събота, 13 октомври 2012 г.

Иван Хаджийски >> Моралната карта на България

Иван Хаджийски е роден на 13 октомври 1907 година в Троян.
Живее твърде кратко (4 октомври 1944), но ни оставя много...

Изданието включва най-популярния труд на големия познавач на българската душа "Оптимистична теория на нашия народ", както и още редица статии и есета, социално-психологически студии и други.

В рубриката "Думи за Иван Хаджийски" са представени професорите Димитър Михалчев, Нешо Давидов, Ефрем Каранфилов, Тончо Жечев.


Издателство Захарий Стоянов



Йордан Йовков >> Песента на колелетата

Каруците пееха по пътищата и сякаш разказваха как един човек може да бъде много богат, но и много злочест

   ...
   – Бях отишел снощи – започна той – към Касап Османовия харман. Лаеха кучетата там, рекох да видя какво има. Нямаше нищо, седнах на камъка под бъза да си почина. Трябва да е било късно - керванджийката беше изгряла. По едно време чувам: джан, джан... върви каруца. Давам ухо, слушам - далече е, отвъд гробищата е, ама тъй хубаво се чува, пее, пее...
   Джапар позамълча и замислено се загледа пред себе си.
   – Да ти кажа ли, Сали уста, такъв ми е занаятът, трябва да се седи цяла нощ, а пък нощ дълга, не се минава лесно. Гледам, залисвам се, колкото време да мине. Понякога седя и слушам каруците, като се връщат. И знаеш ли, Сали уста, твойте каруци, както ти ги правиш, ги няма нийде: всяка си има свой глас, всяка си пее на свой макам. И седя аз, слушам ги и си казвам: ей тази е на Мурада, таз на Халиолу Ешреф, таз на Карани... Та да си дода на думата, снощи, като чух каруцата, слушах, слушах, па тозчас си рекох: "Туй е каруцата на Чауша, не може да бъде да е друга!" И наистина, подир малко затупкаха боси крака, гледам, чернее се фередже, върви жена и около нея деца скимучат като прасенца, плачат. Познах я – жената на Чауша. "Татко ви си иде, мама." – дума им. И каруцата дрънчи, дрънчи, иде... Право да ти кажа, Сали уста – каза Джапар и въздъхна, – дожаля ми и си поплаках. Ах, голяма радост, голяма дунанма беше снощи в къщата на Чауша!
   Цял изтръпнал, Сали Яшар гледаше в земята, мълчеше и мислеше. Той вече не се обади и Джапар, като постоя още малко, взе си пушката и тръгна да си ходи.
   – Сали уста – каза той, – каруците, дето ги правиш, себап са. Все е хубаво, като се връщаш, да те познаят вкъщи и да излязат да те посрещнат!
   Чу ли, или не тия думи, не се знаеше, но Сали Яшар не продума и си остана все тъй замислен, обгърнат с гъстия дим на цигарата си.

Издателство Захарий Стоянов



петък, 12 октомври 2012 г.

Фридрих Ницше >> Тъй рече Ницше...

Подборът на включените в изданието мисли, бележки, записки, скици от посмъртния архив на Ницше, избягвайки систематичната подредба, остава верен на хронологията на живота му, чрез която се разкрива по-пълноценно преди всичко образа на човека, а после този на философa

Само слабият човек иска и търси справедливост, т.е. равна власт, защото е безсилен да я извоюва сам.

Социализмът е алтруистична морална проповед в служба на индивидуалния егоизъм:една от най-опасните фалшификации на деветнайсети век.

Анархизмът пък е само агитационно средство на социализма.

Човек иска свобода, докато все още няма власт; има ли я, иска свръхвласт в случай, че не я е постигнал.

И това са прозрения в ранната утрин на социализма. Според Ницше социализмът е гола фраза, не създава, а руши ценности. Просто предвещава пълното разложение и изграждане на самата идея, дори на малкото свобода. Защото властта попада в ръцете на агресивни субекти. Те не само че задълбочават социалното неравенство, но го довеждат до още по-трагично разслоение.
Пак ярка картина от съветския рай и сателитните социалистически страни на днешното време. И в този смисъл само с няколко реда Ницше предсказва бъдещето на една такава социална политика. А Роналд Рейгън намери и име за продукта на тази „хуманна“ политика: „Империя на злото“ – пълен разгром и личностна деформация вместо червен рай. Жана Николова-Гълъбова

Издателство Изток-Запад



Спомени за бунтовното време 1876 година

Спомените на революционерите Филип Щърбанов, Найден Дринов, Пейо Дринов, Иван Соколов и Ангел Телийски. Те са написани в различно време и носят отделни названия, но по своята същност това са спомени, дело на възрожденски българи, непосредствени участници в различни исторически събития по време на Априлското въстание от 1876 г.

