Норман Мейлър >> Евангелието от Сина

"Евангелието" е написано на невероятно въздействен език, наситен с особено, новобиблейско достойнство и величавост. Словото прониква в нас, без да ни причинява болка." Дж. Ъпдайк

"Евангелието от сина" говори за вечните неща – за силата и слабостта, за вярата и съмнението, за извисяването и страданието, за да стигне до пресечната точка на Спасението.

В тази книга реалността отпреди 2000 години подхранва доста асоциации с нашето съвремие, за да разгърне и защити идеята си, че единствено човек необичаен и духовно силен, изпълнен със страдание и вяра, с могъщество и слабост, може да спаси останалите като им разкрие колко всъщност духовно силни са и те в своята слабост, въпреки страданието - синоним на живота изобщо.

Трябва им само вяра…

Издателство Хемус

Евангелието от Сина в Хеликон

Евангелието от Сина в Books.bg

Нийл Геймън >> Момчетата на Ананси

Стряскащо и ужасяващо, вълнуващо и смешно до сълзи щуро пътешествие в дебрите на митологичното

Дебелия Чарли Нанси има лоша седмица. Баща му, с когото отдавна не се погаждат, е починал на сцената в караоке бар, с което за пореден път е засрамил сина си до смърт. Но това далеч не е краят. Защото, както Чарли скоро ще открие, баща му не е бил какъв да е баща.

Не, той е бил пакостливият бог Ананси.

Ананси е бунтовен дух, който може да хързулне общоприетия ред, да направи куп пари от нищото и да сащиса дявола дори.

Нищо чудно, че животът на Дебелия Чарли е на път да се обърне нагоре с краката.

Издателство Бард

Момчетата на Ананси в Хеликон

Момчетата на Ананси в Books.bg

Павел Вежинов >> В един есенен ден по шосето

Повестта "Езерното момче" и разказите "В един есенен ден по шосето", "Студено време", "Момчето с цигулката"

... Аз съм около четиридесет и пет годишен, литератор по професия, занимавам се с теория на естетиката. Мога да кажа, че познавам Хегел по-добре от себе си, дори от жена си. Много е трудно човек да познава себе си, това се удава само на гениите. И на нищожествата може би. Но докато гениите просто се примиряват с нечовешкото в себе си, нищожествата го превръщат в свое оръжие. И що се отнася до жена ми, аз просто избягвам да мисля за нея. И защо ли? Тя е толкова добра и безукорна, че всеки размисъл би могъл да се превърне в ненужна ерозия. По професия жена ми е лекар и оттам произлизат някои от малките ми беди. Преди време успя да открие в мен нещо като начало на сърдечна декомпенсация. Това й беше съвсем достатъчно, за да изтръгне цигарите от устата ми, да почне да брои ревниво моите чашки. От всичките ми малки увлечения и пороци като че ли остана само риболовът. Има такива жени инквизитори, които обсебват напълно мъжа, колкото и той да се смята независим и непристъпен. Това може да бъде от искрена любов и грижа, естествено, но понякога е проява на най-откровен егоизъм, на най-висша форма на власт и съзнание за собственост. Ето защо не е нужно човек да вижда докрай ближния си, най-разумно е да го приема от неговата най-добра страна...

Издателство Дамян Яков

В един есенен ден по шосето в Хеликон

В един есенен ден по шосето в Books.bg

Йордан Йовков >> Жетварят

„Склонен съм да смятам тази своя работа за най-хубава“ споделя за „Жетварят“ Йордан Йовков пред проф. Спиридон Казанджиев. „Отношението на селянина към земята и труда като извор на всички духовни качества и прояви – на първо място религиозността“, като „неделима спътница на работата“

Глъчка и шум пълнеха кръчмата. Все пак, колкото и да беше голяма бъркотията, виждаше се, че има едно място, където се събираше общото внимание, откъдето веселбата вземаше насока и тон. Това място беше масата на Гроздана. Освен него, там бяха и другарите му Тачката, Йордан ковачът и Симеон каменарят, наричан обикновено Монката. Един рус и бледолик момък също седеше там, наметнат с дълга черна пелерина и с каскет, едничкото гражданско облекло, което още по-силно биеше в очи сред това море от овчи калпаци, ямурлуци и космати кожуси. Тоя момък беше учителят Радулов. Облакътен на масата, усмихнат, той наблюдаваше веселия народ наоколо и в погледа му имаше по-скоро възторг и умиление, отколкото просто любопитство.
Нов човек в компанията беше Лазар Чумакът. Исполинският ръст, козяните наколенници и обърнатият кожух придаваха нещо диво и звероподобно на тоя овчар. Ризата му беше разкопчана отпред и рунтавите му гърди не искаха и да знаят за студа; напреки през лицето му, също като обръча на лък, се извиваха грамадни жълти мустаци и стигаха чак до ушите му. Но у Чумака страшна беше само външността му. Инак, той си беше мек, добър човек и под надвисналите му вежди, избелели и те от слънцето, като мустаците му, добродушно и благо се усмихваха очите му, също тъй сини и тъй лъчисти, каквото е небето – тоя единствен покрив, под който Чумакът беше прекарал по-голямата част от живота си.
Както се виждаше, той беше не само гостенин, но и всичко плащаше, защото на масата го обкръжаваха с най-голямо внимание и всякак гледаха да му угодят...

