Проф. Джим Ал-Халили >> Парадокс. Деветте най-големи загадки в науката

През цялата човешка история учените са стигнали до теории и идеи, които просто нямат смисъл – точно тях наричаме парадокси...

Истински парадокс е твърдение, което води до противоречиви аргументи, или нещо, което описва логически невъзможна ситуация. Като например как може една котка едновременно да бъде и мъртва, и жива? Защо никога Ахил няма да победи костенурката в състезанието без значение колко бързо тича? Или как може човек да е десет години по-възрастен от своя близнак?

При разрешаването на тези парадокси ще се докоснем до най-отдалечените кътчета на Вселената, за да опознаем самата същност на времето и пространството.

Дръжте се здраво...

Издателство ROI Communication

Парадокс. Деветте най-големи загадки в науката в Хеликон

Парадокс. Деветте най-големи загадки в науката в Books.bg

Сборник >> Скакалци в програмата. Български фантастични разкази

Някои автори предпочитат хумора, а други - мистериите на готическата литература, но всички се изразяват изключително силно през похватите на фантастичната стилистика...

Разказите подлагат на изпитание стабилността на света, открояват безграничната му пластичност, спорят с консервативния бит на мисленето и са истински „хомо луденс“ на въображението. Сборникът доказва, че фантастиката е най-древният фолклор и отговаря на въпроса какво е мястото ѝ в изкуството. Известни или начинаещи, авторите-фантасти в сборника разполагат с много по-голяма свобода от колегите си писатели и уреждат проблемите на обществото със силата на въображението. Те свързват нереалния свят с проблемите на собственото си съществуване днес и сега – минават през приключенията в търсене на нови форми на живот до обезсърчителната перспектива за невъзможност за пътуване извън Слънчевата система, навлизат в библейската тематика със забележителен философски потенциал, атакуват привидното спокойно всекидневие със силите на свръхестественото и странното, смразяват ни с готика и се надсмиват над абсурда на българската действителност...

Съставители Георги Ангелов и Георги Илиев

Издатели БНТ и Enthusiast

Скакалци в програмата. Български фантастични разкази в Хеликон

Скакалци в програмата. Български фантастични разкази в Books.bg

Петър Воденски >> А иначе дипломацията е сериозен занаят

Работех за България. Неописуемо усещане. Не съжалявам, че съм го правил. Петър Воденски

... Първи от чуждите разузнавания ми направи предложение за работа британският ми колега, дипломат в тяхното посолство. С него поддържахме взаимноизгодни контакти, обменяхме мнения по различни въпроси на вътрешнополитическото положение в Турция. Той учтиво и директно, в типичен английски маниер, ми предложи „ако искам, да отида да живея в Лондон".
Руснаците също ме харесваха - за тях бях „един от нас", бях учил в Москва, знаех отлично руски език...
... А аз, вместо да приема едно или няколко от горните предложения и да стана уважаван в страната си човек, взех, че с всичкия си акъл заработих за българското военно разузнаване, та сега да бъда охулван в обществото...

А иначе дипломацията е сериозен занаят в Хеликон

А иначе дипломацията е сериозен занаят в Books.bg

Рада Москова >> Люляци и палачинки

Пет пиеси и пет интермедии

... получавала съм всякакви награди, но най-важно за мене е съзнанието, че в съответния момент съм съумявала да кажа съответното нещо. Разбирам го по голямата тишина на съучастието между сцена и публика - дълбоко затаеният дъх по време на представление.

Имах щастието да го усещам много пъти.

Благодаря на всички, които ми го подариха!

Рада Москова

Издателство Стигмати

Люляци и палачинки в Хеликон

Люляци и палачинки в Books.bg

Нийл Шубин >> Рибата в мен

Изключително постижение! Ако искате да вникнете в еволюционната история на човека и останалите животни, книгата на Нийл Шубин е правилният избор! Financial Times

   За първи път видях една от рибите в нас през един късен снежен юлски следобед, докато проучвах скали на възраст 375 милиона години на остров Елисмиър, намиращ се на 80 градуса северна ширина. Заедно с моите колеги пристигнахме в този безлюден регион, за да се опитаме да установим един от ключовите етапи от превръщането на рибите в сухоземни. От скалата стърчеше предната част на главата на рибата – и не каква да е риба, а риба с плоска глава. В мига, в който я видяхме, вече знаехме, че сме по следите на нещо. Ако откриехме още части от този скелет вътре в скалата, той щеше да ни разкрие ранните фази от развитието на човешкия череп, шия и може би дори крайници.
   Каква информация съдържа една плоска глава за излизането на сушата? И имайки предвид проблемите, свързани с личната ми сигурност и удобство, защо бях избрал Арктика, а не Хавайските острови? Отговорите се крият в историята на откриването на фосили и начините, по които ги използваме, за да разчитаме миналото си.
   Фосилите са една от основните групи свидетелства, на които се опираме, за да разберем повече за нас самите. (Гените и ембрионите са другите, но за тях ще стане дума по-късно.)...