Въпреки че и петимата са участвали по едно и също време в едно и също събитие, за което разказват, прочетеното не е скучно, тъй като освен че разкриват съдбите на отделни личности, виждането им в известна степен е различно, още повече че по социална принадлежност се различават – двама са заможни търговци, Филип Щърбанов – градски и Ангел Телийски – селски.
Братята Найден и Пейо Дринови са занаятчии и дребни търговци. Иван Соколов е представител на българската възрожденска интелигенция – учител, с най-високо образование, придобито в
чужбина (гимназия в Загреб и военно училище в Белград – Втората българска легия, 1867–1868 г.). Най-сетне, макар и написани по-късно от събитията, спомените носят „аромата“ и героичния дух, помисли и вълнения на своето забележително време – 70-те години на романтичния XIX в. Из Въведение

Съставителството, редакцията, бележките и подбора на фотографии са делo на Стоянка Йонкова и Христо Йонков.

Издателство Изток-Запад



Аркадий и Борис Стругацки >> Хотел При загиналия алпинист

„Както се съобщава, в окръг Винги, близо до град Мюр, е кацнал летателен апарат, от който излезли жълто-зелени човечета, всяко с три крака и осем очи. Жадната за сензации буржоазна преса побърза да ги обяви за пришълци от космоса…“ (От пресата)

Спрях колата, излязох и свалих черните очила. Тук всичко беше точно така, както разказваше Згут. Хотелът беше двуетажен, жълто-зелен, над стълбите висеше траурна табела: „ПРИ ЗАГИНАЛИЯ АЛПИНИСТ“. Във високите преспи от двете страни на стълбището бяха забити разноцветни ски – преброих седем, като една беше с обувка. От покрива висяха мътни гофрирани висулки, дебели колкото човешка ръка. От крайния десен прозорец на първия етаж надникна нечие бледо лице, входната врата се отвори и се появи плешив, набит човек в червеникава кожена жилетка над ослепителна найлонова риза. С тежка и бавна походка се приближи и спря пред мен. Имаше груба червендалеста физиономия и шия на борец тежка категория. Не гледаше към мен. Меланхоличният му, изпълнен с печално достойнство поглед, бе устремен някъде встрани. Без съмнение, това беше самият Алек Сневар, собственик на хотела, на долината и на Гърлото на бутилката.
– Там… – произнесе той с неестествено нисък и глух глас. – Случи се ето там – той показа с ръка, в която държеше тирбушон. – На онзи връх…
Аз се обърнах, присвих очи и се загледах в синкавата, страшна на вид отвесна стена, обграждаща долината от запад, в бледите езици на снега, в нащърбения гребен, който ясно се открояваше, сякаш нарисуван на сочното синьо небе...

Издателство ИнфоДар



Анатол Франс >> Приказка за Абей Кларидска, принцеса на джуджетата

Джуджета и ундини, дворци и съкровища, най-различни пейзажи под и над земята, както и с причудливите преживелици на двамата главни герои – Абей Кларидска и Жорж дьо Бланшланд

Още една детска книжка ще кажете, но аз веднага ще ви опонирам – децата ще разберат твърде малко от цялата композиция и философия на Анатол Франс, и макар че може и да заспят сънувайки джуджета, възрастните са тези, които ще останат в мрака да помислят върху темите за болката, за загубата на любимия човек, за саможертвата като начин да дариш щастие на някой, който може да бъде щастлив само и единствено без теб...
Зад лекия сюжет се крие пропита с мъка история, която всеки от нас е изживявал неведнъж, но рядко я е завършвал по друг начин, освен с чисто човешка злоба и дребнавост. Как да си тръгнеш или да пуснеш някого да си отиде с великодушие, как можеш да отгледаш любов на база на приятелство и дълг, как можеш да живееш с раздираща болка векове наред, и все пак да си щастлив. Ще трябва да погледнете с по-умислени очи текста на Анатол, за да усетите напълно трагичната философия, но няма страшно – в най-лошия случай ще останете със заключението, че това е една доста, доста странна книжка, която не сте сигурни дали ще искате децата ви да прочетат някога, тъй като не сте сигурни дали ще можете да отговорите на въпросите им след това... Ана Хелс

Издателство Сонм



четвъртък, 11 октомври 2012 г.

