събота, 27 октомври 2012 г.

Андрея Илиев >> Непознатият Никола Гешев

Андрея Илиев бяга от митовете и градските легенди – всяка теза, всяко негово твърдение е подкрепено с документ от архивите или свидетелство на съвременник

Разказът започва с младежките години на Гешев – времето, през което се формира характерът му. На вниманието на читателите са представени всички документи от досието му от преди 9 септември 1944 година. Не са забравени хората, които въвеждат Гешев в професията и го шлифоват, за да израсне като полицай – Стоил Драганов, Петър Амзел, Христо Драголов.
Най-много внимание е отделено на операциите, в които е взел участие – прословутата Витошка конференция, залавянето на “подводничарите” и парашутистите, ударът срещу ЦК на БКП, ежедневната борба със съветското разузнаване...
Другият акцент на в проучването са последните дни на Гешев. Като използва много документи и свидетелства на негови съвременници, авторът възстановява стъпка по стъпка действията му на 8 и 9 септември 1944 година. Направена е връзка между изчезването на Гешев и назначаването на Ким Филби за резидент на СИС в Цариград.
За първи път детайлно са разгледани плановете за издирването на Гешев след 9 септември 1944 г., обединени в издирвателно дело „Овен”. Отделено е внимание на трагедията на близките му, преследвани от новата Държавна сигурност.

Издателство Сиела



Джон Ъпдайк >> Вещиците от Истуик

Скандалът и трагедиите са надвиснали над Истуик в най-елегантната, изтънчена, иронична и порочна творба на Джон Ъпдайк

Вещиците - три модерни жени, разведени и опасни, живеят в старомодно градче. Всяка от тях копнее да срещне мъжа на живота си в това място, пълно със смотаняци. Артистични и страстни, те прелъстяват дори най-закостенелите женени мъже.
Ненадейно в града пристига тайнственият богаташ Дарил ван Хорн и веднага омайва зажаднелите женски души. Дали тази поява е случайна? Или е резултат от заклинанията на трите красавици?
Възхитителен и демоничен, той навлиза в тяхното трио, примамвайки ги в своя замък, където събужда заспалите им чувствени фантазии и най-съкровената им женска злосторност.


Издателство Бард



петък, 26 октомври 2012 г.

Американска поезия

Ралф Уолдо Емерсън (1803–1882), Уолт Уитмън (1819–1892), Херман Мелвил (1819–1891), Емили Дикинсън (1830–1886), Робърт Сървис (1874–1958), Робърт Фрост (1874–1963), Карл Сандбърг (1878–1967), Т. С. Елиът (1888–1965), Е. Е. Къмингс (1894–1962), Лангстън Хюз (1902–1967), Тиодор Риотке (1908–1963)

В сборника са представени едни от най-важните имена, чието творчество заляга в основата на американската литературна традиция. Други, които е трябвало задължително да бъдат включени, не са – заради сложността на материята, която създава опасност преводът да се превърне в субективно творчество.
Някои от произведенията са издавани на български език, но поради една или друга причина предлагането на нов и осъвременен вариант представлява интерес. Особено важно е да споменем тук и превода на Спас Николов на “Гарванът” на Едгар Алан По, който е наистина сериозно постижение.
Други представени автори, като Х. Мелвил и М. Лаури, са познати главно като писатели на романи. Вероятно акцентът в подбора попада главно върху по-старата литература, поети от XIX век, но такова решение се оправдава от тяхната значимост и в световен мащаб.

Съставител Александър Тончев

Издателство Intense



Ивлин Уо >> Упадък и падение

Най-големият сатирик на нашето време. Гор Видал

След скандална пиянска вечер Пол Нитопенс е принуден да напусне Оксфорд и да си търси късмета по белия свят.
Съдбата го отвежда в елитно частно мъжко училище, тъй като за голямо негово учудване той се оказва с нужната квалификация за преподавател, после в аристократично провинциално имение, където тъне в разкош, а по някое време попада дори в каторга.
По пътя си среща всякакви странни и невъзможни личности – пъстра палитра от мошеници, глупаци, неудачници и загубеняци.
Фарсът се разгръща неудържимо и никой не е в безопасност, най-малко самият Пол.

Издателство Колибри



Карло Колоди >> Приключенията на Пинокио

Непослушното дървено момче ще ни покаже как човек може да бъде лош, мързелив и наивен, но и как може да се промени и да стане добър, стига да пожелае

Какво се случи, когато майстор Череша, дърводелец, намери дървен къс, който плачеше и се смееше като дете.

