събота, 27 юли 2013 г.

Дончо Цончев >> Красивата версия

Боксьор, рали шампион, геолог, ловец, зидар, майстор на камини, депутат, писател... Дончо Цончев

   И сам съм стигал до подобна мисъл. Не вярвам да са под земята и в небесата. Фантазии на Данте и попски приказки за залъгване. Затова ли сме се родили – да треперим около теста на Свети Петър? Знае ли човек какво ще му хрумне на него, когато се срещнем?
   После Ванга ми го каза, след което и Кочовска.
Тук са, във всеки от нас. И сам избираш на коя територия да караш живота си. Или да се разхождаш между двете.
   Тъкмо това ми се случи, така установих разстоянието между ада и рая. Точно четиридесет сантиметра. Две педи. Мерих го с дървен метър и после с метална рулетка.
   На връщане от банята се сринах пред креслото си. Вече бях с гръб към него, по хавлия. Изпотроших се. И няма ставане. Пълзене – също. Другите спят по стаите си. И двата телефона при мен, няма как да се обадя.
   Много време. Мисля как съм изкарвал по кръчмите разкошни нощи в очакване на слънцето. Сега не е така. Сега е ад. И само четиридесет сантиметра над него – раят. Надеждата – да се събуди някой и да ме примъкне към леглото, там също е част от рая.
И то на четиридесет сантиметра по-височко. Бавно разсъмва. Бавно разреждам отчаянието с ракия. Че и мезета добарвам. Винаги успявам...

Издателство Жанет 45



петък, 26 юли 2013 г.

>> Леми – моята история. Автобиография

Голямото приключение – животът на фронтмена на „най-шумната банда на света“

Феновете на Motorhead няма да са изненадани от разказите на Леми Килмистър – автентичен рокендрол, истини без преструвки и лицемерие и онова негово едновременно мъдро и безпардонно отношение към живота, което го прави неповторим.

„Моята история“ ще ви накара да се чувствате сякаш сте седнали на чаша с Леми и си говорите за бойните му рокендрол спомени, за музиката и за всичко, което бихте споделили с близък приятел.


Издателство Махалото




Стефан Цвайг >> Мария Стюарт

Когато става кралица на Шотландия, Мария Стюарт е на шест дни: още в самото начало се сбъдва законът на нейния живот – да получава в дар от съдбата всичко твърде рано и без радостта на очакването...

   Няколкото града, които всъщност не са никакви градове, а само струпани една до друга бедняшки къщурки под закрилата на укрепление, не могат никога да забогатеят или поне да постигнат гражданско благоденствие, защото постоянно биват плячкосвани и опожарявани. А благородническите твърдини, развалините на които и днес още стърчат мрачни и страшни, не представляват истински замъци с блясък и дворцов разкош; те са замислени като непревземаеми крепости във война, а не за мирното изкуство на гостоприемството. Между тези няколко големи рода и техните васали липсва подхранващата държавно-крепителна сила на творческото средно съсловие. Единствената гъсто заселена област между Туийд и Форт лежи твърде близко до английската граница и постоянно е опустошавана и обезлюдявана от нашествия.
На север обаче може да се върви цели часове покрай самотни езера, през пусти полета или тъмни северни гори, без да се види село, крепост или град. Тук не се притискат като в претъпканите европейски страни селище до селище, широки пътища не улесняват съобщенията и търговията в страната. Не потеглят кораби от украсени със знамена пристанища като в Холандия, Испания и Англия, за да докарат в отечеството злато и подправки през далечни океани; както в патриархалните времена людете тук едва преживяват от овцевъдство, рибарство и лов; по закони и нрави, по богатство и култура тогавашна Шотландия е изостанала най-малко със сто години от Англия и Европа. Докато във всички приморски градове с настъпването на новото време вече започва разцветът на банките и борсите, тук като в библейски дни всяко богатство се измерва в земя и овце; Джеймс V, бащата на Мария Стюарт, притежава десет хиляди, те са цялото негово имущество. Той не разполага с кралско съкровище, няма войска, няма телохранители, за да осигури властта си, защото не би могъл да им плаща, а парламентът, в който думата имат лордовете, никога не ще гласува за краля действителни средства за власт...

Хартиено издание и е-книга

Издателство Колибри

Мария Стюарт в Хеликон


Карл Густав Юнг >> Човекът и неговите символи

Богатият свят на несъзнаваното, чийто език според Юнг са символите, постоянно разкриващи се в сънищата...