Издателство Унискорп

Жетварят в Хеликон

Жетварят в Books.bg

Мохсин Хамид >> Неохотният фундаменталист

„Деликатно разказана и находчиво композирана притча за влюбването в Америка и за нейното разлюбване.“ – The Guardian

   Простете, господине, дали бих могъл да ви бъда полезен някак? О, май ви стреснах. Не се плашете от брадата ми – аз обичам Америка. Стори ми се, че търсите нещо; даже бих казал, че имате вид на човек, тръгнал да изпълнява мисия, и тъй като от една страна съм местен в този град, а от друга говоря езика ви, помислих си, че бих могъл да си предложа услугите.

   Как разбрах, че сте американец ли? Не, не по цвета на кожата ви; в нашата страна нюансите на тена варират и по границата на северозапад хората с цвят на кожата като вашия не са рядкост. Не е и заради облеклото – всеки европеец, попаднал в Де Мойн, несъмнено би си

купил тъкмо костюм като вашия: сако с единичен шлиц и риза с копчета на яката. Вярно, ниско подстриганата ви коса и широката гръд – бих казал, че имате гръд на човек, който редовно вдига доста над сто килограма от лежанка – са характерни за конкретен тип американци; но пък нали спортистите и войниците от всички националности малко или много си приличат. С други думи, разпознах ви по поведението, но не, моля ви, виждам, че лицето ви се стегна, а аз не го казах като обида, беше просто наблюдение.

   Хайде, кажете ми, какво търсехте? Несъмнено в този час на деня има само едно нещо, което може да ви доведе в Стария Анаркали – навярно знаете, че този квартал е кръстен на куртизанка, вградена в стена заради любовта си към принц, – а именно копнежът по съвършената чаша чай. Познах ли? В такъв случай, господине, позволете да ви насоча към моето любимо заведение сред изобилието наоколо. Да, точно него имам предвид. Металните столове тук не са по-добре тапицирани от другаде, дървените маси са пак толкова грубовати, и като останалите заведения наоколо, това също е изнесено на открито. Но качеството на чая, уверявам ви, е несравнимо...

Издателство Жанет-45

Неохотният фундаменталист в Хеликон

Неохотният фундаменталист в Books.bg

Оскар Уайлд, Лейди Уайлд, Брам Стокър... >> Принцът на розите

Брам Стокър мери сили с Оскар Уайлд в приказния жанр

Блестящата броня изглеждала като направена от човешки ръце и това наистина било така – от ръцете на добри, честни хора. Но красивото момче, коленичило в прахта, било направено от ръцете на Бог.
Докато се молел, принц Зафир видял целия си предишен живот, от първия си спомен до мига, в който се озовал лице в лице с ужасния великан. Той си спомнил всяка недостойна мисъл, всяка жестока дума, всеки гневен изблик, всяко свое действие, което наскърбило или огорчило друг човек. Това, че си спомнил толкова много подобни случаи, много го натъжило.
Винаги е така с нашите прегрешения – дори и да ни изглеждат нищожни и коравите ни сърца да ги подминават като маловажни, някой ден всичко се връща. Опасността кара хората да осъзнаят колко малко заслужават помощ и колко много – да бъдат наказани...

В сборника са включени вълшебни приказки от такива талантливи писатели като Оскар Уайлд и майка му – лейди Уайлд, Брам Стокър ("баща" на зловещия граф Дракула, но и автор на великолепни приказки)...

Уилям Бътлър Йейтс, една от най-изтъкнатите фигури в европейската литература и Нобелов лауреат за литература през 1923 г., съставя няколко сборника с вълшебни приказки, включващи имената на майстори на приказката като Уилям Лармини, Едмънд Лийми, Т. Крофтън Крокър, Уилям Карлтън, Самюел Ловър и Джеймс О’Грейди.

Издателство Персей

Принцът на розите в Хеликон

Принцът на розите в Books.bg

Лорънс Рийс >> Тайните на Втората световна война. Сталин, нацистите и Западът

Завърши ли Втората световна война през август 1945 г.?

