събота, 2 март 2013 г.

Енциклопедия >> Бележити българи: Том 4, 5, 6

„Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум...“ Отец Паисий


Том 4: В сянката на азиатската деспотия
Бележити личности, които и днес поразяват нашето въображение!
Сред тях са цар Константин Видински, „господин“ Фружин, хайдушките войводи и въстанически предводители – Радич, Чавдар, Страхил, Карпош, Георги Пеячевич, чак до легендарния Стоян Индже!
Духът на „великото царство България“ е ръководно начало за духовни водачи като патриарх Йосиф ІІ, митрополитите на Търново, архиепископите на Охрид и архиереите на Печката патриаршия (Дионисий Рали, Варлаам Охридски, Михаил Коласийски, Симеон Самоковски...), католическите прелати и интелектуалци Петър Богдан, Петър Парчевич и Филип Станиславов.
Този дух води книжовници и учители, сред които Пимен Зографски, Йосиф Брадати, Партений Павлович, Христофор Жефарович...

Том 5: Българското възраждане – от Паисиевата история до Кримската война
Монахът Паи­сий с малката му „историйца“, неговият своеобразен приемник Софроний, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, съзвездието истински учители на своя народ – възрожденските „даскали“... Търговци и занаятчии, селяни и граждани, богати и бедни, повели борба за език, просвета, култура, право на свободен живот.
Различни, но и неотделими от тях, се изправят дръзките борци за свобода – Георги Мамарчев, Велчо Атанасов, Хайдут Велко, Хаджи Христо, водачите на въстанията в Нишко, Берковско, Видинско...
Първобудителя Васил Априлов, ерудити като д-р Никола Пиколо и д-р Иван Селимински, „бащата“ на българския вестник д-р Иван Богоров, гениалния зограф Захарий, прочутия първомайстор Колю Фичето, „големците“ Богориди и Добри Фабрикаджията, банкерите братя Георгиеви и мъчениците Братя Миладинови...

Том 6: Българското възраждане – пътят към свободата
Политическият водач и идеолог Георги Раковски, Любен Каравелов – „душата на младите поколения“, и най-свидния син на България и апостол на изстраданата ни свобода Васил Левски. И разбира се, огнения поет, публицист и харизматичен бунтар Христо Ботев, осмислил саможертвата на онези български мъже.
„Първостепенний войвода“ Панайот Хитов и „хвърковатия“ Филип Тотю,
митичните фигури на Хаджи Димитър и Караджата, Матей Преображенски, „майката на апостолите“ Баба Тонка, скромния даскал Бачо Киро, енергията и желязната воля на Бенковски, тихата упоритост на Волов, неизмеримата всеотдайност на Тодор Каблешков, Васил Петлешков, Кочо Чистеменски, Георги Измирлиев, Иларион Драгостинов, Цанко Дюстабанов и останалите апостоли и водачи на Априлското въстание... хилядите българи, влели се в „Легията“ на Раковски, в комитетите на Левски, в дружините на Българското опълчение...
Ечат песните на Чинтулов, на Ботев и Стамболов, напевните стихове на „дядо“ Славейков, гласовете на древни владетели и герои, възкресени в пиесите на Добри Войников и Васил Друмев. Времето на онова „Българин съм!“, извикано от Пърличев, на книгите, с които Христо Г. Данов по свой начин воюва за Отечеството...

Издателство Световна библиотека София



петък, 1 март 2013 г.

Енциклопедия >> Бележити българи: Том 1, 2, 3

„Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и своето българско Отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и за вашите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии как изпърво са живели и прекарвали. За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите отци, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език...“ Паисий Хилендарски


Том 1: Орфей и Залмоксис и реални древни герои, превърнали се в легенда за цялото човечество, какъвто е Спартак. На владетели на древните тракийски царства, създадени от одриси, гети и македони, на римските и византийските императори и военачалници от тракийско потекло...