Имаше едно време...
– Един цар! – ще кажат веднага моите малки читатели.
– Не, деца, сгрешихте. Имаше едно време един къс дърво.
Не беше луксозно дърво, а обикновено парче от купа, от онези, които през зимата се слагат в печките и камините, за да запалят огъня и да затоплят стаите.
Не знам какво се случи, но факт е, че в един прекрасен ден този дървен къс попадна в дюкяна на стар дърводелец на име майстор Антонио, макар че всички го наричаха майстор Череша заради върха на носа му, които винаги беше лъщящ и морав като зряла череша.
Майстор Череша щом видя парчето дърво целият засия, потърка доволно ръце и измърмори полугласно:
– Това дърво дойде точно навреме, ще ми послужи, за да направя крак за масичка.
Речено-сторено, веднага взе наточената тесличка, за да сваля кората и да го поодялка, но преди да нанесе първия удар, застина с ръка, вдигната във въздуха, защото чу тъничко гласче, което умолително каза:
– Не ме удряй много силно!
Представете си как се почувства онзи добър старец майстор Череша
Обходи с уплашени очи стаята, за да види как така и откъде излезе това гласче и не видя никого! Погледна под тезгяха – никой, погледна в гардероба, който винаги беше затворен – никой, погледна в коша с талаша и дървените стърготини – никой, отвори входната врата на работилницата, за да хвърли едно око на улицата – никой. Е, следователно?...
– Разбрах – каза тогава, като се смееше и чешеше по перуката, – ясно е, че това гласче съм си го въобразил аз. Да се захващам отново на работа.
И като взе тесличката в ръка нанесе тържествен удар върху дървения къс.
– Ох! Причини ми болка! – изпищя, оплаквайки се същото гласче.
Този път майстор Череша остана изумен, ококори очи от страх, с широко отворена уста и с език, увиснал чак до брадичката му, като гипсова маска във фонтан, изобразяваща лице, от чиято уста изтича вода...

Издателство Труд



четвъртък, 25 октомври 2012 г.

Епикур >> За щастието

Поука вместо омраза, усмивка вместо презрение.

"Всяко живо същество, още от самото си раждане, се стреми към удоволствия и им се радва като най-висше благо, същевременно избягвайки страданието като най-голямо зло".

Името Епикур е станало световноизвестно чрез понятието "епикуреец". Това е единственият случай в историята на философията, когато едно собствено име е преминало в общата езикова практика като обозначение за начин на живот.

Издателство Кибеа

За щастието в Хеликон


Карл Май >> Черния мустанг

„Повечето приключенски книги, които съм чел, са ми доскучавали, но никога и книгите на Карл Май.“ Алберт Айнщайн

По гъвкавото тяло и по лицето на метиса премина лека тръпка, сякаш се канеше гневно да избухне, обаче той се овладя и спокойно отговори:
– Ще го направя, сър, макар да знам, че е излишно. Индианските следи означават нещо лошо само по време на война. И още нещо – често червенокожите са по-добри и по-верни хора от белите.
– Тези твои възгледи ти правят чест заради всеобщото ти човеколюбие, но с многобройни примери мога да ти докажа, че се заблуждаваш.
– А с още повече примери аз ще ти докажа, че съм прав. Нима някога е имало друг човек, който да е проявявал по-голяма вярност от Винету към Олд Шетърхенд?
– Винету е изключение. Ти познаваш ли го?
– Още не съм го виждал.
– Ами Олд Шетърхенд?
– И него не съм. Но всичките им подвизи са ми известни.
– Тогава си чувал и за Тангуа, вожда на кайовите, а?
– Да.
– Какъв предател е този мерзавец! На времето, когато Олд Шетърхенд е бил земемер, той се е представял за негов закрилник, но всъщност винаги се е стремял да му отнеме живота. И сигурно е щял да го пречука, ако този прочут бледолик не е бил толкова умен, предвидлив и не по-малко храбър и силен мъж. Е, къде я виждаш ти верността, за която ми говориш? И нима следите от червенокожи означават опасност само по време на война? Нима сиу-огелаласите не са нападали многократно влаковете точно когато е царял мир? Не са ли избивали мъже и отвличали жени в мирно време? Затова са били наказани, но не от двама души, от Винету и Олд Шетърхенд, с които никой не може да се мери. Ако поне един от двамата се намираше тук, разбира се тогава нямаше да се боя толкова дори и от следите на стотина индианци...