Донесе ли краят й „свобода“ на изстрадалите от нацистката окупация държави?

За милиони хора войната завършва едва с падането на комунизма преди повече от 20 години. През лятото на 1945 г. в Полша, прибалтийските републики и много от източноевропейските страни просто една тирания е заменена с друга. Сред най-важните въпроси, на които е потърсен отговор в книгата, е:

От какво произтича тази несправедливост?

Всъщност това е онази част от историята, чието разкриване стана възможно едва след падането на комунизма, а и поради това, че съвсем наскоро на обществеността бяха предоставени много важни архивни материали, ревностно укривани от няколко поредни съветски правителства.

Издателство Сиела

Тайните на Втората световна война. Сталин, нацистите и Западът в Хеликон

Тайните на Втората световна война. Сталин, нацистите и Западът в Books.bg

Красимир Крумов >> Поетика на киното

За основните кинематографични закони, похвати, кодове и изразни средства; за драматическия филмов разказ, неговите елементи, величини, категории, структура и модели

"Поетика на киното" предлага радикално нов поглед към явлението Кинематограф.

Книгата представлява опит да се построи разгърната философски обоснована и практически приложима система на кинематографичното изкуство.

Като оспорва доминиращата традиция на семиологическите и психологически възгледи и като отхвърля светския тип естетики, авторът разкрива извънзнаковата, ипостасна природа на кинообраза.

Издателство Агата-А

Поетика на киното в Хеликон

Поетика на киното в Books.bg

Кристофър Сандфорд >> Мик Джагър. Бунтарят-рицар

„Аз и Кралицата сме едни от най-хубавите неща, които има Англия. Аз и Кралицата.“

„... И ако се връщат към младежкия си стремеж да правят музика, по-добра от тази на околните – оказва се, че това предизвикателство не е непреодолимо – и да печелят от това, нима можем да ги виним? Ще има нови албуми на „Стоунс“... Тактиката им е все още успешна. И Джагър пак ще се взира през парка и терасовидните градини, отвъд Парадайс Роуд, към клуба, където преди много години едно рошаво момче с пуловер е пяло блус.“

Биографията съдържа разговори на автора с Мик Джагър, родителите му, приятелите му, членове на групата. Хвърля светлина върху бурните отношения на Мик Джагър с жените в живота му и с останалите членове на „Ролинг Стоунс“.

Издателство Еднорог

Мик Джагър. Бунтарят-рицар в Хеликон

Мик Джагър. Бунтарят-рицар в Books.bg

Джона Лерър >> Изкуството, сталкерът на ума

Уолт Уитман, Джордж Елиът, Огюст Ескофие, Марсел Пруст, Пол Сезан, Игор Стравински, Гъртруд Стайн и Вирджиния Улф са открили истини за човека и неговия ум, които науката едва днес преоткрива. Въображението на тези истински сталкери е предугадило факти от бъдещето

Само човекът на изкуството може да изследва непознатата вселена, без да ни дава готов отговор, тъй като понякога отговор просто няма. Когато дръзнем да се хвърлим отвъд ръба на нашето познание, изкуството е единствената ни опора. Но хората на изкуството трябва и да не пренебрегват вдъхновяващите описания на реалността, създадени от науката. Всеки хуманитарист трябва да чете списание „Нейчър“. Същевременно обаче точните науки трябва да признаят, че техните истини не са единствени. Няма познание, което да има монопол върху познанието.

И изкуството, и науката могат да бъдат полезни – и верни.

В нашата собствена епоха изкуството е необходимият баланс за самохвалството на научния редукционизъм, особено що се отнася до човешкия опит. Джона Лерър

Издателство Изток-Запад

Изкуството, сталкерът на ума в Хеликон

Изкуството, сталкерът на ума в Books.bg

Харуки Мураками >> 1Q84 [ Книга 1 ]

„1Q84“ ни среща с два култа: на християнска секта и на загадъчната секта, отговорна за атаката с нервнопаралитичен газ в токийското метро през 1995 г.

