събота, 7 февруари 2015 г.

Бернард Валнер >> Камък-ножица-хартия

Правилно или погрешно – въпрос на взаимозависимост

Лени и Якоб от години обитават заслон в подножието на един глетчер. Заслонът наподобява „закотвен във вечните ледове кораб“. И двамата на млади години са имали нещастна любов. Одисеята им минава през дълъг сюрреалистичен сценарий, изпълнен с враждебни срещи и преживявания, докато накрая се съберат отново.Любовта се е изгубила някъде по пътя, но все е останало нещо за целувка по бузата. Двамата при това не усещат толкова болезнено факта, че са екзестенциални аутсайдери.

   Останали сред леда върху самотен връх, Лени прошепва тихо в нощта:
   – Ще видиш, Якоб, краят покъртва със своята простота...

Преводач Диана Диманова
Издателство Делакорт


Мишел Дюшен >> История на Шотландия

Дълъг, противоречив и изпълнен с бурни събития път – от древността до днес

Дълголетното минало на Шотландия и на шотландците и тяхната характерна култура заслужават самостоятелно изследване, тъй като не са просто част от развитието на Англия. Макар и днес да не разполага със собствена държава, шотландската нация е една от най-древните в Европа, съхранила специфичния си облик.
Езикът, общественото устройство, кралските династии, особеностите на местното протестантство я открояват и разграничават рязко от южните ѝ съседи, британците.
Дори и когато е налагала своята воля и насилствено е присъединявала региона, властта в Лондон неизменно е трябвало да се съобразява с мощното чувство за национална принадлежност на шотландците.
Докато най-сетне, в зората на XXI век, те добиват автономност.

Издателство Рива


Радостина Николова >> Приключенията на мотовете

И във вашия гардероб живее един игрив пухкав мот, който често спретва разни поразии...

Защо не сте го виждали ли?
Знаете ли, мотовете определено са чудати същества и те почти никога не се показват на хората, защото трудно им се доверяват.
Това обаче е на път да се промени.
Един малък храбър мот ще се нагърби с тежка задача. Той ще измисли как да направи всички хора малко по-усмихнати, а света – малко по-добър.
Радостина Николова

   „Принцесата на мотовете е много по-нежна, пухкава и грациозна от другите мотове. Тя спи много дълбоко и сутрин се буди само след като седемте ѝ придворни малки мота я погалят по веднъж, а кралят на мотовете я целуне. Дааа, ето толкова гальовна е...“
   Но ще стигнем и до нея.
   Обожавах историите за мотовете, които дядо ми разказваше понякога преди заспиване. Гушвахме се в тъмното и съвсем спонтанно той започваше. Сякаш цял живот бе живял с малките същества и бе опознал всичките им навици и странности, милвал ги е, приспивал ги е, пошляпвал ги е, когато не са го слушали...
   За първи път ми спомена за тях, когато бях на шест. Попитах го с насмешка: „Мотове ли? Дядо, това пък откъде ти хрумна!“
   „Как така откъде! Мотовете... Ами... това са едни чудати същества...“
   Това е началото на неговата история и историята на един забавен мот, която се превърна в приключението на моето детство. Останалото ще научите от дядо, или както му викаше Мукс:
   – Доди...

Художник Мелина – Елина Бондокова
Издателство Мотове ЕООД


петък, 6 февруари 2015 г.

Е. Локхарт >> Ние, лъжците

Група от четирима приятели - Лъжците, – чието приятелство предизвиква разрушения

   Добре дошли в прекрасното семейство Синклер.
   Никой от нас не е престъпник.
   Никой не е пристрастен към нищо.
   Никой никога не се е провалял.
   Всичко в семейство Синклер са атлетични, високи и красиви. Парите ни са наследствени и гласуваме за демократите. Усмивките ни са широки, брадичките квадратни, а тенис ударите ни – агресивни.
   Няма значение, че разводите разкъсват мускулите на сърцата ни така, че те трябва да се борят за всеки удар. Няма значение, че парите от попечителския фонд са на свършване; че сметките за кредитните карти се трупат на кухненския плот. Няма значение, че върху нощното шкафче се трупат шишета с хапчета.
   Няма значение ако един от нас е отчаяно, дълбоко влюбен.
   Толкова
   влюбен,
   че трябва да се предприемат
   също толкова отчаяни мерки.
   Ние сме семейство Синклер.
   Никой не е в нужда.
   Никой не е в грешка.
   Живеем, поне през лятото, на частен остров близо до брега на Масачузетс.
   Вероятно това е всичко, което е необходимо да знаете...