Том 2: Създателят Аспарух, неговия наследник Тервел, наричан с основание „Спасител на Европа“ от ислямската експанзия, победоносния Крум, реформатора и строителя Омуртаг, покръстителя Борис-Михаил, цар Симеон Велики – владетеля интелектуалец, сравняван с най-ярките държавници в европейската история, славния воин и мъченик Самуил... И, разбира се, гениалните духовни водачи и културни строители Константин-Кирил и Методий, Климент и Наум, св. Иван Рилски и поп Богомил...

Том 3: Петър Делян и Георги Войтех, братята Теодор-Петър, Асен и Калоян, великия държавник Иван Асен ІІ, харизматичния бунтар и „народен цар“ Ивайло, мъченика Иван Шишман, дръзкия Момчил и загадъчния Добротица... И разбира се, духовните водачи и твор­ци Йоаким І, Евтимий Търновски, Киприан, Григорий Цамблак, „ангелоглас­ният“ Йоан Кукузел и боянският майстор Василий...

Издателство Световна библиотека София



четвъртък, 28 февруари 2013 г.

Дянко Сотиров >> Глас незаглушен

Книгата с радиопредаванията (1955-1960) на Дянко Сотиров припомня на някогашните слушатели на западни радиопредавания за Източна Европа тръпката на забранената истина и борбата срещу комунистическия режим

За тези, за които Студената война е само история, това е проницателен анализ и оригинален източник за политическите процеси в съветския лагер и съпътстващата ги динамика на международните отношения от периода на десталинизация.
В принудителна емиграция след 9 септември 1944 година, дипломатът Дянко Сотиров намира призвание в упорита и принципна работа срещу комунизма като политически коментатор. Беседите му от Лондон са ценни свидетелства за съдържанието на идеологическата конфронтация между Изтока и Запада. Тези интелигентни анализи и опустошителни критики на комунистическия режим са сред малкото ефикасни средства за пробив на Желязната завеса.

Издателство Сиела



Стефан Хесел >> Възмутете се!

Есето, което вдъхнови протестните движения в целия свят

   Банките, вече приватизирани, са загрижени първо за дивидентите си и за твърде високите заплати на директорите си, не за общия интерес. Раздалечаването между най-бедните и най-богатите никога не е било толкова голямо; а надпреварата за пари, съперничеството - така поощрявани.
   Основният мотив на Съпротивата беше възмущението. Ние, ветераните от Съпротивата, апелираме към младите поколения да оживят, да предадат по-нататък наследството на Съпротивата и нейните идеали. Ние им казваме: "Поемете щафетата, възмутете се!".
   Политически, икономически, интелектуално отговорните хора и цялото общество не трябва да бягат от отговорност, нито да се оставят да им повлияе днешната международна диктатура на финансовите пазари, която заплашва мира и демокрацията.
   Пожелавам на всички ви, на всеки от вас да има своя мотив за възмущение. Това е нещо ценно. Когато нещо ви възмущава, както аз бях възмутен от нацизма, тогава ставате силен и ангажиран активист. Присъединявате се към течението на историята, а голямото движение на историята трябва да напредва благодарение на всеки от нас...

Издателство Колибри

Възмутете се! в Хеликон

Възмутете се! в Books.bg

Емилиян Станев >> Антихрист

Изданието включва "Легенда за Сибин, преславския княз", "Тихик и Назарий", "Антихрист", "Черният монах" и "Насън и наяве"