Издателство Изток-Запад

Рибата в мен в Хеликон

Рибата в мен в Books.bg

Джеръм К. Джеръм >> Как да печелим приятели

Животът и хората са поносими само ако не ги вземаме прекалено на сериозно...

   Той се качи на Ипсуич със седем различни седмични вестници под ръка. Доколкото успях да забележа, всички препоръчваха на читателите да си направят застраховка за смърт или телесни повреди при железопътни катастрофи. Той нагласи нещата си на багажника, свали шапката си и я сложи на седалката до себе си, изтри плешивата си глава с червена копринена носна кърпичка и започна грижливо да попълва името и адреса си на всеки от седемте вестника. Аз седях срещу него и четях „Пънч“. Когато пътувам, винаги вземам със себе си някое списание с овехтял хумор; според мен това успокоява нервите.
   Като навлизахме в Менингтри, вагонът силно се разтърси при стрелката и подковата, която той внимателно бе поставил в багажника над себе си, се изхлузи през мрежата и със звън падна върху главата му.
   Той не изрази учудване, нито гняв. Попи с кърпичка кръвта от удареното място, наведе се, вдигна подковата, погледна я с укор и спокойно я изхвърли през прозореца.
   – Заболя ли ви? – попитах аз.
   По-глупав въпрос не можеше да се зададе. Разбрах, още щом го произнесох. Подковата тежеше най-малко килограм и половина – беше рядко голяма и тежка подкова. Виждаше се как на главата му се издига солидна цицина и само глупак можеше да пита дали го боли. Очаквах, че ще ми отговори ядовито. Поне аз, ако бях на негово място, не бих се сдържал. Той обаче явно прие въпроса ми като естествена проява на любезност и съчувствие.
   – Да, малко – отговори той.
   – А, защо ви беше нужна? – попитах аз, защото не се случва толкова често да срещнеш човек, който тръгва на път с подкова.
   – Намерих я на пътя близо до спирката. Взех я за щастие.
   Той разтвори кърпичката си, за да я сложи откъм по-хладната страна върху подутото място, а пък аз измърморих нещо дълбокомислено за странностите на съдбата.
   – Да – каза той, – доста ми е вървяло в живота, само че не съм имал никаква полза от това...

Издателство Фама

Как да печелим приятели в Хеликон

Как да печелим приятели в Books.bg

Марио Варгас Льоса >> Литума в Андите

Варгас Льоса съчетава няколко паралелни истории: полицейско разследване; зверствата на Сендеро Луминосо; местни митове и легенди за злите духове на планината; изповедите на полицая Кареньо за любовта му с кабаретната танцьорка Мерседес...

Заваля дъжд. Едрите капки силно и неравномерно трополяха по ламаринения покрив. Още нямаше три следобед, но от бурята небето бе притъмняло и навън беше като нощ. Някъде далече се чуваха гръмотевици. Те отекваха в планините с накъсани хрипове, сякаш излизаха от дълбините на земята, където според планинците живеели бикове, змии, кондори и духове.
– Ама наистина ли вярват в това?
– Естествено, господин ефрейтор, дори им се молят и им оставят приношения. Не сте ли виждали купичките с храна по проходите в Кордилерата?
Когато планинците му разказваха тези неща в кръчмата на Дионисио или докато ритаха топка, Литума не беше наясно сериозно ли говорят, или се занасят с новодошлия от крайбрежието. От време на време жълтеникаво змийче се плезеше на облаците през пролука в стената. Дали наистина вярваха, че светкавицата е Великият небесен гущер? Гъстата дъждовна завеса бе закрила бараките, бетонобъркачките, валяците, джиповете и къщичките на индианците от комуната, надничащи между евкалиптите на отсрещния склон. „Сякаш всички са се изпарили“ – помисли си Литума. На строежа работеха близо двеста души, които бяха дошли от планинските департаменти Аякучо и Апуримак, но най­вече от градовете Уанкайо и Консепсион в департамента Хунин и от град Пампас в департамента Уанкавелика. От крайбрежието, доколкото знаеше, нямаше нито един. И помощникът му не беше от крайбрежието. Но макар че се бе родил в градчето Сикуани, недалече от Куско, и говореше кечуа, Томас приличаше на креол. Той бе довел в Накос немия Педро Тиноко, който пръв бе изчезнал...