Михаил Булгаков >> Морфин

Повестта "Морфин" и още седем разказа, писани в периода 1924-1927 година и обединени в цикъла "Записки на младия лекар"

1917-а. Време на смут, революции, надежди и крушения. Едва-що завършилият образованието си Михаил Булгаков, също като своя герой от повестта "Морфин" доктор Поляков, е назначен за селски лекар в глухата провинция. Там, след заболяване от дифтерит, той се пристрастява към морфина, зависимост, която успява да преодолее след двегодишни усилия. Булгаков, както и много от колегите му по онова време, става жертва на заблуждението, че лекарят, по силата на своите знания и опит, не може да стане морфинист. Напротив - свободният достъп до опиати и изследователският интерес довеждат до истинска епидемия на наркотична зависимост сред медиците.


Издателство Фама

Морфин в Хеликон

Морфин в Books.bg

Франсоа Мориак >> Змийско кълбо

Разказ за една тъмна душа и за едно отмъщение…

По време на мрачния му земен път, печални мании забулват тъй близката до него светлина, но понякога го огрява проникнал през облаците лъч и го изгаря цял...
... Да, той е скъперник, но не милее за парите си и въпреки че е постоянно обладан от гняв - не жадува за отмъщение. Ще разберете какво или кого обича, ако имате силата и смелостта да опознаете този мъж, да "изслушате" неговата изповед до последния му дъх – изповед, прекъсната от смъртта...

Издателство Enthusiast

Змийско кълбо в Хеликон


сряда, 10 октомври 2012 г.

Харолд Пинтър >> Пиеси

Всички пиеси на Харолд Пинтър в два тома

Пиесите: Рожден ден, Стаята, Кухненският асансьор, Лека болка, Парникът, Портиерът, Една нощ навън, Вечерно училище, Джуджетата, Колекцията, Любовникът, Гости на чай, Завръщане у дома, Сутеренът, Пейзаж, Тишина, Стари времена, Монолог, Ничия земя, Измяна, Семейни гласове, Нещо като Аляска, Гара „Виктория“, Последна чашка, Планински език, Новият световен ред, Време за парти, Лунна светлина, Прах при прахта, Празненство.

Томовете включват и други текстове на Пинтър.


Издателство Еквус Арт

Пиеси. Т. 1, 2 в Хеликон


Джеймс Клавел >> Цар Плъх

Страници, които надникват в живота на седем жени по време на войната - любими, майки и съпруги на мъжете в лагера

... Ние бяхме още твърде млади, за да знаем, че невидимите ужаси на войната разкъсват също така и душата, а страхът за любимите същества или за себе си може да осакати и да заклещи в карцер толкова необратимо, колкото всяка бомба или бодива тел.
У дома или в Чанги, злодей или герой, мъж, жена, дете - всички са водили битката за оцеляване. За живот.
Тук, в тази книга е тяхната история - пълна, така както я е описал баща ми.
Посветена на паметта му и на всички, които са преживели своя собствен, единствен Чанги. Михаела Клавел


Издателство Сиела

Цар Плъх в Хеликон

Цар Плъх в Books.bg

Клод Симон >> Трамваят

Елегичен и елегантен спомен...

"Днес вече съм възрастен и, както за много от обитателите на нашата стара Европа, първата част от живота ми бе бурна – бях свидетел на революция, воювах, попаднах в плен, познах глад, убийствен труд до изнемога и тежка болест, неведнъж бях на косъм от смъртта, насилствена или естествена. Общувах с най-различни хора – със свещеници и с подпалвачи на църкви, с кротки буржоа и с анархисти, с философи и с неграмотни; споделял съм хляба си с престъпници, пътувал съм кажи-речи по целия свят... Но и до днес, на седемдесет и две години, така и не открих никакъв смисъл във всичко това. И, по подобие на Шекспир, бих казал само, че ако светът означава нещо, то е че не означава нищо – освен че съществува." Из словото при получаването на Нобеловата награда

Издателство Фама

Трамваят в Хеликон

Трамваят в Books.bg

Христо Радевски >> Пулс

Дали от някаква свита боязливост пред новото, което кипи във всеки стих, или от нещо друго, но "Пулс" от Христо Радевски бе отминат по много подозрителен начин.
И така се случва, че из кварталите, из градове и села хората си декламират по разни вечеринки стихове, възприемат ги като нещо свое, много близко, изкарват ги по няколко пъти на бис, а критиката не обелва зъб за тези стихове. Никола Вапцаров

С упорита работа Радевски създаде късия и импулсивен стих, който на места ръмжи от негодувание или пък прелива от звучност.
Забележителна е като пример за първия случай алитератичната постановка на един от куплетите му от стихотворението "На един самоубиец":

Аз потресен стоя пред трупа ти
и не скръб – страшен гняв ме души.
За живота кураж не събра ти
и на срамния жест се реши...