   Голите мъдреци гледат господа как седи на небето в своя престол, лицеприятствуват и с молитви, с тамян кадят носа на дявола, дано го прогонят от света, а не виждат, че дяволът е в кръвта, в умовете и в сърцата им. А ти, окаяни, като знаеш, че всяко човешко слово е безсилно, защо пак се хващаш в перото? Мигар с него някой е уяснил било себе си, било световната уредба?
    Малко ли щавени кожички, хартия и пера изхаби и в ангелски молитви, и в жлъчни шеги да забавляваш людете по тържища, панаири и странноприемници и какво спечели? Натрупа мъдрост и се озова в ада, защото казано е – когато постигнеш света, ще наследиш и ада. Ала велика е тая животворност на човешкото въображение и тайна непостижима е. На всички ни е отредено да се лагодим с божествената лъжа и тъкмо в нея е силата на човека – иначе как би изтраял земното си съществувание, ако не носеше в душата си незаходима светлина?
   Намерих тук тънко изработени заешки и агнешки кожи, мастила и всякакви пера, четчици и бои – види се, в тая килия е живял монах-преписвач, заклан или избягал от агарянци, дето очите му видят. От манастирчето е останало неопожарено само това крилце с три килийки край недовършената кула. И лой има, но лоеничето не паля, да не ме издаде светлината.
   От нямане какво да правя и защото ми се иска да забравя лютата мъка, пиша житието си. Дано смогна да го подредя с малко суета, без да щадя гордостта си, защото, макар че от умъдряване окото ми не трепва от най-откровени признания, пак ще поизлъжа, ако не за друго, поне да го украся тук-там. Но що да се прави, когато са сладки за душата спомените и тя умее със своя тайна да подслажда и най-горчивите… А сега, когато дяволът превърна света в пъкъл за унищожение на християните, а българската земя заля с безчестие и гибел, останаха за утеха само те…

Издателство Захарий Стоянов

Антихрист в Хеликон

Антихрист в Books.bg
 

сряда, 27 февруари 2013 г.

Денис Ейви; Роб Брумби >> Проникване в Аушвиц

Книга предупреждение за опасностите, пред които е изправено нашето общество, ако нетолерантността и расизмът вземат връх. Денис Ейви, сега на деветдесет и три години, иска неговата автобиография да ни напомня, че фашизмът и геноцидът не са изчезнали. Това може да се случи тук.

През пролетта на 1944-та, аз, военнопленникът от британската армия, защитен от Женевската конвенция, смених униформата си с мръсните раирани дрипи на един концлагерист.
Малко по-късно, влачейки крака в средата на строя под погледите на есесовците, преминах през портала на концентрационния лагер "Аушвиц".
Направих го по собствена воля. Денис Ейви

Издателство Skyprint



Етгар Керет >> Асамтой

Най-четеният автор в израелските затвори и най-краденият автор в израелските книжарници обича Гогол, Бабел, Башевис Зингер, Кафка, Вонегът, хумус, "безтегловността на писането", всичките си действащи лица, своето ексцентрично семейство и много други неща и хора...

Знам, че рибите не могат да говорят.
Но ако можеха, какво ли щяха да кажат?
Повечето разкази в този сборник не се занимават със случили се неща, а с такива, които биха могли да се случат. Често точно пътят, по който не сме поели (или не сме успели да поемем), разкрива най-добре кои сме. Така че не подценявайте отговорите на рибите – продължавайте да им досаждате с въпроси.
Предговор за българските читатели
Етгар Керет, Тел Авив, 4 август 2012 г.

Издателство Жанет 45

Асамтой в Хеликон

Асамтой в Books.bg

Джон Стайнбек >> Към един незнаен бог

Отново онази "най-велика приказка за човека: за доброто и злото, за силата и слабостта, за любовта и омразата, за красивото и грозното"...

Природата в романите на Стайнбек е движеща сила и могъщ фон на всеки сюжет.
В романа “Към един незнаен бог“ природата е съкрушителна, могъща и неопитомена, а човекът е суетна и безпомощна фигура, изгубила се напълно в двубоя с нея.
Героят Джоузеф Уейн поставя земята преди бога и любовта. Наказанието е логично и неумолимо. Образът на Уейн плаши със своята категорична монолитност и трогва с безпомощната си упоритост и духовна сила! Традицията в американската литература на единоборство с природата (Джек Лондон, Хемингуей) тук e в своя трагичен завършек, а езическото начало и идолопоклонничество са унищожени завинаги! Юлия Калановска

Издателство Прозорец



вторник, 26 февруари 2013 г.

