Междувременно често се чуваха пожелания книгата да излезе в по-сбита форма. Настоящото съкратено издание е опит да се задоволят тези искания и по този начин книгата да стане достъпна за по-широк кръг читатели. Съкращавайки значително нейния обем, се старах да запазя основните принципи и за да станат те ясни, да ги придружа с достатъчно доказателствен материал. Езикът на оригинала, общо взето, е запазен, макар на места изложението да е по-сбито. За да остане колкото се може повече от текста, пожертвах всички бележки, а с тях и точните данни за източниците, които съм използвал. Така че читателите, които искат да научат определен източник, ще трябва да се справят с пълното съчинение, където всичко е документирано и има пълна библиография.
В съкратеното издание не съм добавял нов материал, нито съм променил становищата, изразени в последното издание, тъй като данните, които научих междувременно, в по-малка или по-голяма степен потвърждават предишните ми заключения или са нова илюстрация на стари положения.
Дали даденото от мен обяснение на институцията на Немийския жрец е вярно, или не – ще покаже бъдещето. Винаги съм готов да се откажа от него, ако бъде предложено нещо по-добро. В същото време, предавайки книгата в новата ѝ форма на оценката на публиката, искам да се предпазя от погрешно възприемане на нейните задачи; защото, струва ми се, все още съществува подобно тълкуване, макар да съм се опитвал да го поправя. Смятам, че ако в настоящия труд съм се спрял по-подробно на култа към дървото, то не е защото преувеличавам важността му в историята на религията, още по-малко защото искам да извлека от него цялата митологична система, а просто защото не мога да пренебрегна този момент, след като се опитвам да обясня значението на един жрец с титлата Горски цар и след като една от претенциите му за този пост е откъсването на клонка – Златната клонка – от дърво в свещената дъбрава. Но съм далеч от мисълта да издигам преклонението пред дървото като първостепенно в еволюцията на религията. Напротив, според мен тя е била изцяло подчинена на други фактори и по-специално на страха от мъртвите, който, общо взето, според мен е оказал най-мощното влияние в изграждането на примитивната религия. Надявам се, че след това изрично опровержение повече няма да се налага да засягам една митологична система, която смятам не само фалшива, но и нелепа и абсурдна. Но хидрата на грешката ми е прекалено позната, за да се надявам, че отсичайки една от главите на чудовището, ще предотвратя израстването на друга, а дори и на същата. Единствено мога да разчитам, че справедливостта и интелектът на читателите ще коригират, сравнявайки го с изричното ми изявление, такова изцяло погрешно разбиране на моите схващания.
В съкратеното издание не съм добавял нов материал, нито съм променил становищата, изразени в последното издание, тъй като данните, които научих междувременно, в по-малка или по-голяма степен потвърждават предишните ми заключения или са нова илюстрация на стари положения.
Дали даденото от мен обяснение на институцията на Немийския жрец е вярно, или не – ще покаже бъдещето. Винаги съм готов да се откажа от него, ако бъде предложено нещо по-добро. В същото време, предавайки книгата в новата ѝ форма на оценката на публиката, искам да се предпазя от погрешно възприемане на нейните задачи; защото, струва ми се, все още съществува подобно тълкуване, макар да съм се опитвал да го поправя. Смятам, че ако в настоящия труд съм се спрял по-подробно на култа към дървото, то не е защото преувеличавам важността му в историята на религията, още по-малко защото искам да извлека от него цялата митологична система, а просто защото не мога да пренебрегна този момент, след като се опитвам да обясня значението на един жрец с титлата Горски цар и след като една от претенциите му за този пост е откъсването на клонка – Златната клонка – от дърво в свещената дъбрава. Но съм далеч от мисълта да издигам преклонението пред дървото като първостепенно в еволюцията на религията. Напротив, според мен тя е била изцяло подчинена на други фактори и по-специално на страха от мъртвите, който, общо взето, според мен е оказал най-мощното влияние в изграждането на примитивната религия. Надявам се, че след това изрично опровержение повече няма да се налага да засягам една митологична система, която смятам не само фалшива, но и нелепа и абсурдна. Но хидрата на грешката ми е прекалено позната, за да се надявам, че отсичайки една от главите на чудовището, ще предотвратя израстването на друга, а дори и на същата. Единствено мога да разчитам, че справедливостта и интелектът на читателите ще коригират, сравнявайки го с изричното ми изявление, такова изцяло погрешно разбиране на моите схващания.
Джеймс Джордж Фрейзър, Лондон, юни 1922 г.
Издателство Изток-Запад
Златната клонка [ Част I ] в Pimodo