Или звучността в "Автобиография", която няма нищо общо о парфюмираната сантименталност:

Аз съм роден
в един есенен ден.
Ден, в които лъхала
мрачна унилост...


Издателство Захарий Стоянов

Пулс в Хеликон

Пулс в Books.bg

вторник, 9 октомври 2012 г.

Шон Томас Одиси >> Вълшебника от Тайната улица

Уна Крейт е родена да бъде ученик и наследник на Вълшебника, но тя има друга мечта

Въпреки че притежава редкия дар на природната магия, Уна иска да бъде детектив. Нетърпелива да се докаже в разследването на мистериозни случаи, тя иска да покаже на чичо си - Вълшебникът от Тайната улица - че логиката е също толкова мощна, колкото и магията. Но когато някой напада Вълшебника, Уна трябва да се потопи още по-дълбоко в света на магията, за да открие, кой иска чичо й мъртъв.

Пълна с магия, чудати герои, зли слуги и ексцентричен хумор, книгата за улицата, където нищо не е нормално, е номинирана за две престижни американски награди за детско-юношеска литература.


Издателство Монт



Карлос Руис Сафон >> Затворникът на Рая

Барселона, средата на миналия век. Мъглата сякаш никога не изпуска града от задушаващата си прегръдка. Това е времето на генералисимус Франсиско Франко: зловещи драми обагрят къщите и улиците, а всяка скрита история дава началото на нова, още по-мрачна мистерия

Тази книга е част от цикъл романи, чието действие се развива в литературната вселена на Гробището на забравените книги.

Тези романи са обединени от герои и сюжетни линии, които образуват повествователни и тематични връзки, въпреки, че всеки от тях представя завършена и самостоятелна история.

Отделните части от серията за Гробището на забравените книги могат да се четат във всякакъв порядък, позволявайки на читателя да изследва лабиринта от истории по различни пътеки; преплетени в едно, те водят към сърцевината на повествованието… Жулиан Каракс


Издателство Изток-Запад



Иво Андрич >> Травнишка хроника

За победата на "мястото" над историческото време, победа на босненската ориенталска аисторичност над европейския историзъм, победа на ориенталската застиналост в безвремието над европейския исторически прогресизъм

Травничани (босненци) - още преди европейските консули да са пристигнали в града им - имат различни нагласи на очакване към тях в зависимост от социалната, етническа, верска и имотна принадлежност.
За "турците" (мюсюлманите) идването на консулите представлява заплаха, опасност, те са симптом на "промяна", която може да разруши тяхното спокойствие и привилегии, да взриви "спрялото" ориенталско време, което не върви, а стои на едно място.
За християните (католици и православни) обаче европейските консули са знак за желана и очаквана промяна, надежда за освобождение.
Така Андрич ни представя балканската гледна точка към Европа като хетерогенна и поливалентна, неединна, противоречива и множествена, определена от различни верски, етнически и социални интереси... Светлозар Игов

Издателство Панорама

 Травнишка хроника
в Хеликон


понеделник, 8 октомври 2012 г.

Ран Босилек >> Косе Босе. Приказки

Приказките: Косе Босе, Какво е чудо станало, Бърза работа, Клан-недоклан, Двеста и двайсет хитрини, Баба Меца и Заю Баю, Кумчо Вълчо рибар, Мъдър Ежко, Надбягване, Готованко, Дядо и ряпа, Големанко, Мъдрият тъкач, Магаре боб яде ли?, Момче и вятър, Неродена мома, Жива вода, Незнаен юнак, Юначният брат

Косе Босе

...
– Я кажете, краченца, как викахте, когато ви гонеше кучето?
– Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме!
– Мили какини краченца, кака ще им купи чехлички! Ами вие, очички, как викахте?
– И ние тъй викахме: „Беж, Лиске, да бягаме, беж, Лиске, да бягаме!“
– Мили какини очички, кака ще им купи очилца. Ами вие, ушички, как викахте?
– И ние тъй викахме: „Беж, Лиске, да бягаме!“
– Мили какини ушички, кака ще им купи обички! А ти, опашчице, как викаше?
– Дръж, куче, Лиса за опашката, дръж, куче, Лиса за опашката.
– Тъй ли! Чакай да те дам на кучето! – и Кума Лиса си подала опашката навън.
Кучето я хванало за опашката и почнало да я тегли. Лиса се дърпа навътре, кучето тегли навън. Тя навътре, то навън...