Иля Велчев >> Бай Ганьо, жив ли си? Черна комедия

Черна комедия, описваща историите на Алековия герой след промените в България от 1989 година...

"Неумираем съм!", възкликва Бай Ганьо от тайното си вечно жилище, където го е затворил Иля Велчев. Алековият герой еволюира до олигарх в постсоциалистическа България. Суче мустак по старому, но има пиар и е сменил скарата с хайвер в черната комедия "Бай Ганьо, жив ли си?". Негов е най-големият гробищен парк на Балканите, откъдето намества потомците във властта с помощта на Джуджеро Европи. Реститутка Балканска върти публичен дом за големци, Кратун Балкански се кандидатира за президент, Любица Балканска вече е министър, а Соломончо Балкански - банкер. Депутатът Гайдо Балкански артикулира трудно, но пък има найлонова подплата на джобовете, за да прибира и компота от държавните трапези. Девизът "Келепир" на "Бай Ганьо Балкански и ко" се прилага успешно. Пречки за амбициите на фамилията няма: "Като му фрасна ей в тоя моя всекидневник "Мъртвите днес и утре" едно дебело заглавие отгоре "Национално проучване" и преброя и гласовете на скелетите, щом ми трябва, и едно магаре може да направя председател на Народното събрание", сигурен е родоначалникът. Предават го своите - съоснователи на партия "Донор на народа". Но и с изпразнени дисаги Ганьо Балкански пак подтичва след влака за ЕС - че кой иначе ще научи европейците как се прави цирк! Ирина Вагалинска, Тема

Издателство УИ Паисий Хилендарски



Виктор Юго >> Парижката Света Богородица

В катедралата "Света Богородица" живее гърбавият звънар Квазимодо, който крие своята доброта и сърце, изпълнено с любов към красивата циганка Есмералда под уродливата си външност...

ΆΝΑΓΚΗ

   Тези потъмнели от старост главни букви, врязани дълбоко в камъка, с ясно доловимите, свойствени за готическия краснопис очертания и извивки, които издават, че са били написани там от средновековна ръка, поразиха силно автора главно със злокобния и съдбоносен смисъл, вложен в тях.
   Той се запита, помъчи се да отгатне чия изтерзана душа не бе пожелала да напусне земния живот, без да остави върху челото на старата църква отпечатък на престъпление или злощастие.
   По-късно боядисаха или изстъргаха стената – не се знае кое от двете – и надписът изчезна. Впрочем, кажи-речи, от двеста години вече постъпват все така с дивните църкви на средновековието. Как ли не ги осакатяват – и отвън, и отвътре. Свещеникът ги пребоядисва, архитектът ги остъргва, после идва народът, който ги разрушава.
   И тъй, днес няма нито помен от загадъчната дума, издълбана върху мрачната кула на „Парижката света Богородица“. Нищо не е останало и от неизвестната участ, изразена тъй сбито и тъй печално, освен недълговечния спомен, който и посвещава авторът на тази книга. Човекът, който бе я написал върху стената, е изчезнал преди няколко столетия от числото на живите, думата е изчезнала на свой ред от стената на църквата, а и самата църква ще изчезне може би скоро от лицето на земята.
   Тази дума даде повод за настоящата книга. Март 1831 година

Издателство Пан



Кристофър Марлоу >> Малтийският евреин

Властовите игри и етническите и религиозни противоборства на ренесансова Европа...

Предшественик на Шекспировия Шайлок, евреинът с многозначителното име Варава не само се оказва във вихъра на тези конфликти, но и се опитва да ги манипулира с типичната за ренесансовия свръхчовек жажда за власт. В меркантилния свят на ренесансова Малта обаче такъв стремеж неизбежно се движи по ръба на комичното. Това, заедно с гротескно преувеличената жестокост на героя, превръща потенциалната трагедия в един, по думите на Т. С. Елиът, „див фарс”...

Издателство Обсидиан



понеделник, 25 февруари 2013 г.

