събота, 19 януари 2013 г.

Джулиан Барнс >> Пулс

Истории за щастливите връзки и тъжните раздели, за любовта и секса, близостта и самотата, съзвучни с пулса на сърцата и сетивата на герои от различни векове и общества

Живеем в бивше пазарно градче на около петдесет километра северозападно от Лондон. Мама работи в болничната администрация; през целия си живот татко е бил адвокат. Казва, че професията му ще го надживее, но в бъдеще вече нямало да има адвокати от неговия тип – хора, които не само разбират и движат документацията, а и дават съвети от най-общ характер. Докторът, свещеникът, адвокатът, може би и учителят – в старите времена всички те били фигури, към които хората се обръщали и по въпроси далеч извън професионалната им компетентност. Днес, казва татко, хората сами си уреждат прехвърлянията на имоти, сами си пишат завещанията, уговарят се предварително за условията по разводите и не търсят съвет от никого. Ако все пак решат да се подсигурят с чуждо мнение, не го търсят при адвоката, а в популярните рубрики на вестниците и най-вече в интернет. Баща ми приема всичко това философски дори когато хората си въобразяват, че могат сами да изложат делата си пред съда. Усмихва се и повтаря старата адвокатска поговорка: човек, който сам се представлява в съда, има много глупав клиент.
Той ме посъветва да не тръгвам по неговите стъпки, затова следвах педагогика и сега преподавам в колеж на около двайсет и пет километра от къщи. Но не виждах причина да напусна градчето, където съм израснал. Посещавам местния фитнес клуб и всяка събота излизам да тичам с група, водена от моя приятел Джейк; така се запознах с Джанис. В градче като нашето тя неминуемо бие на очи, защото има столично излъчване. Мисля, че се надяваше да поискам да се преместя в Лондон, и остана разочарована, когато не го направих. Не, не мисля – знам го...

Издателство Обсидиан

Пулс в Хеликон

Пулс в Books.bg

Ивайло Петров >> Преди да се родя и след смъртта ми

Неидеализирана картина на българското село от 20-те години на XX век, пречупена през всевиждащия и надсмиващ се поглед на разказвача

   Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца. За негова чест, която отпосле трябваше да бъде и моя, веднага трябва да поясня, че баба и дядо имат вина за тази работа. Една сутрин баба влезе при него в обора, когато той бе изринал на добитъка и се мъчеше да отлепи някаква муха изпод опашката на кобилата, пришляпа боса купчината тор, взе една сламка от коша и почна да си чопли зъбите. Тя зъзнеше в памучния си елек без ръкави, гледаше баща ми с мазни очи и се оригваше на лучена чорба. Баща ми или не я забелязваше, или не искаше да й обърне внимание. Тогава тя каза:
   – Петре, тази зима ще те оженим!
   Баща ми окачи конското чесало на гвоздея и излезе на двора. Бе така засрамен от думите на майка си, че се прибра вкъщи много късно след полунощ. Баба и дядо не туриха в сметките си неговия глупав свян от бъдещата женитба и решиха да се сдобият с още две работни ръце. Оставаше да решат на чия врата в селото да похлопат...

Издателство Дамян Яков



Едгар Алън По >> Гарванът

Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото? Едгар Алън По

... Разгневен, свалих капака от прозореца и сякаш
дързък порив тук изпрати Гарванът от древността.
Въздуха изпълни с плясък, без поклон влетя и кацна
със осанка благородна той на моята врата.
Върху бюста на Палада над самотната врата.
Стихна после с вечерта.

И внезапно тази птица в мен усмивка предизвика
с важния си вид и черни абаносови пера.
"Въпреки че си проскубан, зная, че си смел и ужас
на Плутон от бреговете носиш, птицо на Нощта.
Как е знатното ти име край реката на Нощта?"
Той изрече: "Вечността!"...

Издателство Зограф

Гарванът - Български преводи и критиката за тях в Хеликон

Гарванът - Български преводи и критиката за тях
в Books.bg

петък, 18 януари 2013 г.

Марко Семов >> Силвена

... Като останеше сама, като се нагледаше на телевизия и наслушаше на радио, доста погнусена и оглупяването и малокултурието, с което те все повече облъчваха българския народ, Силвена често мислеше за безкрайността на вселената...

И за преходността на онова, което е човекът, а и всичко, което и тук в планината се раждаше и умираше... Тревите, дърветата, дори и камъните, които уж бяха най-вечните. Планината и дъждовете си ядяха и от тях. И макар и много по-бавно, скалите също се рушаха и скапваха. Ала в сравнение с бързото минаване на човешкия живот, те бяха къде-къде по-корави и неподатливи на рани и смърт. И както все по-често мислеше - те бяха и по-човечни.