Преводач Ирина Денева – Слав
Дизайнер Стоян Атанасов
Издателство Егмонт


Хокан Несер >> Човек без куче

Никой нищо не е забелязал

В малкото шведско градче Шумлинге Карл-Ерик и Росмари Хермансон очакват трите си деца и се подготвят да отпразнуват двоен юбилей: 65-годишнината на Карл-Ерик и 40-годишнината на дъщеря им Ева.
Децата се прибират в бащиния дом, но всяко донася своите грижи и сякаш ги „мята“ върху плещите на чувствителната Росмари. Ева винаги се е държала дистанцирано към майка си, Роберт се е сдобил с ужасяващо за всеки родител прозвище, и то в национален ефир, а най-малката, Кристина, е непроницаема както винаги…
Историята, започваща със семейно тържество, се превръща постепенно в семейна драма, а не след дълго и в злокобна мистерия – в два последователни дни от къщата в Шумлинге изчезват синът Роберт и внукът Хенрик...

Преводач Ева Кънева
Художник Борис Драголов
Издателство Емас


Антология >> Трима поети

Иван Пейчев, Александър Вутимски, Александър Геров

* * *

He си отивай,
ще ми бъде тъжно
без твоите ръце.
Не си отивай,
ще ми бъде тъжно
без твоите единствени
ръце.
Не си отивай,
аз ще ти направя
най-страшното признание.
Под мостовете
не шумят реки,
когато ти не си със мен.
Пристанищата
са най-мръсно доказателство
за липса на море,
когато теб те няма.
Не си отивай.

       Иван Пейчев


Радостен монолог

Не съм затворен кръг.
Стоя пред цялата безкрайност на света.
И сутринта, и вечерта.
Аз слушам как земята диша,
усещам как се движи,
как се зараждат бавно и растат
децата, ручеите пъпките.

Над мен отхожда слънцето на път.

Минавам между много стъпки -
и сутринта, и вечерта.
За да се върна пред безкрая на света.

Не съм затворен кръг.

       Арександър Вутимски


Смисъл и безсмислие

Когато те налегне злото
и страшна мъка без предел –
все търсиш смисъл във живота,
опора и далечна цел.

Защо ти са? Какво печелиш?
Безкрайността е без предел.
Милиарди са във прах изтлели
със смисъл, вяра и със цел.

Живей със простота насъщна,
с парчето хляб, със пролетта,
със въздуха, що те обгръща,
и слънчевата топлота.

Тренирай се за проста твърдост
като скалата и пръстта.
Плюй на мисловната си дързост,
приемай като сън света.

       Александър Геров

Съставител Божидар Кунчев
Издателство Рива


четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Джон Маккормак >> История на Ирландия

Личностите и събитията...

Ирландия – доскоро най-младата независима държава в Европа – има хилядолетна история, изпълнена с борби, интриги и предателства.
От митичните първи заселници на острова – фирболгите и Тдаха де Данан, през зараждането на келтска аристокрация и британското владичество, до борбата за независимост и приемането в Европейския съюз Ирландия извървява дълъг път през размирици и неволи, за да се превърне в една от най-динамичните европейски страни.
Ще научим как островът е бил заселен от келтите, как с коварната си политика Англия постепенно подчинява местните князе, как искрата на свободолюбието не престава да тлее въпреки чуждото владичество и как в крайна сметка, след терор и кръвопролития, усилията на будни личности като Хенри Гратан, Робърт Емет, Даниел О'Конъл, Чарлз Парнел, Джеймс Коноли, Джон Кастело и Еймън де Валера се увенчават успех.
Ирландия – от древните келти, до Ирландска републиканска армия и Шин фейн.