Издателство Колибри

Литума в Андите в Хеликон

Литума в Андите в Books.bg

Джоузеф Хелър >> Залезът

"Няма да ви върнем парите, сър. Ако ви ги върнем, ще фалираме. А фалираме ли, няма да ви ги върнем." §11

Петдесет години след Параграф 22.

Познатите ни герои са достигнали възрастта, в която се разболяват и умират, осъзнали, че няма да живеят вечно.

Съпруги, любовници, деца, партньори, политици, приятели, познати...

Паралелно с ежедневията им изплуват и спомените от войната - някои буквално пренесени от Параграф 22, други разказани по-подробно или от различна гледна точка...

... Съгласен съм, че Йосарян, който сега е на седемдесет години, рано или късно също ще трябва да умре. Но не от моята ръка.

Джоузеф Хелър

Издателство Лъчезар Минчев

Залезът в Хеликон

Залезът в Books.bg

Д-р Барбара Хендел, Петер Ферейра >> Водата и солта - първоизточник на живота

Фантастичният свят на двата праелемента вода и сол и най-новите познания за тайните сили на природата...

Лично на мен най-много ми допадна известната екзотичност на някои авторови заключения. Човешкото познание винаги се е развивало благодарение тъкмо на подобни набези в не докрай проученото. Нещо повече, в наши дни дори тъй наречените езотерични знания все по-често са предмет на изследване (и нерядко – на потвърждаване) от страна на конвенционалната наука, а самата тя все по-жадно черпи от съкровищницата на религиите и многовековните традиции и обичаи. Както почти винаги се случва под Слънцето, новото е добре забравеното старо. Само че сега, в поредната витка на спиралата на познанието, за нас, любителите на фактите и научните аргументи, то добива далеч по-голяма плътност и убедителност.

В което няма нищо лошо, щом по-лесно чуваме гласа на света... Иван Голев

Хартиено издание и е-книга, съвместима с Киндъл

Издателство Зенит

Водата и солта - първоизточник на живота в Хеликон

Водата и солта - първоизточник на живота в Books.bg

Ник Сполдинг >> Интимен наръчник за блогъри

Съдейки по историите, които чух през последните месеци, си е истинско чудо, че изобщо създаваме връзки. Ник Сполдинг

Джейми:
   От две години съм сам. Но мъжът не издържа дълго без добра жена до себе си.
   Под “добра жена” имам предвид, разбира се, жена със сърдечен ритъм и без кожни заболявания, а “до себе си” означава – “върху него и съблечена”. Травмата от жестоката раздяла с Карла ме разочарова от нежния пол, ала опитайте се да вразумите глупавия ми пенис!

Лора:
   Снощи потъпках и последната си искрица достойнство с гнусно деяние, което никога няма да успея да изкупя. Единственото ми оправдание е, че го направих, подтикната от необходимостта “да се върна в играта”. Напълно необяснимо е защо реших, че да „блудствам” с двайсет и девет годишен брокер с увиснали клепачи е най-уместният метод да го направя.
   Не съм такова момиче все пак. Дори не бях целувала мъж преди третата среща.

Издателство Ера

Интимен наръчник за блогъри в Хеликон

Интимен наръчник за блогъри в Books.bg

Ярослав Хашек >> Рапортът на детектива Яндак

Да отхвърлим най-сетне цялата тая сантименталност, заради която са ни нарекли „народ от гълъбици“, и да бъдем мъже. Нека не се стесняваме открито да заявим своите предимства!