Убеден, че сънищата предлагат практически съвет, изпра­тен от несъзнаваното до съзнавания Аз, Юнг прозира че себеразбирането води до един пълноценен и продуктивен жи­вот.

Човекът и неговите символи е последната книга, която приживе подготвя К. Г. Юнг. Тя трябвало да бъде послание до най-широк кръг читатели с проблематиката и механизмите на аналитичната психология, а привличането на група от съавтори, изтъкнати специалисти, допълнително е трябвало да улесни задачата.
Проектът е невероятно успешен и до днес книгата си остава чудесна възможност за навлизане в техниките на дълбинната психология развита от Юнг. Димо Георгиев

Издателство Леге Артис



вторник, 23 юли 2013 г.

Хюсеин Мевсим >> Между два бряга

Тази книга дава представа за разнообразието на научните интереси на Хюсеин Мевсим и за ценните му изследователски приноси, посветени на една благородна кауза – взаимното опознаване на хора и народи чрез културите им. Проф. д-р Светлозар Игов

Спокоен, разсъдлив и в същото време енергично въвлечен в света на писмените документи – художествени текстове, архиви, писма, пътни бележки и какво ли не друго, което беше докоснал и приел, проникнал и осмислил. Казах си, да – животът е литературата; животът ни е литературата и въплъщението беше Хюсеин. Доц. д-р Живко Иванов

Хюсеин Мевсим (1964) е роден в с. Козлево, обл. Кърджали. Завършва българска филология в Пловдивския университет (1989). В момента е доц. д-р по български език и литература в Анкарския университет. Автор на книги и изследвания върху българската литература, фолклор и история. Съставител и преводач на български и турски на различни антологии и сборници.

Издателство Жанет 45

Между два бряга в Хеликон


>> Древните цивилизации

Събитията от световната история трябва да се представят с такова поетическо чувство, което прави целия свят близък и познат и в същото време тайнствен и увлекателен. Александър Блок

   С епохата на древността е свързано не само раждането на такива световни религии като будизма и християнството, а и появата на Аристотеловата метафизика, от чиито граници европейската философия не е излизала до Франсис Бейкън, и на конфуцианския етичен кодекс, господствал в Китай до неотдавна. Възникналият от лоното на древните цивилизации свят, където хората са разделени не само по етнически, географски и културен признак, а и въз основа на изповеданието си (напр. православни и католици, шиити и сунити); където новата категория за религиозна принадлежност придобива важен смисъл; където платоническите модели на мислене широко навлизат чрез схоластиката и мистиката на християнството и исляма в живота на широките народни маси, които не са чели и дори не са чували за Платон, а конфуцианската традиция застива на етапа на сунското неоконфуцианство; където духът на метафизическото учение се материализира в практиката на изобразителното изкуство, както например във византийско-руската иконна живопис или китайските пейзажи от епохата Сун, стоящи под знака на чан-будизма – това вече е друг свят, светът на Средновековието... Из Увод

Издателство Плеяда



Реймънд Чандлър >> Високият прозорец

Ако детективският роман изобщо е реалистичен (което е много рядко явление), той е написан с известна доза безпристрасност – иначе само един психопат би поискал да го пише или да го чете. Реймънд Чандлър