Издателство Жар


Айрис Мърдок >> Зеленият рицар

За вината и изкуплението...

   Какво бе имала предвид, когато го нарече Зеления рицар?
   Може би интуитивно е надникнала в бъдещето, видяла го е като инструмент на справедливостта, нещо като неопределено блуждаеща морална сила, като неофициален скитащ се ангел.
   Той би могъл да потърси справедливо възмездие като убие Лукас, или още по-добре, като го осакати. Това бе първоначалният му образ. По-късно обаче той му прости и го наказа само с това символично пускане на малко кръв.
   Щеше ли Лукас да цени този белег, чудеше се Клемънт, щеше ли да каже на някого, щеше ли да каже на Алеф?
   Разбира се, Зеления рицар от поемата подлага на изпитание своя опонент от самото начало, провокирайки насилие, на което по-късно доблестният воин в името на честта си да подложи себе си...

Издателство Рива


Леда Милева >> Карнавал в гората

Обичайте книгите, бъдете им верни приятели. Те ще ви се отплатят. ЛМ

Как започна?
Есента боядиса листата
на брезата.
После ветровете –
през лятото спали –
се разбудиха
и надуха кавали.
Те свиреха тъй весело,
че листата се засмяха
и заиграха.

Песента на кавалите беше звънка,
а дръжката на всяко листо е тънка!
Листата се отрониха
и политнаха с ветровете.
– Какво ще правим, кажете? –
питаха листата
на брезата.
– Ду-ду-ду-у-у! – пищяха ветровете
с кавали. –
Не сте ли разбрали?
Днес ще има голям карнавал.
Вижте върбите –
позлатили са си косите.
Вижте младия бук –
облякъл червен ямурлук.
Дори шипката си е наметнала шал.
Да вървим! Карнавал, карнавал!
Тъй свиреха ветровете.

А листата
на брезата
се въртяха,
танцуваха,
летяха.
И кой би ги спрял?
Бяха канени на карнавал...

Издателство Захарий Стоянов


сряда, 4 февруари 2015 г.

Георги Рупчев >> Превъртане на световете

Поезията е инстинкт за неприспособимост. ГР

Начало на мемоари

Седим с Христос във кухнята,
седим сами
над празните си чаши и над часовете си,
а вечерта отвън отчаяно избухна
без предизвестие.

Отсреща беше зоопаркът, а го нямаше по-късно.
Навярно тигърът-красавец го погълна,
тюленът като топка
завъртя света върху носа си
и преобърна го напълно.

И времената се отляха,
цветовете се размиха,
а ние все така седим и дъвчем механично.
Отвън и вътре става все по-тихо,
чешмата само времето отсича.

И после пак, и после пак,
и пак, и още,
макар нощта да се издънва вън зловещо...
Е, безпросветните, снишени нощи
погаждат ми понякога такива срещи.

И просто нямаме какво един на друг да кажем,
и просто нямам за какво да се помоля,
самичък изпълзявах
по надземните етажи
и сам се спуснах след това надолу.

Земята си е същата, за никого не стига,
обърках горната и долната земя тогава,
сганта ревеше там: „Разпни го!“
и ревна след това:
„Пусни Варава!“

Неверник и обезверен сме тук,
от някоя земя прогонени
а тишината между нас трепти, та чак ще звънне.
А някой ден навярно ще напиша спомени
как чакали сме със самия Божи син да съмне.

Издателство Изток-Запад


Атанас Семов >> И аз за Япония

Марко казваше, че неговата книга трябва да бъде дописана... Никола Радев

   Япония и сравнението с нея е изключително сериозно предизвикателство за нас българите – тогава беше – и днес. Защото от една страна ние сме изключително различни, но има доста общи неща, които биха могли да ни позволят да научим от тях полезни уроци. Японците на първо място са един кротък, изпълнителен и работлив народ. Народ, който вярва, че личният му успех зависи от успеха на държавата. Поради което държавата им е силна и в същото време са държава и народ, подложени на изключително изпитание.