   Колко хубаво е, когато съм в състояние да обявя смело: „Аз съм гений, ваша милост“ – там, където скромният човек съвсем неуместно би казал: „Ваша милост, аз съм говедо.“
   Освен това умният човек по един много тънък начин изтъква собствената си персона на преден план и вика сам за себе си: „Да живее!“ – докато в същото време стеснителният се крие в клозета. По-щастливият му другар, след като се е оценил по достойнство, умее да се пласира и в обществения живот. Стеснителността е най-лошата черта на човешкия характер. Това е просто измама, забулена във воала на скромността, и именно от моя страна, от страна на един човек, който има такива големи заслуги за цялата чешка литература, политика и обществен живот, би било срамно, би било просто грях по отношение на чешкия народ, ако аз го оставех в неведение по въпроса, дали съм гениален човек или не...

Хартиено издание и е-книга

Издателство Труд

Рапортът на детектива Яндак в Хеликон

Рапортът на детектива Яндак в Books.bg

Владимир Свинтила >> Лицето на Горгоната

Един от неколцината представители на модерната антикомунистическа литература в България...

   Някъде през пролетта на 1958 г. двама полковници, униформени, ме посетиха в редакцията на в. „Народна култура“, която се помещаваше тогава на бул. „Дондуков“ в сградата на т.нар. Партиен дом. В крилото на бул. „Дондуков“ се помещаваше целият тогавашен Комитет за култура.
   Полковниците говориха в присъствието на мои колеги. Те дошли да ме поканят да напиша изложение: кои хора са насочили Държавна сигурност по моите дири. Според полковниците аз съм бил съвършено невинен и сега, при гранди­озните промени, които ставаха, при всеобщата десталиниза­ция, било време да се даде възмездие на клеветниците. Те ме информираха, че моето досие е унищожено като фалшиво.

   Бе време на тържество на антисталинизма. От МВР, вътрешни войски и от армията бяха уволнени много сталинисти. Беше подменена цялата администрация. А и цялата преса – от старите журналисти, които бяха правили сталинския печат, бяха останали единици.
   В „Бамбука“ се събираха опозиционно настроените интелигенти. Първоначално всички бяхме против. След това една част – Джагаров, Левчев и компания – полека-­лека се сбли­жаваха с режима.
   Бях всеки ден в „Бамбука“ и чувах всички грандиозни приказки. Асен Игнатов говореше за тоталния крах на сталинизма; така говореха и други. Но така говореше и западната преса. Четвъртият интернационал, троцкистите, се обърна към американците с покана да се откажат от военни действия срещу Русия, защото сега там масите били взели съдбините си в свои ръце.
   Илюзията беше всеобща и на малцина бе направило сериозно впечатление станалото в Унгария. На Хрушчов вяр­ваха безусловно, оправдаваха го и го извиняваха: в Унгария работата решили военните, над които Хрушчов нямал власт.

От тук насетне почваше дребното софийско политиканство.
   Не вярвах нито на Хрушчов, нито на десталинизацията...

Издателство Изток-Запад

Лицето на Горгоната в Хеликон

Лицето на Горгоната в Books.bg

Елисавета Багряна >> Поезия

"Поезията на Багряна носи нова психика, нова образност и нова ритмика. Но това, с което действат най-вече песните й, е личната й съдба в тях." Владимир Василев

Вечната

Сега е тя безкръвна и почти безплътна,
безгласна, неподвижна, бездиханна.
Очите са притворени и хлътнали.
и все едно - дали Мария, или Анна е,
и все едно - да молите и плачене, -
не ще се вдигнат тънките клепачи,
не ще помръднат стиснатите устни -
последния въздъх и стон изпуснали.
И ето че широк и чужд е вече пръстенът
на нейните ръце, навеки скръстени.

Но чувате ли вие писъка невинен
на рожбата й в люлката съседна?
Там нейната безсмъртна кръв е минала
и нейната душа на тоя свят отседнала.
Ще минат дни, години и столетия
и устните на двама млади, слети,
ше шепнат пак "Мария" или "Анна"
в нощта сред пролетни благоухания.
А внучката ще носи всичко: името,
очите, устните, косите - на незримата.

Издателство Дамян Яков

Елисавета Багряна. Поезия в Хеликон

Елисавета Багряна. Поезия в Books.bg

Рафаел Сабатини >> Дневникът на капитан Блъд

Корабният дневник на „Арабела“, воден от младия корабен капитан от Съмърсетшир Джереми Пит; дневникът представлява хроника за действията на Блъд в Карибско море...