Издателство Емас

Черния мустанг в Хеликон


Емилия Пернишка >> Синонимен речник на българския език

Второ допълнено и преработено издание

Настоящият речник предоставя нова възможност на всички българи да подбират подходящите между над 4000 думи за най-често използвани понятия, да уточняват речта си, като се ориентират в техните значения и сравняват с близки по значение изразни средства, каквито за първи път се откриват в този български речник, да развиват речта си и да се гордеят с българския език - най-голямото и трайно наследство на народа.


Издателство Наука и изкуство




сряда, 24 октомври 2012 г.

Бойка Асиова >> Яловата вдовица

"... Героите ти? Не, не бих ги нарекла колоритни. Бога ми, безмерно истински, красиви, благородни - толкова са мили, добри, себе си, толкова си личи, че ги обичаш, че ми се ще, като ги срещнеш, да им кажеш много здраве от мене." Пенка Ангелова, читателка, село Ведрина, Добричко, из писмо за "Яловата вдовица"

Рабието се зарече пред себе си, че ще разбере докрай всичко.
Наричаха я така, защото приличаше по лице на една кадъна от близкото село – постоянното присъствие на градския седмичен пазар, мургава, с живи пъстри очи, шумна, превърнала се в добрия нишан на понеделнишкия ден. Близките й викаха Муша. Иначе името й беше Мария. Но повечето го бяха забравили и се обръщаха
към нея с прякора, от което тя не се сърдеше. Понякога двете с кадъната, чието име не по свое желание носеше, се засичаха на пазара и се поздравяваха сърдечно. Едната се обръщаше с „Милна сестро!“, другата с „Адашко, живо да ти е името“. Разменяха си по някоя глума и всяка хващаше пътя си.
– Мари, невесто, ти знаеш ли какво значи името ми? – попита туркинята веднъж своята съименница.
– Не знам – призна си жената. – И какво?
– Пролет! – почти тържествено изрече истинската Рабие, с което искаше да каже, че следва да й е благодарна за това красиво и многозначително прозвище.
– Запролетила ми се е главата. Па я си виках, че иде от рабиня, роб. То пò ми прилега, да ти кажа правичката – отговори прекръстената на Пролет Мария, или Муша, или Муша бабина-Невенина по името на майка й, известна на всички като Рабие.
– Защо, невесто? Кое, мори, ти е робството?
– Ооо, ако знаеш, мила кадънко, каков вадидушник вода – темерутин за девет села! – не скри Муша истината за половинката си.
– Знаеш ли какво ще те науча?
– Какво? – не че вярваше на нещо, но Муша бабина-Невенина беше готова на всякакви съвети по въпроса.
– Да му завиеш оглавта. Нали разбираш? Като на некой пощръклел вол. Завий му въжето около рогата, пусти го да пасе, па ти си гледай здравето.

Трето издание

Издателство Жанет-45



Пиер Розанвалон >> Контрадемокрацията

Провокацията в анализа на Розанвалон е в преобръщането на страховете ни. В невероятния изблик на контрадемократична активност днес – в епохата на интернет и неправителствените организации, на самодейните експертизи и гражданските неподчинения, на хроничните скандали и информационните „течове” – авторът вижда не упадък на демокрацията, а напротив, доказателство за това, че тя е жива и се приспособява към съвременния свят

Демократичният идеал вече властва повсеместно, но режимите, които се позовават на него, почти навсякъде предизвикват силни критики. Това е големият политически проблем на нашето време.
Затова и подронването на доверието на гражданите в управляващите и в политическите институции е сред най-изучаваните от политическата наука явления през последните двайсет години. Редица сериозни изследвания,както национални, така и сравнителни, ясно установяват диагнозата. Изобилстват и трудовете, посветени на
развиващата се тенденция към абстенционизъм, отказ от гласуване.
Многозначителен е фактът, че проблемът не отминава дори новите демокрации, както може да се види от случващото се в бившите
комунистически страни в Източна Европа и от преобладаващото положение в бившите диктатури от Азия и Латинска Америка. Как да си обясним тези факти, обикновено приемани като признак на „криза“, „разстройство“, „безразличие“ или „повреда“? Преобладаващите днес тълкувания говорят – често безразборно – за ефекти от надигането на индивидуализма, за зиморничаво затваряне в личната сфера, за отслабване на политическата воля и все по-голямо откъсване на елитите от народа...