   Поводът, по който бях в Япония точно преди една година, беше една голяма международна конференция по ядрено право...
   Това, което ме изуми, беше, че на конференцията се коментираха не само мерките и предвиждането на онова, което не са предвидили навреме, а една нова концепция за предвиждане на непредвидимото. Едно такова цунами при такова земетресение беше непредвидено. Сега вече е предвидено, но те вървят нататък – към онова, което се счита за непредвидимо. Т.е. да накарат човешкият мозък да навлезе в хоризонти, които по идея са му непосилни – да предвиди онова, което не може да предвиди! Да може онова, което не може – ето това е много ценно у японския народ, което се опитах да разкажа и затова се престраших да напиша тези стотина страници.

   Според мен най-добре можем да прочетем себе си ние българите в сравнение с японците по отношение на критерия за добро и лошо. Японците имат устойчив критерий за добро и лошо. И той не зависи от онези, които определят правилата, а едно общо усещане за нужно, за ценното. Там влиза и усещането и оценката към моженето и затова там можещите хора успяват.
   Там влиза и оценката към знанието и затова там училището и учителят са огромна национална ценност. Не само добре платени са учителите и добре снабдени с техника са училищата, а знанието – заради това, че няма природни богатства, че е на края на света в буквалния смисъл на думата – след Япония е бездната на океана, преди нея е Азия. Това ги е накарало да превърнат знанието в огромен двигател. У нас знанието е някаква ненужна запетайка в бюджета и съвсем пък ненужен критерий за водачите ни – не ги избираме по това какво знаят. После се учудваме защо криво четат световните реалности!... Атанас Семов пред Дарик


Марко Семов >> За Япония като за Япония

Навремето много ѝ се ядосвах на тази книга... Не знам... Сега преценете сами...

   По всичко изглежда, че „За Япония като за Япония“ ше си остане най-моята книга. От което разбрах нещо, което всъщност съм знаел: книгата е като човека – след като се роди, си хваща своя път. Що се отнася до пътя на „За Япония като за Япония“, той се оказа доста кратък. За това, след арестуването ѝ, тя стана нещо като нелегална... Криеше се по мазета, по канцеларии, в кориците на други книги. Понякога, най-неочаквано се появяваше пред мен, и много често не можех да я позная. Явяваше ми се ту като девственица, пазена, непипана, неразгърната, идваше и дрипава, омърляна, преспала не се знае в колко ръце и под колко възглавници. Ту преписана на пишеща машина, ту на ксерокопие извадена, понякога ясно, понякога до немай къде нечетливо... Видях екземпляр, преписан на ръка! Грижливо, търпеливо, със старание, което ме разклати… За него особено ми домиля. Поисках да го подменя – да му дам оригинал на човека, той да ми даде своята тънка калиграфия... Отказа...


вторник, 3 февруари 2015 г.

Валери Петров >> Песнички, събрани от сцени и екрани

Стихове, писани за театъра и киното

Текстовете в книгата са създадени за игралните филми „Летящият човек“ на режисьора Янко Янков, „На чисто“ на Леон Даниел, „Откъде се знаем“ на Никола Русев, „С любов и нежност“ на Рангел Вълчанов, от документалния „Жената у нас“ на Янко Янков, за пиесите „Честна мускетарска“, „Сняг“, „Когато розите танцуват“, за Шекспировите представления „Крал Лир“, „Напразните усилия на любовта“, „Веселите уиндзорки“, за спектаклите на в. „Стършел“, „Приказките на Киплинг“, „Театър – любов моя!“, за детската пиеса „Мехурчета-смехурчета“ и други, които така и не са били изпяти или рецитирани пред публика.

Издателство Милениум


Марко Поло >> Пътешествия

Из Азия...