   Капитан Блъд обичаше да казва, че ценността на човека се проявява не толкова в способността да обмисля големи начинания, колкото в проницателността да открива удобния случай и н сръчността, с която се възползува от него.
   И той наистина бе проявил такива качества при завземането на прекрасния испански кораб „Синко лягас“ и отново ги показа, когато осуети намеренията на онзи негодник и пират, капитан Истърлинг, да открадне величествения кораб.
   Междувременно, след като едва спаси себе си и кораба, хората му разбраха, че във водите на Тортуга не са в безопасност и че не могат да имат доверие в пиратите. На общото събрание, което се състоя същия следобед на корабната палуба, Блъд изложи простия философски възглед, че когато го нападнат, човек трябва или да се бие, или да бяга.
   – И тъй като не сме в състояние да се бием, когато ни нападнат, в което няма съмнение, остава ни да поемем ролята на страхливци, дори и само за да оцелеем и докажем по друго време, че сме смели мъже.
   Съгласиха се с него. Но въпреки че взеха решение да бягат, оставиха за по-късно да решат накъде да се отправят. В момента беше важно само да се отдалечат от Тортуга и от по-нататъшното внимание на капитан Истърлинг.
   И така още същата ясна, но безлунна нощ голямата фрегата, гордостта на корабостроителниците в Кадис, вдигна котва толкова тихо, колкото беше възможно да се извърши това. С разпънати платна от благоприятния бриз откъм брега и с помощта на отлива „Синко лягас“ излезе в открито море. И ако шумът на рудана, дрънкането на вериги и скърцането на скрипците бяха издали действията им на капитан Истърлинг върху борда на „Бонавантюр“, намиращ се само на двеста ярда от тях, той не бе в състояние да осуети действията на Блъд...

Издателство Труд

Дневникът на капитан Блъд в Хеликон

Дневникът на капитан Блъд в Books.bg

Георги Димитров >> Княжество България в историческо, географско и етнографско отношение Част І

Вече повече от век книгите на Георги Димитров са познати само на специалистите; в тях са събрани изключително ценни материали из живота на българите...

   ... През 1893 г. материалът за първия том на „Княжество България“ е готов за печат. Димитров потърсва помощ от княз Фердинанд, който му дал 5 наполеона. За да отпуснат по-щедра лепта, искат от автора да представи ръкописа си за оценка в Министерството на народното просвещение. Страхувайки се, че трудът му ще бъде присвоен, още повече че на чиновниците в Княжеството Живков вече е разпоредил паралелно да събират такива сведения, Димитров отказва да го представи.
   Вместо това през май 1894 т. той взема заем от Пловдивската народна банка и сключва договор със софийския печатар Шимачек. Когато книгата е готова, започват неприятностите за автора.
   Двама владици подкупват печатаря и спират книгата. Председателят на Св. Синод дядо Григорий и софийският владика Партений научават, че в тома има писано за тяхното минало. Двамата решават на всяка цена да конфискуват отпечатаната и подлежаща на подвързия книга. На 18 декември 1894 г. владиците пращат стражар да вземе един екземпляр, но не успяват. На другия ден накарват софийският помощник инспектор в полицията Н. Груев да поиска от автора същото. Отиват и при министъра, но не сполучват да се доберат до първия том на „Княжество България“.
   Тогава дядо Григорий брои 200 наполеона на печатаря Шимачек, който арестувал тиража. Пуска се слух, че печатарят е фалирал и на негово място се явява бившият притежател на печатницата Г. Прошек. Преговорите и с него удрят на камък.
   Изобличителят Димитров се вижда в небрано лозе. Не може да продаде тома и да върне борчовете. „В лошо положение изпаднах – казва той. – И за прехрана на семейството си нямах пари.“...

Издателство Изток-Запад

Княжество България в историческо, географско и етнографско отношение Част І в Хеликон

Княжество България в историческо, географско и етнографско отношение Част І в Books.bg

Тери Пратчет >> Къде е моята крава?

„... нe тъpсим ли всички, по някакъв начин, своята крава?“ Бpайън Подкваса, А-МЛЖ и М на П на П

„Светът на диска“ е отново тук!

Този път обаче си имаме работа с едно дете, което трябва да бъде приспано и така започва епичното търсене на кравата.

Невероятно разказана история в типичния стил на Пратчет, но същевременно страхотно затрогващо в традицията на най-добрите детски писатели.

Задължителна книга за бащи и техните синове. Красимир Червенков

Издателство Архонт - В - Издателска къща Вузев

Къде е моята крава? в Хеликон

Къде е моята крава? в Books.bg