Издателство Изток-Запад



Йордан Радичков >> Свирепо настроение

Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки. Йордан Радичков

Ритлите се изпълниха догоре. Петър Маринков изведе воловете, за да ги впряга, а от къщи излезе брат му и изкара овцете. Овцата на Бръмбара се размърда, щом видя стадото, обади се, постоя, сякаш учудена от нещо си, после пак се отпусна и дългата й глава увисна надолу, извита на една страна. Тя стоеше до своя стопанин и помръдваше насечените си уши от туй, гдето всяко лято й пускаха кръв все на ушите, с ножа. Овчарят тъй знаеше да пуска кръв и всеки път тъй пускаше – стисне овцата между нозете си и сече с ножа. На нея много години й бяха пускали кръв и затуй ушите й бяха целите нацепени. Но й служеха още добре – добре чуваше с тях.
Жената на Петър Маринков си скръсти ръцете и гърдите й, едри и кръгли, надуха ризата, но тя никак не се смущаваше от гърдите си. Бе наметнала едно старо палто на мъжа си, цялото оплескано със син камък, защото с него той пръскаше лозето.
– Ти иди да вземеш туй-онуй – каза Петър Маринков на жена си. – А аз ще впрягам.
– Добре – каза жената. – Аз ще отида да взема туй-онуй, пък ти впрягай.
Петър Маринков зажегли воловете и отиде да отвори вратника, а жена му донесе една патица и я тури в колата. Патицата подвикваше, но като я туриха в колата, се успокои и млъкна.
– Хайде! – каза Бръмбара и подкара овцете.

Издателство Захарий Стоянов



вторник, 23 октомври 2012 г.

Джани Родари >> Синята стрела

Зaщo oнeзи, кoитo имaт дoбpo съpцe, тoлкoвa мнoгo сe стapaят дa скpият тoвa oт дpугитe, зaщo мaйкитe никoгa нe кaзвaт нa дeцaтa си нeпpиятнитe нeщa, пo кaквo си пpиличaт дeцaтa и мeчeтaтa, зaщo мapиoнeткитe нямaт съpцa и чe дopи нapисувaнo съpцe мoжe дa тoпли. И нe сe стpяскaй, aкo нaд глaвaтa ти пpexвъpчи смpъщeнa бaбкa нa мeтлa...

Tовa e eднa иcтоpия зa нeчувaно дpъзкия бунт нa игpaчкитe! Eднa нощ тe peшaвaт caми дa избиpaт пpи коe дeтe дa оcтaнaт кaто подapък и потeглят пpeз гpaдa cъc cвоeто влaкчe. Cлaдки cуeтни кукли, кpотки и вceотдaйни плюшeни животинчeтa и xpaбpи оловни войници ce кaчвaт във вaгонитe, кaлeни кaубои и мъдpи индиaнци ги оxpaнявaт нa конe, гeнepaл войнолюбeц caмо чaкa повод дa зaповядa cтpeлбa по вpaгa, зaвинaги ceднaл в caмолeтa cи пилот paзузнaвa пътя, a cтapият моpcки вълк Полубpaдa нapичa куклитe мaймуни и cипe гpубиянcки шeги...
И влaкчeто потeгля!


Графичен дизайн и илюстрации Ирина Памятних

Издателство Дамян Яков

Синята стрела в Хеликон


Бил Брайсън >> Шекспир. Светът като сцена

Независимо от много спорове за личността, автентичността на творчеството и характера на барда от Стратфорд, той си остава Уилям Шекспир - човекът, преобразил завинаги английския език и световната литература

Бил Брайсън се заема с трудната задача да отсее измислицата от реалността в теориите за автора, за когото е писано толкова много и същевременно се знае толкова малко.
Уповавайки се на малкото съществуващи неосприми факти, Брайсън се опитва да проследи живота на драматурга и най-вече да вникне в средата, в която е живял, за да разбере защо се знае толкова малко за личността му.
Кой е бил всъщност Уилям Шекспир?
С чувство за хумор и аргументирана преценка Бил Брайсън отделя специално внимание на множеството предположения и спекулации, които обкръжават личността му.


Издателство Еднорог



Маргьорит Дюрас >> Емили Л.