Гледаше, премисляше, спомняше си картини и случки с гостите и се питаше твърде често защо е всичко това?...


Издателство Христо Ботев

Силвена в Хеликон

Силвена в Books.bg

Недялко Йорданов >> 70 стихотворения

Hе вяpвax, че ще oживея...
Кaквo дa пpaвя, извинете ....
Bcе ще дишaм Aз ... И пея -
един oт cтapите пoети.

Младостта се завръща

По зелената улица
към уютния дом
тя върви най-нахално…
Ето… влиза със взлом…

И със страст ме прегръща…
Задушава ме с вик…
Младостта се завръща -
пък макар и за миг.

Хирургично, без милост
впива свойта игла.
Младостта се завръща
и ми шие крила.

Младостта се завръща -
пее вятърът щур.
Младостта се завръща –
туй е пълен абсурд

Знам, че никой не може
да го разбере…
Младостта се завръща,
мое старо море.
Ето… гмуркам се… плувам…
в моя стил бътерфлай.
От брега до небето…
От начало до край…

Моя детска съблазън…
Моя смелост… Мой страх.
Като първа целувка.
Като тайна… И грях…

Младостта се завръща…
Няма грешка… На пук…
Ужас! Как ме обърква…
Там ли съм… Или тук…

Или просто това е
мимолетно здравей…
Стар тийнейджър… Добре, де…
Стига толкоз… „ОК”.

Младостта се завръща…
Няма време, нали?
Неочаквано същата…
Боже мой, как боли!

Как витае въпросът:
За къде? До кога?

Младостта се завръща
само днес и сега…

Или още и още…
До когато умрем…
Младостта се завръща…
Не съвсем… не съвсем…

Издателство Труд и право



четвъртък, 17 януари 2013 г.

Камило Хосе Села >> Чемширово дърво

„Чемширово дърво” е разказ за приключения, преминали през объркващото сито на паметта. Камило Хосе Села

„Чемширово дърво” е шеметна вихрушка, в която се носят вещици и русалки, свещеници и призраци, особняци и обикновени хорица, преплитат се поверия и суеверия, магии и рецепти за лекове и гозби, корабокрушения и избавления, притчи и анекдоти, забавни случки и страшни предания...
Това е пищна и живописна творба, сравнявана от някои критици с прозата на Джойс и Бекет, но обляна от ярката светлина и жизненост на Галисия.

Никой испански писател не е по-достоен за Нобеловата награда от Камило Хосе Села. Мигел Угарте


Издателство Фама



Атанас Далчев >> Поглед зад очилата

В книгата са включени поезията на един от най-значимите ни поети и неговото критическо и теоретично дело - фрагменти и статии; материали за Далчев от Розалия Ликова, Милена Цанева, Чавдар Добрев, Иван Гранитски и Ангел Игов

Молитва

Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години?
Ти не ме оставяй да загина,
господи, преди да съм живял!

Изведи ме вън от всяка сложност,
научи ме пак на простота:
да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просек.

Да усещам своя радостта
на невинното дете, което
първите снежинки от небето
сбира със отворена уста.


И без свян да мога да говоря
с простите на прост неук език...
Научи ме, господи велик,
да живея като всички хора.

1927 г.

Издателство Захарий Стоянов



Бенджамин Франклин >> Автобиография

"Бъди тих. Говори тогава, когато това ще е от полза за другите или за теб. Избягвай безсмислени разговори."

През 1723 г. едно седемнадесетгодишно момче пристига във Филаделфия, без да има и пени в джоба си.
На 42 годишна възраст той се пенсионира, като богат и известен бизнесмен, общественик, дипломат и изобретател.
Малко хора са успели да постигнат успеха на Бенджамин Франклин. Той е следвал стриктно няколко принципа, на които отдава цялата заслуга за успеха си. Всеки от тях може да бъде практикуван ежедневно, за да успее да се превърне в навик за цял живот. И днес следването на тези принципи води до успешен живот.


Издателство Жануа 98




сряда, 16 януари 2013 г.

Жун Джан; Джон Халидей >> Мао. Непознатата история

Горчиво предупреждение за опасностите от всяка политическа система, която отрича демокрацията, свободата на словото и спазването на закона

Откровенията в книгата взривяват мита за "Дългия Март", представяйки една изключително непозната страна на Мао. Той приветства японската окупация на по-голямата част от Китай и планира, подронва и изнудва, за да си разчисти пътя към властта.