Действието започва през 1984 г., но се пренася в паралелния свят на годината 1Q84 (Q = question mark, въпросителна), където човек може да се изгуби безвъзвратно и никога повече да не се появи

– Госпожица Аомаме?
– Да. Точно като „зелен грах“.
Работодателите й я бяха накарали да си отпечата визитки, от което нещата станаха още по-зле. Хората се стягаха при вида на картичката й, сякаш им връчваше неприятна новина. Когато си казваше името по телефона, често дочуваше потиснат смях. Щом споменеха името й в приемната на някой лекар или обществена служба, всички вдигаха глава да видят как изглежда някой, чието име е „зелен грах“.
Имаше хора, които объркваха наименованието на растението и й викаха „Едамаме“ или „Сорамаме“, което я принуждаваше да ги поправя тактично: „Не, не съм нито соя, нито бакла, макар че почти познахте. Грах съм – Аомаме.“ Колко пъти през тридесетгодишния си живот бе слушала едни и същи забележки, едни и същи изтъркани шеги с името й.Животът ми щеше да е съвсем друг, ако не се бях родила с това си име. Ако имах най-обикновено име като Сато, Танака или Сузуки, сигурно щях да живея по-спокойно и да прощавам по-лесно на хората. Може би.
Аомаме слушаше музиката със затворени очи и оставяше прекрасния унисон на духовата секция да попие в мозъка й...

Издателство Колибри

1Q84 [ Книга 1 ] в Хеликон

1Q84 [ Книга 1 ] в Books.bg

Чарлс Дикенс >> Коледна песен

Проклет човек е Eбeнизър Cкрудж – прoчут cтaр cкъпeрник, – нe oбичa никoгo. Но призрaкът нa пoкoйния му cъдружник Maрли, зaeднo c три привидeния, му разкриват чудесата на Коледа и вълшебството на любовта

– Весела Коледа, вуйчо! Бог да ти помага! – извика един весел глас. Беше гласът на племенника на Скрудж, което се втурна тъй бързо, че за стария човек благопожеланието беше първото указание за приближаването му.
– Ами! – каза Скрудж. – Глупости!
Беше се така стоплил от бързото вървене в мъглата и мраза, този племенник на Скрудж, че цял пламтеше; лицето му беше зачервено и хубаво; очите му блестяха, а дъхът му отново заизлиза от устата му като пушек.
– Та Коледа глупости ли е, вуйчо! – каза племенникът на Скрудж. – Не мислиш, че е така, сигурен съм.
– Мисля – рече Скрудж. – Весела Коледа! Какво право имаш да си весел? Каква причина имаш да си весел? Какъвто си беден!
– Хайде де – отвърна весело племенникът. – Какво пък право имаш ти да си мрачен? Каква причина имаш да си сърдит? Какъвто си богат!
Тъй като в момента нямаше готов по-добър отговор, Скрудж възкликна отново:
– Ами! – и го последва с: – Глупости.
– Не се сърди, вуйчо! – каза племенникът.
– Та как да не се сърдя – отвърна вуйчото, – когато живея в такъв глупашки свят като този? Весела Коледа! Стига с тая весела Коледа! Какво е за човека Коледата, освен ден за плащане на сметки без пари; ден, в който ставаш с една година по-стар и нито с една стотинка по-богат; ден, когато трябва да си направиш баланса в търговските книги и всяка точка в тях за цели дванадесет месеца да се окаже в твой ущърб. Ако останеше на мене – каза възмутено Скрудж, – всеки идиот, който поздравява с „весела Коледа“, трябва да бъде сварен в собствения си пудинг и заровен с клон от бодлива зеленика, промушен през сърцето му. Точно така!
– Вуйчо! – възкликна умолително племенникът.
– Племеннико! – отвърна строго вуйчото. – Чествай Коледата по твоя си начин и ме остави аз да я чествам по моя.
– Чествай я! – повтори племенникът на Скрудж. – Но ти не я честваш.
– Дай тогава да я оставя на мира – рече Скрудж. – Много добро да ти донесе! Като че ли някога ти е донесла нещо добро!

Издателство Пан

Коледна песен в Хеликон

Коледна песен в Books.bg

Джон Фаулз >> Колекционерът

Плашещ с правдоподобността си портрет на психопат, отвлякъл млада жена, ръководен от въображаемо чувство на любов

Случаят напъхва Миранда в лапите на Клег; той я упоява с хлороформ на една улица и я откарва в новото й жилище. Оттам започва истинският психологически двубой в романа; Миранда се опитва всячески да преметне Клег да я пусне, но не може да скрие презрението си към неговата личност, възгледи и липсата на живот у него, както не може да прикрие и известна надменност заради по-високия си класов произход; опитва на няколко пъти бягство, но не успява. Клег на свой ред, без насилие – и в това като че е най-смразяващото – просто иска да я притежава; не в смисъл да я чука (макар че в отчаянието си Миранда сама предизвиква сексуален акт между двамата, който всъщност води до крайно отчуждение), а просто “да си я има”, изразявайки по този начин любовта си към нея... Maxim

Издателство Рата - София

Колекционерът в Хеликон

Колекционерът в Books.bg