дълбок, – но и това, че авторката е едва осемнайсетгодишна, а преплетените любовни истории на нейните герои са описани с неприсъща за подобна възраст зрелост, трезвост и дори с нежен цинизъм

Лятната ваканция на младо момиче.
Баща й, останал вдовец, отдал се на живот изпълнен с дълги нощи с различни жени и пиене до зори, въвлича, съзнателно или не, със себе си и непълнолетната си дъщеря.
Когато в живота му се появява Ан, бизнес дама, с положение в обществото, желаеща да заеме мястото на изгубената майка и съпруга, той решава да започне живота си отначало.
Това плаши младото момиче и го предизвиква да изготви план,с който да ги раздели... Ирена Ташчиян


Издателство Фама

Добър ден, тъга в Хеликон


Джузепе Томази ди Лампедуза >> Гепардът

"За да остане всичко както си е, трябва всичко да се промени."
Джузепе Томази ди Лампедуза

Благородническото семейство на принц ди Салина от Сицилия.
Обединена Италия все още се кове като държава.
Плавно пред читателя с невероятна чувствителност и проницателност се показва онзи тънък момент, в който се сблъскват и спояват старите и нови порядки, традициите отмират и се зараждат нови, а безгрижната аристокрация изживява последните си върховни минути преди да залезе под напора на енергичната буржоазна пресметливост.
И някак неусетно гепардът, този родов герб на Салина, се научва да преглъща мъчнотиите на прехода. Димо Георгиев

Издателство Унискорп

Гепардът в Хеликон

Гепардът в Books.bg