   А сега ще разкажа за един опит да узнаят, преди да отплават, дали плаването ще бъде успешно или не. Моряците вземат едно парче плет, обрамчено и хванато от четирите края с въже, така че общо се събират осем въжета и накрая ги усукват в едно въже. След това намират някой глупак или някой, който се е напил, защото няма нормален човек, който би поел толкова голям риск, и го привързват за този плет. Правят това, когато има буря. След това изправят плета срещу вятъра, който го поема, издига го, а моряците го държат за въжето. Преобърне ли се плетът, докато се е изправил срещу вятъра, леко подръпват въжето и той отново се изправя. След това отново отпускат въжето и плетът започва да се изкачва по-високо. И така продължават – ту теглят, ту отпускат, според това дали плетът се накланя, или се изправя, докато плетът се изкачи и изчезне от погледа, стига въжето да е достатъчно. Задачата е следната. Ако плетът се изкачи направо нагоре, казват, че плаването ще бъде бързо и успешно по отношение на печалбата, и всички търговци се трупат, за да заплатят навло за товарите си и пътя. Ако плетът не се издигне, нито един търговец не товари на този кораб, защото казват, че той няма да завърши плаването и по пътя ще се случат всякакви нещастия. И така корабът остава в пристанището за тази година.

   След като описах корабите, с които търговците плават за Индия и обратно, нека променя темата и ще премина към самата Индия. Но най-напред ще разкажа за множеството острови на изток в този океан, докъдето достигнахме. Ще започнем с един остров, който се нарича Япония.

   Япония е един остров, далеч в морето, на около 1500 мили от континента. Това е много голям остров. Хората са с по-светла кожа, красиви и учтиви. Идолопоклонници са, съвсем независими и не владеят други народи, единствено себе си. Имат злато в изобилие, защото златото се среща в огромни количества. И уверявам читателя, че никой не го изнася от острова, защото нито търговци, нито който и да било друг отива там от континента. Ето защо имат толкова злато – такова количество, че мога да кажа самата истина за едно същинско чудо, за един дворец на владетеля на острова. Читателят трябва да знае, че владетелят има огромен дворец, чийто покрив е изцяло покрит със злато, така както ние покриваме къщите си или църквите си с олово, така този дворец е покрит целият с чисто злато. И цената на всичко това е просто неизмерима. Освен това всички зали, а те са много, също са покрити по пода с чисто злато на дълбочина повече от два пръста. Освен това и залите, и прозорците, и всички други части на двореца са също украсени със злато. Изобщо може да се каже, че дворецът представлява такова неизмеримо богатство, че както и да се опита човек да го изчисли, цената му преминава границите на чудесата.
   Имат перли в изобилие, перлите са червени, много красиви, големи и кръгли. Струват колкото белите и дори повече. На този остров понякога погребват мъртвите, понякога ги изгарят; слагат такава една перла в устата на всеки един, когото погребват. Такъв им е обичаят. Също така имат в изобилие много други скъпоценни камъни. Островите са много богати, богатствата им са толкова много, че не могат да се преброят...

Преводач Васил Атанасов
Издателство Изток-Запад


Хенинг Манкел >> Кучето, запътило се към далечна звезда

Едно момче от малко градче, ала с големи мечти

Юел живее в малко градче далеч в шведския Север. Извън градчето, докъдето погледът стига, се простират гори, гори и пак гори. А снегът нерядко пада през септември и си отива чак през май.
Но не това е най-голямата мъка на Юел.
Това, което не му дава мира денем и тревожи сънищата му нощем, е защо живее сам с татко Самюел, защо мама Йени е избягала от тях.
И когато душата на едно 11-годишно момче жадува за други светове, а ежедневието не му предлага предизвикателства, то ще си ги измисли само.
Ще кръстосва мислено с кораб южните морета, ще поскита нощем из улиците на заспалия град, ще тръгне по следите на куче, втурнало се към загадъчна звезда...

Преводач Ева Кънева
Издателство Емас


понеделник, 2 февруари 2015 г.

Хавиер Моро >> Червеното сари

Соня, една от семейство Ганди...