Издателство Захарий Стоянов

Косе Босе. Приказки в Хеликон

Косе Босе. Приказки в Books.bg

Бранислав Нушич >> Мистър Долар и други пиеси

Действието се развива всякога и навсякъде е въвеждащата ремарка към една от пиесите в тома – век по-късно поразява истинността на това уточнение за нашето време и преходите по нашите земи

Властта, парите и моралът на едно общество в преход от традиционна ценностна система към модерност и абсурдите на криворазбрания цивилизационен подем – това е прицелът на хумористичното, сатиричното, фарсовото, драматичното и трагедийното сътресение в тези произведения на автора.

Изданието включва неиздавани на български език и малко познати в сценичен вариант произведения на Бранислав Нушич – трите комедии (“Мистър Долар”, „Опечаленото семейство”, „Покойникът”) и двете драми („Така трябваше да стане”, „Морска шир”). teatri.bg

Издателство Панорама



неделя, 7 октомври 2012 г.

Фадила Нура Хавер >> Да се смея, като умра

Мистерията Босна и босненци - близки, но далечни, познати, а непознати, загадъчни и тайнствени; смесица, допълнена от последната катастрофа на тази земя и тези хора...

Умни са тези хора. Приемат безделието от Изтока, удобния живот на Запада; за никъде не бързат, защото бърза самият живот; не се интересуват какво им носи утрешният ден, ще дойде каквото им е отредено, защото почти нищо не зависи от тях; заедно са само в нещастията, затова не обичат да бъдат често заедно; на малцина вярват и все пак най-лесно е да ги излъжеш с добра дума; не приличат на храбреци, но най-трудно е да ги уплаши с някаква закана... Странен свят - одумва те, а те обича; целува те по бузата, а те мрази; подиграва се с благородните постъпки, а ги помни поколения наред... Лоши, добри, кротки, груби, инертни, буйни, открити, потайни - те са всичко това и всичко между това. Меша Селимович

Издателство Панорама



Рачо Стоянов >> Майстори

За скитащия дух и митологичното завръщане...
“Майстори” е безспорно призната за най-хубавата българска драма

В драмата “Майстори” Рачо Стоянов е направил един великолепен апотеоз на българката и на жената изобщо. Милкана в буквален и преносен смисъл е “мила” на всички и особено на автора. Тя е не само красива, фолклорно чиста, светла, руса, тънка и висока, но и добра, умна, внимателна и деликатна, откровена, чувствителна и доброжелателна, признателна, любвеобилна, но и скромна, с богата и дълбока душевност. В какво е нейната вина?
Тя е повярвала на слуха, че Живко е умрял и няма да се върне. Тя знае – жената най-добре знае – цената на времето. И тази й постъпка е нарушение на фолклорната и митологична щампа – жената да чака докрай, дори и любимият да не се върне никога. Но всъщност в нарушението на дадената дума се отразява едно по-късно статукво на жената и нейната крачка към еманципацията в модерното общество. Тази лека забуленост и неяснота на образа говорят, че Рачо Стоянов не може да не е бил заразен и от “Цветя на злото” на Бодлер. Тази по-съвременна позиция на Милкана я прави равностойна на мъжете – и на Найден, и на Живко тя говори настойчиво, умно и убедително. Тя се явява в опозиция на двамата и всъщност е централната фигура в драматическия конфликт. Финалът на пиесата ясно изразява трагическата ирония, заложена в произведението, която поставя кавички на ключовата дума “майстори”. Не са никакви майстори тези, които погубват красотата… Ето какво говори във финалната сцена Живко:
“Мъртва, мъртва… Като крилат ангел, изрязан от майсторска ръка. Сега нашият облог е свършен, и двамата ние загинахме като майстори… В нея живееше и с нея погина нашето майсторство”. Генчо Витанов

Издателство Захарий Стоянов

Майстори в Хеликон

Майстори в Books.bg