Разказ за любовта, писането и самотата да обичаш и да пишеш, изкуството и самотата в любовта

Един мъж и една жена седят в крайбрежно кафене на малкото пристанище Кийбьоф, точно срещу Хавър, и прекарват времето си, наблюдавайки останалите посетители, минувачите, играта на слънчевата светлина с вълните. Жената (може би самата Дюрас) разкрива пред мъжа, когото тя вече не обича - или обича?, страстта си към него -както и своето намерение да превърне тяхната история в роман. Случайно забелязват на бара двама самотници като тях, пристигнали с яхтата си от остров Уайт - Капитана и неговата красива някога, а сега съсипана от алкохола спътница. Двата френски гласа се смесват с английските, и така неусетно невъзможната, несподелена любов на френската двойка се превръща във фон за трагичната история на англичаните.

Издателство Алтера

Емили Л. в Хеликон

Емили Л. в Books.bg

понеделник, 22 октомври 2012 г.

Дорис Лесинг >> Лятото преди мрака

„Откровена, проницателна, сериозна." Айриш Таймс

След като 20 години е била примерна съпруга и майка, Кейт Браун е свободна да прекара едно лято пълно с приключения - децата й отлитат от семейното гнездо, съпругът и заминава да работи за няколко месеца в американска болница. Кейт започва работа в международна организация, впуска се в авантюра с по-млад мъж, пътува с него в чужбина, при завръщането си в Англия среща една изключителна жена, чийто чар и свобода на духа я насърчават да търси собственото си Аз. Пътуването към себе си в превала на лятото е тревожно, опустошително, катарзисно...


Издателство Летера



неделя, 21 октомври 2012 г.

Джак Керуак >> Видения за Коди

Керуак - сродна душа на всяко младо поколение, разпознало в творчеството му собствения си бунтарски дух, Джак Дюлуз Керуак - битникът без брада /къде се е чуло и видяло битник без брада!/ умира на 47 години и то не къде да е, а в Санкт Петербург. Само че онзи, другият, дето се намира във Флорида

Коди, героят на Керуак от "Видения за Коди" не е никой друг, а самият Нийл Касиди. Ако Уилям Бъроуз е духовният баща на бийт поколението, Керуак - летописецът, а Бротиган, Гинсбърг и много други са звезди на литературния бийт небосклон, то Нийл Касиди е моторът, генераторът на идеи, човекът, които ще тръгне с Дюлуз "По пътя" и около който гравитира цяло едно поколение. Творчеството на Касиди е самият живот.

Издателство Парадокс

Видения за Коди в Хеликон


Артур Шницлер >> Комедия на прелъстяването. Пиеси

Седем пиеси на Артур Шницлер, писани през периода 1907 - 1928 година, които не са загубили своята актуалност и днес

Артур Шницлер пренася метафизичните и екзистенциални проблеми в сферата на Еротиката. Героите му са елегантни и капризни представители на висшите среди във виенското общество, хора, преситени и уморени, тласкани от внезапни и неотвратими пориви. Но те се предават на любовта, без да могат да й се отдадат напълно. Единствено женските образи на писателя - а това са преди всичко обикновените девойки от виенските предградия, прочутите "сладки виенски момичета" - единствено те обичат с непокварено, необременено от познание естествено чувство.

Шницлер се интересува от скритите душевни процеси у тези хора и с медицинска прецизност описва нюансите на човешките емоции, тайните еротични желания, многопосочните проявления на волята. В пиесите си писателят изгражда изящни, духовити, пропити от ирония диалози, които се възприемат с особено напрежение, защото в контраст с тяхната лекота се разкрива дълбока и сериозна проблематика. Цялото му творчество е пронизано от меланхолия, но и от социално съчувствие, от копнеж по красив и стилен живот, но и от ведър, освобождаващ хумор. Уикипедия

Издателство Рива



Урсула Ле Гуин >> Землемория

Магьосникът от Землемория | Гробниците на Атуан | Най-далечният бряг | Техану

Землемория проследява съдбата на магьосника Гед от детството му до възрастта, в която магията отстъпва пред злото. Младият драконов господар Гед е изпратен на остров Роук, за да изучи истинската магия. Благодарение на природният си талант в магията се издига до архимаг и помага на Върховната жрица Тенар да избяга от лабиринта на мрака. Но след години истинската магия и древните правила са принудени да отстъпят пред силите на злото и смъртта...


Издателство Бард


Землемория в Хеликон