През 1965 г. Соня Майно, деветнайсетгодишна италианска студентка, се запознава в Кеймбридж с млад индиец на име Раджив Ганди. Тя е от скромно италианско семейство от покрайнините на Торино. Той принадлежи към най-могъщия род в Индия.
Това е началото на една любовна история, която надживява дори смъртта. Влюбената италианка се отказва от своя свят и от миналото си, за да се отъждестви с новата си родина.
В приказна Индия почитат двайсет милиона божества, говорят осемстотин езика и гласуват за петстотин политически партии.
Смелостта, честността и всеотдайността на младата жена накрая я превръщат в богиня в очите на една шеста част от човечеството.
Историята на една европейка, озовала се в сложния и опасен свят на династията Неру-Ганди.
Авторът ни въвлича в интригите на това колкото възхвалявано, толкова и охулвано семейство, и ни пренася в Индия – омайваща и разкъсвана от конфликти, но и непрекъснато променяща се.

Романът проследява живота на Соня в Индия, опитите ѝ да се приспособи към местните обичаи, да усвои езика, да се интегрира в семейството на съпруга си и в местното общество. Специално място е отделено на отношенията между Соня и Индира Ганди, на все по-голямата близост, която се установява между тях, и на отношенията в първото семейство в Индия.
Книгата обаче не е посветена единствено на Соня Майно – авторът представя и историята на Индира Ганди: нейното минало, кариерата ѝ, особеностите на характера ѝ, политическите ѝ възгледи.
След убийството ѝ книгата продължава с живота на Раджив Ганди и неговото управление. През призмата на отношенията в семейството на Ганди читателят проследява ситуацията в Индия в решаващ за страната период, когато се оформя нейният съвременен облик.

Издателство Хермес


Дженет Тажиян >> Историите на Дерек: Животът ми като екшън герой

Може ли животът да е по-несправедлив? Няма страшно...

   Първият учебен ден винаги е най-лошият ден в годината. Сякаш някой луд хирург те хвърля на операционната маса и изрязва от гърдите ти
жизнено важен орган, наречен лято.
   Изобщо не осъзнава, че едно хлапе се нуждае от този орган толкова, колкото и от черен дроб или далак.
   Чувствам се така, сякаш цялото ми тяло е насинено от това, че отново съм в училище. А още дори не съм влязъл в час. Може би ако отида при медицинската сестра, тя ще се съжали над мен и ще ми включи някоя животоподдържаща система. Но преди да успея да измисля точно как да я убедя, приятелят ми Мат ме удря в ръката и слага край на фантазиите.
   – Тази година със сигурност няма да е толкова зле, колкото предишните.
   Мат забелязва, че от ръкава на ризата му стърчи етикет и го издърпва, докато говори.
   Когато разбрахме, че тази година ще ни преподава господин Марони, с Мат почти се зарадвахме, че започваме училище.
   – Ще бъде страхотно най-после да имаме мъж за учител, никога досега не сме имали, освен по физическо.
   Представям си училище, пълно с мъже учители, удобни фотьойли, картофен чипс и телевизори с плосък екран.
   Мат ме изтръгва от бленуването, като издава един от онези дразнещи звуци, с които се обявяват отпадналите участници в телевизионни състезания.
   – Току-що обявиха, че бащата на господин Марони е починал преди два дни и господин Марони се мести в Синсинати, за да се грижи за майка си.
   – КАКВО?
   Първият учебен ден е достатъчно гаден и без да те удрят в стомаха, докато още си в коридора.
   – Да ти кажа ли кой ще ни преподава вместо него? – пита Мат.
   Дори не ми се иска да си мисля кой ще е господарят на личната ми вселена тази година.
   – Госпожица Макгъдел.
   Не че не харесвам госпожица Маккодъл – тя е мила, млада и има супер-руса коса, но ни беше учителка още в предучилищната група и въпреки че с Мат вече сме направо възрастни, продължава да ни третира като малки деца. Когато бяхме на пет, нямаше проблем да ни гъделичка в междучасието и да ни напомня, че няма нищо против да я наричаме госпожица Макгъдел, но сега си е направо срамно да я срещаме по коридора...