Мо Йен >> Промяната

„Като смесва фантазия с реализъм, исторически със социални перспективи, Мо Йен създава свят, който в сложността си ни напомня за творбите на Уилям Фокнър и Габриел Гарсия Маркес, като същевременно използва за опорна точка древната китайска литература и устната традиция.“ Нобелов комитет за литература

... Спомените ми съставляват „мен“ от онези дни – самотно момче, изключено от училище, но притегляно от шумотевицата в училищния двор. Бях се промъкнал през един неохраняем вход със сърце в гърлото и прекосих дългия мрачен коридор, за да се озова в централното каре на училището – заобиколен от сгради двор. Вляво се намираше дървен стълб с прикрепена с тел към него напречна греда, от която висеше ръждива метална камбана. Още по-наляво двама души играеха пинг-понг на проста бетонова маса, носена от тухлени основи, и бяха наблюдавани напрегнато от тълпа, която бе и източникът на врявата. Училището бе в есенна ваканция и макар публиката да се състоеше предимно от учители, присъстваха няколко момчета и хубавки момичета, които съставяха отбора по пинг-понг и бяха гордостта на училището. Готвеха се за националния турнир, част от тържествата по случай националния празник Първи октомври, така че вместо да напуснат училището за ваканцията, те бяха останали, за да тренират. Като деца на комунистически кадри от държавното земеделско стопанство имаха стройни тела и хубава кожа благодарение на доброто хранене. Също така дрехите им бяха в ярки, весели цветове и от пръв поглед си личеше, че са от друго тесто, не като нас, бедните деца. Ние им се възхищавахме, но те напълно ни пренебрегваха...

Издателство Колибри

Промяната в Хеликон

Промяната в Books.bg

Тенеси Уилямс >> Стъклената менажерия. Трамвай Желание

В наши дни всеки трябва да осъзнае незначителността на фотографското в изкуство­то – това, че истината, животът или реалността са нещо органично, което може да бъде изобразено или загатнато в своята същина от поетичното въображение само чрез преобразуване, чрез промяна във форми, различни от онези, които просто са присъствали във видимото. Тенеси Уилямс

Първият театрален успех на Тенеси Уилямс е „Стъклената менажерия“ (1944), която получава наградата на нюйоркската театрална критика. Силно автобиографична, пиесата гради затворен, но драматично напрегнат свят: неспокойният, търсещ своя път Том, крехката Лора, която живее чрез своята стъклена менажерия, властната, тъгуваща по изгубеното минало Аманда.
Считаната за връх в драматургията на Уилямс „Трамвай „Желание“ (1947) му носи първия „Пулицър“. Тук сривът в човешкото общуване е показан в целия му трагизъм: аристократичната Бланш и мачото Станли, капсулирани в собствените им заблуди, самозаблуди и митологии, което в последна сметка води до насилие, лъжа и разпад.

Издателство Колибри




Карл Май >> Винету

Той е смел индианец - вожд на апачите и кръвен брат на Олд Шетърхенд...

Ако е вярно, че всяко живо същество има право на живот, и ако това се отнася както за всички, взети заедно, така и за отделния индивид, то червенокожият има право на съществуване не по-малко от бледоликия и би могъл да изяви претенция да му се даде възможност за самостоятелно обществено и държавно развитие. Наистина някои твърдят, че индианецът не бил имал необходимите качества за основаване и ръководене на държава. Дали това е истина? Аз казвам, че не е, но нямам намерение да ви предлагам само сухи твърдения, защото целта ми не е да напиша някоя научна студия. Бледоликите са имали време да се развиват постепенно. Лека-полека те са се превърнали от ловци в скотовъдци, а после са станали земеделци и занаятчии. Били са им необходими много векове. Но червенокожият не е имал това време, защото никой не му го е предоставил. От него поискаха да направи един огромен скок от най-долното стъпало на човешкото развитие към най-горното, обаче никой не се замисли, че при този скок той ще падне и ще се нарани смъртоносно...

Печатно издание и е-книга

Издателство Труд

Винету в Хеликон

Винету в Books.bg