След като през 1949 г. покорява Китай, неговата тайна цел е една - да доминира света. Преследвайки тази своя мечта причинява смъртта на 38 милиона души през най-големия глад в историята. В крайна сметка 70 милиона китайци загиват при управлението на Мао – в мирно време, превръщайки го в един от най-големите диктатори в света... сп. Мениджър


Издателство 41Т Галери



Зигмунд Фройд >> Лекции за въведение в психоанализата

През зимните семестри на 1915/1916 и 1916/1917 г. Фройд изнася двайсет и осем популярни лекции върху психоанализата пред широка аудитория във Виенския университет. В следващите години той доразвива своята теория и през 1932 г. написва още седем лекции, които отразяват новото в нея. Изданието обединява двата цикъла лекции

Дами и господа! Не зная колко сте чели или слушали за психоанализата. Но заглавието, под което са обявени моите лекции – „Елементарен увод в психоанализата“, – ме задължава да се отнасям към вас така, като че ли не знаете нищо и трябва да започнете от самото начало.
Едно обаче, предполагам, ви е известно – че психоанализата е метод за лечение на нервноболни; и още тук мога да ви дам пример за това, как в тази област някои неща се извършват по различен начин, често противоположен на обичайната медицинска практика. Обикновено когато подлагаме болния на непозната нему медицинска техника, ние омаловажаваме пред него трудностите на тази техника и се стремим да му създадем увереност в успеха й. Смятам, че имаме право на това, защото по този начин повишаваме вероятността за успех. Когато обаче приемаме за психоаналитично лечение болен от невроза, постъпваме другояче. Изтъкваме трудностите на метода, неговата продължителност, усилията и жертвите, които изисква, а що се отнася до успеха, казваме му, че не можем нищо да му обещаем със сигурност, че всичко зависи от неговото поведение, разбиране, послушание и издръжливост. Естествено, ние имаме сериозни основания за това на пръв поглед странно поведение, които по-късно може би ще разберете.
А сега не ми се сърдете, ако отначало ви третирам както тези невротичноболни...

Издателство Колибри



Алек Попов >> Черната кутия

Откъде идват призраците? От дълбоките пластове на съзнанието или от мрачните джобове на реалността...

В романа текат два паралелни сюжета, в които се оглеждат два привидно противоположни житейски модела.
"Успелият" и "Неуспелият" българин се срещат в Ню Йорк, за да погребат семейните призраци и да осъзнаят, че етикетите нямат особена връзка с щастието.
Действието лети по ръба на черния хумор, ужаса и мелодрамата, между реалните факти и чистата фикция.
Развръзката сякаш подрежда пъзела, но отговорите всеки трябва да намери сам...


Издателство Сиела


Черната кутия в Хеликон


вторник, 15 януари 2013 г.

Айрис Мърдок >> Поверително удоволствие

Айрис Мърдок - една от Сърдитите млади хора в британската литература

Прие я каквато бе и се остави нейното ухание на леко безскрупулна, дори леко вулгарна виталност да го подлуди. Даже фактът, че тя очевидно, макар и не много демонстративно, си търсеше добра партия за женитба, му доставяше удоволствие. Някои по-проницателни хора биха я нарекли пресметлива лисица, но с него тя беше честна, не си правеше труда да се преструва и това превръщаше малките и хитрини в нещо още по-очарователно. С него тя беше почтена, открита, а най-хубавото у нея, с изключение, разбира се, на приликата и с Диан дьо Поатие, беше нейното божествено безразличие към еснафския морал. Усещаше, че е напълно разкрепостена. Тя беше неговият нечестив ангел на падението...

Издателство Рива



Маргьорит Дюрас >> Ян Андреа Щайнер

Индокитай, алкохолът, любовта; холокостът; детството - червената нишка в цялото творчество на Маргьорит Дюрас

Легнахме си с луната върху потъмнелия и син небосклон.
На следващия ден се любихме.
Дойдохте при мен в спалнята ми. Не проронихме ни дума. Натежали бяхме от детинското тяло на Теодора Кац, от това недъгаво тяло, от светлия й поглед, от виковете й, с които призоваваше майка си, преди да долети куршумът в тила, изпратен от немския войник, отговарящ за реда в лагера. После ми казахте, че тялото ми е невероятно младо. Поколебах се да публикувам тази фраза. Но за обратното изобщо не ми стигнаха сили. Аз пиша и неща, които не разбирам. Оставям ги в книгите си и ги препрочитам, и тогава те придобиват някакъв смисъл...


