Един заговор ще доведе до избухването на Великата френска революция
Спусъкът потъна, излезе искра, но само барутът в дулото се възпламени и никакъв звук не съпроводи краткотрайния му пламък. Вик на възхищение се изтръгна от гърдите на почти всички и председателят инстинктивно протегна ръка към непознатия. Но две изпитания съвсем не бяха достатъчни за най-взискателните. Чуха се викове:
– Камата! Камата!
– Наистина ли искате? – попита председателят.
– Да, камата! Камата!
– Тогава донесете я!
– Безсмислено е – рече непознатият, като поклати надменно глава.
– Как така безсмислено? – провикна се събранието.
– Да, безсмислено – продължи новоприетият с глас, извисяващ се над всички, – повтарям ви го, защото губите ценното си време.
– Какво говорите? – провикна се председателят.
– Казвам, че знам всичките ви тайни, че изпитанията, на които ме подлагате, са детска игра, недостойна за сериозни същества. Казвам, че „убитият“ човек съвсем не е мъртъв, че кръвта, която изпих, беше вино от мях, скрит под дрехите. Казвам, че барутът и куршумите на този пистолет паднаха в ръкохватката в момента, когато изтеглях петлето. Така че скрийте безсилното си оръжие, плашещо само страхливците. Стани, лъжетруп, ти не ще изплашиш силните!
Ужасен вик отекна в сводовете.
– Ти познаваш нашите тайни! Сигурно си ясновидец или предател.
– Кой си ти? – попитаха едновременно триста гласа и двайсет меча проблеснаха, като с точно движение се събраха пред гърдите на непознатия, наподобяващи действията на фаланга. Но той усмихнат, спокоен повдигна глава, като разтърси косата си без пудра, придържана само от панделката, която му бяха завързали на челото.
–
Ego sum qui sum – каза той, – тоест аз съм този, който съм.
После той разходи погледа си по човешката стена, която плътно го обкръжаваше. Под властния му поглед сабите се наведоха една по една в зависимост от това дали онези, които непознатият следваше с поглед, отстъпваха веднага на неговото влияние, или се опитваха да се преборят с него.
– Ти каза непредпазливи слова – рече председателят – и без съмнение съвсем не случайно.
Чужденецът поклати глава и като се усмихна, каза:
– Отговорих това, което трябваше да отговоря.
– И така, откъде идваш тогава? – попита председателят.
– Оттам, откъдето идва светлината.
– Но нашите сведения сочат, че идваш от Швеция.
– Който идва от Швеция, може да идва и от Изтока – продължи чужденецът.
– За втори път питам – кой си ти?
– Така да бъде, ще ви кажа веднага, тъй като се правите, че въобще не ме разбирате. Но преди това искам да ви кажа кои сте вие самите.
Призраците потрепериха и мечовете им се сблъскаха, минавайки от лявата в дясната им ръка, докато отново се насочваха към гърдите на непознатия.
– Първо – поде чужденецът, като протегна ръка към председателя, – ти, който се мислиш за бог, а си само предтеча, ти, представителят на шведските кръгове, ще кажа твоето име, за да не стане нужда да казвам това на другите. Сведенборг, ангелите, които разговарят приятелски с теб, не са ли ти разкрили, че този, когото очакваш, е вече на път?
– Това е вярно – каза председателят, като повдигна плаща си, за да вижда по-добре този, който му говореше.
Под плаща, който той повдигна противно на всички обичаи на общността, се разкриха достопочтеното лице и побелялата брада на осемдесетгодишен старец.
– Добре – продължи чужденецът, – а сега от лявата ти страна седи представителят на английския кръг, който оглавява Каледонската ложа. Здравейте, милорд! Ако си възвърнете ранга на своя предшественик, Англия би могла да се надява, че изгасналата светлина ще засвети отново.
Мечовете се наведоха. Яростта започна да отстъпва място на учудването.
– А! Това сте вие, капитане? – обърна се непознатият към последния, седящ отляво на председателя. – В кое пристанище оставихте вашия красив кораб, който обичате като своя възлюбена? Това е една смела фрегата, нали, чието име „Провидънс“ носи щастие на Америка?
После се обърна към седящия отдясно на председателя:
– Ти, пророк от Цюрих, хайде, погледни ме в очите, ти, който си довел до съвършенство физиономизма, кажи високо – не виждаш ли в чертите на лицето ми доказателство за моята мисия?
Този, към когото той се обърна, отстъпи назад.
– Хайде – продължи чужденецът, като се обърна към неговия съсед, – хайде, наследнико на Пелаг, трябва за втори път да изгониш маврите от Испания. Това щеше да бъде лесно, ако кастилците не бяха веднъж завинаги изгубили меча на Сид.
Петият водач остана неподвижен и ням. Човек би казал, че гласът на непознатия го е превърнал в камък.
