събота, 6 юли 2013 г.

Цветелина Димитрова >> Народната история между устност и писменост

„Народната история“ в светлината на концепцията за колективната памет

Нейното конструиране и функциониране от периода на национално и държавно формиране до наши дни и ролята ѝ на „автентично“, „предавано от поколение на поколение вековно знание“, според романтичната визия на XIX в. за „народния дух“. Основни проблемни кръгове са взаимодействието между устно и писмено, институционално и локално, научен дискурс – популярна книжнина – фолклорна наративизация. Конкретният анализиран материал са „преданията“ или (псевдо) историческите разкази за битките и гибелта на цар Иван Шишман и тези за родното място и гроба на преподобни Паисий Хилендарски в района на Самоковско. Проследен е механизмът на конструиране на „преданията“ от края на XIX в. до днес, чрез непрекъснатия диалог между устно (фолклорно) локално познание и печатно слово – преса, краеведски издания, научна и популярна книжнина.

Издателство АИ Проф. Марин Дринов



Борис Христов >> Спомени за хора, камъни и риби

Изданието включва повестите „Сляпото куче“, „Долината на обувките“, „Смъртни петна“ и публикуваната за пръв път „Спомени за хора, камъни и риби“

Лириката на поета бе и остава събитие в съвременната българска литература. Преди да бъде сътворена, тя бе човешка съдба, изстраданост и премисленост, което не се случва често. При поета Борис Христов, дълбоко изповеден и автобиографичен, е налице единството, което наричаме органично. То се дължи на вътрешната позиция, на съзнанието за изключителна отговорност пред словото и живота.

Същото може да се каже и за неговата проза. В пълно съзвучие с основните внушения на поезията му, и тя доказва колко е богат на идеи, образи и чувства и светът на прозаика Борис Христов. Това е въздействащ, приобщаващ ни свят, драматичен и поетичен разказ за живота на човека през тоталитарния режим. Това е изповед за безпокойствата на моралното съзнание, на непокорния и търсещ дух, отстояващ истината за човешката участ в ситуация на терор и безнадеждност. Това е първокласна проза, съдбовно обвързана с проблематика, която не е загубила своята актуалност. Поетична, наситена с философски интонации проза, плод на изповядвания от автора критически хуманизъм, както и на неговия стоицизъм, който ни зарежда с енрегия за живот и творчество въпреки смъртта и спохождащата ни понякога мисъл за безсмислието. Божидар Кунчев

Издателство Рива



петък, 5 юли 2013 г.

Саул Фрамптън >> Монтен и вкусът на живота

Когато си играя с котката, откъде да знам дали тя не си играе с мен?

Прослава на може би най-приятния, но същевременно задълбочен ренесансов писател, чиито есета оказват огромно влияние върху такива различни личности като Шекспир, Емърсън и Орсън Уелс, и чиито мисли дори днес ни дават напътствия и неповторими прозрения за простичкия факт, че живеем. Уошингтън Таймс

Фрамптън подчертава дълбоката хуманност на живота на Монтен... Разбирайки собствената потребност на 21 век от застъпници на жизнеутвърждаваща толерантност, читателите ще прегърнат този проницателен портрет. Буклист

Издателство Кибеа