Издателство Прозорец



Гео Милев >> Жестокият пръстен

„Блестяща, възхитителна и парадоксална игра на въображението” Людмил Стоянов

В нощта след бледните хвалебни литургии
ти пращаш да ме свържат твоите слуги -
под тягостния свод на вечна пирамида
за страшни пиршества ме водиш, Сън!

- О кървава глава във мойто блюдо!
сляп ужас на студената стена -
и призрачния път към призрачния свят отвън,
през мрачни коридори,
                    сплетени в жесток

без изход пръстен -
                 вън:
(О, агнец бял! след пълнослънчева зора над Нил,
опръскан с кървави петна,
                 склонил
глава - без грях, без жалба, без порок...)

Бог говори
:

Издателство Захарий Стоянов

Жестокият пръстен
в Хеликон

Жестокият пръстен
в Books.bg

понеделник, 14 януари 2013 г.

Ян Мартел >> Животът на Пи

Фантастичното пътешествие на едно индийско момче, оцеляло след корабокрушение в Тихия океан на път за Канада. Единствена компания в самотното му плаване е бенгалски тигър

Причината, поради която смъртта дебне така отблизо живота, не е биологическата необходимост, а завистта. Животът е така прекрасен, че смъртта се е влюбила в него с ревнива, обсебваща любов, която гледа да докопа каквото може. Но животът леко се измъква от забравата, като губи само едно-две незначителни неща, и мракът е само мимолетна сянка от облак. Руменото момче получи и одобрението на комисията за стипендии “Роудс”. Харесвам го и се надявам времето в Оксфорд да му донесе много интересни преживявания. Ако Лакшми, богинята на благополучието, един ден прояви снизхождение към мен, Оксфорд е на пето място в списъка с градовете, които бих искал да видя, преди да умра. След Мека, Варанаси, Йерусалим и Париж…

Издателство Прозорец

Животът на Пи в Хеликон


Джон Стайнбек >> На изток от рая

Единайсет години мисловна бременност, една година непрекъснато писане, 300 молитви, 36 топа хартия, 350 000 думи и много твърд мазол на пръста на дясната ръка на Стайнбек... и една великолепна книга

Младият Самуел Хамилтън, както и жена му произхождали от северните части на Ирландия. Дедите му били дребни фермери, нито бедни, нито богати, чийто живот от векове текъл върху един и същи имот, в една и съща каменна къща. Все пак те съумявали да бъдат учудващо добре начетени и благовъзпитани; и както става твърде често в тази зелена страна, роднински връзки ги свързвали и с много големи, и с много нищожни люде, тъй щото един от братовчедите да е баронет, а друг – просяк. И, то се знае, родът им водел началото си от старите ирландски крале, както е с всеки ирландец.
И досега не зная защо Самуел е изоставил каменната къща и зелените акри на дедите си. С политика никога не се занимавал, ето защо е малко вероятно да е побягнал поради обвинение в бунтарство; бил невероятно честен, а това изключва намесата на властите. В семейството ни се шепнеше – това беше не дори и мълва, а по-­скоро едно неизречено чувство, – че е трябвало да се махне от любов, нямаща обаче нищо общо с любовта на жената, за която се венчал. Дали е била щастлива любов, или е заминал наранен от някаква нещастна връзка, не мога да кажа. Ние винаги сме предпочитали да вярваме, че е първото. Самуел е бил хубавец, обаятелен и жизнерадостен. Затова е мъчно човек да си представи, че коя да е млада ирландска селянка би могла да го отблъсне...

Издателство Колибри

На изток от рая в Хеликон


Луис Карол >> Силви и Бруно. Краят на историята

Ако книгите за Алиса са генерална репетиция, то „Силви и Бруно” е трудът на живота на Луис Карол

Очарователната приказка – последното голямо произведение на Луис Карол, е триумф на човешкото въображение, каквото само човек с неговата рядка чувствителност може да създаде.
"Силви и Бруно - краят на историята" е продължение на прелестната история "Силви и Бруно". И е толкова загадъчна за възрастните, колкото и за децата.
С магията на приказката Карол въздейства на фантазията на читателите. В същото време поставя социални проблеми, валидни и днес, под формата на красив сбор от вълшебни загадки в реалността на всекидневието.
А възрастните ще се насладят на този прекрасен роман също толкова, колкото и децата.

Издателство Делакорт



неделя, 13 януари 2013 г.