– А на мен – поде шестият водач, като изпревари думите на непознатия, който сякаш го бе забравил, – на мен нищо ли няма да кажеш?
– Напротив – отговори пътникът, като спря върху него един от своите проницателни погледи, които разравяха сърцето, – наистина, ще ти кажа това, което Исус е казал на Юда. Ще ти го кажа веднага.
Този, към когото той се обръщаше, стана по-блед от плаща си, докато през събранието премина ропот, търсещ сметка на новоприетия за това странно обвинение.
– Забравяш представителя на Франция – каза председателят.
– Той съвсем не е сред нас – отговори чужденецът надменно – и ти, който питаш, знаеш това много добре, ето неговото празно място. Сега виждаш ли, че тези клопки предизвикват само усмивката на този, който вижда в мрака, действа въпреки всички пречки и живее въпреки смъртта?
– Ти си млад, а говориш с величието на бог. Помисли добре на свой ред. Смелостта замайва само нерешителния и невежия – поде отново председателят.
Усмивка на върховно презрение се изписа по устните на чужденеца.
– Вие всички сте нерешителни – каза той, – тъй като не можете да ми въздействате. И вие всички сте невежи, тъй като не знаете кой съм, докато аз за разлика от вас знам кои сте вие. Ето защо тук смелостта въобще не ми пречи, но за какво е смелост на онзи, който е всемогъщ?
– Доказателството за тази мощ! – каза председателят. – Доказателството, дайте ни го!
– Кой ви свика? – попита непознатият, преминал от ролята на разпитван в тази на разпитващ.
– Върховният кръг.
– Не без определена цел – каза чужденецът, като се обърна към председателя и петимата водачи. – Вие сте дошли от Швеция, вие от Лондон, вие – от Ню Йорк, вие – от Цюрих, вие – от Мадрид, вие – от Варшава, всички вие накрая – продължи той, като се обърна към тълпата, събрала се от четирите края на света, – вие сте дошли да се съберете в светилището на чудовищната вяра.
– Не, без съмнение – отговори председателят. – Ние сме се събрали да посрещнем този, който основа тайнствена империя на Изток, който обедини двете полукълба във вярваща общност, който свърза братски ръцете на човешкия род.
– Има ли някакъв знак, по който можете да го разпознаете?
– Да, и Бог благоволи да ми го разкрие посредством ангелите си.
– Тогава само вие знаете този знак?
– Само аз го знам.
– И вие не сте издали този знак на никого?
– На абсолютно никого.
– Кажете го високо.
Председателят се подвоуми.
– Кажете го – повтори непознатият със заповеден тон, – кажете го, защото моментът на разкритието настъпи.
– Той ще носи на гърдите си – каза върховният водач – диамантена плочка и върху тази плочка ще проблясват трите първи букви на девиз, който само той знае.
– Кои са тези три букви?
– L.P.D.
Чужденецът свали с бързо движение редингота и жилетката си и върху ризата му от фина батиста блесна ослепителна като огнена звезда диамантената плочка, на която пламтяха трите рубинени букви.
– Той! – провикна се развълнувано председателят. – Това е той!
– Този, когото светът очаква – казаха неспокойно водачите.
– Великият копт! – промълвиха триста гласа.
– Е, добре! – провикна се триумфиращо чужденецът. – Ще ми повярвате ли сега, когато ви повтарям – аз съм този, който съм.
– Да! – казаха призраците, като се поклониха смирено.
– Говорете, господарю – казаха председателят и петимата водачи със сведени към земята чела. – Говорете и ние ще се подчиним. L.P.D.
За няколко мига се възцари тишина, през това време чужденецът като че ли събираше мислите си. След това заговори изведнъж:
– Господа, можете да оставите мечовете, които напразно морят ръцете ви, и да ме слушате внимателно, защото ще научите много от малкото думи, които ще произнеса.
Вниманието се удвои.
– Изворът на големите реки е почти винаги божествен, ето защо той е непознат. Като Нил, като Ганг, като Амазонка аз знам къде отивам, но ми е безразлично откъде идвам! Всичко, което си спомням, е, че в деня, когато очите на душата ми се отвориха за обкръжаващия ме свят, се намирах в Медина, свещения град, и тичах из градините на мюфтията Салаим. Той бе уважаван старец, когото обичах като свой баща и който същевременно съвсем не ми беше такъв. Гледаше ме нежно, но ми говореше с уважение. Този почитан старец, владеещ до съвършенство всички земни науки, научен от седемте върховни духа на всичко онова, което знаят само ангелите, за да разбират Бога, се нарича Алтотас. Той е мой наставник и учител, а също и мой приятел, дълбоко уважаван от мен приятел, тъй като е два пъти по-стар от най-възрастния между вас...