Художник Джейк Тажиян
Издателство СофтПрес


Виолета Дечева >> Между идеологиите и хедонизма

Театърът в началото на новия век

Глобализиращата се индустрия на изкушенията за щастлив живот произвежда хедонистичен и пасивен зрител, очакващ от театъра да му предложи следващата доза изкушения. Раздвоени меджу идеологиите и хедонизма, в зависимост от собствената си театрална памет и култура, театралите осмислят по различен начин дълбоките културни промени в началото на новия век и търсят отговор на въпросите, пред които те ги изправят.
Какъв е театърът на новия век?
Какви са драмите му?
Какви са функциите му?
Защо все още човек отива на театър в един дрогиран от медии свят? Защо обществото се нуждае от театър? От какъв театър се нуждае? Как се променя езикът му? Кои са невралгиите и обсесиите му? Какви са съпротивите и копнежите му? Кои са героите му и конфликтите му? Къде минават границите му към другите изкуства?
Студиите, статиите и рецензиите в тази книга представляват опит, ако не за ясен отговор, то поне със сигурност – за разбиране на процесите, които тези въпроси задвижват.

Издателство Black Flamingo

Между идеологиите и хедонизма. Театърът в началото на новия век
в Pimodo

неделя, 1 февруари 2015 г.

Алистър Грей >> Стари влюбени мъже

Посмъртните записки на един пенсиониран учител от Глазгоу

Джон Тънок, посветил се на отвлечени идеи, но нелишен от интерес към плътското, е забавна фигура, едновременно устат и старомоден.
Историческите му съчинения ни отвеждат в Атина по времето на Перикъл, в Ренесансова Италия, и най-накрая натикват носа ни в торището, останало след група харизматични сектанти от времето на кралица Виктория.
Историко-геологическите отстъпления са контрапункт на записките от дневника на Тънок, описващ собствените си еротични несполуки, заедно с подробности около събитията от началото на новото хилядолетие, съвпадащо с последните пет години на правителството на Антъни Линтън Блеър.

Единствено Грей може да съчетава така небрежно еротика с изненадващи прозрения. Единствено Грей съумява да подмамва с такава привидна невинност. Алистър Грей си остава уникален докрай. Уил Селф

Книгата ще се продава добре, защото след двайсет и петгодишна възраст всеки се чувства стар, а пък младите се питат какво ли ги чака. Алистър Грей

Издателство Еднорог


Джоузеф О'Конър >> Призрачна светлина

Дъблин (1907) – град на прошепнати слухове

Актриса, ненавършила двайсет години, започва афера с по-възрастен мъж, водещият драматург в театъра, в който работи.
Остроумна и красива, Моли Олгуд има десетки почитатели. Но зад кулисите на живота ѝ има тайна...

Едмънд Джон Милингтън Синг (1871-1909) е най-влиятелният ирландски драматург на ХХ-ти век, съосновател с Йейтс и Огъста Грегъри на „Аби Тиътър“ в Дъблин. Творбите му включват „Кладенецът на светците“, „Ездачи към морето“ и „Плейбоят на западния свят“, предизвикала размирици на премиерата си (Дъблин, 1907) и по време на последвалото американско турне.
Преди смъртта си бил сгоден за Моли Олгуд, актриса, със сценично име Мейр О’Нийл.
Колегите им и двете семейства не одобрявали.
Многото ѝ писма до него не са се запазили.

Преводач Вихра Манова
Издателство Весела Люцканова


Флан О'Брайън >> Плаващите чавки

: романите по същество са деспотични, недемократични...

.. и на всеки герой трябва да му бъде позволено да води личен живот, да може да се самоопределя и да има задоволителен стандарт

а Смелчагата >> трябва да прекара пет дни седнал на студен хълм с дванайсет рогати елена, скрити под седалището му, лишен от музика, храна и шах. Ако извика или задъвче тревни стъбла, или спре да рецитира сладка поезия на мелодичен ирландски език, не го приемаме, а го раняваме...

Преводач Филипина Филипова

Издателство Фама