   За обитателите на къщата знаех само, че са някоя си мисис Елизабет Брайт Мърдок и нейното семейство и че тя иска да наеме благонадежден спретнат частен детектив, който да не тръска пепелта от пурата си на пода и да не носи повече от един пищов. Знаех още, че е вдовица на дърт глупак с бакенбарди на име Джаспър Мърдок, натрупал много пари, докато служел всеотдайно на обществото, и че всяка година на рождения му ден снимката му се поместваше в местния вестник, а под нея датите на раждането и смъртта, придружени с надписа: „Животът му бе посветен на ближните и всевишния“.
   Паркирах колата си на улицата, минах по пътеката от каменни плочи, която прекосяваше зелената поляна, и натиснах звънеца на портала под островърхия навес. Ниска ограда от червени тухли, успоредна на фасадата, свързваща късото разстояние от входната врата до алеята за коли. В края на тази алея върху бетонен блок стоеше неголяма разрисувана фигура на негър в бял брич, зелен жакет и червено кепе. Той държеше камшик, а там, където бе кракът му, имаше желязна халка, очевидно за връзване на коне. Изражението на негъра бе малко тъжно, сякаш от дългото чакане бе започнал да се обезкуражава. Отидох до него и го потупах приятелски по главата, докато чаках да ми отворят.
   След малко една кисела матрона на средна възраст с униформа на домашна прислужница открехна едва-едва входната врата и впери в мен едно лъскаво мънистено око.
   – Филип Марлоу – казах аз. – Идвам при мисис Мърдок. Имаме уговорена среща.
   Киселата матрона на средна възраст скръцна със зъби, неочаквано затвори очи, неочаквано ги отвори и изломоти с един от онези чепати продрани гласове, каквито сигурно са имали само пионерите преселници:
   – Коя от тях?
   – Какво?
   – Коя мисис Мърдок? – почти изкрещя тя.
   – Мисис Елизабет Брайт Мърдок – отвърнах. – Не знаех, че имало повече от една.
   – Сега знаете – отсече тя. – Имате ли визитна картичка?
   Тя все още държеше вратата открехната едва на педя. Подаде през пролуката върха на носа си и една кльощава мускулеста ръка. Извадих портфейла си, взех една от картичките, на които бе изписано само името ми, и я тикнах в ръката й. Моментално ръката и носът изчезнаха и вратата се тръшна под носа ми.
   Мина ми през ума, че може би е трябвало да позвъня на задната врата. Отидох отново до негъра и още веднъж го потупах по главата.
   – Братко – рекох му, – сега сме двама...

Издателство Унискорп



понеделник, 22 юли 2013 г.

Езоп, Лафонтен, Крилов, Михайловски >> Басни

Героите в басните са умни и глупави, храбри и боязливи, скромни и горделиви, трудолюбиви и мързеливи, великодушни и завистливи, хитри и наивни...


Човекът, които обещавал невъзможни неща

Езоп

   Един беден човек заболял и се намирал в тежко положение. След като лекарите били загубили надежда, той се обърнал с молба към боговете; обещавал им, че ще им принесе хекатомба и ще им посвети дарове, ако се вдигне от леглото.
   Жена му, която се намирала при него, го запитала:
   – И откъде ще вземеш всичко това?
   А той отговорил:
   – Та ти надяваш ли се да се привдигна, та боговете да трябва да ми ги искат?
–––––––
Баснята показва, че хората лесно обещават това, което не смятат да свършат.

Издателство СофтПрес

Басни в Хеликон

Басни в Books.bg

Крис Удинг >> Тайните на Черния капитан

... една история за приключения и необуздани удоволствия, пилоти и пирати, големи и демони, измами и двойни игри. Екипажът на Кети Джей се завръща!

Дариан Фрей е стигнал до дъното... Животът така се е объркал, че човек вече не може да изкарва хляба си по нечестен начин.
Появява се Капитан Грист. Чул е за разбил се самолет, натоварен със съкровища от изгубена цивилизация, и има нужда от помощта на Фрей, за да се добере до него. Има само един проблем. Самолетът лежи в непроходимите дълбини на отдалечен остров, населен от гигантски зверове и подобни на хора чудовища.
Опасно – да. Самоубийствено – може би. И все пак Фрей никога не е позволявал здравият разум да застане между него и възможността да намери съкровище. Но на борда на този самолет има и още нещо. Нещо, заради което влиятелни хора са готови да убиват.

Издателство Артлайн Студиос



Грег Мортенсън >> Три чаши чай

... дори един обикновен човек... е в състояние да промени света. Том Брокоу, Ен Би Си

Тук, в Пакистан и Афганистан, преди да започнем работа с някого, ние изпиваме три чаши чай. На първата чаша той е непознат, при втората – почитан гост, при третата – член на семейството, а за своето семейство ние сме готови да сторим всичко - дори да умрем. Хаджи Али, старейшина на Корфе, Каракорум, Пакистан


Издателство Хермес

Три чаши чай в Хеликон


неделя, 21 юли 2013 г.

Ърнест Хемингуей >> Слънце изгрява [ Фиеста ]

Всички вие сте изгубено поколение...

   Род прехожда и род дохожда, а земята пребъдва до века. Слънце изгрява и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява. Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообръщения. Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак. Книга на еклизиаста

Хартиено издание и е-книга

Издателство Унискорп

Слънце изгрява [ Фиеста ] в Хеликон

Слънце изгрява [ Фиеста ] в Books.bg