Пейо Яворов >> Гоце Делчев

"В своята любов към хората - Гоце беше истински човек; в своята самонадеяност - истински борец; в своето ясновидство - истински пророк..." Пейо Яворов

Гоце (Георги) Николов Делчев е роден в гр. Кукуш (Източна Македония) през 1872 година, 23 януари. В зимното утро, когато бай Никола Делчев е отивал с гордо вирната глава и с особно юнашки завити мустаци към своята кючюкмахленска кръчма, сигурно е гадаел хиляди работи за бъдещето на явилата се подир две щерки първа мъжка рожба. Но през умът на шастливия баща едва ли е минувала някаква мисъл, че след години, старец вече, той ще се изправи пред кукушкия каймакамин и ще слуша: „Твоя син е най-големия враг на царщината; твоя син е главатар на всички комити; или ще ни го дадеш на ръка, или ще изгниеш в затвора.“ И стрина Султана, обиколена от бъбриви варошанки, дослушвайки благопожеланията им да види синови чада в широката си къща, надали е разказвала лоши сънища за безкръстен гроб, каквито подир време поръчваше да разкажат на възрастння син, бог знай де залутан...

Издателство Захарий Стоянов

Гоце Делчев в Хеликон


Алеко Константинов >> Бай Ганьо и други произведения

“До Чикаго и назад”, “Бай Ганьо”, фейлетони, редове от биографията на писателя и статии от М. Арнаудов и П. Анчев, анализиращи творчеството на Щастливеца

Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия – и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.

.......

– Хайде всеки от нас да разкаже нещо за бай Ганя. – Хайде – всички. – Аз ще разкажа. – Чакайте, аз зная повече… – Не, аз, ти нищо не знаеш.
Дигна се глъчка. Най-сетне се съгласихме да почне Стати. И той почна...

Стигнахме във Виена и спряхме в традиционният хотел „Лондон“. Слугите снеха от колата моята чанта, поискаха да вземат и бай Ганьовите дисаги, но той от деликатност ли, кой знае, не им ги даде:
– Как ще им ги дадеш бе, братко, гюл е това – не е шега, миризма силна – ще бръкне да извади някое шише – иди го гони сетне! Знам ги аз тях. Ти не ги гледай, че са такива мазни (бай Ганьо искаше да каже учтиви, но тая дума е още нова в нашия лексикон, забравя се), не гледай, че се увиват около тебе. Защо се увиват? Мигар доброто ти мислят? Айнц, цвай! Гут моргин, па все гледат да докопат нещо. Ако не – бакшиш! Аз защо пазя на излизане от хотела да се изнижа мълчешката. Просяци! На тогоз крайцер, на оногоз крайцер – няма изкарване!
Тъй като розовото масло, което носеше бай Ганьо, беше действително доста ценен предмет, аз му препоръчах да го предаде за съхранение на касата.
– На касата ли? – извика той с тон, в който звучеше съжаление за моята наивност. – Чудни сте вий, учените? Ами, че ти отде знаеш какви са онези на касата? Прибере ти гюла завий си края нанякъде… Е, сетне? Какво правваш? Остави се! Видиш ли този пояс? – И бай Ганьо си повдигна широката жилетка. – Всичките мускали ще ги натъпча вътре. Истина, тежичко малко, ама сигур.
И бай Ганьо се обърна гърбом към мене („свят много, хора всякакви, кой знае и туй хлапе какво е“) и почна да тъпче мускалите зад пояса си. Аз го поканих да обядваме.
– Къде да обядваме?
– Долу, в ресторана.
– Благодаря, не ми се яде! Твоя милост иди, хапни си. Аз ще те почакам тука.
Уверен съм, че щом излязох из стаята, бай Ганьо е отворил похлупците. Има си човекът закуска, защо ще си харчи парите за топло ядене – няма да умре от глад я!...


Издателство Захарий Стоянов



Жан-Батист Молиер >> Мизантроп

В „Мизантроп" зад бляскавото остроумие и унищожителната ирония ударите на Молиер преследват неизтребими пороци като лицемерието, себелюбието, кариеризма, ласкателството и притворството

“Макар и “Мизантроп” да е може би най-добрата от всички наши комедии, публиката все пак няколко дни се колебаеше да я признае за превъзходна творба. Всеобщото мнение в нейна полза бе изказано едва след десетото представление. Съперниците на Молиер се кълняха, че този род нова комедия за нищо не струва, но Расин беше сигурен, че в най-скоро време пиесата ще има блестящ успех.”, пише абат Дюбо. А след второто представление в писмо до херцогиня Д`Орлеан вестникарят Робине определя “Мизантроп” като “чудо на чудесата”, в което “ропотът на човека срещу нравите на века е умен и дълбок”...
НТ Иван Вазов


Издателство Захарий Стоянов

Мизантроп в Хеликон

Мизантроп в Books.bg